Академично прозрение: Обиждате животните, ако ги наричате „галеници“

(Преводен материал) Любителите на животни трябва да спрат да наричат косматите или пернатите си приятели pets (букв.: галеници; домашни любимци), защото този термин е обида – обявиха водещи академици. Те настояват, че домашните кучета, котки, хамстери или папагали трябва да бъдат разглеждани като „съпровождащи животни“ (companion animals), а собствениците им – „човешки обгрижватели“ (human carers). Дори термини като „диви животни“ (wildlife) са отхвърлени като обидни за съответните животни – те вече трябвало да бъдат наричани „свободно живеещи“ (free-living) – предлагат академиците, включително един професор от Оксфорд.

(Бел. Стопанина: Любителите на животни или ориг. animal lovers в известен контекст може да се приема като „любовници на животните“, тоест такива хора, които мърсуват с животни. Това внушение се подсилва и от предложения термин companion animals, който може да се преведе още като съпрузи-животни.

Ако решим да търсим смисъл в думите, който по-начало не е влаган, винаги можем да го намерим. Когато някое животно ми каже или ми покаже по някакъв начин, че е обидено от начина, по който го наричам, ще си взема бележка. Дотогава приемам, че професорът от Оксфорд и неговите колеги-сензационери обиждат интелекта на читателите си.

Също така за сетен път се налага да приемем, че интелектуалните прозрения на съвременния научно-материалистичен мироглед нямат никакъв усет за разликата между хората и животните. А главната разлика е, че хората са четиричленни, докато животните са тричленни същества. Хората имат физическо, етерно, астрално тяло и Аз. Животните имат трите тела, но не и Аз. Съответно животните не могат да се обиждат, ако ще да ги наричаме с най-гнусните думи, които могат да излязат от устата на човек.)

Призивът идва от авторите на Journal of Animal Ethics – ново академично списание, посветено на тази тема. Главен редактор е преподобният професор Андрю Линзи – теолог и директор на Оксфордския център по животинска етика, който преди това е получил духовническо звание от архиепископа на Кентърбъри за работата си по защита на правата на „Божите съзнателни твари“. В основния материал на първия си брой списанието – издавано съвместно от Центъра на проф. Линзи и Илинойския университет в САЩ – заклеймява употребата и на (библейски) термини като „твари“ и „зверове“. Аргументът е, че „пренебрежителният“ език спрямо животните може да повлияе на начина, по който са третирани.

(Първо възражение: Термините „твари“ и „зверове“ нямат пренебрежителен характер. Те придобиват такъв характер в някои езици в относително скоро време. Процесът е наричан пейорация от езиковедите. Второ възражение: Трябва ли да разбираме, че преподобният Линзи и неговите американски колеги се обявяват за редактиране на Библията? Поне на мен така ми звучи идеята, оставена между редовете.)

„Също така думата „собственици“ (или „стопанин“), макар да е технически коректна с оглед на законите, е отзвук от предишни времена, когато животните са разглеждани точно като това: собственост, машини или неща, които могат да бъдат използвани без морални ограничения.“

(Ако авторите бяха наистина заинтересовани от моралните ограничения на хората в отношенията им с животните може би трябваше да се обявявят срещу хранително-вкусовата индустрия, както и срещу менюто на повечето си читатели. Защото аргументът в цитата горе се отнася именно за животните, използвани в миналото за угояване и заради вторични продукти като яйца, мляко и вълна. Домашните животни в миналото нямат нищо общо с днешните галеници.

На мен ми е много любопитно защо преподобните автори на списанието се грижат само за домашните любимци, а не за животните като цяло. Може би защото съзнават, че ако кажат на някого – не яжте месо – първият брой на списанието ще остане единствен. Предвид аргументацията в цитата, за мен вече е безспорно, че в наши дни дори хора, които не могат да навържат две изречения в логическа последователност, могат да станат професори и главни редактори на списания. Наистина живеем във времена на неограничени възможности!)

Статията продължава така:

„Ние призоваваме писатели и журналисти да използват думите „свободно живеещи“, „свободно обитаващи“ или „свободно придвижващи се“, вместо „диви животни“. За повечето хора „диво“ е синоним на нецивилизовано, безстопанствено, варварско съществуване. Тук има един очевиден предразсъдък, който трябва да бъде избягван.“

(А аз като журналист и редактор с над 10-годишен стаж и прохождащ писател, призовавам професорите като Линзи и Кон да мислят, преди да говорят. Ако не заради друго – да си спестят публичното унижение. Защото дивите животни са нецивилизовани в човешкия смисъл на думата,  нямат стопани и не живеят задължително под покрив. Колкото до думата „варварски“, тя се използва в пейоративен смисъл за хората – тоест за „любовниците на животните“ – като няма никакъв смисъл в контекста на животните.)

Проф. Линзи и неговият съавтор – проф. Присила Кон от университета „Пен Стейт“ в САЩ – се надяват и на отпадането на някои от по-цветистите термини в английския език. Те твърдят, че фрази като „хитър като лисица“, „яде като прасе“ или „миризлив като скункс“ (ориг. пиян) са нечестни (или неоснователни) спрямо животните.

(Аз пък мисля, че народът има достатъчно основания да приписва някои животински характеристики на хората. Аналогично – има основания да приписва и човешки черти на животните. За тези явления вероятно има цели рафтове с етнографски книги в Оксфордския университет на проф. Линзи. Но аз от редакторска солидарност няма да си позволя да „обиждам“ професора с думата илитерат. Напротив – ще направя комплимент: галошите на животновъдите са тъпи като оксфордски професор.)

В заключението си казват:

„Няма да сме в състояние да мислим ясно, ако не си наложим дисциплина да използваме по-безпристрастни прилагателни в нашето проучване на животните и моралните ни отношения с тях.“

(Работата била ясна. Дресировка на хората с поредните нововъведения в политически-коректния език. Добре, че Англия има великия Джордж Оруел с неговата вечно актуална статия „Политиката и английския език“, за да измие срама от тамошната научна мисъл.)

Източник: Telegraph (Великобритания)

Автор: Джон Бингам

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

9 коментара за "Академично прозрение: Обиждате животните, ако ги наричате „галеници“"

  1. Албена  29.04.2011 г. | 00:20 ч.

    Определението „професор“ по-добре да вземат да забранят като мръсна дума.
    Моя котарак е хиляда пъти по-разумен от тоя Линдзи. Не знам как го прави, но сме свидетели, че отлично разбира какво си говорим. И хич не му пука как точно му казва някой. Но преди време мислехме, че съруга ми има алергия към него и веднъж казах: „като е така, да му намерим други стопани”. Това ми е от най-покъртителните преживявания с него – мъника пристигна отнякъде, намести се в мен и над два часа стоя вкопчен. Аз така си го и намерих – имаше си стопани, но като ме видя, застана пред мен и мяуца докато хората ни предложиха да го вземем.

    Изобщо животните са голяма работа и е крайно време да се замислим какво наистина можем да направим за тях, та да им облекчим живота и еволюцията. Но май целта е толкова безпристрастно да стане всичко, че чак абстрактно… Обичам да казвам, че моята котка е връзката ми с Бога и съвсем искрено така си го чувствам, даже ми се вижда като човек в котешка форма. Но мога да гарантирам, че тази котка най-мрази безпристрастни прилагателни.

  2. Gergana  29.04.2011 г. | 01:36 ч.

    Here, here, Албена! 🙂

    Присъединявам се към мнението ти за животинчетата, професорите и абсурдната безпристрасност, в която последните се опитват да ни омотаят.
    И от мойто коте се излъчва нещо подобно – от време на време даже гальовно се закачам с него: „Какво си се издокарал като котка, чак и опашка си си сложил…“
    Всъщност, професорите донякъде са прави, названието PETS по право понякога се пада на тях – Professionally Educated to Talk S..t

  3. Албена  29.04.2011 г. | 01:55 ч.

    И много ми е интересно какво ли достойно и безпристрастно име ще измислят за милиардите животинчета, отгглеждани при отвратителни и унизителни условия за месо и после безцеремонно и жестоко убивани на конвейр. Ами за тези дето ги отглеждат за кожи във ферми и ги дерат живички после?

    „Също така думата „собственици“ (или „стопанин“), макар да е технически коректна с оглед на законите, е отзвук от предишни времена, когато животните са разглеждани точно като това: собственост, машини или неща, които могат да бъдат използвани без морални ограничения.“

    Пфу, идва ми да им пожелая на тези умници да попаднат в някоя такава ферма в следващия си живот, да видим ще ги стоплят ли последствията от моралните им словесни диарии.

  4. Албена  29.04.2011 г. | 02:11 ч.

    Гери, като каза за твоето коте ми хрумна нещо. Доста се говори напоследък колко души искали да дойдат на земята в това специално време – днешното, ама не могат.. Та ми се струва напълно възможно и човешки души да влизат по-масово в животинчетата, може би временно.. не знам. Има някаква логика. Но да ми раздува някой, че тези души щели да се обидят ако им кажеш „галеник“ или „любимче мое“.. Да ме прощава професоера, но моя човеко-котарак така се размазва като му заговоря подобни „обидни“ нещица, та чак е за завиждане.

  5. Припомням  29.04.2011 г. | 08:18 ч.

    Здравейте!
    Споделеното от Албена и Гергана ме накара да кажа нещо за нашия Арни /когото в наричахме Губернатора/.Взехме го на 1 мес. и веднага разбрахме,че си имаме нов член на семейството.Оказа се,че да гледаш куче е все едно да гледаш човек.Беше интересно да го наблюдаваме как минава през отделните периоди на израстване – детство,пубертет,юноша,възрастен.Един ден моят мъж казва:“Не ти ли прилича на баба Стойка /баба ми,която вече беше покойница/?Чак изтръпнах – толкова точно беше,наистина приличаше на нея.Та може би в действителност има човешки души,които се прераждат в животни.За съжаление се наложи да се разделим с него,но още си го споменаваме.

  6. Михаела  29.04.2011 г. | 20:45 ч.

    Хехе, ще ме уморят тия безделници. Ама, искрено ме веселят.
    Ще трябва да помисля за нови съществителни нарицателни за кучката и кокошките си от сега нататък, да не вземат да се обидят. Щото на мен няма да ми е приятно, ако някой ми каже кучка или кокошка. Само котката и зайците ми са пощадени на този етап и могат да запазят оригиналните си наименования на вида. Или пък… „страхлив като заек“… хм, ще трябва да помисля и за зайците изглежда…

    Стопанин, отсега нататък ще пишеш като Обгрижвател, ако обичаш. Да не ти се обиди сайтът, не за друго.

    Та може би в действителност има човешки души,които се прераждат в животни.

    Смятам, че това е толкова възможно, колкото възможно е с всяка изминала следваща година да се връщам обратно към ембрионалното си развитие, вместо да напредвам към старостта. 🙂

  7. Албена  29.04.2011 г. | 22:34 ч.

    За човешките души в животни – това го казва Учителя между другото, но не че хората се прераждат като животни, а временно влизат.. Това исках да кажа, но малко неясно съм се изразила. Ето един цитат:

    – Какво представлява животното? – Малка, скромна къщичка, в която понякога влиза човешка душа, да поживее временно. Каквото е планинската хижа за туристите, такова нещо е животното за заминалите човешки души. Ще кажете, че не е възможно човешка душа да влезе в някое куче например, или в някоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядък. Има кучета, които проявяват голямо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смело във водата, да спаси давещия се. То не мисли за себе си, жертва се за човека. Куче ли е това? В къщичката на това куче може да живее временно човешка душа и да се проявява. (Новата присадка, 5.09.1943)

    Току що гледах Сизар Милан – „Говорещият с кучета“, направо е невероятен тоя човек, как усмирява кучета в „червената зона“ (т.е. които са опасни и предстои да бъдат приспани) Който има време, има какво да се научи от него. И това което казва на всички стопани е – като възпитават кучетата си, да се държат с с тях като с животни, а не като с хора, за да им е ясно кой командва и да има правилни взаимоотношения. А това че може да има човек вътре понякога е отделно нещо. Но доколкото знам животинският свят представлява разгърнато астралното тяло на човека с всички възможни чувства и страсти. И човек като облагородява и укротява зверовете в себе си, променя постепенно и поведението на животните в природата… Докато един ден се стигне лъвът и агнето да живеят в мир и хармония 🙂 Затова горните идеи в материала, макар да имитират загриженост за животните, са просто идиотска подмяна на същинските проблеми в отношенията ни с тези наши по-малки братя.

    Ако колкото до достойните определения – като се замисля и мен даже ме е наричал съпругът ми „домашен любимец“, но и през ум не ми е минало, че може това да е нещо обидно. Но ако би ме нарекъл „съпровождащ човек“ например, едва ли бих го преглътнала. 😉

  8. Дорина  24.05.2014 г. | 15:58 ч.

    Днеска спасихме три животинки! 🙂

    Бяхме на малък преход около Кътинското езеро и по едно време видяхме в далечината, че 4 кучета на идващото стадо гонят нещо, и докато се усетим покрай нас профуча зайче, обаче имахме тояжки и леко забавихме кучетата. Те успяха да ни заобиколят и хукнаха да дирят зайчето, но то беше вече далече! Не бях виждала как заек бяга от страх, докато го гонят! Важното е, че се спаси и кучетата след малко се върнаха към стадото.

    Към 13ч.слизахме към града и намерихме едно коте на не повече от 3 седмици, пухкаво и и превряло от глад и жажда, едва дишаше до училищната ограда. Мислех, че си отива просто, и отодохме до близкото заведение да му занесем водичка. Обаче като се върнахме то се беше придвижило напред – значи имаше живот в него, просто беше изнемощяло и само, без майка си. Взех го аз със синовете ми, гушнах го до гърдите ми, то си трае. Намерихме малко кашонче и тръгнахме към къщи…

    … И тъкмо се вървим към къщи и на нашата улица – насреща ни нещо огромно пернато хвърчи… Спрях се с малкия ми син, гледам големия и баща му тичат по улицата след нещо… 😯 А то хвърчи към нас. Оказа се, че е патица, която е избягала от стопанина си, сигурно по време на земния трус, това беше около 30 мин. след него. Захлупихме я с кашончето, за да я хванем, защото тя много неориентирана. После баща им гушна и нея и я занесе на стопанина…

    А котето вече спи на кълбо! 😳

  9. Дорина  26.05.2014 г. | 13:44 ч.

    Искам да ви представя две страници във фейсбук, с молба да ги подкрепите. Първата създадохме аз и моят по-малък син Йоан, който е на 12 год., преди време: „Да се грижим за растения и животни, заедно с нашите деца“. Той пое грижата за групата. Има много силни варненски активисти, които всекидневно спасяват животни.
    https://www.facebook.com/groups/358454237563397/

    Преди известно време създаде още една „концентрирана“ група: „За котките“:
    https://www.facebook.com/pages/%D0%97%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/223230661196799?fref=ts

    А ето и „известия“ и поздрави от спасения на 24 май от нас Пуфи… изглажда той е ангорска порода – с твърде дълга козинка, леко сплесната муцунка и странен нрав – близва, близа и изведнъж захапва! 😆

    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzLUdZUzlTSXRIdjQ&usp=sharing

    И да споделя нещо, което е свързано с работата ми /и съм го виждала в антропософските социално-терапевтични общности/ – убедена съм, че грижата за животно /в това число и за селкскостопански животни/, е в пъти по-лечебно и подпомагащо, отколкото най-префърцунената скъпоплатена психо-терапия!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.