Беинса Дуно: Същност и задачи на Новото учение (1/2)

Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение за Живата Природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта. Аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал. Това са методи, с които живата природа работи. С тях работят живите разумни същества. Аз ви проповядвам сега едно Божествено Учение, върху което се основава Божественият Строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Правете опити, за да видите, че Моето учение почива на Великите Закони.

Да бъдеш свободен, да любиш, това е Новото учение. Любов, Мъдрост и Истина, в широк смисъл на думата – това е учението, което днес проповядвам на хората. Аз проповядвам учението на Любовта и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко. Във всички стари клетки. Няма място, дето то да не прониква. Щом то се проповядва, всички други учения могат да съществуват. Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, и за комунисти. Кога ще стане това? Само при Закона на Любовта. От Любовта излиза всичко.

Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, за обикновената Любов. Този морал, тази Любов, които проповядвам, могат да подобрят здравето, да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа. Това значи да подобри човек живота си. Всеки човек, всяко същество, всеки народ може да използва това учение. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това учение. То е учение за душата.

Няма душа, на която да проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опит и с хора, и с животни, и със зверове, и с мечки, и с други и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде да клекне при мене.

Аз проповядвам едно учение, върху развитието на душата, на ума и на сърцето – учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромия, да отвори очите на слепия. От това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение никакво препятствие няма. Ако можете да приложите една стотна от моето Учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Питате: «Защо си служа с думите «моето Учение»? То не е лично мое Учение.

Новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите – силни. Комунизмът пък е особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха закон за трансмигриране на душите или закон за прераждането на душите. В този смисъл законът за прераждането е социален закон. Според него, ако човек днес е богат, утре ще бъде беден. Ако днес е властващ, утре ще бъде без всякаква власт. Не стана ли това в Русия? Няма нищо лошо в това, че стават смени в живота на хората. Злото е във факта, че хората не разбират какво трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина.

Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден проповедник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии Закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва да се знае с положителност къде е това заблуждение. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, 1929-30, том 1, София 1937, с. 250 сл.)

Мнозина питат какво представлява Новото учение. Новото учение не е нищо друго, освен запознаване на човека с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а Мъдростта ще го запознае с Истината. И ако човек придобие Живот от Любовта, от Мъдростта – знание и светлина, а от Истината – свобода, той е на прав път. Ако Животът му даде възможност да се движи, ако движението му даде възможност да учи, а учението – възможност за работа и освобождаване от ограниченията, той е на прав път. Който не може да се запознае с принципите на Живота – Любовта, Мъдростта и Истината – той е осъден на страдания. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942, София 1942, с. 251-252)

Някои хора питат: «Защо вашите хора не могат да кажат в какво се състои вашето учение?» В какво се състои то? Аз ще ви кажа в какво се състои Новото учение: Ще се научиш хубаво да се храниш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. «Че то било лесна работа!» – казваш. Да се научиш хубаво да се храниш, е цяло изкуство! И как ще се храниш хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако нагрея под краката ти 70-80 градуса топлина, ще можеш ли да се храниш хубаво? Или ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш, пусна тока, докато ядеш, как ще ядеш? Няма да можеш дори да седиш на стола. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции пред Общия окултен клас, год. XVI, 1936-37)

Новото учение изисква здрави хора – само здравият може да схване идеите на Новото учение. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32, том 3, София 1947, с. 369)

Какво представлява Новото учение знаят малцина. Какво е проповядвал Моисей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Моисея, и Христа. (Ibid.)

Казвате: «По кой път да вървим?» Вие още не сте тръгнали по главния път. Сегашните хора вървят по разни пътища, още се блъскат, търсят истинския път. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Като влезете в тоя Път, ще намерите Истината и Живота. Той е правият път. Българинът има обичай, като намери правия път, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пак дръж правата посока, но върви по нея с отклоняване. Прав път е оня, който внася хармония в мислите. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е Истината, там са Светлината и знанието, които освобождават човека от робство и ограничение. Аз съм Пътят – Пътят на знанието. Аз съм Истината – Пътят на Свободата и Светлината. Аз съм Животът – Пътят на Любовта. Тоя път трябва да следвате всички. Това са трите начала в Живота. И тъй, Пътят на Любовта е път на Новото учение. «Какво представлява Новото учение?» За да разберете Новото учение, трябва да влезете в Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тази на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на новата етика. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, 1931-32, том 2, София 1936, с. 182-183)

Когато Христос казва «Аз съм Пътят, Истината и Живота», Той разбира именно тия четири елемента: да се храниш със Свещения Хляб, без да се колебаеш дали си в Пътя, или не. Като приемаш всеки ден Свещения Хляб, т.е. Тялото Христово, трябва да знаеш, че си в Пътя. Като пиеш Свещената Вода, като дишаш Свещения Въздух, като приемаш Свещената Светлина на Изгряващото Слънце, ти трябва да благодариш всеки момент, че си в Правия Път. Това е първото положение, което човек изпитва на физическия свят. Второто положение е по-високо – то  прониква всички светове. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи, 1933, София 1934, с. 26)

Често цитирате стиха от Евангелието: «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Кой е разбрал вътрешния смисъл на тоя стих? Какво нещо е пътят? Пътят е тялото, с което се облича човешката душа. Докато е в тялото си, човек криволичи на една и на друга страна, за да извърви определения път. Мъчно се извървява този път. Той е минусът на живота. Аз съм Истината. Истината е Светлината в пътя. Аз съм Животът. Животът е придобитото – резултат на Пътя и на Светлината. Буквата Ж, с която започва думата Живот, представлява една хипербола, между която е знакът плюс. Хиперболата означава движение, на което силата е голяма. Изобщо движенията, които стават в хиперболата, се съединяват на Небето, а не на Земята. Значи ще вървиш по пътя на хиперболата, на отворения кръг, и така ще влезеш в Небето. Божественият път е отворен кръг, а не затворен. Семето се движи в затворен кръг. Затвореният кръг е на Земята, за физическия свят, а отвореният кръг – за Небето. Буквата Ж в българския език означава една хипербола. Тази буква представя ония неща, които сега трябва да се изучават. Понякога тези неща се кръстосват както линиите в геометрията. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК клас, 1931-32, том 3, София 1947, с. 100)

Христос казва: «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Пътят е символ на Светлината – тя има отношение към знанието. Без Светлина пътят не съществува. Без знание Светлината не може да се изяви. Пътят има отношение към физическия свят, Светлината – към духовния свят, а знанието – към Божествения Свят. Аз съм Истината. Истината има отношение към Свободата. Значи човек трябва да бъде свободен, ангелът трябва да бъде чист, а за Бога се казва, че е свят. Свободата е за човека, чистотата е за ангелите, а святостта – за Бога. Истината е в святостта – само святият човек може да бъде абсолютно свободен. Аз съм Животът. Обикновеният живот е за Земята, мисълта е за духовния свят, за ангелите, а Любовта е за Божествения Свят. Следователно, когато казвате, че трябва да се живее, вие сте на Земята, между хората; когато се казва, че трябва да мислите, вие сте между ангелите, а когато се казва, че трябва да любите, вие сте в Божествения Свят. Като се говори за Любовта, това е Божественото Начало; като се говори за мисълта, това е ангелското проявление, като се говори за живота, това е човешкото. (Ibid., с. 287)

Само Светлината е в сила да донесе знанието. Знанието ще приготви пътя за Живота, Животът ще приготви пътя за Любовта, Любовта ще приготви пътя за идването на Божия Дух, Духът ще приготви пътя за Вечното Начало – за Бога. Щом зърнеш това Начало, съзнанието ти ще се проясни и ще кажеш: «Сляп бях едно време, но сега прогледнах.» (Ibid., с. 296)

Мнозина запитват в какво се заключава Новото учение. Новото учение се заключава в това, да снемеш раницата, която си сложил на гърба си. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 86)

Божественото Учение, което ви проповядвам, е живо учение. Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото Учение, това е казал Христос и това ще говори Христос, Който иде сега отгоре. Как иде Христос? Хайде да не ви говоря как иде, това няма да ви кажа. Той ще дойде и ще Го видите, не е далеч времето. (Ibid.)

Ще ви дам първия член от БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: Вярвам в Единия Свещен Хляб, който ядат всички хора и без който човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения Хляб, той не вярва в нищо и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения Хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: «Свещеният Хляб – това е моето верую» Можеш да философстваш колкото си искаш, можеш да вярваш в каквото си искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от ВЕРУЮТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Казваш: «Аз вярвам в Бога.» Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е само една дума. Да вярваш в Свещения Хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова именно Христос казва: «Аз съм Живият Хляб, слязъл от Небето.» […] Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Свещения Хляб на Живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единия Свещен Хляб. Свещеният Хляб носи в себе си Словото. Който не яде от този хляб, и Словото не може да се прояви в него. Яденето, като външен процес, и Словото, като вътрешен процес – вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира правилно нещата, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. […] Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на Живота. Свещеният Хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на Живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представя само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на Земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, а утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, а в Живия Хляб, който всички хора ядат. Който яде от Живия Хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии, и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 5-8)

Веруюто на човечеството включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единия Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Едната Свещена Вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единия Свещен Въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Едната Свещена Светлина, която всички хора възприемат. Това са четирите члена на Новото верую. Всяко друго верую произлиза от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими за Живота елемента. Всички ядат Свещения Хляб. Всички пият Свещената Вода. Всички дишат Свещения Въздух. Всички живеят в Свещената Светлина и я възприемат. В който свят и да влезете – дали в рая или в ада – всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Има само една разлика – в начина, по който жителите на Небето и жителите на ада използват тези елементи. Първите проповядват за тях и ги използват както отвътре, така и отвън. Жителите на ада ги използват и проповядват само отвън – що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От тази гледна точка еретизъм не съществува. […] Еретеки – това подразбира човек, който не яде от Свещения Хляб, не пие от Свещената Вода, не диша Свещения Въздух и не възприема Свещената Светлина. При това положение този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елементи, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тези елементи в човечеството? Христос донесе тази идея, Той я проповядваше на хората. Кога? Не само преди две хиляди години, а от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, а някога не го виждаме. Това е едно временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на Земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онзи, чието съзнание е всякога будно. (Ibid., с. 8-9)

Водата утолява жаждата на човек, тя го спасява от смъртта. Хлябът носи доброто. Водата носи живота. Въздухът носи силата. А Светлината – знанието. (Ibid., с. 20)

Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения Хляб, който яде. Свещеният Хляб ще доведе човека до Словото, а Словото пък ще го доведе до Истинския Живот. Казано е в Писанието: «Всичко чрез Словото стана.» Щом придобият Живота, заедно със Словото хората ще придобият Свещената Вода, Свещения Въздух и Свещената Светлина. (Ibid., с. 17)

Ако служите на Единия, Истинския Бог, достатъчно е да тропнете с тояжката си, за да имате каквото искате. Който служи на Единия обаче, никога не злоупотребява. Той взима само толкова, колкото му е нужно да се нахрани в дадения случай. Той не мисли за осигуряване. Като говоря за магическата тояжка, не ви съветвам да изкарвате прехраната си по този начин. Това не е наука, нито е изкуство. Аз съм дошъл да ви науча как да любите. Всяка наука без Любов е страдание и мъчение за човечеството. Сегашното човечество разполага със сила, със знание, но едно му липсва – Любов. Никога в света не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днес; въпреки това, всички страдат. Защо? Любов им липсва – чувства имат, но Разумната любов отсъства. Ще кажете, че егоизмът е причина за страданията на човечеството, ще кажете, че еди-кой си народ е по-егоистичен от някой друг. Не е въпрос за степента на егоизма – важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат Любовта като основа на живота си, за да се освободят от егоизма. Когато приеме Любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията – разумните страдания са благо за човека. Те правят човека по-учен, по-добър. Той използва енергията, която се крие в тях, за свое лично благо, както и за благото на своите ближни. Страданията носят в себе си тъй наречената мъртва материя. Който страда съзнателно, той съживява тази материя, като извлича от нея соковете на доброто. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930, том 3, София 1940, с. 131)

Сега аз проповядвам на хората. Какво им проповядвам? Да вярват в Бога? Вярата не се налага отвън, нито може да се проповядва за нея. Да любите Бога? И това не мога да проповядвам – Бог сам е Любов. Според мене, да проповядвам, това значи да светя на хората. Да светя, това значи да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват Волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бога и желая да изпълня Неговата Воля. Това желая и на вас. Аз съм една ръка, на която Бог заповядва: «Простри се напред!» И аз се простирам. «Свий се!» И аз се свивам. «Направи това!» И аз го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсъствие на свобода. Това е изпълнение на Волята Божия, а в изпълнението на Волята Божия се крие свободата на човешката душа. Каквото Бог върши, това върша и аз. При това аз съм свободен да простра или да не простирам ръката си. Аз съм свободен дотогава, докато простирам и свивам ръката си, докато имам избор да направя едното или другото. Дойде ли някой да ми простира или свива ръката, аз нямам никаква свобода. (Ibid., с. 131 сл.)

Какво представлява Новото учение? То е наука за реализиране на добродетелите между всички хора, животни, растения, даже и между водата, въздуха и Светлината. (Ibid., с. 374)

В какво се състои Новото учение? В Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористност. Това са външните и вътрешните черти. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, 1937-38)

Един мъчен въпрос е следният: «Кое е това Ново учение?» Според едни Новото учение е това, което разрушава обществото; според други, Новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му. Кой от двата възгледа е прав? Вторият. Новото учение не разрушава, но е закон – когато дойде Новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т.е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради къща и аз му помагам. Ако трябва да избера нещо от стария материал, например от старите греди, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди? «Те са свещени греди – дядо ми ги е поставил.» Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще заместим с нови. «Ами старите – грешно е да ги хвърляме.» Чудни са хората, като намират греха там, където го няма! Питам съвременните хора: Какво е грях, какво е морал? Не отричам морала, но всяко нещо в моя ум трябва да бъде точно определено, да отговаря на известна мярка. Например и за мене, и за вас Любовта трябва да е едно и също нещо, трябва да я разбираме еднакво. И Мъдростта като проява трябва да разбираме еднакво. Същото се отнася и за Истината, за Правдата и за Доброто. Ако Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто за едни хора представляват едно нещо, а за други – друго, всички ще си говорят на непознат език. Старото и Новото са два различни езика, на които хората говорят, без да се разбират. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923, София 1949, с. 65)

Определям моето учение така: Спазарявате една кола дърва; всяка от спазаряващите страни казва «от теб да мине». Новото учение казва «от мен да мине». (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

Новото учение се състои в следните няколко положения: Не изсичайте горите, а всеки ден насаждайте по една семка от плодни дръвчета; всеки ден изчиствайте по един тревясал извор; всеки ден превързвайте счупения крак на някое животно; всеки ден гледайте да насърчите поне един беден или нещастен човек. Ако пък вие имате някое голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27, том 4, София 1931, с. 176)

Новото учение изисква никой никого да не съди. (Ibid., с. 178)

Първата формула на Новото учение е: Прав човек е този, който знае да прощава – нищо повече! Кой е правоверен? Онзи, който може да прощава от всичкото си сърце, от всичкия си ум, от всичката си душа, от всичката си сила, и който може да изпълнява Волята Божия. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24, София 1924, с. 381)

Има една наука, на която можем да разчитаме. Тя е Божествената Наука – Науката на човешкия дух, на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука – не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко е точно предвидено, както в техниката, както в организма. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1920-21)

Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото Учение, което може да се приложи – учение, което може в продължение на една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по естество. […] Всяко учение трябва да бъде строго математически определено – не механически, а строго математически. Ние трябва да имаме увереността, че то е чисто Божествено и да можем да го използваме в живота си. Например вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте това учение? Всички говорят, всички проповядват това – идете в една православна църква, идете в една евангелистка църква, в една мохамеданска църква; всяка църква, всички религии казват «Бог е Любов». Но колко от богомолците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Взимам за сравнение петте човешки сетива. Нека започнем с човешкия език, с вкусовото усещане. Да допуснем, че човек трябва да схване с езика си какво представлява светлината. И ако е сляп и глух, той изплезва езика си и прави наблюдения. Как той ще определи дали има светлина или топлина? Единственото, което ще се получи при това е, че езикът му ще изсъхне – като държи езика си на слънце, той ще започне да се сбръчква, а това ще бъде за него признак, че Слънцето е греело; ако не изсъхне, ако остане влажен, значи Слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила вътре езика, понеже той не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение и мога да го обоснова и докажа математически. Ако съхнат, ако не прогресират, ако става връщане, дегенериране на хората – развращение, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на Слънцето. Следователно механическата топлина и светлина са вредни за езика. Добре, да допуснем сега, че вие бихте опитали тази светлина пък само с вашето ухо – как ще усетите светлината и топлината? Ухото ви ще изгори – ще усетите неприятна горещина върху тъпанчето, повишена температура и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят у хората и температурата им се повишава, аз казвам, че хората възприемат светлината и топлината чрез тъпанчето си. Или с други думи, разумното възприемане на Светлината и Топлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Бих могъл да направя една аналогия и чрез носа, но я изоставям. Единственият орган, чрез който възприемаме Светлината и чрез който имаме истинска представа за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва приятно усещане. В какво се състои това приятно усещане? Ако Светлината дойде чрез ухото, няма никакво разширение; ако Светлината дойде чрез езика, няма никакво разширение; но ако Светлината дойде и влезе чрез твоите очи, пред тебе веднага се открива една цяла нова област. Всички тези предмети, които са били неясни, неопределени и са стояли на скрито, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко учение е вярно, само когато може да разкрие Божествения Свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Туй може да приложите върху себе си – не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922, с. 377-79)

Любов трябва на българите! Моето учение е на Абсолютната Божия Любов. Всичко трябва да се постави на добрата почва – всички добродетели растат на добрата почва. Търговецът може да търгува, но на добрата почва. Богатият, като се приближава до касата си, нека знае, че Бог е там и като дойде някой да му иска пари на заем, да му каже: «Братко, нека България бъде страна, където няма никакви полици.» Ще дадеш пари на заем без запис, без полица. Можеш само да си отбележиш в тефтерче, че си дал например две хиляди лева. Първата работа, която трябва да извършат българите, това е изхвърлянето на всички полици. Това се отнася до всички, без изключение! После аз ще отида пръв да работя на нивата по пет часа на ден и без никакво възнаграждение. Тогава няма ли да бъдем един издигнат народ? Ако всички индустриални и фабрични работници, мъже и жени, постъпят така, на какво ще прилича България? От всички европейски държави биха идвали да я гледат и да кажат: «Каква идея е влязла в главата на този народ!» Културен народ ще бъде българският! Аз ще ви създам музика, поезия. С други думи: ще ви дам добрата почва. Ще ви покажа нов начин за възпитание на децата. Всички други системи ще паднат – само една система съществува в Закона на Любовта, по нея ще действат всички. Имате синове и дъщери – какво направиха тези системи за тяхното възпитание? Христос казва: Хвърлете доброто семе в добрата почва. Казвате: «Нека най-напред да разберем дали Новото учение е право. Нека прочетем някоя от неговите книги, да видим какво пише той за трансформирането на енергиите.» И започват споровете. Важно е каква идея аз нося в душата си. Ако говоря Истината – приемете я! Ако е за знанието на природата – разбирате ли нейните закони? Защо учите синовете и дъщерите си, това трябва да знаете. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922, София 1948, с. 208)

Учението, което ви проповядвам, се състои предимно в това: Аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа – туй, на което досега никой не ви е учил. И това става много бавно. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но има други, които ще ви ограничат. Пригответе се на Събора да няма повече връщане към елементарните неща, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към една нова формула, в която да се изрази новият живот. Аз не желая никой от вас да се спъне в нещо. На първо място ще изучите Закона на смирението и кротостта; на второ място ще изучите действието на електричеството и магнетизма, а на трето – мъчението. А вие в София започнахте с мъчението – за да минете през този огън, вие трябва да имате запас от енергия. Аз ви съобщавам само метода да се подготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тези неща не съм ги създавал аз, те съществуват. Софиянците ще трябва да изгладят това. Ще кажете: «Как?» Можете! Сто души са осъдени да лежат в затвора за дълговете си, аз съм богат, плащам и казвам: «Пуснете ги!» Бъдете самостоятелни – всеки да има своя мисъл, да не се влияете един от друг, а да си помагате помежду си. Ако вие се влияете отвън, може да ви кажат: «Г-н Дънов е такъв и такъв.» А ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да ви се предаде отвън. Желая да имате помежду си почит и Любов – да се почитате и любите един друг. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920)

Какво представлява Божественото Учение? Божественото Учение ни учи как е създаден космосът, как трябва да живеем, как трябва да се развиваме. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929, том 2, София 1935, с. 42)

Учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е нито схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те си имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и си мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички? Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18, София 1942, с. 64)

Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате вижте. Сега още трупам камъчета, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие още не сте видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят, и вие ще кажете, както в Евангелието: «Едно време бях сляп, но сега виждам.» И тогава в домовете ви няма да има спор между мъжете и жените, няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят Любовта си към всекиго. Имайте търпение, това учение всички ще засегне. Ние най-умните и най-силните ще помогнем на по-слабите.

Учението, което ви преподавам, е изпитано. То крие в себе си онези основни методи, които показват на хората как могат да живеят. И житното зърно показва на хората как може човек да се развива. То казва: «Аз се нуждая първо от почва, т.е. от основа, на която да се закрепя, да пусна коренчета и да започна да градя.» Житното зърно, както всички растения, очаква времето си, за да изпълни своята служба. Поради верността им, човек ги посява в земята и те започват да се развиват. Покълването на житното зърно не е нищо друго, освен отваряне на Божествената Врата, отдето идва благословението. То чува Гласа на Бога: «Понеже от векове си верен на своята служба, ще минеш в по-висока еволюция.» Растението или дървото се превръща в животинска клетка, която постоянно расте и се размножава, докато от нея излезе малко животно, което се движи свободно във водата. В далечно бъдеще животното се превръща в човек, който казва: «Едно време главата ми беше заровена в Земята, а сега е обърната нагоре, към центъра на Слънцето.» Опитай се след това да заставиш този човек да върши престъпления. Той казва: «И досега още помня времето, когато главата ми беше заровена в Земята. Не искам втори път да минавам през същото положение.» Следователно Новото учение, което проповядвам, има за цел да премахне всички условия за грешки и болести в човешкия организъм. Поне 75% от болестите трябва да изчезнат. Ако Новото учение не може да направи това, къде е неговата сила? Ако то не уравновеси силите на ума и на сърцето, ако то не успокои хората, нищо не може да се очаква от него. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923, София 1949, с. 200 сл.)

Аз не ви проповядвам спасение – проповядвам ви как да изпълнявате Волята Божия на Земята. Уча ви как да изпълнявате Волята на Живия Господ, в Когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се почувствате братя помежду си, да се приготвите за великия живот, който сега иде. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.