Учителя за Школата на Всемирното Бяло Братство (2/2)

Вие трябва да научите [в Школата] вътрешния смисъл на земния живот – на живота на вашето съзнание. Трябва да имате една положителна опитност за Бога. Колко от вас имат опитността да познават Христа – не както е бил на Земята, а както е сега? Тази опитност е необходима и към нея трябва да се стремите, а за да я добиете, трябва да имате в душата си дълбоко смирение. Христос казва: «Елате при Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце.» Какво разбирате под думите «кротост» и «смирение»? Да бъде човек кротък и смирен, това не значи той да стане мост на всички. Не – кроткият и смиреният човек не е най-слабият. Той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който не допуска никога в съзнанието си лоши мисли. (БЕСЕДА, държана в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство, 1920, София 1920, с. 6 сл.)

Много от вас съзнават, че правят грешки, и им става тъжно. За да избегнете грешките, необходими са за сърцето ви две качества: кротост и смирение. А тези качества се придобиват при най-големи изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолство. Те не се купуват в магазини, нито се придобиват в училища и в църкви. Ще ме запитате: «А къде се придобиват?» Ще ви отговоря с една аналогия. Ако желязото ви запита къде може да придобие светлина и топлина, какво ще му отговорите? В огнището, за която цел са потребни духало и ковач. Къде се намира в човека това огнище? В сърцето. (БЕСЕДА, държана в Окултната школа, 1920, София 1920, с. 7)

Човешкото огнище не е тъй просто, както железарското, защото върху него се коват ценни мисли. За това огнище са необходими въглища – за сърцето също са необходими въглища. Съвременните техници, вместо да употребяват въглища, си служат с електрическа енергия. Може ли да пренесете този земен огън в сърцето? Как се трансформира тази енергия? Любовта е енергията, която трансформира сърцето и затова тя трябва да се пусне в него. Кои са въглищата, необходими за затопляне на стомаха? Храната. Значи житото съставя въглищата за стомаха. Кои са въглищата за белите дробове? Въздухът. Кои са въглищата за човешкия мозък? Мислите. Да приложим тази аналогия и в духовния живот, за да го разберем. Може ли да става горение в огнището, ако няма течение на въздуха? Не може. Тогава кое е въздухът в духовния свят? Мисълта. Следователно ние трябва да я пуснем в нас, за да стане горение. Когато човек иска да произведе вътрешна топлина, необходима за създаването на онова, което желае, непременно трябва мисълта да тече. Мисълта се събужда през пет канала – петте сетива. Да допуснем, че живеете в няколко стаи, където въздухът е нечист; стаите се съобщават една с друга посредством отвори, през които разваленият въздух преминава от една стая в друга. За да се подобри положението ви, вие трябва да внесете в стаите пресен въздух отвън, от природата. Това значи, че ако желаете да освежите вашия ум, мислите ви трябва да идват пряко от Божествения свят. (БЕСЕДА, държана в Окултната школа, 1920)

Съвременните учени могат да превръщат въздуха в течно и в твърдо състояние. Така и вие, като познавате законите, ще можете да превърнете една мисъл в различно състояние – от твърдо в течно и въздухообразно. Ако не знаете как да превръщате състоянието на мислите, като приемете една твърда мисъл, тя може да ви увреди. От тук ще започнете. Допуснете, че ви измъчва едно желание, една буца е легнала на сърцето ви, което се свива от болки. Каква е тази буца и как свива тя сърцето ви? Съвременната наука казва, че от студа телата се свиват, а от топлината – разширяват. Следователно, ако сърцето ви се е свило, у вас са взели връх отрицателни желания и мисли – омраза, завист, негодувание. Те може да са във вашето съзнание, а може да излизат кармически от подсъзнанието. От това свиване на сърцето често пъпът се развива – най-големите страдания на хората идват от това развиване на пъпа. Щом пъпът на човека се развие в духовно отношение, в чувствата на човека има аномалия. За да се отстрани тази аномалия, пъпът трябва да се навие. Навиването на пъпа, на този стомашен мозък, не е нищо друго, освен поставяне на силите му в активно състояние – да станат положителни. (Ibid.)

За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не като място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е чист, както отвън. Всеки човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче да не мислите, че без тая лаборатория вие не можете да съществувате. Това е друго заблуждение. И тогава хората питат: «Аз като умра, ще живея ли пак?» Че животът никога не се свършва!

Вие сте идвали на Земята много пъти. И сега сте дошли да учите, но за да се научите, трябва да разбирате основните закони, които Бог е заложил в Живота. Ще ви оставя следната основна мисъл: Законите няма да бъдат изменени заради вашите прищевки – независимо от това, дали ги знаете или не. Живият закон никого не извинява, заради никого той не бива изменян. (БЕСЕДА, държана в Окултната школа, 1920, София 1920, с. 12)

В тази школа ще трябва първо да се научите да творите, да бъдете носители на добри мисли, добри чувства, за да се образува хармония помежду ви. Тогава много от знанията ще дойдат естествено и Светлината ще проблесне у вас. (Ibid., с. 17 сл.)

Пестете енергия, а не време – енергията се набавя много трудно. Изразходвайте разумно силата, която Бог е вложил във вас. Не ви говоря за изгубеното досега, а за това, което е останало – него задръжте, него употребявайте разумно. Не искам да ви втълпя мисълта да го пазите, а разумно да го употребявате. (Ibid., с. 14)

Енергията, с която сега разполагате, е създадена в продължение на стотици хиляди години – не мислете, че вашият организъм и енергията, която ползвате, са създадени отведнъж. В природата няма банки, от където да можете да взимате на заем енергия. Духовният свят не дава заеми. Може да ви даде едно самунче, колкото да поддържате живота си, но да живеете за нейна сметка, без да работите – такова нещо в нея няма. В нея всяко нещо е точно отмерено. В нея няма излишък, защото всеки излишък, ако е прекомерен, носи определени влияния – ако имате във вас повече материя, отколкото ви е потребна, ще заболеете; ако мускулите ви са прекомерно развити, ако нервната ви система е прекалено чувствителна, ще последват болезнени състояния. Природата дава и взима, върши обмяна, но всеки ден си прави и точна равносметка. (Ibid., с. 33)

Първото нещо, като дойдете в Школата, трябва да имате вътрешно смирение. Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, вие ще се обновите, ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ново раждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане означава обновление – означава да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят. Или другояче казано: да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния и обратно. (Ibid., с. 20)

Работете върху кротостта и смирението, защото няма нищо по-хубаво от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостта и смирението за основен камък, ще можете да отстраните всички спънки, трудности, неприятности, които срещате в обществото, в домовете си или където и да е. Вие имате кротостта и смирението в себе си, но те са стояли досега във вашите хамбари в потенциално състояние. Сега вече вие трябва да ги изнесете на нивата и там да ги посеете. Смирението и кротостта са бронята, предпазните средства, които отбиват всички неприятности. Смирението укротява алчността у човека, а кротостта е оръжие против яростта и гнева. Вложете в ума си вярата и знайте, че за онзи, който вярва, всичко е възможно – който няма кротост и смирение, само той не може. Ако поставите кротостта и смирението за основа, всичко ще можете да направите. Обновлението ви ще дойде само по този начин. (Ibid., с. 20)

Необходимо е да се създаде между вас хармония, за да могат да се проверят законите на материята. Паралелно с това ще се укрепва вярата ви. Който се съмнява, няма да успее и затова по-добре нека не си губи времето. Тук всичко става по Закона на свободата. Който следва този път, Бог ще го благослови. Който не се съмнява и влезе в училището да се учи, той ще го изкара докрай, а който се съмнява, скоро ще го напусне. (Ibid., с. 23)

В тази школа имаме три метода: мъчение, труд и работа. От мъчението излиза здравето, от труда – щастието, а от работата – блаженството. (Ibid., с. 44)

Мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата природа, а не за мъчения, които вие сами си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мъчението. Ще се явят много противоречия – като влезете в тази школа, ще се повдигнат толкова противоречия, че всички ще се затрудните и ще ви обхване безпокойствие. Вие ще се намерите в положението на човек, който е обран и остава гол. Но законът е такъв, че ако орехът, който падне, не съблече дрехата си в земята, не може да се развива. Затуй Христос казва: Ако житното зърно не умре, то остава само, а ако умре, то дава плод – 30, 60, 100. Законът на мъчението е свързан и със Закона на саможертвата. Вие не може да се самопожертвате, докато не разберете Закона на мъчението. Този въпрос ще разгледате от философска гледна точка и ще съберете факти за и против. Може да го разглеждате от всички страни. Аз не се плаша от противоречия – нека се повдигнат. (Ibid., с. 48 сл.)

В тази школа няма място за обикновена вяра, няма място и за любов. Да се разберем – ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите сами на какво място сте тук – това е място на мъчение. (Ibid., с. 49)

Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на Земята. Като се мъчите, вие образувате материята, която е необходима за телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат в бъдеще да се въплътят, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят правилно своя живот. А ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма се получи. (Ibid., с. 45)

Всеки, който влиза в тази школа, трябва да е много учен, трябва да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всички тези ваши знания ще се проектират в съзнанието ви и вие ще виждате вече християнството не в неговата формална изява, по буквата, а като движение на сили, които слизат отгоре надолу в разни посоки и се кръстосват. (Ibid., с. 57)

Мнозина от вас искат да разберат окултните сили. Трябва да знаете, че всички окултни сили, с които ще си служите, са извънредно подвижни, гъвкави, и че в тях няма никакъв човешки морал. Те могат да ви причинят и най-голямото добро, но и най-голямото зло. (Ibid., с. 45)

В Европа има много школи, които могат да разкрият тайни, да дават методи за завладяване на хора и за печелене на пари – мога да ви дам и адреси. Но във Великата Божествена Школа законът е друг. Ученикът в тази школа трябва да схване великия принцип на живота, който гласи, че още в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от предишния живот на щастие и блаженство, той ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване. Тук няма никакво изключение. (Ibid., с. 52)

Докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. В пустинята ще ви подложат на три изпита. Първо ще бъде подложена на изпит вашата вътрешна гордост, като ви заставят да превърнете камъните на хляб. Вторият изпит ще бъде по отношение на вашето тщеславие – ще ви поставят горе на храма и ще ви накарат да се хвърлите оттам, без да пострадате, за да покажете на хората, че сте праведен човек. При третия изпит ще ви поставят на планината, отдето ще ви покажат всички царства и ще ви кажат, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Истинският ученик обаче, който е научил уроците си, знае, че при обикновени условия камъните на хляб не стават. [Ето един пример, как Учителят умишлено забърква ученика – превръщането камъните в хляб означава решаване на социалните въпроси, а както е известно, такава задача няма абсолютно никое същество на Земята. Никой, освен Бог няма право да решава въпроса за доброто и злото и за противоречията при поляризацията на силите.] От храма той не може да се хвърли неповреден на Земята. [И тук става въпрос за основните херметически принципи на Битието – т.е. ученикът няма право произволно да отменя Закона на гравитацията в най-широк смисъл. Или с други думи, ученикът трябва да бъде наясно с положението, че Земята и Небето той не може да примири.] И от планината царства не се превземат. [С четирите царства в природата: царството на минералите, растителното царство, животинското царство и силите на етерното поле, ученикът може да си служи само като проводник на Божията Воля.] [И тук следва пояснението:] Христос, когото Невидимият свят подложи на тези изпити, отговори: «Не само с хляб може да се живее, а и с Разумното Слово, което излиза от Отца.» Когато сатаната му каза, че ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: «Махни се от мене, сатана, защото всички царства, както горе на Небето, така и долу на Земята, са Божии и само Бог разполага с тях!» Сега и вие сте на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че пред вас е сатаната, който иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могат да мислят само профаните, които не разбират великите закони на живота. [Явно, че тук не става дума за министерско кресло, а за твърде разпространената мания, и то не само между учениците, че те са призвани да оправят света и в частност България. Кой е сатаната? Сатаната (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето.] (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27, том 3, София 1931, с. 99)

Аз ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения Живот, за да ви избавя от излишни страдания. Земният Живот е микроскопична частица от Великия Божествен Живот. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Човек не трябва да изкушава Бога, да се качи на една малка шлюнка, на една малка черупка, и да каже: «Аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.» Не, ти ще се качиш на един голям модерен параход, и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш този океан милиарди пъти и го превърнеш в малко езеро, което и децата могат да преплуват – когато този океан стане малък като някой шадраван, тогава и децата ще го преминат от единия край до другия. Вие ще кажете: «Аз преплувах Великия океан.» Аз ще ви кажа: «Да, голям герой сте!» Но ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, за там се иска голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на Светлината и всички моряци трябва да бъдат хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг на Вечния Живот. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

На ученика на се позволява да говори много; на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какъв е неговия произход; на ученика не се позволява глава да става – той трябва да бъде всякога опашка. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1921-22, София 1922, с. 98)

Единствената главна цел, за която Бог е създал света, е да ни покаже, че Той е Любов. А ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос. И всички ваши мисли, чувства и действия трябва да бъдат проява на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът на живота – вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности – не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да стане той – малки длъжности! При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш, ще се компрометираш. Когато вие искате големи длъжности, проявявате слабост. Когато станеш съвършен, ще искат нарочно да те изпратят за цар, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни – у всички вас има такова желание. Всеки в Братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря – няма какво да изпъквам! Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна за това, че много знам? Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, за да се ползват. Искаш да бъдеш главатар – ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават – ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърди Учението. Това са Законите на Братството. Вие сега се подготвяте, влизате в Школата за ученици – да нямате желание да бъдете видни между хората! Не да убиете желанието, а да имате други желания: да бъдете съвършени, да имате знания. А от желанието да бъдете видни между хората, трябва да се пазите като от огън! Смирение е нужно! Съвременното общество куца именно в това: всеки иска да изпъкне, да стане виден. Ти можеш да станеш виден – Христос стана виден, когато Го издигнаха на кръста. Народната поговорка казва: Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба. Купуваш си от рибарницата риба, но не си се наквасил – нямаш право да я ядеш. Един се наквасил, а друг яде рибата. Мястото на Христос никой не може да заеме – всеки може да заеме мястото на Христос на същия кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да вземат, чрез Неговите страдания. Не може така! (КРОТКИТЕ, извънредни беседи, 1921-23)

Основният курс е университет с четири факултета, прогимназията – с три факултета, гимназията – с пет факултета. Правилно би било, както основното образование продължава четири години, така да бъде и прогимназиалното, гимназиалното и университетското. Следователно в шестнадесет години човек трябва да завърши своето образование в училищата на Земята.Числото шестнадесет показва, че човек трябва да завърши шестнадесет факултета, за да разпръсне всичката тъмнина или невежество от главата си. Да завършиш тези четири факултета, това подразбира да работиш, да се трудиш, а не да седиш под крушата и да чакаш някой плод да падне направо в устата ти. Мнозина чакат да излезе вятър, за да разтърси крушата, та плодът й да падне пред тях. Те искат да постигнат нещо без усилия. Ако се качим на крушата, може да си откъснем една-две круши. Ако я разтърсим обаче, могат да паднат всички круши. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 232-233)

Тялото е едно училище, сърцето е друго училище, умът е трето училище – значи човек трябва едновременно да следва в тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото; Слънцето, което изгрява, представлява сърцето, а аз, който говоря, представлявам ума – на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са последните инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се отнася към своето тяло, към своя ум и към своето сърце, той не може да се отнася правилно и със своята душа и със своя дух. Каквито са законите за тялото, ума и сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се отнася към себе си, той не може да се отнася правилно и към другите. Всички трябва да имат правилни отношения и в трите посоки – в телесната, сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той не може да служи на Бога. (Ibid., с. 305)

За да имате добър живот, трябва да имате правилни схващания за нещата: всяка добра постъпка е израз на тялото, всяка добра мисъл е израз на ума, всяко добро чувство е израз на сърцето. (Ibid., с. 306)

Казвам: Ако искате да се развивате правилно, трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставите и другите свободно да се проявяват. (Ibid., с. 310)

Като ученици, започнете да превръщате нисшите енергии във висши. Не питайте кой къде е достигнал, кой какво е казал или какво знае. Не е достатъчно само да ядеш, а и да превръщаш нисшата енергия във висша. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921, София 1947, с. 306)

Разправят за Елифас Леви [абат Алфонс Луи Констан], добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните учители на Мъдростта, за да му обясни едно кабалистично изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се подготвял цели 40 дни по различни кабалистични начини – и с огън, с кадене, и с вода. И най-после, когато бил готов, явил му се един от тези учители и го запитал: «Какво искаш от мен?»Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се пробудил от туй състояние, той се казал: «Втори път вече няма да посмея да повикам такъв учител. Той дойде при мен, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.» (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27, том 3, София 1931, с. 36 сл.)

В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била тъй майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Който намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на дванадесетте богове, които работят в природата. Те представляват дванадесетте природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18, София 1942, с. 285)

В Божествената Школа учителите не ругаят учениците си. Те считат това за губене на време и за празно харчене на енергия. Учителите на тази школа са много умни и постъпват особено внимателно с учениците си. Те избягват всички случаи за обида, за огорчение. Когато учителят види, че някой ученик не е приготвил урока си, той го изпраща да донесе вода или да свърши някоя друга работа, за да не го изложи. След това му казва да се обърне към другарите си да му разправят това, което е пропуснал да чуе. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 204 сл.)

Методите, с които си служат учителите от Божествената Школа, са различни от тези, с които си служат учителите от обикновените училища. В Божествената Школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Ако един ученик от някое светско училище отиде в Божествената Школа, той ще бъде поставен на първо място – ако на Земята е бил способен и е заемал първо място, в Божествената Школа ще бъде на последно място. (Ibid., с. 205)

В древността учениците, които завършвали своето духовно образование, преди да получат диплом за завършен курс, трябвало да издържат последния си изпит, който се заключавал в продаване на всички непотребни за тях неща, но потребни за хората. Ученикът турял на гърба си различни предмети – макари, игли, пръстени, чаши, чинии, тигани, котли, подкови, инструменти за оране, чукове и други подобни – и трябвало цял ден да ходи из града да вика, за да обърне внимание на минувачите, да ги купят. Ако до вечерта успее да продаде всички неща, той ще вземе диплом – ако не успее да ги продаде, няма да получи диплом. На другия ден отново тръгва из града да вика, да продава. Докато не продаде всичко, което носи на гърба си, диплом не му се дава. Той е принуден да вика, да обикаля всички улици на града, дано успее да продаде стоката си. Върви, вика той, а всички предмети на гърба му се удрят един в друг, дрънкат като звънци. Не е лесно положението на този ученик. Той се е натоварил все с такива неща, които са непотребни за него, но потребни за хората. Изпитът е такъв – трябва да ги продаде. […] Не е лека работата му. Цял ден вика, дрънка със звънците, и като се върне вечерта у дома си, вижда, че продал едва четвърт от всичкия товар. На другия ден пак ще вика, ще дрънка със звънците. Какво ще прави иначе? Не може да не вика, защото диплом трябва да получи. Върви той, размишлява си нещо, а тиганите и котлите дрънкат, напомнят му, че не са продадени. Щом ги продаде, и те ще престанат да дрънкат. «Дотегнаха ми вече тези тигани, тези дрънкалки!» Днес са ти дотегнали, но едно време и ти си служеше с тях – пържеше си яйца, чушки. Сега ще ги носиш, ще ги продадеш на хора, които и днес още се нуждаят от тях. […] Някой казва: «Аз не съм роден за продавач.» За какво си роден тогава? Щом стане въпрос за оране, за копане, за учене, от всичко се отказваш. За работа не си роден, а си роден за удоволствия, за разходки, за лек живот. Това е криво разбиране на живота. В пряк смисъл на думата, човек е роден за доброто. Щом е роден за доброто, той трябва да го носи на гърба си и да го продава. На кого ще го продава? На всички хора: на князе, на владици, на свещеници, на учители, на държавници, на майки, на бащи. Когото срещне на пътя си, все ще му предлага. Ако хората нямат нужда от звънци, поне за говедата са нужни – пуснете ли говедото без звънец, то ще се загуби. Турете му звънец, отдалеч да дрънка, за да не го изгубите. (Ibid., с. 198-201)

Да завършиш университет, не значи, че си станал по-добър. Ученият се ражда учен, простият се ражда прост – колкото и да се учи, простият си остава прост. Можете ли да промените характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заек. […] Който не разбира своето предназначение, иска да стане философ, поет, учен, музикант, но нищо не постига. Ако не е роден за философ, не може да стане такъв; ако не е роден за поет, учен или музикант, не може да стане такъв. Кой за каквото е роден, такъв става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условията за проява на семената, без да ги създава. Всяко семе проявява естеството си, независимо от почвата, в която е поставено. Всеки човек, дошъл на Земята, се проявява такъв, какъвто си е. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943, София 1944, с. 238)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя за Школата на Всемирното Бяло Братство (2/2)"

  1. веско  31.03.2011 г. | 16:51 ч.

    Българите,не познават Учителя Бенса Дуно,както не познават и Раби Христос.Разбирасе има и Българи, които познават двамата Учители но Те са много,много малко.Но знайте, помнете и не забравейте какво донесе „умното“болшенството на Русия.

    Пролетарии не се обиденявайте-образовайте се!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.