За реинкарнациите и делата на Сократ, Толстой, Платон и Павел

Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в друго положение.

Мнозина се интересуват от миналото си ­ какво са били някога и какво ще е бъдещето им. Много просто: Какъвто е човек днес, такъв е бил и в миналото; каквото съгради и придаде към днешния си живот, това ще носи и в бъдеще. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 254)

Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но има и такива, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който Го е познавал, а това е явно и от сегашното му появяване в Лев Толстой. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял някога в Гърция. Толстой е реинкарнацията на Сократ. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 14 (27) август 1910 г.)

Гърците осъдиха Сократа на смърт чрез отравяне. Трябваше ли той да изпие отровата? Ако Сократ живееше в наше време, щеше ли да изпие отровата? – Нямаше да я изпие. Според мене Сократ не трябваше да изпие отровата. С това той извърши престъпление към себе си. Човек няма право да жертва живота си за нещо, което не допринася никакво благо за него, нито за окръжаващите. Той трябва да жертвува своя живот само за онова, което допринася полза за Божествения Свят, за цялото човечество или за неговата душа. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, ХIV серия (1930), София 1949, с. 210)

Сократ например нямаше красив, правилен нос. С този нос той създаде философия, но не можа да стане поет и музикант. В него нямаше музика и поезия. Сократ обаче имаше един ученик, Платон, който беше музикален. След отравянето на Сократ, Платон продължи неговата работа. В Платон живееше Сократ, и по този начин те взаимно се допълваха, образуваха нещо хормонично. В едно тяло живееха двамата, но Сократ беше невидим. Те заедно създадоха философията на Платон. Такова общение между душите имаме и след Възкресението на Христа. Често Христовият Дух влизаше в апостол Павел и тогава Павел пишеше посланията. Платон никъде не е казал, че в него живее Сократ, но Павел казваше: «Не живея сега аз, а Христос живее в мене.» На това именно се дължи силата на Павел. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 185)

Платон

Ако мъченик Стефан не беше умрял, нямаше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел. Тогава и двамата заедно започнаха да работят за Господа. Стефан научи Павла да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. За това търпение именно Павел стана знаменит. Знаете ли защо са удряли по 39 тояги? Числата 3+9=12. Числото 12 е Закон за закръгляне еволюцията на всички дни от човешкия живот. И когото бият така на Земята, в другия живот вече няма да го бият. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи, II серия (1914-17), Пловдив 1933, с. 110)

Ако Толстой стана велик, това се дължи на хората – хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? Еврейският народ. Един народ не може да стане велик, ако другите народи не го признаят за такъв. Никой музикант не може да стане велик, ако народът му не го обича – щом народът му го обича, той става велик. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 32)

Лев Толстой

Толстой разправя един свой спомен от най-ранното си детинство, когато бил още в пелени, но скоро този спомен се заличил от паметта му. За един момент само той си спомнил, как майка му го къпала един ден в коритото и той пожелал свободно да порита във водата. Това приятно разположение се прекратило веднага и той почувствал, че нещо го стяга силно. Това стягане се предизвикало от пелените, в които го увили. Всеки човек трябва да дойде до някой проблясък в съзнанието си, за да си спомни нещо от далечното минало. […] Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот.Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 172)

Толстой боледувал 3-4 пъти през живота си и след всяко боледуване дохождал до ново прозрение, придобивал нови възгледи. Той беше богат човек, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работеше за цялото човечество. Защо хората не приеха неговите идеи? Защото не бяха готови. Днес насилието работи в света, а не Любовта. Обаче всички се убеждават постепенно, че насилието не може да оправи света. Човек трябва да приема нещата естествено, без насилие, както приема Светлината, въздуха, водата и хляба. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 358)

Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в друго положение. Аз не говоря за външния живот на Толстой, а за вътрешния. Аз не говоря за неговата първа литературна дейност, към която се отнася романът „Война и мир“, а имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бога. Той намери решението на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и досега още преживява руският народ, се изразява събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото Съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да довърши започнатата си работа.  Божието Дело никога не пропада – такъв е законът. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 112 сл.)

Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент – не могъл да си отговори какво ще стане с него. След смъртта си обаче веднага се почувствал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в Невидимият свят, казал му, че искрено желае хората по-скоро да поумнеят, за да престанат войните и изтребленията между тях. Значи желанието на Толстой било да поумнеят хората. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 148)

И със заминалите ще се отнасяте, както с хората на Земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в някоя друга държава, вие отивате на самото място, давате картичката си, за да ви приемат, и след като ви приемат, започвате да разговаряте. Същата процедура се извършва и когато искате да влезете в съобщение с лица от Невидимия свят. Ако пожелаете, може да се срещнете и с Толстой, за да си поговорите по известни въпроси. И в Невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в Невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на Земята. Когато волът умре, в Невидимия свят той ще бъде без рога, без копита – в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на Земята. Той там ще се застъпва за животните – да не ги измъчват. По това именно ще познаете, че на Земята е бил вол. Следователно благородното, което Толстой е проявил на Земята, той ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже и за всички заминали души. (Ibid., с. 148)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.