Философията на индусите през погледа на Учителя

Казвате: «Индуската философия крие дълбоки истини в себе си.» Било е някога, но сега тя е изгубила 50% от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляда години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от Светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920, София 1946, с. 142)

И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин?  Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат нирвана. Някои казват: «Как – човек да живее в нирвана!» Да живее в нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10-20 малки рекички се влеят в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но продължават да съществуват в голямата река. И после, когато тази река се влее в морето, съществува ли? Съществува. Като загуби живота си, човек съществува ли? Съществува. Има едно условие, при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие: Човек трябва да бъде изразител на Висшата Божествена Любов, която е носителка на Живота; за да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Съвременните учени хора на Запад трябва да вземат опитностите на източните народи, които по инволюционен път са слезли от космоса. Говори се, че съвременното човечество е слязло някъде от космическото пространство. Някои казват, че това е било някъде в Сатурн, после е било на Луната и оттам е слязло на Земята. Преди човекът да дойде на Земята обаче, той е бил извън Слънчевата система. Казва се, че там някъде се е качило нашето слънце, но и на това място то няма да остане завинаги. Това са хипотези и теории на източните народи. Тези народи имат редица доказателства за тия неща. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Днес от Запад, от Англия, от Америка, мнозина отиват в Индия, за да изучават Истината. Най-видните адепти от Индия обаче са убедени, че в познаването на Истината те са стигнали до края, затова очакват да узнаят от другите нещо повече за Истината, те сами я търсят – европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите там – разни учения, теории, но същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: Човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза от тялото си и да се пренася в един далечен свят; след като научи там Истината, ще се върне отново на Земята, за да я познае. Сега някои привеждат онзи стих от Евангелието, където се казва, че Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: «На високо място ги заведе Христос.» Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км, не беше 20 км, не беше и 100 км, то беше много високо място! Ще каже някой: «Това не съответства на разказа в Евангелието. Един човек на Земята не може да светне. На друго място светва.» Там, на планината, се явили Илия и Моисей и разговаряли с Христа. След този разговор Христос с двамата си ученици се върна назад. Следователно ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад и затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме изпратени на Земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме кармата си. Аз пък казвам: Ние сме изпратени от Невидимия свят на Земята, за да научим някои уроци, да завършим училището. Докато не завършим училището, няма да ни пуснат в другия свят – като неканени гости само за беля на майките и бащите си. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените неща. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги пазят, затова Великото свещено учение се занесе там на съхранение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тези светилища да се учат. Тези светилища не са някакви видими храмове – не , в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Човек не трябва да има само едно повърхностно разбиране на нещата. В това отношение, ако вземем индусите, както те изучават човешкото естество, те имат по-правилна философия от европейците. Наистина те не са изучили толкова добре физическото тяло на човека, но са изучили духовните му тела – неговите по-тънки тела. Тях те са изучили добре и за тях имат една вътрешна физиология, съобразно с която могат да извършват неща, които европейците не могат. Те се занимават от хиляди години с тези въпроси, докато в нашата съвременна наука едва сега започват по-подробно да изучават строежа на човешкото тяло. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Забележете: Всеки индус може да ви разправя за седемте тела, които човек има, но при това всеки индус очаква да дойде някой велик учител, за да му говори. Значи това знание не ползва индусите с нищо. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде – и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане и в пет минути. Учителите на Бялото Братство познават законите на природата, те могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренесат, където искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Окултистите и теософите са последователи на Бялото Братство и работят за обновяване на човешката мисъл – за вливане в нея на нови стремежи, на нова дейност на Божествения Дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Като хора обаче те не могат да се търпят едни други. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а Щайнеристите са мъже; и едните, и другите се карат помежду си. Всички течения на източната школа се ръководят от жени, а от западната – от мъже. Това деление изпъква ясно, но това е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях, а който се съблазнява, не може да разбере Христа. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Философията на живота е да разберете, че сте изпратени отгоре, за да изпълните Волята на Онзи, който ви е изпратил преди милиони години на Земята. Затова е дошъл Христос – да донесе Закона на Любовта. Само по Закона на Любовта може да изпълните тази Негова Воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. Туй в индийската философия заместват с думата прана. Праната във всички нейни прояви е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена, прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои използват названието татвас, а акаша е първата проява на татвическата материя в света. […] Индийците имат своя дума – те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опит от източните и да почнат от там, където те са спрели. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922, София 1922, с. 216)

Индусите имат научни теории за образуването на праната в организма на човека. Те обясняват още, че всеки човек, който може разумно и правилно да използва тази прана, може да се лекува от всички болести – от стомах, от дробове, от очи и т.н. Но за да придобие тези знания, той трябва да плати – нищо не се дава даром. […] Да излекуваш един човек по духовен начин, това значи да намериш причините за неговата болест, те да бъдат отстранени и той никога повече да не заболява. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27, том 1, София 1929, с. 313)

Казвам: Най-мекото легло е от слънчевата светлина. […] Всеки от вас, който иска да ощастливи болните хора в света, трябва да им направи слънчеви легла. В такъв случай ние ще дадем на тези хора един импулс нагоре. Човешкият дух, човешката душа, ще се намери в едно състояние, което индусите наричат сатуа – аз го наричам на български език вечното възходящо състояние на човешката душа и на човешкия дух. Съответно на туй състояние, в природата има едно друго състояние, което индусите наричат тъма – аз го наричам вечно низходящо състояние на човешката душа. Туй състояние в науката определят като сгъстено, твърдо състояние на телата. Значи когато телата много се втвърдят, природата ги осъжда на вечно изгаряне, т.е. животът в тях се обезличава. Състоянието, което се явява при преминаването от вечно възходящо към вечно низходящо състояние или обратно, се нарича от индусите ръжа – аз го наричам активно състояние на човешката душа. Лошите хора са активни, всичко правят; понякога и добрите хора са активни – зависи на коя страна са. Това средно състояние е състоянието на човека, когато се определя на разни места. Ръжа, това са военните хора в природата – на която страна отидат, там се проявяват. Ако един военен се проявява в състоянието на тъма, всички последствия в него са тъй катастрофални, че се изискват хиляди и хиляди години, докато се изгладят всички наслойки от натрупалата се в тях карма. Другото състояние – сатуа, е особено приятно, но се изискват също така хиляди години, докато се внесе това щастие и блаженство в човешката душа. В съвременните хора се развива състоянието на тъма, което се е натрупало в тях от хиляди векове и днес те си носят лошите последствия. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

В света има две посоки на движение – възходяща и низходяща. В едното състояние, състоянието на тъма, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всички несполуки, неблагоразумието, всички лоши прояви. А отляво, дето е Духът на благостта, Бог, за Когото се казва, че е благ, е възходящата посока – тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Вие четете индуската религиозна философия, в която се казва «убий всяко желание в себе си». Желанията са храна на сърцето – да убиеш желанията си, значи да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова именно пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията. Под думата «самоотричане» Христос разбира отричане на човека от всички негови глупости и беззакония, от лъжата и безверието, малодушието, недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи, човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота, който Бог му е дал, това не подразбира Христос. Напротив, Христос говори за придобиване на Вечен Живот. Той казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единствения Истински Бог и Христа, Когото Си изпратил на Земята. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия, 1930, том 3, София 1940, с. 185)

Казано е някъде: «убий всяко желание». Това е крив превод. Някои от източните народи поддържат същата мисъл, но те разбират друго нещо: Постави всяко желание на мястото му. Другояче казано: Желанието не трябва да господства над мисълта. Дойдеш ли до реализирането на едно желание, ще се обърнеш към мисълта си, да му услужи. Всяко желание, което се налага над мисълта, внася дисхармония, която създава условия за болести. Ако в тебе се яви желание да откраднеш нещо, не бързай да го реализираш. Вслушай се в гласа, който ти казва да не взимаш чуждата вещ. Човек трябва да разбира вътрешните процеси, които стават в него. Някой му нашепва да се ожени. Друго нещо в него му нашепва да не се жени. Докато тия два гласа не престанат да говорят, докато и той не утихне, въпросът за женитбата трябва да стои открит. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 6)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Философията на индусите през погледа на Учителя"

  1. Мислещ  02.04.2011 г. | 12:27 ч.

    В света има две посоки на движение – възходяща и низходяща. В едното състояние, състоянието на тъма, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всички несполуки, неблагоразумието, всички лоши прояви. А отляво, дето е Духът на благостта, Бог, за Когото се казва, че е благ, е възходящата посока – тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

    Тук веднага изниква въпрос у мен, анатемата на Висарион (респективно на БПЦ) срещу Петър Дънов и Ванга,възходящо или низходящо движение е? Вие как мислите! Може ли когато заклеймяваш, анатемосваш, отричаш някой сочейки го с пръст, само защото не се вписва в твоите канонични представи за Всемира, да е възходящо движение? – Аз не мисля, че може. Във всяко едно такова действие на сочене с пръст, омраза, отхвърляне и презрение, аз съзирам низходящо движение. Не напразно думата „Любов“, присъства навсякъде в беседите на Учителя, защо ли! Нали сме чада Божии! Тогава защо църквата се отрича от нас, нали сме нейни деца. Нима ако вашето дете съгреши, направи някоя лоша пакост(било то лъжа, кражба,дори и убийство) вие се отричате от него. А не полагате усилия, чрез разговори с благост, с разум, с Мъдрост и Любов да го пробудите, да му покажете пътя към Бог. Мисля, че всеки който има деца, ще ме разбере.

    Вие четете индуската религиозна философия, в която се казва «убий всяко желание в себе си». Желанията са храна на сърцето – да убиеш желанията си, значи да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова именно пропадна.Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.

    Толкова добре и разбираемо го е казал Учителя. Винаги съм считал крайностите за нещо лошо, дори и когато са с добри намерения.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.