Учени работят по „лекарство“, което „подобрява“ поведението

Лекарство, което подобрява морала и поведението – цяр за расистките мисли, една терапия за повишаване на съпричастието към хората от други страни. Тези думи може да звучат като извадени от научната фантастика, но медицината е близо до откритие, което ще измени нашия морал, а обществото трябва да се подготви за последствията – това се казва в нова книга, разглеждаща научните разработки в тази област.

Лекарства като Prozac, които изменят умственото състояние на пациентите, вече имат влияние върху морала и поведението, но учените прогнозират, че медицинският напредък в бъдеще ще може да позволи много по-изтънчени манипулации. Тази област на науката е в детската си възраст, но „не е научна фантастика“ – в това е категоричен д-р Гай Кахейн, заместник-директор в Оксфордския център по невроетика и носител на награда за биомедицинска етика от Wellcome Trust.

Той казва още:

„Науката досега пренебрегваше въпросите за подобряването на морала, но тази тема сега е включена в голям дебат. Вече има доста изследвания в тази област. Проучванията показват, че определени медикаменти въздействат на начините, по които хората разрешават моралните дилеми, като повишават своята съпричастност и склонност за работа в екип, както и като намаляват агресията.“

Д-р Том Дъглас, негов колега от Оксфордския университет и също изследовател на Wellcome Trust, потвърждава, че учените са станали силно заинтересовани от разработката на биомедицински технологии, намесващи се в биологичните процеси, които въздействат върху морала, поведението и мисленето:

„Това е гореща точка, в която са съсредоточени днешните изследвания.“

(Бел. Стопанина: Не се заблуждавайте, че този интерес е възникнал спонтанно. Силният интерес се дължи на това, че тези проучвания са финансирани от бездънния джоб на Дом Ротшилд. Вижте коментарите след статията.)

Той (д-р Дъглас) също така е съавтор на книгата Enhancing Human Capacities (Засилване на човешките възможности), която излиза на пазара днес (4 април) и която съдържа цял раздел за въздействията върху морала. Там пише:

„Лекарствата, които влияят на мисленето и морала ни, вече съществуват, макар да не ги разглеждаме от тази гледна точка. Prozac понижава агресивността и горчивото отношение към околната среда, като по този начин може да се каже, че прави хората по-любезни. Или пък Oxytocin, наричан хормон на любовта – той поощрява чувствата за социално разбирателство и съпричастността към проблемите на другите, докато понижава чувството за тревога.“

(Бел. Стопанина: Не, Prozac прави хората приспани и дрогирани плазмодии, които не могат да реагират адекватно на околната среда. Колкото до окситоцина, той трябва да е в баланс в организма – за да може човек трезво да преценява с кои хора може или не може да се разбере, както и да реагира на момента, когато усети тревога. Чувството на тревога не е напаст, а е нормална част от защитните ни системи.)

Д-р Дъглас и съавторът му пишат още:

„Учените ще разработват и други такива медикаменти, но и ще прилагат нови начини за тяхното вземане – различни от тези, които познаваме. Ще можем, да речем, да взимаме предписаните дози окситоцин под формата на назален спрей.“

(Бел. Стопанина: Това е само върхът на айсберга. Тези други начини вече се прилагат – хората от много години поглъщат безброй канцерогенни и/или дебилитиращи субстанции, смесени с питейната вода от чешмата, или от въздуха, където са разпръсквани от самолети без маркировка.)

Но този алтруизъм, създаден изкуствено от фармакологията, може ли да се смята за истински морал? Гай Кахейн казва:

„Ние можем да променим емоционалното поведение на хората, но дали това подобрява и техния морал, не е нещо, на което науката може да даде отговор.“

Той признава и че хората едва ли ще се втурнат да изпият хапче, което ще ги направи морално по-добри:

„Ако станете по-доверчиви, по-мили, по-малко агресивни и по-кротки, може да ви направи уязвими от експлоатация. От друга страна, може да ви помогне да подобрите връзките си с други хора или да помогне на кариерата ви.“

Кахейн не поддържа открито, че тези „лекарства на морала“ трябва да бъдат разпространявани с водоснабдителната система, но предполага, че ако намерят широко приложение, те ще помогнат на човечеството да се справи с глобалните проблеми.

„Съпричастността към тежкото положение на хората от другата страна на света или на следващите поколения не е в нашата природа. Новите медикаменти ще направят възможно хората да изпитват съпричастност към целия свят, както и абстрактна загриженост за следващите поколения.“

Руд Мюлен – директор на Центъра по медицинска етика към Бристолския университет – предупреждава, че някои медикаменти могат да подобрят морала и поведението, но други (а понякога и същите), да имат обратен ефект.

„Окситоцинът прави така, че ставате доверчиви и съпричастни към хората във вашата социална група, но понижава съпричастността към тези извън групата. При практикуването на дълбока мозъчна стимулация, каквато се прилага в помощ на болните от Паркинсон, бяха отчетени нежелани последствия. В някои случаи пациентите започнаха да крадат от магазините и дори станаха сексуално агресивни.“

Той добавя:

„Основното морално поведение е да бъдеш в помощ на другите, да се чувстваш отговорен за другите, да имаш чувства на солидарност и усет за справедливостта. Не съм убеден, че фармацевтичните медикаменти някога ще могат да постигнат такова нещо. Но няма съмнение, че могат да ни направят да бъдем по-харесвани, по-социални, по-малко агресивни – изобщо с по-приемливо отношение за околните.“

Мюлен предлага лекарствата, въздействащи на поведението, да бъдат използвани от съдебната система върху криминално проявени индивиди:

„Тези медикаменти ще бъдат по-ефективни за превенция (на нови престъпления) и лечение, отколкото затворите.“

Източник: в. Guardian, Великобритания

* * *

Коментар от Стопанина: Почитаемият Мюлен започна като единственият разумен човек от цитираните, но с последния цитат направи на пух и прах позитивното ми впечатление. Самият той признава, че тези медикаменти обикновено поощряват съпричастността в рамките на дадена социална група, докато я намаляват към хората от други групи. И в същото време Мюлен ни съветва как например членовете на една гангстерска група трябва да бъдат дрогирани – за да станат още по-агресивни към хората извън гангстерската група?!

Истината е, че докторите Кахейн и Дъглас, от една страна, и Мюлен – от друга, разиграват стратегията на доброто и лошото ченге. И тримата, както е отбелязано в статията, са финансирани от Wellcome Trust, като специално Кахейн има отличие за заслуги към организацията. А този Wellcome Trust се оглавява от бивш директор на банкстерската клика Goldman Sachs. Нещо повече – рокадите на мениджърите в Goldman Sachs и Wellcome Trust започват през 2006 г., когато Лорд Ротшилд предприема една крупна далавера за авторитарен контрол над застрахователните и пенсионни фондове във Великобритания.

Подробности в бизнес раздела на в. Sunday Times.

Накратко, разработката на тези фармацевтични медикаменти е спонсорирана директно от (бивши) банкери като Дани Трюел и техните ортаци от прословутия Дом Ротшилд. Защо? Отговорът го дава Рудолф Щайнер още преди 100 години в лекционния цикъл „Духовете на мрака“. Обърнете специално внимание на лекции 5 и 13.

„Духовете на мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи – хората, в които те пребивават – да изнамерят такива лекарствени средства, с които да имунизират [дори] децата. Така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.“

А в други лекции Щайнер уточнява, че човек може да развие морала си само във физическия свят. На моралност не можем да се научим дори в духовните светове. И със сигурност, за да станем по-морални, не трябва да сме дрогирани, а трезви и будни.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

2 коментара за "Учени работят по „лекарство“, което „подобрява“ поведението"

  1. Gergana  26.04.2011 г. | 00:56 ч.

    Морал в милиграми,
    Живот на килограми,
    Душа на срочен заем,
    Дух, плащащ двоен наем.

    Сигурна наука –
    празна, куха скука –
    сляпа, няма, глуха,
    за Сорат разтуха.

    Пейте за възхода
    на първата Свобода.
    Вдигай се, Народе,
    знаеш как, що-годе…

  2. P.E.A.C.E.  26.04.2011 г. | 01:27 ч.

    Gergana, благодаря, продължавай и за напред – можеш го.

    Колкото до статията 🙁
    Ако някой не може да види, че има нещо нередно – то дали последствията не са заслужени?
    Сега, не оправдавам Тъмните, ама тези „доктори“ все едно крещят „промиваме ви мозъците“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.