Фоторепортаж от Вечния град с филмови елементи

Колко може да види човек от Рим в рамките на два-три часа? Не много. Но и това, което се вижда за ограниченото време, е достатъчно да остави трайни впечатления. Първото ми пребиваване в Рим (за този ми живот, предишните не се броят) включва скоротечна туристическа обиколка през Ватикана с базиликата „Св. Петър“, кастела и моста „Свети Анджело“, пиаца „Навона“, незабравимия Пантеон и „Фонтана ди Треви“. Снимките и видеоклиповете по-долу са предимно от тези места.

Гълъбът, символизиращ Божия Дух, избяга от Ватикана и налетя на мен – еретика с камерата. Символики да търси човек…

Работното ми посещение във Вечния град беше с продължителен престой в „Чинечита“ – или ако предпочитате: италианския Холивуд. Последните снимки от фоторепортажа ми – тези, които са правени нощем – са от това забележително място. Постройките, осветени от разноцветни прожектори, всъщност са картонени или може би от някакъв лек, издръжлив материал. Но никак не им личи – дори да опрете нос в тях, изглеждат като от камък. Трябва да ги почукате, за да установите с изненада, че насреща си имате изкусни имитации.

ИЗТЕГЛЯНЕ ТУК: А ето го и самият фоторепортаж (ZIP, 31 MB).

В архива има EXE файл – не се притеснявайте, гарантирам, че няма вируси. Всъщност това е фотопрезентация с вградени ефекти и музика. Реших този път презентацията да е в такъв вид, тъй като не смятам, че е удачно за Рим да се пишат класически протяжни и твърде субективни повествования. И не само не е удачно, а по-скоро би било престъпление.

Не случайно го наричат Вечния град – град, в името на който са умирали мнозина, без дори да са го виждали; град, който е пленявал и очаровал дори смъртните си врагове; град, който е побърквал и развращавал дори най-свестните хора; град, който е център на красотата и грозотата по света, на разума и диващината, на доброто и беса. Такъв е беше преди 2000 години, в известен смисъл такъв си е и днес. Град на контрасти и полярности – олицетворение и символ на тленния свят.

Можете да гледате фоторепортажа и в долното YouTube-ско видео, но качеството на снимките няма е толкова добро, затова препоръчвам да си изтеглите архива. Ако все пак се спрете на варианта YouTube, моля, изберете разделителна способност 720p HD.

Използвайте бутоните на плейъра, за да пуснете фоторепортажа на цял екран и с HD резолюция.

Бонуси:

Моят любим, неповторим и хладно приветлив Пантеон. Мисля, че видеото показва малко по-добре великолепието му в сравнение със статичните изображения.

А когато Фонтан ди Треви не може да бъде обхванат дори от широкоъгълен обектив, на помощ идват клиповете:

Вечерно парти на Toshiba в киноцентър Cinecitta:

и

Това е засега. Ако хвърлената монета във Фонтан ди Треви си свърши работата, очаквайте продължение. Все някога… Ако не в този живот, отново в следващ.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Фоторепортаж от Вечния град с филмови елементи"

  1. Припомням  08.04.2011 г. | 15:28 ч.

    Чешем си езиците във форума и не удостояваме с внимание репортажите.Безпорно да присъстваш лично там,е много завладяващо.Впрочем Италия е хубаво място.

  2. zaharia  08.04.2011 г. | 17:41 ч.

    Благодаря, Стопанин, задето споделяш видяното с нас 🙂 Аз не съм ходила в Рим в този живот и ти завиждам благородно, че си видял всичко това с очите си (понеже съм любител фотограф от опит знам, че даже и най-хубавата снимка никога не може да пресъздаде на 100% това което виждат очите… 🙁 )

  3. Албена  08.04.2011 г. | 18:27 ч.

    А мен пък в Рим ме обраха. И заедно с документите и парите ми взеха и най-ценните ми духовни съкровища, които си носех винаги в себе си. Сега се замислих колко странно изглежда това в светлината на темите, които обсъждаме в този сайт.. А и предишния път в Италия пак си загубих нещо ценно – един златен медальон – пентаграм. Хм.. какво ли значи това от духовна гледна точка?

  4. Стопанина  08.04.2011 г. | 18:33 ч.

    @ Албена
    А бе мен не ме обраха, но римското метро е в ТОП 10 на най-ужасяващите места, на които съм попадал през живота си. Успях да видя доста станции, така че имам „представителна извадка“. Като се има предвид, че първите ми впечатления за метро са от Санкт Петербург, където всяка спирка е произведение на изкуството, българското ми се виждаше постно и неугледно. Сега, след като видях гнусната канализация, наричана римско метро, българското ми се вижда като някакъв еталон за хубост.

    Честно казано, нещо ме възпираше да вадя фотоапарата, за да снимам там. Но ми казаха, че парижкото било още по-ужасно, което определено развихря въображението ми – ако метрото в Рим е първият кръг на ада, френското сигурно е вторият.

    @ zaharia

    Господ ме обича и ми показва неща, които око не е виждало. Мога да споделя частица от тази любов с гостите си, докато връщам и любовта си към Бога с невероятната мелодия от презентацията. Тя се нарича „Аз обичам Б(ог)“ и този, който е писал тази музика, несъмнено ще да е искрен!

  5. zaharia  08.04.2011 г. | 20:54 ч.

    @Стопанин

    А кой я е писал тази музика, дето я използваш за фон? Търсих в Гугъл, ама не можах да намеря, а ми харесва…

    И мен Бог ме обича, но изглежда е решил в този живот по друг начин да ми показва нещата… Ето например от класическа музика нищо не разбирам…:-(

  6. Стопанина  08.04.2011 г. | 21:16 ч.

    @ zaharia

    Парчето е на Era. Казва се I Believe in G.

  7. Farsedef  08.04.2011 г. | 21:18 ч.

    Стопанин, трябва да видиш миланското метро! Към всичко изброено от теб прибави и импровизиран битпазар, където тъмни африкански субекти са изложили евтини дрънкулки на мръсни черджета насами перона измежду колоните!!! Въобще Милано ми е еталон за противен и студен космополитен град. Ако трябва да живея на подобно място, бих си прерязал вените още на първата седмица!!!

  8. Стопанина  09.04.2011 г. | 00:29 ч.

    Африканските субекти бяха част и от пейзажа в Рим. Имаше и цигани, които предлагаха разни хамалски услуги. Имаше и китайци, които продаваха „италиански сувенири“ – Made in China. Не бих казал, че са ме изненадали с нещо.

    Виж, римляните ме потресоха с простащината си в метрото. Когато влакчето спре и се отворят вратите, българите имаме културата да пуснем слизащите, преди да се качим. При римляните няма такова нещо! На вратите е блъсканица като в американски футбол. Това определено ме втрещи и май обяснява една болка в дясното ми рамо, която допреди малко смятах за с неизяснен произход. Сега се сетих откъде ще да е…

    А да кажеш, че са простаци като цяло – не са. Да, говорят високо, мъжете им зяпат нахално хубавите жени – ама това с ръгането по градския транспорт ми идва много дори за южняшки темперамент.

  9. Тим  09.04.2011 г. | 00:35 ч.

    Снимката на 4:00 е някак странна, не знам дали си забелязал, обаче в центъра се отличава нещо като лице – това от декора ли си е, или е примерно някаква игра на светлините?

  10. Стопанина  09.04.2011 г. | 01:03 ч.

    Ето снимката

    Аз не виждам лице. Къде точно е?

  11. Тим  09.04.2011 г. | 01:09 ч.

    На ексето се вижда по-добре – там, където е втората голяма и осветена единична колона – съвсем леко в ляво от нея се очертават две мънички колонки – втората колона от ляво на дясно се пада носът на лицето, което виждам. Но не е нещо особено – просто отражението на колоната, тавана и гредите (или каквото и да е този материал) – които оформят нещо като образ.

  12. Припомням  09.04.2011 г. | 02:32 ч.

    Да,вярно,че има лице – между колонадите на двете сгради,осветени в синьо,има част,която попада в сянка.Там най-отгоре са очите,отдолу носът,а устата е най-ниско и съответно най-тъмна и почти не се забелязва.

  13. Aha  09.04.2011 г. | 07:28 ч.

    Привет и от мен!

    Хубаво е в Рим, но за малко:) Аз нямам афинитет към големите градове, където съм ходил от европейските столици, не желая да повтарям. Прав си за метрото, и за Парижкото не са те излъгали – тунели с плочки за баня. То е доста старо между другото. Кажи ми Стопанино, а и тези които сте ходили в Рим, има ли по подтискащо (сатанинско) място от Ватикана? За мен не, дори не ме пуснаха в базиликата Св. Петър, бях с 3/4 панталони. Преди мен пускаха с къси панталони, с голи рамене, мен не. Не съжелявам, хич нямам и желание да повтарям, аз го приемам като знак.

  14. Мислещ  09.04.2011 г. | 15:01 ч.

    @Тим

    Снимката на 4:00 е някак странна, не знам дали си забелязал, обаче в центъра се отличава нещо като лице – това от декора ли си е, или е примерно някаква игра на светлините?

    Тим, приятелю, явно аз недовиждам :), ама гледах, взирах се и нищо. Но по този повод се сетих за визуалните измами. На този линк ще откриете изумителни неща – Топ 20 Оптични Илюзии. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.