Беинса Дуно: Същност и задачи на Новото учение (2/2)

Мнозина от вас слушат и се запитват: «Какво иска да каже Учителят? По буква ли да разбираме нещата или по дух?» Казвам на някого: Ти си добър човек. Какво означава думата «добър»? Искам да кажа, че колкото си добър, толкова си и лош. Ако някой ти каже, че си лош, това значи: Колкото си лош, толкова си и добър. Доброто е равно на лошото и лошото е равно на доброто. Който започва добре, свършва зле; който започва зле, свършва добре. Как ще уравновесите тези неща и какво ще получите от тях? Кое от двете положения е за предпочитане: да започнеш добре и да свършиш зле, или да започнеш зле и да свършиш добре? От двете положения ще съставя две пропорции: лошото се отнася към доброто, както доброто към лошото; и обратно – доброто се отнася към лошото, както лошото към доброто (л:д=д:л и д:л=л:д). Значи, ако започнеш лошо и свършиш лошо, в основата на твоя живот има нещо добро, което те спасява; ако започнеш добре и свършиш добре, в основата на твоя живот има нещо лошо, което може да те спъне. Изучавайте двете пропорции, без да ги свързвате със сегашния си живот. Имаш знание, имаш вътрешен мир, не мисли обаче, че си разрешил задачите на своя живот. Защо? Защото ако днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен; ако днес си богат, утре ще осиромашееш. Това са временни състояния, които не разрешават въпросите. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1932-33)

Аз не говоря за спасението в този смисъл, както религиозните го разбират. И те са прави, и аз съм прав. И Моисей е прав, и Христос е прав. Прави са всички ученици – и тези от първоначалните училища, и тези от прогимназиите и гимназиите, както и тези от университета. Защо? Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение. Какво ще кажете, ако тези ученици се съберат на едно място и започнат да разискват върху даден въпрос? Ще се разберат ли те? Не могат да се разберат. На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е завършил гимназия или университет. «Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира.» Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно Великия Божествен Смисъл на Живота. Павел казва: «Когато бях младенец, мъдрувах като младенец, а като станах мъж, напуснах младенческото.» Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец. Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира, това е религия на младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на Любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Новото учение носи правила за нов живот. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, София 1997, с. 97)

Всички хора не са на еднаква степен на развитие. В духовно отношение някои хора са в първо отделение, те сега едва изучават буквите и само тях разбират. Други са във второ отделение, трети – в трето, в четвърто отделение, а някои са в класовете на прогимназията или гимназията. Има обаче деца от първо отделение, които се считат големи и се държат като важни авторитети. Те едва смятат от едно до десет и мислят, че много знаят. (ПО БОГА НАПРАВЕНИ, Съборни беседи, 1929)

Слушате някого да казва, че Новото учение, новите идеи, разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата Причина, която е изпратила човека на Земята, е определила отношенията му към неговия ближен. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30, том 2, София 1938, с. 37)

В какво се състои Новото учение? Каква е разликата мужду Новото учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона «зъб за зъб». Христос казва «ако те ударят по едната страна, обърни си и другата». А при Новото учение не бива дори да усетиш, че са те ударили. (П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ.)

Новото учение иде в света, за да даде една светлина, която в бъдеще ще ползва хората. (Ibid., с. 68)

Това е учението на бъдещето, което сега настъпва в света, и ние трябва да го предадем. (Ibid., с. 113)

Моето учение, което ви предавам, не е на буквата, на сектантството, а учение на Мъдрост и Любов, което, ако се приложи, ще обнови целокупния живот. (Ibid., с. 78)

Моето учение е безпредметно, ако вие не го приложите. (Ibid., с. 56)

Аз проповядвам едно учение, което вие още не разбирате. Ако проповядвах едно християнско учение, щях да събера мъжете на едно място, да изключа жените от там и щях да кажа да не се женят. Или пък щях да събера само жените и на тях щях да проповядвам. А пък аз събрах жените, мъжете и децата и им казвам: Женете се, раждайте деца, но не се бийте. Женете се, но не раждайте сакати деца. (Ibid., с. 120)

Целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин. Начинът, по който досега сте мислили, води до смъртта. Всяка идея и всяко учение, които повече са допринесли за човечеството, отколкото са разрушили, са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили правдивото и хубавото в човечеството, са дошли по пътя на злото и не са на мястото си. (Ibid., с. 132)

Това е най-лекото учение, което можете да приложите в света. По-леко и по-приспособимо учение от нашето аз не зная. Най-лесно и естествено е човек да обича. (Ibid., с. 137)

Христос казва: Ако не разберете земния живот, не може да разберете небесния. И обратно: Ако разберете небесния, ще разберете и земния. Ние започваме отдолу нагоре – да разберем първо земния живот и после небесния. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, София 1946, с. 254)

За да схванете правилно Христовото учение и да го приложите, от вас се изисква абсолютна чистота на сърцето и светлина на ума. Това учение не е за света. Онзи, който иска да намери правия път, той в себе си ще го намери, а не отвън. (Ibid., с. 252)

Учението на Христа в широк смисъл на думата е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: «Ние познаваме Христа.» Вие познавате историческата сянка на Христа. Знаете, че някога се е родил човек Христос, от еврейски произход. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познание не е истинско – вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. (Ibid., с. 159)

Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка. Всичко, което едно време евреите са вършили, сега християните го вършат. Христос казва: «Речено е око за око и зъб за зъб. Аз казвам: Не се противи на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата.» Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. «Как така да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата!» Ако те хванат здраво и почнат да те бият, като истински християнин ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. Можеш ли да търпиш толкова? Ще си представиш, че бият твоята сянка, че бият отвън твоята къща, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще коленичите, ще се молите да престане боят. (Ibid., с. 159)

Като слушат моите проповеди, някои намират, че не съм проповядвал според Евангелието. Те искат да им се проповядва точно така, както е писано в Евангелието. Кой проповедник, кой пророк или учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Моисей е проповядвал според написаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се преповтаря това, което вече е написано? Написаното може всеки сам да чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мене е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм още учил изкуството декламация. Има едно ново Евангелие, което още нито е писано, нито е проповядвано. Това Евангелие се проповядва днес на хората. Под «Ново Евангелие» се разбира Божественото Учение, което днес идва в света и носи Светлина за човешките умове. Ние не се интересуваме от това как Слънцето е огрявало Земята преди хиляди и милиони години. Ние се интересуваме от днешното Слънце. Ние искаме да знаем как това Слънце днес огрява Земята и каква Светлина носи на хората. Ако под Светлината на днешното Слънце семената могат да растат и да се развиват, ние приемаме тази Светлина. Ние се интересуваме от свещени, от свети работи, но те не са писани само в Свещените книги, които хората знаят. Има много святи, свещени неща, които никъде още не са писани. Това не значи, че те не съществуват и че никой не ги знае. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, 1929-30, том 1, София 1937, с. 216)

Кажете на духовете във вас «Господ да ви прости, вървете си!», както се пъдят въшките от главата, защото знаем, че главата не е за въшки, а за възвишени мисли и чувства. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

Моята беседа днес има за цел да покаже на хората начин, как да пресъздадат своя живот. Те трябва да пресъздадат своя живот съобразно първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да останем безсмъртни. Това е желанието на Бога и затова Той именно изпраща гении, велики хора, велики Учители в света, които да работят за обединението на човечеството.

Като слушат днешната беседа, някои хора си мислят какво ли ще им говоря следния път, от кое вино, от кой пелин ще им дам да пият. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, а трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18)

Какво изисква Новото учение от вас? Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: «Слаб съм, не мога да направя това.» Бъдете силни за доброто – слаби за злото. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, София 1946, с. 239)

Вие мислите, че това учение е много трудно – аз го намирам за много леко. Аз вярвам, че вие ме разбирате, но във вас има други духове, които не ме разбират. На тях ще кажете «Вие си вървете вече.» (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

В туй учение, което аз проповядвам, пътят е най-лесен, но методите са най-мъчни. Опитите, които ще направя, няма да бъдат тъй сполучливи. Ще си дадете голям труд – учение, учение трябва, учение! То няма да дойде лесно. Най-голямото заблуждение е дето някои си мислят, че Господ изведнъж щял да ги научи. Хубаво – покажете ми един човек, който се е родил учен. Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко да даде. Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за да добият туй знание! Сега искат да ни убедят, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Бог обича прилежните, трудолюбивите, искрените хора, които обичат да работят. Трябва да се работи честно и почтено. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия, София 1922, с. 328)

Не мислете, че туй учение, че този път, по който вървите, е най-мъчният път. Сравнявайки го с другите пътища, някои казват, че той е тесният път. Не, не – след всички проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има! (КРОТКИТЕ, извънредни беседи, 1921-23)

Някой ще каже: «Това е тежко учение.» Тежкото учение беше досега – това, което се е вършило досега. (Ibid.)

Божественото Учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина; то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. Дребнавости вълнуват хората в човешкото учение: кой да бъде пръв, кой да заеме първо място в обществото. И ако не се отдаде на всеки нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Ако искате да знаете докъде сте дошли, ще ви кажа следното: Всеки от вас има по една стомна, но запусната – в смисъл пълна с утайки. Стомната на едного е от желязо – ръждясала е; на друг е от мед – позеленяла; на трети е от калай – окислена; на четвърти е от глина – наслоена с нечистотии. Ето защо стомните на всички хора са стеснени, не събират много течност. Те трябва да се очистят. Казвам: Сега вече има нови стомни, направени от чиста, прозрачна материя. Старите стомни ще дадете на децата да си играят с тях – те са замърсени, не могат да се употребяват повече. «Тогава да продадем старите стомни.» Можете да ги продадете, можете да правите каквото искате с тях, но те не влизат вече в употреба – животът ги е бракувал. Ще преведа този образ на съвременен език: Новата стомна подразбира нов възглед. Той трябва да бъде такъв, че да разшири живота във всяко отношение. Новият водопровод не търпи стари тръби. Нова църква не се прави с крадени камъни и с пукнати камбани. Младата булка не се венчава със скъсани дрехи. (Ibid.)

Казвате, че още не е дошло времето за Новото учение; други казват, че времето му е минало. Според мене мина времето на злото. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, София 1946, с. 192)

Срещам много хора, на които мозъците са заразени. Те казват: «Винце искаме, не ни трябва твоето учение!» Аз виждам, че твоите малки братчета, червейчетата, ще те ядат, ще си хапнат хубаво от тебе. Те ще кажат: «Учен човек е този господин!» Учен е, но само кости ще останат от него. Запитаха Христа: «Могат ли тези кости да оживеят?» Учението, което проповядвам, ще събере тези сухи кости. И горко на този, който не се подчинява на Духа, Който иде! Не мислете, че аз правя нещо – Божията Воля прави всичко в света. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте – идната година ще има изобилно жито. Послушайте ме, направете опита. За българите настанаха най-благоприятни условия. Обърнете се към Живия Господ, към Неговата Велика Държава! Обърнете се към Живия Господ, Който е всякога между вас! (Ibid., с. 237)

Аз искам да ви дам една правилна философия: да не се увличате в страстите на хората, които защищават своите интереси. (Ibid., с. 75)

Новото учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. […] Хората на Новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако някой извади револвера си срещу тебе? Ръката му ще остане във въздуха и дълго след това той ще трябва да работи, за да я свали долу. Това не са празни приказки – невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. А когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото. (Ibid., с. 146)

Сега вие искате да приемете Новото учение. Как ще стане това? С работа и учение. Вие наблюдавате Слънцето, но това не е достатъчно. Трябва да следите отде изгрява то, как обикаля Земята и т.н. Изгряването на Слънцето може да познавате и по растенията, по изворите. Изобщо трябва да следите всички промени в природата. Това е истинското знание. Когато страдате, вие търсите причината за това и казвате, че нямате достатъчно храна. Всъщност вие не страдате от недоимък, а от преяждане. Положението, в което се намирате сега, не позволява да ядете много. Защо? Много естествено – на пеперудата не се позволява да яде толкова, колкото гъсеницата. Знаете ли какво е съотношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква, и листата, които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с Новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. В бъдеще, когато дойде някой гладен при мене, ще му дам десет капки от нектара на живота. От него той ще извлече ония елементи, които са му необходими. Както от три хиляди килограма розов цвят може да извлечете един килограм розово масло, така и от грубата материя вие може да извлечете ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувствате, ако нямате съответен материал за съграждане на вашите мисли и чувства. (Ibid., с. 236)

Като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то отведнъж ще преобрази света. За да се реализира това учение, нужни са хиляди години. (Ibid., с. 83)

Аз зададох за задача на моите ученици да ми посочат един от най-големите си недостатъци, но зная, че те ще посочат най-малкия си недостатък. Най-големият недостатък е главата на змията, а най-малкият – опашката. Те ще ми дадат опашката и ако аз я хвана, змията ще се обърне и ще ме ухапе. Не разбират закона – дайте ми главата на змията, най-голямото зло е в главата. Като хвана змията за шията, тогава с опашката лесно ще мога да се справя. И ние, съвременните хора, трябва да хванем най-големия си недостатък за гушата и тогава тази опашка ще се предаде. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия, 1922, с. 337)

Казано е в Писанието: Петата на жената ще смаже главата на змията. Главата е умът, а петата – доброто. (НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ, Разговорите при Седемте рилски езера, София 1948, с. 283-287)

Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат Слънцето и да използват ранните негови лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато Слънцето изгрява. Тя не иде от самото Слънце. Откъде иде? От Бога иде! Де е Бог? Навсякъде: отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но Живата Енергия не иде отвсякъде – освен Живата Енергия, никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: «Не търсете тази енергия в природата, търсете я в църквата.» В коя църква? Ако Живата Енергия е в църквата, къде е там животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, Живата Природа ще ви се изяви по особен начин. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921, София 1947, с. 197)

Ще кажете, че Новото учение е в разрез с разбиранията на хората. Мислете както си искате, но няма да минат десет години и сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени Закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това аз чета в Божествената Книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е винаги един и същ и неизменен. […] С това не искам да ви заплашвам, а казвам: Ще мине известно време и вие сами ще се убедите в истинността на моите думи. Запишете си тези думи на едно тефтерче, за да се убедите, че думите ми ще се сбъднат. Не казвам да тръбите това в света, за да плашите хората, а за да вземете думите ми под внимание и оправите живота си. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, София 1946, с. 283)

Понякога вие се спирате на това какво казал Моисей. Трябва обаче да знаете, че всичко това е една голяма алегория. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Какво представлява Моисеевото учение? Законът. Той не търси причините на нещата, а изследва фактите обективно, както нещата са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти – законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме. В старата наука, в която хората и досега още живеят, се проповядва само насилието. Нужна е старата култура, нужно е насилието. Кога? Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако прекомерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10-15 часа, не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете прекомерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това, всички хора се стремят да доведат Царството Божие на Земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на Земята. Защо? Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. Искаме да знаем Истината! Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. Защо? Защото не можете да ги разберете. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38, София 1949, с. 10)

Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентност, като безгранична Любов и Мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички същества и им помага. Казвате: «Докажи това нещо!» Мога да ви го докажа, но искам да зная по кой начин искате да ви го докажа: По Закона на посаденото житно зърно в земята или по Закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже развитието на сегашното човечество върви по втория закон, за това доказване се изискват хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готов съм да ви докажа факти не само от 99 кладенци, а от още хиляди кладенци. И тогава вие ще употребите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите в моите доказателства. Като се ровите из тези научни данни, някои от тях ще ви отправят за сведения към еди-коя си слънчева система и вие трябва да блъскате главата си от една система в друга, докато най-после кажете: «Нищо не разбрах по този въпрос.» След това ще ви изпратят в някое друго учено общество, което живее на звездите, за да видите как там разрешават този въпрос. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28, том 3, София 1934, с. 101)

Религиозните хора искат да влязат в Царството Божие, но в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не разбираш геометрия, в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не разбираш математика; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не разбираш музика; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не разбираш пеене, ако не си честен човек; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си справедлив; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си истинолюбив; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не любиш; в Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си разумен – нищо повече! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Учението в света е едно забавление, едно развлечение – да не мислим, че като учим, ща научим нещо ново. Питам: Когато слушате един концерт, какво придобивате? Ставате ли музиканти? Не, ще придобиете само едно хубаво, приятно настроение на духа. След като сте смятали редица години, станали ли сте най-добрия математик? Какво сте придобили? Придобили сте навика да решавате мъчните задачи, и когато се изпречат известни трудности в живота ви, ще можете да си послужите с математиката или с геометрията. (Ibid.)

В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Моисеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, Законът на Любовта, е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше с Христа на кръста. Той каза: «Аз вярвам, че Ти Си Бог на Любовта. Приеми ме в Царството Си.» (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Богат англичанин отишъл в Германия да учи философия. Срещнал се с един германски професор и му казал: «Господине, аз съм англичанин, не обичам да протакам времето си. Колко години е курсът по философия у вас?» «Четири години» «Аз бих искал да свърша един курс за шест месеца. Имате ли такъв?» Професорът му казал: «Когато Господ иска да направи дъб, употребява за него сто години; ако иска да направи тиква, употребява шест месеца. Ако искате нещо солидно, нужни са сто години. Вие искате един курс за шест месеци – тиква ще бъдете.» (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Диплом, получен по бърз начин, не е истински – не отговаря на вътрешното съдържание на човека. Много такива дипломи има в света – лъжливи дипломи. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32, т. 1, София 1944, с. 227)

Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това учение, нужни са хиляди години. Когато дойде Шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно. Днес те са кисели още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

15 коментара за "Беинса Дуно: Същност и задачи на Новото учение (2/2)"

  1. Албена  07.04.2011 г. | 00:06 ч.

    Павел казва: «Когато бях младенец, мъдрувах като младенец, а като станах мъж, напуснах младенческото.» Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец. Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира, това е религия на младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на Любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил.

    Май са в ход поредните кандидат-студентски изпити 🙂

  2. Владимир Помаков  07.04.2011 г. | 12:43 ч.

    Понеже мойто верую е че общуването с Бога си е абсолютно лична, индивидуална работа и не се нуждае от никакви пророци, учители, духовни водачи и т.н. чета неща като горното изложение на учението на П. Дънов от любознателност и понякога и само от любопитство. Та сега, прочитайки тия откъси от негови беседи установих че според някои от пасажите излиза, че Христовото учение – както е предадено в писанията на евангелистите е един вид отминал етап, нещо което вече не е злободневно, ако мога така да се изразя. Затова идва нов Учител (Божи Пратеник, Богочовек и прочие други имена) да проповядва една по-висша, съвременна форма на Божията мъдрост, така ли е? Казано другояче „Абе добро е Христовото учение, ама вече е остаряло и не върши работа затова почваме по друга метода, с друг подход“? Ами при това положение дори един чистосърдечен християнин, който напълно е скъсал с материалния свят, един свят отшелник да речем, също не би приел Дънов и също би го заклеймил в ерес. Даже малко се чудя на днешните православни архиереи с ролексите, БМВ-тата, мерцедесите и т.н. защо се впрягат толкова? Може би си правят пиар?

  3. Светослав Иванов  07.04.2011 г. | 14:30 ч.

    @Владимир Помаков
    Къде, кой и кога е писал по-горе за „учението на П.Дънов“? Писано е ясно: „Беинса Дуно: Същност и задачи на Новото учение“. Никакъв Дънов!

  4. Владимир Помаков  07.04.2011 г. | 20:26 ч.

    Светослав Иванов,
    Чакай сега, малко ме обърка! Беинса Дуно не е ли Петър Дънов? Аз ли бъркам, ти ли бъркаш? И какво значи тогава „Същност и задачи на новото учение“? Чие учение? Кой го проповядва?

  5. Стопанина  07.04.2011 г. | 20:54 ч.

    Беинса Дуно не е ли Петър Дънов?

    Беинса Дуно е Учителя, който се проявява чрез Петър Дънов.

    Както Христос е Великия Учител, който се проявява чрез Исус.

  6. Албена  08.04.2011 г. | 11:48 ч.

    @ Владимир Помаков

    …установих че според някои от пасажите излиза, че Христовото учение – както е предадено в писанията на евангелистите е един вид отминал етап, нещо което вече не е злободневно, ако мога така да се изразя. Затова идва нов Учител (Божи Пратеник, Богочовек и прочие други имена) да проповядва една по-висша, съвременна форма на Божията мъдрост, така ли е? Казано другояче “Абе добро е Христовото учение, ама вече е остаряло и не върши работа затова почваме по друга метода, с друг подход”?

    С риск да повторя за н-ти път неща писани в този сайт, реших да ви отговоря, не защото мисля, че отговорът ми ще ви удовлетвори, но понеже имам чувството, че направеният от вас коментар по някакъв своебразен начин замърсява пространството. А и допускайки все пак, че за някой друг това може да има значение, си правя труда да ви кажа, че по скромното ми мнение Христовото Учение си е абсолютно същото и в миналото и сега, и е едно отлично Учение. Хората, обаче, се развиват и променят. (или отричате това?) Та затова се налага – заради такива като мен например – да бъдат пратени на земята Същества, които да направят превод за променения ум, на Нещо, което е било документирано преди 2000 години. За мен, превода, който прави църквата е напълно неудовлетворителен, а и като наблюдавам процесите в нея, не ми е трудно да допусна, че много от първоначално документираното може да е изчезнало с времето по „некои “ съображения.

    Това мога да ви кажа – този нов превод е направен за хора като мен и е съобразен с новите условия, възможности и задачи на времето, в което живеем. И аз съм безкрайно благодарна на Учителя за това, защото без него бих била напълно изгубена за християнството.

  7. Светослав Иванов  08.04.2011 г. | 16:27 ч.

    @Стопанина
    Ще ти бъда благодарен, ако ми посочиш през коя година и в кое слово (беседа, лекция, утринно слово, разговор) Учителя се е нарекъл „Беинса Дуно“. Аз от 1990 г. все търся и нищо не съм открил. 😉

  8. Стопанина  08.04.2011 г. | 17:27 ч.

    Името се използва по желание на Учителя при публикуването на книгите му – например „Заветът на цветните лъчи на Светлината“, а също и на доста от беседите след 1930 г. Не намираш нищо, защото четеш преиздадените материали. Трябва да си намериш фототипни копия на оригиналите – онези със стария правопис и отпадналите букви.

    Имаше някъде, където Учителя подробно обясняваше как се е вселил в Петър Дънов на 7 март 1897 година, но не помня в коя беседа. Може да беше и в „Учителя за себе си“, защото там веднага намирам:

    „Вие мислите, че аз съм господин Петър Дънов. Не, отдавна, преди 20 години, Петър Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината.“

    А някъде беше обяснено и какво означава Беинса Дуно на санскрит и на духовния език.

  9. Светослав Иванов  08.04.2011 г. | 18:57 ч.

    От 1980 г. съм чел съм почти всички стари книги от Учителя, а аз издадох първата нова книга в Братството през 1992 г. „Учителят говори“. През 90-те години съм разговарял и с много възрастни братя и сестри от времето на Учителя – никой не можа да ми отговори кой е „Беинса Дуно“. Включително Николай Дойнов и Крали Кралев – тогава ръководител на Братството в Бургас, който пазеше част от архива на Учителя – Петър Дънов.
    Притежавам оригинален екземпляр от „Завета на цветните лъчи на Светлината“ – там няма никакъв Беинса Дуно.
    Ясно е – след малко ще открия тема във форума.

  10. Владимир Помаков  08.04.2011 г. | 20:28 ч.

    Албена здравей,
    Съжалявам, но такова нещо дето го пишеш за учението на Христа и „негови преводи“ за днешните хора е повече от странно, да не кажа и смешно! Христос не ти разправя за устройството на римската каляска отпреди 2000 години и разликите й с БМВ-то на свинския поп от Пловдив, та да се нуждаеш от осъвременяване на „знанията“. Вечните истини за това са именно вечни!

  11. Мислещ  08.04.2011 г. | 21:02 ч.

    @Владимир Помаков

    Чакай сега, малко ме обърка! Беинса Дуно не е ли Петър Дънов? Аз ли бъркам, ти ли бъркаш? И какво значи тогава “Същност и задачи на новото учение”? Чие учение? Кой го проповядва?

    Албена здравей,
    Съжалявам, но такова нещо дето го пишеш за учението на Христа и “негови преводи” за днешните хора е повече от странно, да не кажа и смешно! Христос не ти разправя за устройството на римската каляска отпреди 2000 години и разликите й с БМВ-то на свинския поп от Пловдив, та да се нуждаеш от осъвременяване на “знанията”. Вечните истини за това са именно вечни!

    Ето малко разяснения, за да добиеш яснота по въпросите. 🙂

    „Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него?” Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.
    „Из разговор с Учителя Петър Дънов в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов.“

    Най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. “Христова възраст”) в с. Тетово, Русенско, дава израз на истинската му мисия, която предстои да се разгърне през следващите 47 години. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас в себе си: „Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си“. Човешките представи за духовните светове са доста ограничени, за да могат да опишат величието на този акт, известен под името Посвещение. От този момент нататък Учителя Беинса Дуно духом е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а телом живее в условията на материалния свят.

  12. Владимир Помаков  11.04.2011 г. | 22:06 ч.

    Мислещ,
    За мен ли са тия разяснения, за да добия яснота по въпросите или за Албена? Щото на мен – извинявам се за директния ми отговор – разяснения не са ми нужни. Специално за Петър Дънов и за неговата мисия тук и тогава, както всъщност и за други неща от тоя род.

  13. Албена  12.04.2011 г. | 07:01 ч.

    Владо, за мен са.. споко 😉 Мислещ ми показа как е по-добре да се говори.

    Но искам да те помоля нещо. За тебе разбрахме как стоят нещата.. обаче има хора, които са обезверени, жадни, виждаш какво време е настанало. Аз стоя при един извор, виждам измъчени, объркани хора, които минават покрай мен. Техният извор се е замърсил от отпадни води, зле им е, но са уплашени, че ако пият от другаде може да отидат в ада.:)))) И аз искам да кажа на тези хора: Няма страшно, опитайте, нищо няма да ви стане. Ето – аз съм я опитала тази вода и я намирам oтлична – чиста и жива. Освен това е същата онази вода, от същото място идва, но още не е замърсена!

    Разбираш ли ме? Моля те, щом за теб всичко това е без значение, имай уважение, не се намесвай по този начин. Има хора, за които това може да е животоспасяващо. Знам го от личен опит. Онова по-горе го казах за „някой друг”, за когото ми пука. Иска ми се хората да преодолеят страха си. Да се изправят и да започнат да мислят с главите си. Да опитват нещата и да си правят сами изводи! Да не се оставят да ги водят като коне с капаци. Виждаш на какъв хал ни е държавата. Как да се оправим, ако всеки не започне първо от себе си? Ето това ми се иска – всички да си кажем: Стига вече с този страх!
    „Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ (1Сол. 5:21)

  14. Космос  12.04.2011 г. | 18:04 ч.

    Владимир Помаков ако имаш информация за брат Боев моляте да е споделиш.

  15. Владимир Помаков  12.04.2011 г. | 19:57 ч.

    Здравей Космос,
    Какво става тук? Защо смяташ че познавам някой си „брат Боев“? Наистина някога, преди много години мой шеф беше ст.н.с.Николай Боев, биолог и извънредно интересен и колоритен човек. Той почина през 1985 г. и не знам дали е бил от Бялото Братство.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.