Извадки за прераждането из Словото на Учителя – 2/2

Втора част

Продължава от първа част.

Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, два, три, пет или десет дни и месеци, а за него се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това, се изискват поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много други, незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат това, ще кажат: «Туй учение е еретическо, не е по Бога!» Чудно нещо – да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват да се бият на бойното поле и да убиват, това е по Бога! При това някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята – да се преражда човек, е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек само един път се ражда, това се отнася до Божествения Свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, където той може да реализира идеите, които Бог е заложил в него. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 41)

Казвате, че човек ще се прероди 777 пъти, и то епохални прераждания, а ще има извън тези още и безброй други прераждания. Ако ги използваш, човек ще станеш, а ако не ги използваш, ще бъдеш като един охлюв – обикновен човек ще си останеш, ще страдаш. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, Рилски беседи, София 1940, с. 168)

Колко години са нужни на човека, за да завърши един факултет? За да се завърши един факултет на Земята са потребни четири години, а за да завърши човек един факултет в ангелския свят, са нужни 777 прераждания. Туй е една математическа вероятност. Който е завършил ангелския университет, той знае много, минава за учен човек. Достатъчно е този учен да духне един житен клас, за да узреят моментално зрънцата му. Това знание ще дойде – но за кои? За съвършените. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 89)

Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята? Като не могат да отговорят на някой въпрос, турците казват „седем ката нагоре и седем ката надолу“. (Ibid.)

Човек може да стигне до Лицето на Бога, т.е. да стане светец, за седем прераждания, но само ако върви правилно. В противен случай може да се преражда и пет милиона пъти. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 16 (29) VIII 1907 г.)

Вие сте минали най-малко през 30-40 прераждания; женили сте се 30-40 пъти, имали сте много жени, деца; имали сте коне, овце, говеда. Някои от вас са били царе, заповядвали са на хората, а сега са прости и невежи. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХХIII (1943-44), София 1946, с. 53)

Може би сте идвали на Земята 400-500 пъти. Вие сте носили разни имена, разни форми. (ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ, ООК, IV година (1924-25), 15. ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛУШВАНЕТО, Русе 1925, с. 9)

Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти – започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди най-сетне като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането е един завършен цикъл от този процес. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия (1915-19), София 1929, с. 27)

След колко години се преражда човек? Който върви по Закона на Любовта се преражда след 1500-2000 години; който върви по своя закон се преражда след 45 години; и най-после глупавият се преражда веднага. (ЦЕННАТА ДУМА, Утринни слова, том 6 (1935), София 1941, с. 155)

Когато една душа напуска Земята, тя прекарва около 45 години в Невидимия свят, където й се правят подробни изчисления и измервания, т.е. определят й хороскопа. Като решат тази задача, пращат я на земята, за да реализира своя хороскоп. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, Лекции пред Младежкия окултен клас, год. IX (1929-30), том 2, София 1940, с. 143)

Един стар човек се преражда средно след 50 години. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

Главата на човека е побеляла от раждания и прераждания. Казвате: Докога ще се раждаме и прераждаме? Докато се научите доброволно да се подчинявате на Божествените Закони; докато бъдете тъй неподвижни за злото, както материята, и тъй подвижни за доброто, както живота; докато станете тъй разумни, както Духа. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 96)

Човек ще се ражда и умира дотогава, докогато започне да различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят. (ЦЕННАТА ДУМА, Утринни слова, том 6 (1935), София 1941, с. 71)

Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в Закона на вселяването. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА, Утринни слова, том 11 (1937-38), София 1948, с. 246)

Някои казват, че Бог наказва. Не, когато Бог разрушава едно тяло, Той дава на тази душа друго, по-хубаво тяло. Той едновременно разрушава старото и съгражда новото тяло. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия (1925-26), 28. СКРИТОТО ИМАНЕ, Русе 1926, с. 16)

Ще дойде ден, когато тези хора се изправят. Те ще слизат на Земята, ще се качват на Небето, докато един ден окончателно решат да заживеят за Бога и да приложат Неговото учение. Това може да стане и след осем хиляди години, а може да стане и сега – зависи от човека. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от усилието, което човек прави, както и от резултатите на това усилие. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ, Съборни беседи (1931), том 3, София 1932, с. 78)

Хората искат да знаят, като заминат за онзи свят, ще се върнат ли пак на Земята. Ще се върнат, разбира се. Кога? Когато изядат храната, която носят със себе си. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА, Лекции пред МОК, год. X (1930-31), том 1, София 1941, с. 171)

В училището на смъртта човек минава по обратен път четирите фази от живота си. Той започва със старостта, минава през зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете той става толкова малък и лек, че може да мине и през най-малката дупчица на училището, което е затворено херметически. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга – нищо не е в състояние да го задържи повече в училището на смъртта. (СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ, Лекции пред МОК, год. IX (1929-30), том 1, София 1940, с. 80)

Щом организмът умре, клетките се разпръсват из пространството. След време те започват да тъжат едни за други, отново се събират и заживяват задружно. (ЖИВА РЕЧ, Лекции пред МОК, год.  V (1925-26), том 3, София 1937, с. 103)

Когато грешим много, ще бъдем заставени да се прераждаме в плът и кръв. Ще обикаляте тогава около някоя жена или мъж, ще ги молите да ви спасят, да ви създадат ново тяло, но това ще бъде само предговор на страданието. Като поживеете няколко години тук, на Земята, ще отидете отново в пространството, дето ще прекарате известно време и пак ще дойдете тук, на Земята. Син Човечески ще ти проговори и ще ти каже: «Създадох ти отново око – гледай този път да не го поквариш!» (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия (1915-19), Русе 1929, с. 91)

Щом човек се прероди, започва друга борба – борба за първенство. Всеки иска да бъде богат, силен, учен, да заема първо място в света. Това са неизбежните пътища в човешкия живот. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, Рилски беседи, София 1940, с. 152)

Ще кажете, че сте виден човек, че не искате да минете през участта на всички. Щом сте виден човек, кажете откъде идвате и накъде отивате! Вие сте дошли на Земята инкогнито, преоблечени в други дрехи, и сами не знаете кой сте и отде идвате. Ще кажете, че се познавате – познавате се само отчасти. Ако сте видели един човек в детинството му, когато е бил петгодишно дете, ще го познаете ли днес, когато е станал 120-годишен дядо? Ако в далечното минало си бил цар, а днес си овчар, помниш ли нещо от царуването си? Сега си детрониран цар – нищо не помниш и мълчиш. (Ibid., с. 177)

Понеже не е изпълнил задачата си като цар, днес е дошъл като просяк, за да се научи да обръща внимание на малките работи. Той е учил, придобивал знания, но не знаел как да живее. Затова Бог го направил просяк. Когато бил цар в миналото, не е услужвал на хората. А как им услужва сега?  Развива тяхното милосърдие. (СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА, Лекции пред МОК, год. XII (1932-33), том 2, София 1949, с. 308)

Душите не идват сами в света, а групово. Никой не е сам. Най-малката група се състои от 10 хиляди, от 20 хиляди, 40, 50, 100 хиляди, един милион, 2, 3, 4, 5 милиона, сто милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова тя е по-разумна. Гениите са голяма група. Всеки човек е колективно същество. И колкото по-малка е групата, толкова тя е по-обикновена. Светиите са големи групи, учителите са още по-големи. Да не говорим за ангелите, архангелите и пр. Пръснати сте по цялата земя, но сте свързани като в един организъм. Ако се раждате, само за себе си не се раждате. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Членовете от Братството се прераждат заедно от една страна в друга. Прераждането става както в маловажни епохи, когато членовете на Братството нямат много работа и са пръснати в много страни, така и във важни епохи, когато им предстои важна работа. Тогава те идват едновременно, събрани в една страна. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Преди да дойде в утробата на майка си, душата на детето преминава през 400 000 форми. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

Когато човек изпадне в по-ниско положение, отколкото някога е бил, той започва да се срамува от хората и не иска да влиза между тях, за да не го познаят, да не си спомнят, че някога той е бил на по-високо положение, отколкото днес. Казвам: Не се стеснявайте, влизайте свободно между хората – никой не помни вашето високо положение, никой няма да ви познае. Добре, че хората не помнят нито своето минало, нито вашето, за да бъдете неизвестни един за друг и да можете свободно да се развивате. (ЦЕННАТА ДУМА, Утринни слова, том 6 (1935), София 1941, с. 102)

Някой казва, че каквото не е могъл да постигне в този живот, ще го постигне в бъдеще – в друго прераждане. Защо да не се преродиш още днес? Всяко желание за постигане на нещо добро показва, че ти вече си се преродил. (ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, Неделни беседи, XХ серия (1943), София 1944, с. 15)

Използвайте условията, които ви се дават. Мнозина от вас казват: «В другото прераждане.» Дали ще се преродят е въпрос – не е сигурно, понеже за прераждането има голяма конкуренция. Може да попаднете в една група, където не всички се прераждат в едно и също време, а има голямо чакане. Всеки иска да слезе на Земята, за да си оправи грешките и сметките. Случва се да се чака с години. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Бог ви е дал дарби, а вие чакате да се преродите втори или трети път. Сега сте преродени, използвайте този живот – като сегашния живот никога няма да намерите. Като дойдете следващия път, условията ще бъдат съвсем различни. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Казвате: «Да оставим възпитанието за в бъдеще, когато пак се преродим.» Ти сега си прероден и нищо не си научил – каква е вероятността, че като се преродиш втори път, ще бъдеш по-добре? А ако в бъдеще се родиш при по-лоши условия? Днешният ден е най-добър, той носи най-добрите условия за живота. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХХIII (1943-44), София 1946, с. 196)

Ще кажете, че не можете сега да приложите Любовта, а ще я приложите в бъдеще, в някое друго прераждане. Няма защо да отлагате – това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може да го свърши и в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1939), София 1939, с. 203)

Не отлагайте нещата за друг живот, за друго прераждане. Отлагането изопачава човешкия характер. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 1937, с. 337)

В съвременния окултизъм има една опасност – мисълта, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 10)

Сега искат да ни кажат, че в света има много прераждания и от там се явява кривата страна на окултизма, който казва, че като има много прераждания, при следващото си прераждане аз ще мога да подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици – не възприемай мисълта, че много пъти ще се прераждаш: второто прераждане ще бъде за втори клас, а седмото – за седми клас. Представете си, че вие сте в положението на едно млекопитаещо същество, като коня. Да кажем, че на този кон му остава само едно прераждане, за да стане човек и ако той не го използва, ще си остане кон. Питам: Къде той ще употреби благата, човешките дарби? Знаете ли как той тогава ще се прояви? Ще започне да рита назад. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 10)

«Аз се познавам само като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помня само този образ?» Защото той е един от силните моменти на твоето минало. Различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен характер. (ДОБРИ НАВИЦИ, Лекции пред Младежкия окултен клас, год. II, 1922-23)

Ученият човек, който на старини знае много неща, като се прероди втори път, пак ще знае много. (Ibid., год. V, (1925-26), 6., София 1929, с. 29)

Днес ти носиш наследствени черти от баща си и майка си. Преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи това, което си наследил от баща си днес, ти някога си вложил в него. (СЕЯТЕЛЯТ, Утринни слова, том 3, 1932-33)

Мнозина питат какво са били в миналото. На всеки, който ми задава такъв въпрос, отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото. Някой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че в миналото е бил княз, философ, учен, поет, или патриарх. Невъзможно е човек да е минал през високо положение, без да запази нещо от това, което е носел в миналото. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 233)

Както миналият живот е бил подготовка за сегашния, така и сегашният е подготовка за бъдещия. Това показва, че по естество животът е неделим. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 11)

Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скелята, издигната за градежа на зданието. И скелята се поддържа дотогава, докато зданието се съгради. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 144)

Сега ние живеем миналия си живот – в бъдеще ще живеем сегашния си живот. Каквото сееш, това ще никне, това и ще жънеш. (Ibid.)

«Защо съм лош?» Защото зданието се гради. «А кога ще стана добър?» Когато зданието се съгради. (Ibid.)

Вятърът може да задигне една душа и да я носи в пространството като една прашинка. За да се спасят от такива люшкания, душите предпочитат де се подслонят в тялото на някое животно. (Ibid.)

За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животински форми – котка, куче, кон – и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животински форми, както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивки е още по-лошо. (ТРИТЕ ПОСОКИ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33) том 3, София 1948, с. 64)

Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от Истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в Пътя на Реалността. (Ibid.)

Когато един ден влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си. Ще разберете, че не сте готови за този свят, и ще пожелаете по-скоро да слезете на Земята, за да работите за изграждането на своето светло бъдеще. Затова именно човек се преражда. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 17)

Ако душата знаеше своето минало, тя нямаше да може да се развива. (КРОТКИТЕ, извънредни беседи, 1921-23)

Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашния си стремеж и сегашните си прояви с миналите си прераждания. (Протокол от среща с Учителя на 20 септември (3 октомври) 1909 г.)

У човека има две еволюции: еволюция на лошите качества и на добрите качества. Които качества вземат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му. (Протокол от среща с Учителя на 27 септември (10 октомври) 1909 г.)

Тези, които умират, ги пускат в чистилището (пургаториума), а тези, които бракуват (тези, които заспиват), чакат за прераждане. Тези, които заминават, отиват в рая. Грешните се мъчат, тези, които се стремят да се усъвършенстват, се трудят, а които помагат на другите, те работят. (Протокол от среща с Учителя на 22 октомври (4 ноември) 1909 г.)

На бубата е позволено да се занимава с тялото си само 40 дни; след това тя се отказва от него и се превръща в пашкул; после се отказва и от пашкула и се превръща в пеперуда. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 335)

Всяка клетка преминава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден, когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: «Едно време ние бяхме във вашия дом.» (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Между всички души, между всички хора по лицето на Земята има тясна връзка, от която никой не може да се избави. Това не трябва да плаши хората, а те трябва да се стремят да разберат вътрешната връзка на живота. Ние нямаме нищо против съвременните учени, но те трябва да се проникнат от идеята, че между всички явления има тясна връзка и да се стремят да ги обясняват съобразно законите на Живата Природа. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 245)

Човек наследява от своите деди и прадеди добри и лоши черти, но той носи от миналото си и своите собствени добри и лоши черти. С усилената дейност на своя дух, той ще може обаче да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си без да го е опитал, той го е наследил. Това, което е опитал в своя живот, то вече е негово и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. Когато човек се поддава на своите наследствени черти, той се ръководи от настроения, от моментното си разположение. Такъв човек се разгневява, сърди и иска всичко да става винаги тъй, както той желае. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 186)

И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят пред Нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката му грешка, за най-малкия косъм върху картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: «Ще ме простиш – станала е грешка и аз ще я поправя.» И мъдрецът прави грешки, но лесно ги поправя. Щом поправи грешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: «Заповядай!» (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 50)

Преди двадесет години на една софиянка умира детето, шестгодишно момиче. След време се ражда друго момиче, но тя все плаче за умрялото. Момиченцето й казва веднъж: «Мамо, не плачи! Онази, дето мислиш, че е в гроба, съм аз – дойдох отново на Земята.» Сега тя завърши гимназия. Казвам ви само, не ви доказвам, че се хората прераждат  душите се прераждат, създават своите форми. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 307)

В думата прераждане, раждане сричката „ра“ е добра. Тя означава светлина. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 32)

Някой иска да бъде учен, иска да има силна памет и каквото прочете, да запомни. Питам: Ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от редица години, от редица прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви – да не помните кой какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога, и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 48)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Извадки за прераждането из Словото на Учителя – 2/2"

  1. Владимир Помаков  17.04.2011 г. | 22:47 ч.

    Сега, като гледам тая картинка на прераждането се сетих, че преди около 2 години може би тук имаше пак една статия за прераждането, с подобна но все пак различна картинка – тогава смъртта и живота не бяха като две сестри, а един млад мъж, може би Исус Христос, стоеше над нещо като реката на прераждането и дирижираше цялата работа. Та си викам – „Ами че това са най-елементарни пропагандни и манипулационни номера – правиш някаква такава картинка, с идеята за някакъв поток на живота, от ляво идват старци и умиращи, отдясно излизат младенци и растящи деца и т.н., в средата си слагаш каквото ти хрумне – дали Исус, дали нещо друго – и хоп, будалата е обработен! Важно е да не се пуаши! Т.е. „И да Умреш, нема страшно! После пак че живнеш!“ Сигурно за обикновения човечец това е важно, защото ще му дава сили да продължи да живее един живот, който не е за живеене например. Сигурно в тая хватка е ключът на запрещението, което християнската църква налага над самоубийството, определяйки го като голям грях – щото ако ни възпитаваха че не е грях в днешна България самоубийците нямаше да са няколко стотин годишно, а щяха да са хиляди или десетки хиляди. Ако от съвсем невръстна възраст им се втълпяваше че това не е грях и че след самоубийството ги чака прераждане в една по-добра форма например… Не знам, но всичко това в определени моменти ми звучи твърде инфантилно от една страна и твърде манипулиращо от друга. И както съм казвал вече – вярата в, и общуването с, Бога, както и какво да прави човек със себе си в тоя живот е нещо извънредно лично и е повече от съдбовна отговорност да даваш акъл наляво и надясно или да проповядваш една конкретна линия на поведение. Сещам се за индийските отшелници, поне това, което съм чел в старите (отпреди 09.09.1944г.) книги – те просто се заселват в някой район на страната, обикновено на терен, който е доста над нивото на околните земи, и си живеят отшелническия живот. Какво правят, как живеят, с кого и какво общуват си е тяхна лична инеприкосновена работа. Обикнтовения народец от района, найъ-вече селяни земеделци и скотовъдци обаче, твърдели, че някакво благотворно влияние се разпростирало над целия район, намалявали злините, увеличавали се благините и т.н. и те отдавали всичко това на заселилия се при тях отшелник. Благочестив! И започвали съответно да полагат за него някакви грижи – които той не е искарл разбира се – носят му храна, умиват го когато е нужно и пр. Но никъде не срещнах описания на опити от страна на отшелника или светеца както бихме го произвели ние тука, да ги въвежда в някаква вяра, да проповядва, и налага!, някаква истина и т.н. Може би няма да е лошо да се подходи малко като в полицейско разследване при нашите условния като се зададе основни, най-важен въпрос „Кой има полза?“ или „Кого обслужва това?“. Като не бива да се пропуска и дейността на Учителя, естествено…

  2. Стопанина  17.04.2011 г. | 23:27 ч.

    @ Владимир Помаков

    На няколко пъти се изказваш в този дух и всеки път те конфронтирам с един въпрос. Упорито избягваш отговорите, но аз също съм упорит, затова ето и поредната сесия:

    Аз твърдя, че съм се прераждал много пъти. Имам спомени за животи в Далечния Изток в епоха преди Христа, в Окситания през Средновековието, още един живот като жена в Западна Европа, един живот като мъж в Албиона, както и един съвсем наскорошен в Санкт Петербург. Това са само тези, за които имам що-годе пълни или частични спомени.

    Въпросът ми е:

    Лъжа ли, че съм се прераждал?

    И съответно: Защо го правя и какво печеля от това?

    За протокола: Първите ми спомени за живота в Санкт Петербург изкристализираха, когато бях 5-годишно хлапе и имах шанса да живея в този град и в настоящия ми живот. Тогава не бях запознат нито с идеологическите конфликти между разните учения и религии, нито дори знаех думата „прераждане“. Растях в една атеистична среда – между членове на Партията и военни – така че и дума не може да става за външни влияния.

    Как ще обясниш това?

  3. Val  18.04.2011 г. | 01:14 ч.

    Този, който не си знае преражданията няма как да повярва на тоя, който ги знае, докато сам не се убеди. Дотогава всякакви съмнения могат да се появяват. Аз разбирам, че най-големият проблем на църквата и Влади с прераждането е проблемът за самоубийството. Само че и на тая тема мисля че Учителят беше казал нещо… не помня точно думите, но беше свързано, че тези, които се самоубиват остават в някаква област от астрала или нещо такова и то за доста време в много мъки, в смисъл че се лутат май. Нещо такова беше.
    Аз не си знам преражданията, освен ако на една таблица може да се вярва, тогава ще да съм била драматург в около 18век 😀
    Не съм сигурна дали Питагор беше, имаше съставена система за изчисляване качествата на човека, в каква степен са развити и накрая в кое прераждане се намира в момента. Според него човек се преражда 15 пъти. Това обаче малко противоречи с Учителя, че човек ще го връщат на Земята, докато си научи урока, така че не знам колко може да се вярва.
    До колкото не мога сама да си видя преражданията, но и обяснението, че съществуването на човека изчезва със смъртта на тялото ми е недостатъчно обяснително, вярвам само че душата е безсмъртна, живота на Земята временнен но и ценен поради самия факт, че го има.

  4. Hristo  18.04.2011 г. | 01:14 ч.

    Струва ми се че нашият другар Владимир понякога пише такива коментари поради един подсъзнателен подтик, който в крайна сметка го учи и обогатява относно материята, писана в статиите.

  5. Стопанина  18.04.2011 г. | 09:07 ч.

    Аз не виждам никакъв проблем със самоубийствата. Точно доктрината за прераждането по никакъв начин не поощрява да си отнемеш живота, защото 1) нямаш гаранции, че в следващ живот ще имаш по-добри условия и 2) всъщност имаш гаранции, че ще ти осигурят страдания, докато обикнеш живота.

    Виж, идеологията, че човек живее само един път и ще бъде съден според единствения си живот, поощрява самоубийството, но и например детеубийството. Утре на някой православен екстремист може да му хрумне да си удуши децата, защото са още безгрешни и така ще им осигури сигурно място в Царството Божие.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.