Учителя за отрицателните прояви (1): гордост, съмнение, съблазън, страх

Задачата на съвременния човек е да започне да изучава своя организъм, да изучава себе си. Не е въпросът какво той може да направи индивидуално в обществото, а да изучава силите и законите, които действат в неговия организъм. Ако не балансира силите в себе си, човек няма да може да издържа на противоречията в живота. […] Понякога човек изпитва в себе си чувство на омраза, на завист, на съмнение, а понякога и положителни чувства ­ Любов, вяра и т.н. И в единия, и в другия случай той трябва да знае причините, за да се родят тия чувства в него. Те не са се родили сега. Съмнението води началото си още от културата на термитите [= опустошаващите човешката душа чувства, като омраза, завист, съмнение – това е превод на втора степен, но следват още трета степен, четвърта степен и т.н.], които са съществували милиони години преди човека. Каква борба са водили термитите, докато достигнат това развитие, което е застрашавало човешката култура! Те са достигнали висока култура, но днес нищо не е останало от нея. Те имат слаби тела, но са много опасни. Ако Провидението беше допуснало още да се развиват, те щяха да опустошат цялата Земя. В топлите страни цели области са опустошени от термитите. Термитите са големи майстори в опустошението. Ако отидете на мястото на някоя къща, която е била нападната от термити, ще видите само останките й ­ тя цялата е превърната в прах. Те са големи химици, знаят да разяждат стъклото, металите, дървото. Цели гори са опустошавани от термити. Цели параходи са били разрушавани от термити. Няма място, в което термитите не могли да проникнат. Сега може да се зададе следният философски въпрос: Каква е била целта на природата, която е допуснала съществуванието на термитите? ­ Тя ги е допуснала с цел да икономиса част от своята енергия. На времето си те са разрешили един важен социален въпрос – те разрешиха един от въпросите на природата, но техният въпрос остана неразрешен. Термитите нямат гробища – те изяждат мъртвите си; всичко, каквото излезе от тях, те го оползотворяват. Учените, които изучават живота на термитите, и досега не могат да разберат каква е целта на природата, като ги е създала. Те действат като тайна сила в природата. От къде взимат разпорежданията си, не се знае. В две-три седмици обаче те са готови да унищожат цели квартали, защото много бързо се размножават. Царицата на термитите снася за година 30 милиона яйца. Термитите почитат царицата си, която е 20-30 пъти по-голяма от един голям термит. Значи ако един обикновен термит е голям от 3 до 5 мм, царицата е голяма около 100 мм. Какво е целила природата, като е дала възможност на термитите да се размножават толкова много? ­ Човечеството дължи спасението си от термитите на мравките [=добродетелите ­ превод на втора степен]. Те му дойдоха на помощ. Мравките казаха на термитите, Царството Божие не е за тях, а за човека. Термитите не могат и не трябва да наследят Земята. Авторът, който пише за термитите, казва, че за човечеството би било голяма нещастие, ако термитите успеят да влязат и в Европа. Някога, когато Европа е била тропическа зона, термитите са се развивали и там, но благодарение на студената епоха, която настанала в Европа, те били унищожени. От това време насам бялата раса е започнала свободно да се развива. [Това тук е улеснение за превода на трета степен, но се отнася и до превода на втора степен, т.е. термитите могат да се развиват само при повишена, тропическа температура, т.е. в областта на чувствата, а студеният климат, т.е. разумът на белия човек, не допуска размножението им] (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 124)

Човек не може да се освободи от отрицателните си прояви, докато не намери тяхното седалище – те се намират в астралното тяло, затова той трябва да работи върху него. Казват за някого, че е тщеславен; центърът на тщеславието се намира някъде в мозъка – и да се отреже този център, човек пак ще прояви тщеславието си. Това показва, че тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 101)

Три неща пречат на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органичен свят. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)

Няма по-груба сила от страстите ­ няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 135)

Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)

Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта е, че тя суши човека ­ чрезмерната гордост изсушава човека. Когато е на място, тя го прави самостоятелен. Честността е в зависимост от чувството за самоуважение в човека. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 60)

Честността не е морално чувство, тя е едно от личните чувства. Справедливостта обаче е морално чувство. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 60)

ГОРДОСТ

Има пасивен и активен грях ­ напр. гордост, лицемерие, притворство. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 15 (28) август 1907 г.)

В духовния свят гордостта е болезнено състояние ­ естественото състояние там е смирението. (Протокол от среща с Учителя на 20 септември (3 октомври) 1909 г.)

Да бъде човек горд, това значи да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме честолюбие. За да бъде горд, човек трябва да има съответни добродетели. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 81)

Знание без прилагане прави човека горд ­ гордостта е резултат на неизползваното натрупано знание. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 184)

Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? ­ Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва своето знание и го трупа като ненужен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския живот и възможностите, които са му дадени. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 185)

Гордостта и тщеславието имат различен произход. Гордостта произлиза от чувството за самоуважение, а тщеславието ­ от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска всички да знаят, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10000 лв., иска да мине незабелязано; да го прави достояние на хората, той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: «Всеки да се занимава със себе си.» Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, а от Бога.“ Грешката на тщеславния е в това, че търси славата не там, където трябва. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 166-167)

Гордостта и тщеславието лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако горделивият и тщеславният обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които дейността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представляват вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 316 сл.)

Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога ­ да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да го бъде. Бог постоянно дава на всички същества живот от Себе Си. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате 99 пъти на вратата Му. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака Бог да отиде при него, той е горделив човек. Някой казва: «Ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои.» ­ Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Но това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението е Божествена Долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина ­ който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: «И ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове.» От тези високи върхове влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота пък растат всички безсмъртни плодове. Тъй че който е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в хубав смисъл ­ гордостта без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 80)

Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия едновременно в ума и сърцето. В животинското царство обаче страхът е на първо място ­ животните се ръководят от страха. Христос каза на учениците си: «Не се бойте!» (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 41)

СЪМНЕНИЕ / СЪБЛАЗЪН

Съмнението е качество само на глупавите хора ­ само невежият се съмнява. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 15)

Съмнението не е знание ­ мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)

Съмнението е недъг, излишък на ума. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)

Съмнението е известна нечистотия, която влиза в астралното тяло на човека и той изпитва завист, омраза, съмнение, и казва: «Не зная какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега?» (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 93)

Съмнението не може да унищожи Божественото Начало у човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му попречи да вижда ясно нещата. (Ibid., с. 75)

Съмнението се явява като контраст при две различни психически състояния. Кога се явява съмнението? ­ Когато човек забогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото то обича богатите хора. Когато човек стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек стане много религиозен, много набожен ­ съмнението непременно ще го посети. Като стане човек красив, съмнението ще му дойде на гости. […] Първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата, и ако не го приемете, ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. Какво идва в света след съмнението? ­ Ревността. След ревността идва малодушието ­ то е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. А след отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Съмнението не е положително качество на човешката природа. Щом човек се усъмни, започва да мисли. Според мен обаче по-голямо преимущество за човека е да вярва. По-добре е да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Най-дребнавите хора са тези, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Че каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, че някой ми говори Истината! Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далече в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

И най-малкото съмнение, което човек има в мислите и чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес единствено поради това, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и малка да е кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който ако не днес, в близкото или далечното бъдеще ще прояде плода и ти ще съжаляваш. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 244)

Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18, София 1942, с. 57)

В Любовта няма зло, а в съмнението няма добро. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, Х серия, 1927-28, том 1, София 1933, с. 193)

Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас. Това е работа на дявола. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 20 август (2 септември) 1912 г.)

Съмнението е умствен процес, а съблазънта е процес, който се извършва между сърцето и ума ­ засяга едновременно сърцето и ума. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 30)

Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква по-висока изява. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ)

Съблазънта действа развращаващо, защото при съмнението взима участие само умът, а при нея взима участие и сърцето, а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ще се [развие и] изрази в нежелателна форма. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 30)

Няма по-голямо нещастие от това, човек да се съблазни и разколебае в себе си. (Ibid.)

Казвал съм го много пъти и сега пак го казвам: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта ­ никога! Имайте предвид едно правило: В този, Живия Господ, Когото светът още не познава ­ не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място ­ в Него трябва да имаме вяра. (Ibid.)

На съмнението, на трудностите, на страданията ­ ще им свирите. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Божественото се дава само на онези хора, в които няма никакво съмнение. (От тетрадката на Борис Николов.)

Ако влезете в Невидимият свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, каквито никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 54)

Във вярата не може да има никакви противоречия, тя изключва всяко съмнение. А вярванията допускат наполовина съмнение. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи (1920-21), София, 21947, с. 23)

Да бъде човек свободен, значи да не допуска никога в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 13 (26) август 1911 г.)

Мисълта е мощна сила, но за да се проектира тя, човек не трябва да допуска никакво съмнение. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 203)

СТРАХ

След Мъдростта иде страхът. Мнозина мислят, че страхът в човека е дошъл най-после. ­ Не, страхът иде като начало на Мъдростта. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта.“ Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде като последствие от това различаване. Човек започва да се страхува дали е в правия път или не. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)

Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страхът от Господа.“ Значи страхът води към Мъдрост. Страх те е например от Учителя ти. Какво трябва да правиш, за да преодолееш тоя страх? ­ Ще седиш вкъщи и ще учиш. Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне. Страх те е от мечка. Какво ще направиш тогава? ­ Няма да ходиш в гората, за да не те срещне мечка. Ако се страхуваш от Учителя си, човек ще станеш. Ако се страхуваш от мечка, няма да станеш човек. В първия случай ще ти турят бележка 10, а във втория случай ­ нула. Следователно, ако се страхуваш от мечка, т.е. от света, нищо няма да получиш, ще имаш резултат нула; ако се страхуваш от Господа, т.е. от Учителя си, ще станеш силен, ще придобиеш нещо, ще получиш висока бележка ­ десет. Десеторката е щастливо число; при нея човек придобива известна дарба. И в страха от мечката има нещо положително. Като се страхуваш от мечка, няма да те сполети никакво нещастие. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 11-12)

Страхувайте се от Господа, за да придобиете Мъдростта. Само така ще разберете, че страхът от Господа е начало на Мъдростта. Ако се страхувате от мечката, т.е. от света, ще останете невежи. (Ibid.)

Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогата и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията, това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 14)

След страха иде милосърдието ­ през тази фаза минава днес светът. Съвременните хора се нуждаят от милосърдие.  Сега и който проси, и който дава, се нуждае от милосърдие. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)

Страхът е една сила, която дава подтик на човешката разумност ­ само страхливите хора могат да бъдат учени хора. И ние сме учени, защото сме страхливи. И действително, извадете страха от който и да е човек, и той не мохе да стане учен. […] Защо учи ученикът ­ от страх. Онзи на бойното поле защо воюва ­ от страх воюва. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 336)

Страхът е животинско чувство, което трябва да се възпитава. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 390)

Първоначално страхът не е съществувал в Битието ­ той не е нещо кардинално, което да е съществувало в човека още при създаването му. Той се е явил впоследствие, като резултат от отклонението, което станало в самия човек. И действително, когато клони да изгуби равновесието си, да падне, човек винаги се страхува. Това показва, че страхът носи своето начало някъде от далечното минало, когато човек се е отклонил от правия път. Значи страхът води началото си от грехопадението на първите човеци. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 78)

У животните най-силно развито чувство е страхът ­ няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствието на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започне да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, лицето му отново се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живота на човека. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 10)

Казват, че страхът бил причина за създаването на религията. Много голямо значение отдавате на страха! Аз да ви докажа тогава, че най-великата разумност в живота се е родила от страха и най-голямата святост се е родила от страха. И децата се раждат от страх, и хората забогатяват от страх, и учените стават учени от страх. Че този страх е, който всичко ражда! Страхът е най-великият импулс в света. […] Но страхът означава и дребнав живот, защото Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие. Туй, което хората наричат страх, е страхът, който е създал всичко това ­ той е велик импулс на човешкия дух, който работи във всички направления, подтиква всички хора към нещо възвишено и благородно. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 46)

Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, където той се счита за висше чувство. Човек обаче не трябва да се осланя на страха ­ страхът може да му представи страшни картини, с които да го изкара от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи смел и силен да му се противопоставя, е да възприеме мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на които нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 307)

Страхът се е появил, когато енергията в своите прояви е била прекомерно силна ­ значи страхът се е появил или вследствие на голяма сила, на прекомерна енергия, или вследствие неизвестността на нещата. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата ­ бялата и черната. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 164)

Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 113)

Страхът е турен само като препятствие ­ да се изпита вашият характер, за да видите колко сте силни. Без страх не може в света. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш от него тази сила за своето самоусъвършенстване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата Бог също е вложил една сила, която ти трябва да използваш ­ затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. И в лъжата също така има едно богатство, една сила, която е потребна. Ти ще използваш лъжата, без да лъжеш ­ само ще използваш нейната сила. Следователно, ако лъжата те побеждава и взима от тебе нещо, ти губиш. А ако взимаш от нея нещо, ти печелиш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Страхът е резултат на някаква вътрешна причина в човека, която го отклонява от правата линия на неговия живот. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 98)

Страхът показва, че човек е загубил своето равновесие. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 98)

Някой казва: «Да ме освободят от страха!» ­ Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. Пък и от омразата няма защо да те е страх ­ ще ходиш с нея, без да мразиш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът пред Господа. Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, а да се страхуваш от дух, това е невежество. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 48)

Ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на Когото ти ще служиш от страх? (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 77)

Сегашните хора се страхуват от всичко. Добро нещо е страхът, но кой страх? ­ Само онзи страх, който е начало на всяка мъдрост. Страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си обаче е спирачка, която му създава редица страдания. Следователно заместете този страх с Мъдрост. При всеки друг страх бъдете смели, проявете дързост. Само по този начин човек може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Само така човек ще стане проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 40)

Защо днес няма смели хора? ­ Защото съзнанието им е по-развито и страданията им са по-големи. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 42)

Добрият човек няма страх от нищо ­ аз бих желал от нищо да не ви е страх! При всяко изпитание в живота ви трябва да бъдете смели ­ Бог ви е поставил на това изпитание, поставил ви е да страдате, за да придобиете една опитност, за да знаете. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред сестрите, 1917-1932)

Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува. Ако страхът намалява, и страданията ще намаляват. Когато страхът изчезне напълно, тогава и страданията ще изчезнат. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 12)

Щом Любовта влезе във вашето сърце и страхът излезе навън, щом Светлината влезе в ума ви, а тъмнината излезе навън, всички, без изключение, ще прогледате. Но само тези са условията: Любов в сърцето и Светлина в ума. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново)

Страхливият не може да има мир. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Човек трябва да се освободи от страха. От какво се страхува човек? ­ От хора, от животни, от паразити. Дръжте страха в себе си като предмет за изучаване. Значи: да имаш страх, без да се страхуваш; да имаш гняв, без да се гневиш. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 34)

Първият начин за лекуване на страха е следният: ще постиш и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш и ще повикаш един беден човек ­ от пътя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата и ще му дадеш твоето ядене. Вторият начин за пост: той ще яде, а ти ще говориш. И третият начин: на този твой брат, когото си повикал от пътя, след като го нахраниш, ако знаеш да свириш, ще му посвириш, ще му дадеш от твоите знания и ще видиш как ще се почувстваш тогава. Още на първия ден, когато си разтревожен, като се намираш в най-разтревожено състояние, ще постиш, без да викаш някого. На втория ден ­ ще постиш, ще повикаш някого: той да яде, а ти да му говориш. На третия ден ­ пак ще постиш, ще повикаш някого да яде, ще му свириш и приятелски ще си разговаряте. Няма да извикаш когото и да е, ще извикаш някой беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш упражнението си. И накрая ще направите това упражнение с хора, които съвършено не обичате, за да можете да се тонирате, да получите разположение. По такъв начин ще опитате силата на вашата воля. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново)

Ако те е страх ­ пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 91)

Ако искате да добиете хладнокръвие, ще хванете някоя жива змия и ще прокарате ръката си по тялото й ­ с едната си ръка ще хванете змията за главата, а другата си ръка ще прекарате по дължината на тялото й до опашката. Туй се прави за придобиване на хладнокръвие. Ето, сега вече сърцето ви трепери. Змията е много хладнокръвна, като хване жертвата си, вземе я и от нищо не се смущава. В нея има спокойствие и хладнокръвие. (Въпрос: Как да я хванем?) Ще ви кажа как ­ ще вземете един чатал, ще натиснете с него главата й, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново)

Когато те е страх от нещо, направи го и страхът ти ще изчезне. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде до Любовта, човек става смел. Любовта му казва: „Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш.“ (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 34)

Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът ­ в благоразумие, а страстта ­ във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.