Учителя за блаженствата (1): нищите духом, скърбящите и кротките

Деветте блаженства са: нищите духом, скърбящите, кротките, гладуващите и жадуващите за правдата, милостивите, чистосърдечните, миротворците, гонените за правдата (Матей 5, 3-12)

Деветте блаженства представляват девет метода за възприемане на Божествената Светлина, която повдига човешкия ум, сърцето и душата. Говори се за нищия духом – какво може да постигне нищият духом? Той е в състояние да превърне нисшата, необработената материя във висша. Дайте на нисшия духом непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готов плат, за да си шият дрехи. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 227)

„Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно.“ Под Царство Небесно се разбират всички благоприятни условия, при които човек може да постигне каквото пожелае. (Ibid., с. 229-230)

Изучавайте блаженствата като вътрешни процеси. Чрез тях ще научите доброто, което се проявява вън от вас и във вас. Чрез блаженствата човек се пречиства и подготвя за възприемане на Любовта – блажени сте, ако правилно възприемате и предавате Любовта. Блажени сте, ако вършите Божията Воля – който върши Божията Воля, е жител на София, т.е. жител на света, дето царува Мъдростта. Който не върши Божията Воля, той е вън от София, вън от Мъдростта, в провинцията. Напуснете провинцията и влезте в София, в света на Мъдрост, да изпълните Божията Воля с Любов. (Ibid., с. 235)

Думата „блажен“ е най-положителната в българския език. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Казано е: Блажени нищите духом. Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив – той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: Блажени кротките. Кроткият не е слаб и мекушав – той е силен чрез кротостта си и така се налага на злото, на неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, не прилага силата си. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 272)

Същественото за Живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние вече влизаме в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ Вие сте чели блаженствата и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас обикновени думи дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човек какво е сладчината и какво е горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха „чистите по сърце, ще видят Бога“, ако те не са го опитали? Както и да им обяснявате, те не могат да разберат този стих, ако сами не видят Бога. Само като Го видят, тогава ще разберат смисъла на този стих. И онзи, който говори върху този стих, трябва да има същата опитност. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 10)

Блаженствата са методи за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, Ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния свят, в Божествения Свят, дето ви очакват с венци, с музика и песни. (Ibid., с. 29)

Деветте блаженства представляват девет метода за работа. Тези методи се отнасят само за учениците, и то за онези от тях, които искат да се запознаят с мистериите на света. При това те трябва да се научат да изговарят правилно думите в тези блаженства. Всяка дума, произнесена правилно, произвежда известен ефект. Например, ако произнесете думата „кротък“ както трябва, колкото и да сте тъжен, тя ще бъде в сила да измени вашето състояние. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 135)

Деветте блаженства са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например какво значи нищи духом. Нищият духом най-напред е доволен от всичко: радостите на другите са негови радости, скърбите на другите – негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои. На него пари не му трябват; че някой умрял – не се безпокои. И най-после, нищият духом разбира смисъла на живота. На такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло и всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. (Протокол от среща с Учителя на 19 септември (2 октомври) 1909 г.)

Блажен е само онзи, който е умен – само умният човек може да бъде блажен: който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух, който може да се възхищава от художество, от изкуство – онзи, който притежава тези сетива, усет за тях. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие не схващате еднакво Любовта, понеже усещанията за Любовта у всички не са еднакво развити. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия (1922), София 1922, с. 440)

Човешките добродетели се парализират от нисшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия (1915-19), Русе 1929, с. 268)

Ако не можеш да употребиш навреме добродетелите, които Бог ти дава, непременно ще полудееш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тези добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете Слънцето, излезте срещу него и чакайте да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което Слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какви тайни крие в себе си. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 320)

Мнозина се стремят да придобият в себе си добри качества, да придобият добродетели. По външен път добродетели не се придобиват. Всяка добродетел, придобита по външен път, представлява нещо материално, което се губи също така, както е придобито. Истинските добродетели идват отвътре, а условията за развитието им са външни. Първото условие за развиването на добродетелите е животът. Освен условие, животът е и среда за проявяване на доброто в човека. Животът не може да се прояви без Любовта – казано е, че Любовта ражда Живота. Като живее и като люби, човек има условия да бъде и богат, и учен, и силен, и здрав. Той трябва да запази тези качества, за да се ползва разумно от Живота. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 328)

Когато знанието се лиши от добродетелта, раждат се противоречията в живота. Те се явяват главно между ума и сърцето на човека. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 265)

Има пороци, които не могат да се лекуват по друг начин, освен чрез Закона на втръсването, на пресищането. Такъв е случаят с пиянството. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия (1922), София 1922, с. 458)

* * *

НИЩИТЕ ДУХОМ

Кои са нищи духом? Може ли да яде човек, на когото зъбите са развалени и стомахът разстроен? Блажен е оня, на когото стомахът е здрав – за него е яденето; той сяда и започва сладко да яде. Под нищ духом някой разбира слаб, болен, беден човек. Не е така. Небето не се нуждае от болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищ духом е кроткият и смиреният, но силен човек. Какво представлява силата, малцина знаят. […] Блажени нищите духом – т.е. блажени ония, които са работили дълго време и са огладнели. Като се върнат вкъщи, сядат пред хубавото ядене. Блажени са, защото за тях е яденето – щом има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тях. Понеже са работили, дават им се добри условия. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 207-208)

Блажени нищите духом, които се радват на пеперудите! Блажени нищите духом нищите духом, които се радват на изворите! Блажени нищите духом, които се учат от плодните дървета! Блажени нищите духом, които се учат от златото! (Ibid., с. 225)

Какъв е нищият духом? Нищият е свободен от всички грехове – той няма нищо. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Под думата „нищ“ не се разбира човек беден, нещастен, а човек със силна вяра, със силна Любов, който дава ход на Божественото в себе си, на безграничното, на вечното. В точния смисъл на думата, нищият не знае какво значи ограничение, бедност, болести, нужди. Нищият духом не е лишен от нищо. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 123)

Защо човек трябва да бъде нищ? За да влезе в Царството Небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството Небесно. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 63)

* * *

СКРЪБ – БЛАЖЕНИ СКЪРБЯЩИТЕ

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Любов. Следователно не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Ако човек не скърби, той никога не може да се утеши. Скръбта е условие – път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Скръбта е нещо по-високо от утешението. Утешението става чрез ума; когато човек скърби, засяга се сърцето, а щом се утеши, той вече разбира света по друг начин, с по-голяма Светлина. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 63)

* * *

КРОТОСТ

Мъчно може да се определи кой човек е кротък. Мъчно може да се каже какво представлява кротостта. Някои взимат овцата като образец на кротост – какво ще кажат те, ако видят как овцете се бият? Други взимат гълъба като образец на кротост. И гълъбът не е кротък – виждали ли сте как гълъбицата, която минава за кротка, хваща едно от малките си за врата и го изхвърля навън от гнездото? […] От хиляди години насам все се говори за кротостта, но и досега още тази дума е останала неразбрана, а е известно, че всяко нещо, което не се разбира, не може да се приложи. Това е причината, поради която кротостта и до днес не е приложена в живота. Досега не се е намерил нито един човек на Земята, който да изразява кротостта. Който иска да намери един кротък човек, трябва да обиколи всички планети, да отиде на Слънцето – там все ще намери кротък човек. Досега в историята на човечеството се е намерил само един човек, който смело може да каже за себе си: Аз съм кротък и смирен по сърце. Този човек е бил Христос. […] Той беше в състояние да спаси човечеството, да даде нова култура, нов морал, да направи хората богати и щастливи. Защо не направи всичко това? Той го направи, но хората го развалиха. Майката е в състояние да изчисти стаята десет пъти, но след всяко нейно излизане вън от стаята, децата разбъркват и изцапват всичко. За да не се развалят нещата, хората трябва да бъдат кротки. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 119)

Думата „кротък“, преведена в най-далечен смисъл от истинското й значение, подразбира бял, светъл човек, който има свойството да привлича Светлината. Следователно силата на кроткия човек се заключава в това, че може да привлича Божествената Светлина в себе си и да я отразява навън. Кроткият е светящ човек, затова е определено той да наследи Земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича Светлината. Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без Светлина човек е мъртъв. Казано е в Евангелието: „Вие сте Виделината на света.“ Кой човек може да представя Виделината на света? Само за кроткия може да се каже, че е Виделина и Светлина. Следователно само кротките могат да наследят Земята, защото носят Светлината, с която Земята се обработва. (Ibid., с. 119 сл.)

Кроткият човек е бял – той е направен от такава материя, която привлича Светлината от пространството, затова свети. Страданията, нещастията на хората се дължат именно на недоимъка на вътрешна светлина у тях. Външната светлина, от която се ползват всички хора, всички живи същества, предизвиква дразнене на всички сетива, вследствие на което тя носи и живот, и смърт. Светлината, за която Христос говори, носи само Живот. Затова е казано, че само кроткият ще наследи Земята – само кроткият, който носи Светлината на Живота, ще наследи Земята. Онези хора, които нямат Светлина в себе си, които не са кротки, ще се намират под Закона на прераждането, ще идват на Земята, ще заминават от Земята, отново ще се връщат, и т.н. (Ibid., с. 126)

Кротостта не подразбира овчедушие, мекушавост. В кротостта се включва важен елемент – разумността. Значи кротостта е вътре в човека, а не извън него. (Ibid., с. 121)

Кроткият човек е носител на Светлина, той е светящ човек. Бъдещите хора, тези на Шестата раса, ще бъдат светещи, кротки хора, носители на Светлина. Отдето минават, те ще светят. (Ibid., с. 121)

Хората на Шестата раса ще познават науката за превръщане на материята и ще я прилагат. Те са хора на кротостта, хора на Светлината. (Ibid., с. 128)

Христос ходеше по водата, защото беше кротък и смирен по сърце. Когато хората станат кротки, и те ще ходят по водата, както Христос е ходил някога. (Ibid., с. 132)

Проявете кротостта, ако искате да наследите земята, да я владеете, както Христос е бил господар на земята. Щом Христос е можел да ходи по водата, и вие ще можете да ходите. Това е възможно не само за един човек, а и за всички хора, чието съзнание е пробудено. Кротостта е достояние на всички хора. Да придобият кротостта, това е велика задача, която предстои на всички хора. (Ibid., с. 132)

Човек трябва да внесе елемента на кротостта в мозъка, в дробовете, в сърцето си, в кръвта, в цялото си тяло, за да може през него да преминава Божествената Светлина, за да го направи мощен, велик. (Ibid., с. 124)

Кротостта е първото условие за развиване на човешкото съзнание, за придобиване на повече Светлина за ума. Човек трябва да има в себе си повече Светлина като основа за проява на Божествената Мъдрост. Със Светлината заедно върви и топлината, в която се образуват елементите на Любовта. Тъй че, като има Любов и Мъдрост в себе си, човек има вече условия за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека. Който иска да придобие кротостта, трябва да следва пътя на Христа. Христос сам каза за себе си: „Защото съм кротък и смирен по сърце.“ (Ibid., с. 124)

Кроткият е винаги буден – той никога не спи. Той е отворена врата за разумните същества. Само грешният човек спи. Хората на Шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Сегашните хора спят, понеже живеят още в греха. Когато един спи, друг е буден, работи върху съзнанието на спящия. (Ibid., с. 124)

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето.“ Това подразбира, че само кроткият човек знае тайните, които се съдържат в хляба; само кроткият човек знае изкуството да придобива хляб, когато пожелае. (Ibid., с. 128)

Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята – условие човек да стане наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Кроткият човек е носител на Божията Светлина и се радва, че всички хора могат да се ползват от това благо. (Ibid., с. 133)

Кой човек наричаме кротък? Който има добра обхода със себе си и със своите ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито добро, нито зло, все едно, че нищо не прави. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 227)

Кротостта е качество на сърцето, а не на ума. Когато чувствата на човека са под влиянието на разумното сърце, този човек е кротък. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 114)

Ако човек не е кротък, той не може нищо да постигне. Аз не говоря за кротостта на овцата. Според мен овцата не е кротка. Мислите ли, че парализираният човек, който не прави никакви пакости, е кротък? Мислите ли, че змийските яйца, които още не са излюпени, са кротки? Излюпете ги и ще видите тяхната кротост. Същото може да се каже и за човека. Излюпете го и ще видите, че той не е кротък. Животът трябва да излюпи хората, да ги разтърси, за да им покаже какви са. (Ibid., с. 128)

Кроткият човек има всичко. Неговата градина е пълна с ябълки, с круши, с портокали, с лимони, с праскови и т.н. (Ibid., с. 120)

Когато хората искат да бъдат добри, да създадат доброто в себе си. Вместо това, те създават злото. Например някои искат да бъдат кротки. Кроткият човек нищо не струва! Кротък човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кротък човек е онзи, който може да изгаси пламъците на една къща. Не е само да мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.