Учителя за Школата на Всемирното Бяло Братство (1/2)

Аз правя един опит с вас. Вие сте свободни. Никога в миналото не се е допускало това, както сега съм ви събрал и съм ви оставил свободни. И в християнството не са правили този опит. Вие мислите, че може да влезете в Царството Божие – мислите, че много лесно може да влезете. Аз ви казвам: С тия характери, които имате, тъй както сега се носите, нито един от вас не може да влезе там – кракът ви не може там да стъпи. Вие ще си умрете с голямо разочарование – туй да ви кажа. Ще остареете, че сте били големи будали. Будали сте, понеже служите на дявола. Нищо повече! (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред Общия окултен клас, 1936-37, т. 2, с. 141)

Аз съм готов да направя заедно с всички онези, които не поддържат моето учение, следния опит: За една, две или четири години да приложим принципите, които аз проповядвам – ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове деца и аз ще ги възпитавам сам според тези принципи, които проповядвам. Нека и другите приятели приложат по същия начин идеите си и тогава да приемем онази система, която даде най-добрите резултати. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи за учениците от Всемирното Бяло Братство, Събора през 1922 г. в Търново)

Вие някой път искате да ме научите как да действам. Аз не действам от себе си, а вървя по Божиите Пътища и искам и вие тъй да действате. Нито аз ще изменя Божиите Закони, нито вие, нито ангелите, никое същество в света не е в състояние да измени по какъвто и да е начин Божиите Пътища, те са неизменни. Може да се реагира, но да му се даде обратен път, то е невъзможно. И тогава вие ще се спънете сами. Школата се е образувала няколко пъти в Европа, но се е затворила за по-благоприятно време, понеже се явили спорове. Няколко пъти се е отваряла и затваряла и сега пак може да се затвори, но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате. И втори път няма да преподавам вече, затуй искам да бъдете изправни в този момент. Ако онези отгоре са решили и имат благоволението, да ви преподават. Аз не говоря от свое име – имайте предвид. Говоря от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас, бъдете уверени и вие спрямо тях, ще изучавате тези велики истини от тяхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте.

Бях образувал една такава школа и бях почнал да разкривам вътрешния свят на природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши, те не взеха да учат, а си казаха: «Там главата ти е сплесната!» «Ти се прозяваш – Дух е влязъл в тебе; кихаш; имаш причината» «Косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си!» И т.н. Казвам! Туй ли ти е всичката философия?! Спрях тогава.

Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас само от братя, друг – само от сестри и трети – смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит – да видим какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изкушение. (ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ, Неделни беседи, 1920-22)

По няколко причини съм ви събрал в тази школа, от които ще спомена три:

1. Да се образува едно общество от хора, които да имат Велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може от тук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството и да ги събуди.

2. За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на шестата раса. затова сега проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои.

3. Вие сте от Бялото Братство. Един член на Бялото Братство разполага с велики знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство. Аз ви подготвям, за да влезете в Бялото Братство, да станете Бели Братя. Това е великото, за което ви подготвям.

Две школи има в света. Едната е школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – школата на Черното братство. Центърът на първото братство е Слънцето, а на второто – центърът на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а Черната ложа обира всичко, каквото срещне по пътя си. Щом оберат плодовете, черните братя се прибират в центъра на Земята. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на Земята също се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите, там правят своя събор. Кой е този връх? Зная го, но не мога да го кажа, не е позволено.  Духове ли са тези братя? Те са хора, облечени в плът, както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен ден е Съборът на Белите Братя на Хималаите – свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта Си с всичката Своя Пълнота, с всичката Си Енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигането на религията, науката, изкуството. Тя е причината за преустройването на обществата, за подобряването на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на Събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на Земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на Тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на Земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Това става само два пъти през живота им. За тези Бели Братя се казва, че са родени два пъти от Бога. […] Като ме слушате да говоря за Събора на Белите Братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: «Ние знаем, че Слънцето е горящо огнено тяло. Следователно там е невъзможно да се събират на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км височина всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора. Това е голямо противоречие!» Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря; има огън, който не изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, а пречиства. Блажен е онзи, който мине през огъня на 35 милиона градуса. Не само, че няма да изгори, но всичко старо в него ще се стопи и той ще влезе в Новия живот, ще се роди отново. Трептенията на този огън преобразяват човека, прекарват го от смърт в живот. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слязат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши – бъдете смели и решителни, за да се повдигнете нагоре. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Това, което сега ви говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. За пример – мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, а практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се връщате – не се решавате да влезете във водата. Защо? С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плувате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух – те ще ви държат над водата. Ще внимавате поясът да бъде винаги пълен с въздух – излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представлява капиталът, с който разполагате. Плуването във водата представлява Новият живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, за да търси Истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облечени в царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, за да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плуваш във водата, както рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек постоянно ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Човек обаче не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е. в условията на Новия живот, той трябва да се пригоди към тях – нито да се дави, нито да се задушава. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, 1929-30)

В една окултна школа хората вярват, искат да разбират защо Господ е направил така света. Те се месят в работата на Господа. Как е направен светът, не е тяхна работа. Тяхната работа е да се учат – сега е нужно учение! Първите хора, които влязоха в първата окултна школа, не учиха добре, бяха лениви. Всички нещастия, които ние сега търпим, се дължат на тяхната леност, когато са учили в Школата на сърцето. Когато сърцето се е учило, те са учили през куп за грош. И сега, когато трябва да се служи на сърцето, проверяват и виждат, че нещата не стоят тъй, както трябва. И всички грехове, които сега се правят, пак идват от лъжливото учение на сърцето. Какво трябва да направим сега? Сърцето трябва да се очисти, трябва да се поправи. Как ще го поправите, като не знаете? Сега аз разглеждам въпроса в далечното минало, когато човек е грешил. Аз не държа хората отговорни за греховете им по време на тяхното учение. Та казвам сега: Вие трябва да служите на Бога, за да може Бог да поправи вашето сърце. Ако сърцето ви не се поправи, кармически вие ще се върнете отново в Школата на сърцето, ще напуснете човешкия свят и ще влезете в света на животните. Сега животните изучават школата на сърцето. Под връщане назад, подразбирам, че вие ще изгубите онези условия, при които човек може да се развива. На вас, на сегашното човечество, са дадени условия за развитие на вашия ум. Тази енергия, която е дадена за усъвършенстване на ума, хората изразходват за нищо и никакво, за непотребни неща, изразходват за сърцето. Представете си, че вашият баща ви е изпратил да се учите в странство, дал ви е 30-40 хиляди лева, а вие с тези пари вземете, че си направите хубав костюм, хубави обуща, купите си часовник, пръстени. Но дойде зимата – средства за храна, за въглища, за светило нямате. От къде ще ги вземете, какво ще правите? Ще започнете да продавате – ще продадете обущата си много евтино. Има често цигулари, и то доста видни, които залагат цигулката си, от която зависи тяхното препитание. Какво щеше да бъде Паганини без цигулка? Щеше да бъде неизвестен. Тогава какво ще стане, ако вие заложите някъде вашето сърце? Щом изхарчите всички енергии, които Бог ви дава, вие залагате някъде сърцето си – каже ли младата мома, че е влюбена в един момък, тя е заложила сърцето си. Тя няма защо да залага сърцето си – този момък и тази мома не са дошли на Земята, за да стават търговци. Момата казва: «Готова съм да се пожертвам за него!» Човек е дошъл да се учи в едно училище – вие трябва да знаете, че сте дошли да служите, трябва да знаете, че сте дошли най-напред, за да изучавате Любовта. Да изучавате Любовта такава, каквато я имате: да услужвате на болния, да му превържете крака, да му дадете една чаша вода, хляб. Никакво друго отношение, никакво прегръщане, целуване! «Ние искаме да пишем писма.» Вие си пишете каквото искате, но да умирате един за друг, в това няма никакъв смисъл. Всички глупости и страдания, това да умирате един за друг, ще оставите настрани. Всеки умира за себе си – и най-после умират и двамата. Писанието не казва «това е живот вечен, да се влюбиш в някого», не е това живот вечен, да се влюбиш в парите, не е живот вечен и да се влюбиш в знанието. Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единствения Истински Бог, от Когото излиза всичко. Това е Новото учение. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, 1937-38)

Аз никога досега не съм ви водил на Слънцето, и ако ви заведа, ще се превърнете на пара – но това е само според вашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че температурата на Слънцето била 0°, други, че била 32000°, трети, че била 1000000°, а някои допускат 5000000°. Всичко е вярно, но това е нещо относително – ти можеш да минеш през 5000000° топлина, без да я усетиш, а можеш да минеш през 100° топлина и да я усетиш. Това зависи от твоето движение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Съжалявам, че съм сътворил тази Школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук изпитвам само болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. И ако не спазим туй правило, тогава аз ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя моите ученици да ме измъчват. Две правила: Нито аз искам да измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй което зная, може лесно да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мене. Приемам всичките ви мисли и вашите преживявания се предават върху мене. Приемам всичките ви мисли и ги преживявам вътре. Пък аз не искам да преживея нашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да говорите, че туй било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, който живее в мене. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, който живее в мен, върху него аз не искам да прехвърлям никакви укори, аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще онзи, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще обърна гръб и няма да ви погледна вече. Туй е правило в Бялото Братство. Онзи, който живее в нас, Господ, си има път, по който върви и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти и всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието. Като влизате в тази школа, не се старайте вие сами да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ, Търново 19-24 август  1920 г.)

Тази Школа има велико предназначение. Като ученици на Школата, ще бъдете прилежни, защото Христос обича прилежните ученици. […] Вие искате сега да ви говоря научно. Питам: С езика на коя наука искате да ви говоря – с езика на човешката, или с езика на Божествената? Каква наука е тази, която внася страх и трепет в човека и го кара да се бои от сянката си? (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Някой казва: «Духът може да направи всичко от мене.» Чудни са хората! Духът всички може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: «Ами ти какво можеш да направиш?» Ето какво мога аз да направя: Първо ще взема пръст, после ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: «Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова частици?» Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода. Като туря вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло. Тези частици сега ме питат: «Защо ни натъпка, защо направи от нас такъв буламач, та изгубихме индивидуалния си живот?» Не е ваша работа – чакайте! Взема това тесто, туря го на едно колело. Казват: «Какво се движи там тази ръка?» Не е ваша работа! Гледам, тия частици вдигат шум – една излезе навън, друга след нея. Казват: «Как – философия си имаме ние!» Аз не искам да зная нищо от вашата философия! «Ами после какво ще ни правиш?» Взема ги, изнеса ги на слънце. «Че защо?» Ще ви запозная със Слънцето. Чакайте още малко – печене ще има сега. Запаля своята пещ, туря ги в нея. «Какво става сега с нас?» Казвам: За да се повдигне човек в света, първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце и най-после да го пекат в пещта. След това казва: «Какво предназначение имам?» Ще те туря на служба. Ще те направя на една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и ще тури в тебе едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? «Много съм доволен от своя господар.» Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? «Разбрах.» (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Като влезеш в училището, няма изведнъж да свършиш всичката си работа – по малко, по малко. Днес малко, утре малко и т.н. Ама – казва някой – аз искам изведнъж да стана чист и свят човек!  Не може изведнъж – днес ще бъдеш една вощена свещ, утре ще бъдеш две вощени свещи, на третия ден ще бъдеш три вощени свещи и след време ще имаш светлината на сто милиона свещи. Като отидеш на онзи свят, тази светлина ща бъде пак като светлината на една свещ и ще започнеш отново да изучаваш Божия Закон. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

За да придобие много знания, човек трябва малко да спи и много да работи. Сегашният човек спи седем-осем часа, два часа яде и едва му остават три-четири часа за учене. Ако живее осемдесет години и всеки ден работи по три-четири часа, какво може да научи? (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуска в ума си нито една изопачена мисъл и в сърцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Искаш да станеш учен. Дадени са ти способности – нищо не ти остава, освен да учиш. Учи – ще станеш философ, професор, какъвто искаш. «Аз се моля!» Знанието с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос. Казваш: «Аз знаех само два-три въпроса от целия материал, и като се помолих, падна ми се това, което знаех.» Не се заблуждавай! Не се уповавай на това. Утре ще ти се падне един от най-трудните въпроси, какво ще правиш тогава? (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Казвате: «Толкова години вече сме в Школата, но нищо не сме научили!» Много нещо сте научили, но трябва да се знае същественото. «Не сме способни!» Способни сте, но не използвате способностите си както трябва. Вие повече критикувате, отколкото работите. Не гледате своята работа, а критикувате кой как живял, как се обличал, как се вчесвал. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Знанието не е нито в гимназията, нито в университета като здания. Знанието не се придобива само от учебниците и пособията в училищата. Знанието е в професорите, които го преподават. И Небето е подобно на университета, дето са събрани възвишени души, завършили земното си развитие. Там се придобива истинското знание, но за това е нужен ценз. За да те приемат на Небето като ученик, се изисква висок ценз. Всеки може да влезе в университета, но временно – като гост. Там ще те разведат из всички стаи, за да видиш какви пособия има, как са наредени, но ако пожелаеш да слушаш лекции, няма да те пуснат. Там се преподава висока наука, която за обикновения човек е толкова достъпна, колкото човешкото знание е достъпно за котката. И котката, като влезе вкъщи, вдигне си опашката, огледа се наоколо и мисли, че всичко е постигнала. Така нищо не се постига. Само с гледане знание не се придобива. Това, което човек е минал преди милиони години, котката едва сега го минава. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се повдигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както си искат, но онзи ученик, който е учил четири години в университета и държи изпит или защищава докторат, трябва да застане на нозете си и да защищава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Ученикът, който ще държи матура, не трябва да напише цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да ги гледа, а трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първия път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Животът не се заключава в изпитите – знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идват сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Има два вида изпити: едните идват от човека, а другите – от Бога. Изпитанията, които идват от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието: Когото Бог обича, наказва го. Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: «Трябва ли Любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми изпраща страдания, аз се отказвам от Неговата Любов!»  Това е неразбиране на Любовта. Наистина, когото Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от грешките му, които той носи в подсъзнанието си. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се подлагал на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало да издържи. Един го удари, друг скубе косата му, трети му каже обидна дума или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек? За съзнателния ученик това е все едно да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. От най-старо време, още от Школата на Питагор, и до днес хората минават през тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цялата бяла раса, цялото човечество, минават през изпит, и който издържи, приемат го за ученик; който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят. Тогава ще знаете, че 2х2=4 и 5х5=25. Между числата 2 и 5 има известно отношение. Те си приличат: двойката е първата майка, а петорката – втората майка, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия път. Условията, при които сега живеете, изискват повече усилия и работа. Така, както някога са живели светиите, днес не може да се живее. Защо? Може би тогава се е изисквало от светията по-малко; тогава той е живял в закона на числото две – къс е бил пътят му. Сега пътят е по-дълъг. Някога пътят е бил дълъг 4 километра: 2х2=4, а сега е дълъг 25 километра: 5х5. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32)

Като ученици на Велика Школа, и вие ще минавате през специфична област, която изисква пълно мълчание – каквото видиш и чуеш, ще мълчиш; ще бъдеш глух и сляп за всичко. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

В древността, за да изпитат учениците на окултните школи, те били поставяни на изпит. Така проверявали знанията им. Например неочаквано ученикът заболявал. Ако успявал да се справи с болестта си, той имал знания. Колкото по-дълго време боледувал, толкова по-малко знания имал. Това са задачи, които ученикът е трябвало да решава. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Животът е велико предметно училище. И учителят постъпва с учениците си, както животът с хората. Учителят казва: «Иванчо, колко правят един орех и още един?» Ученикът поглежда орехите и отговаря: «Два ореха.» «Вземи, Иванчо, орехите и ги изяж.» Докато ученикът се научи да смята, учителят му дава орехи, ябълки. Щом се научи да смята, той работи без орехи и ябълки. Когато Иванчо стане учен, пак смята, че един орех и още един орех правят два ореха, но орехите вече ги няма. Иванчо решава задачата без орехи, а учителят ги яде. И в живота виждаме същото. Работиш, учиш, имаш резултат – орехите са пред тебе. Някога работиш, учиш, а един орех нямаш в джоба си. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32)

Аз искам във вас да се пробудят и развият окултните способности. Без туй не можете да учите. Най-първо трябва да се събудят окултните способности, които досега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, а не изведнъж, защото, ако ги събудим изведнъж, вие ще понесете големи страдания, но постепенно. Другите способности и постепенно ще се съграждат. Защото окултисти, които изведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко туй да върви по един естествен път. Да може да използвате благата, които Бог е вложил във вас.

Когато оная гъсеница, която умира, е дошла до крайния предел и казва «свърши се», животът не може повече да се развива в тази форма и тя започва да прави своята какавида. Пита ли тя какво ще стане с нея? Ще стане нещо по-хубаво. Вторият живот ще бъде много по-приятен, отколкото първия. Сегашният живот е достигнал до крайните предели. И сега какавидата ще стане пеперуда. Този живот сам по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде десет пъти по-добър, отколкото сегашния. Най-малко десет пъти по-добър. И той заслужава да пожертвате всичко за него. Там ще има такива условия, които сега не може да се разправят.

Аз желая, като ученици на тази Школа, да не ви е страх. Сега някои от учениците са се замислили: «Какво ще стане с нас, когато нашият Учител си замине?» Какво ще стане? Аз да ви кажа: Ако вие сте мислили, а после действали, всичко ще стане на пух и прах, а ако вие сте действали и после мислили, всичко ще се възрасти.

Когато дойде вашият дух да ви пусне във водата, не се плашете, защото това са изпити – едно могъщо упражнение на духа ви, който е във вашето тяло. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ, Търново, 19-24 август 1920 г.)

Съмнения в Окултната школа не са позволени. Въпросът тук е да познаем Бога. И щом ние Го познаем, Той ни познава вече. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ, Търново, 19-24 август  1920 г.)

В Окултната школа не се позволява да правим зло. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ, Търново, 19-24 август 1920 г.)

Всеки може да се запита «аз достоен ли съм да приема учението на своя учител». Не е въпросът за достойнство или недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученикът да е прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си и ученикът – в своя Учител. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1919)

Вие всички сте били ученици – в първоначалното училище, в отделенията, класовете, а някои и във висши училища. Знаете как учителят последователно открива на учениците първата, втората, третата и останалите букви; после учи как те се съчетават, след това открива цифрите, съчетава ги. Думите играят на Земята същата роля, и когато вие разберете техния вътрешен смисъл, ще видите, че и те са определени величини. (БЕСЕДА в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство, 1920)

Питаш: «Какво да правя, за да стана учен?» Ела при мене, аз ще ти отговоря на въпроса. Изваждам един лист и написвам чисто, отчетливо буквата А. Изговарям буквата, написвам я няколко пъти. След това ти я произнасяш и написваш. Като видя, че си я научил добре, пращам те вкъщи, за да се упражниш още малко и на другия ден да дайдеш пак, за да продължим уроците. Баща ти те пита: «Какво учи днес?» «Учителят ме запозна с буквата А.» «Чудно нещо, какъв е този нов учител да те занимава с елементарни неща!» Ти продължаваш да учиш буквите, гласни и съгласни, докато един ден започнеш да ги съчетаваш в срички, сричките в думи, а думите – в изречения. Най-после съединяваш по няколко изречения заедно и образуваш цяло описание на нещо. Така ти се запознаваш с новата азбука и новата мисъл. Баща ти разбира, че Учителят ти има знание, има метод за предаване на своето знание. Божествените Работи са създадени именно от новата азбука. Да оставим настрана метода за предаване на новата азбука, да отидем заедно в природата. Показвам ви едно малко камъче и обяснявам смисъла, скрит в него. Камъчето е буквата А. Какво означава буквата А?  Че вниманието ви трябва да бъде насочено към Бога – от Него да се учите. Като научите буквата А, ще ви запозная с Б. Мъчно се изговаря този звук, изговарянето му е свързано със спънки, затруднения. За да се изговори, трябва да прибавите някоя гласна. Значи звукът Б показва трудностите, спънките или препятствията, които човек среща по пътя си. За да ги преодолее, той трябва да се вдълбочи, т.е. да отправи погледа и вниманието си вътре в себе си. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Аз мога в един момент да ви направя невежи и в един момент – учени. Като влезете в стаята ми, веднага ще изгася лампата; вие тръгвате из стаята, но нищо не можете да намерите – не само, че нищо няма да намерите, но ще изпочупите и съборите всичко, каквото срещнете по пътя си. Това показва, че сте невежи. Щом запаля лампата, веднага различавате нещата и знаете де ходите. Веднага ставате учени. Значи щом затворите ключовете на вашите умове и сърца, вие ставате невежи. Щом запалите лампата, ставате учени. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Целта на Школата е да ви приготви за работа, а вие трябва да дадете съдействието си. Вие оставате всичката си работа на мене и казвате: «Нашият Учител ще направи това. Господ ще направи това.» Господ ще направи това наполовина, а другата половина – вие. Тази работа не е много голяма, но работа, която вие трябва да свършите. […] «Господи, да прогледам!» Не е ли хубаво такова проглеждане? Не дава ли то една нова яснота, нова насока? Не е ли това една нова философия? Някои казват: «Това е невъзможно!» Е, това е една тайна наука. «Ами научи ни!» Вие ще научите това от Великите Учители. На Земята няма такива Учители. Всеки, който иска да научи това изкуство, ще го задигнат на Небето – там ще отива, в това Божествено Училище. Сутрин ще ходи, вечер ще се връща. Хората ще кажат: «Този човек често отсъства.» В туй отсъствие той ще се учи. Някои ще ми кажат: «Ние туй изкуство го имаме.» Нито един от вас няма още това изкуство. Като влезеш в туй училище, ще ти запишат името – първият професор, който ще те срещне, ще ти даде името. Някой казва: «Аз съм в това училище.» Кажи ми името на професора си! «Не го зная.» Ами надписа на това училище? «Не зная.» Ами кой е номерът, с който си записан? «Не зная.» Тогава? Именно с това знание, че всичко знаем, докарахме света до това положение. Казвате: «Като отидем в другия свят, всичко ще се поправи.» Да, в онзи свят всичко е оправено, аз в това не се съмнявам, но този свят не е оправен. Духовният свят е оправен, но тук, на Земята, трябва първо да прогледаме, за да научим великия смисъл на Живота. И тогава всички науки ще се осмислят. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Изида

За да бъде приета в Бялото Братство, на Изида, дъщерята на Саваат-Амон-Ра, й била дадена задачата: Да живее във водата без да потъва, да се движи из въздуха, без да пада, да влиза и излиза от огъня, без да изгаря, да се движи из Светлината, без да почернява, и да ходи из света, без да се опетнява. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Някои се оплакват, че не им се откриват тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие, за да се избият помежду си? В Западна Европа съществуват разни учения и братства, членовете на които искат да научат тайните на природата. В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюблени с витриол. Защо им отмъщават? Защото са измамени от тях. Като ги обезобразят с витриол, жените са доволни и казват: «Сега няма да бъде нито на мене, нито на друга.» Така постъпват и мъжете. Така постъпват и религиозните. Христос е огорчен от постъпките на хората. Ако те не си поправят поведението, Бог е решил да ги накаже. По Божествения Закон повече не може да се греши. Със старото трябва да се ликвидира, защото настъпва Новата епоха. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38, София 1949, с. 182)

Деветте блаженства представляват девет метода за работа. Тези методи се отнасят само за учениците, и то за онези от тях, които искат да се запознаят с мистериите на света. При това те трябва да се научат да изговарят правилно думите в тези блаженства. Всяка дума, произнесена правилно, произвежда известен ефект. Например, ако произнесете думата «кротък» както трябва, колкото и да сте тъжен, тя ще бъде в сила да измени вашето състояние. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Една от задачите на учениците е да изучават малките и големите мистерии в живота. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Когато някой път говоря за науката, вие казвате: «А, той е против науката.» Аз имам всичкото почитание към науката. За мен тя с всички нейни отрасли е свещена, тя е произлязла от Бога, от Божествената Мъдрост, но за изопачените човешки теории казвам: Това не е наука, това са залъгалки за хората. Има една свещена наука, която развива ума и всички трябва да се занимават с нея. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Някои от вас ще кажат: «Ние сме хора на реалността, хора на ХХ век – нови идеи има в нас. Мислиш ли, че ще ни заблудиш с твоите аргументи? Ние искаме да поставим твоето учение на опит – да проверим дали е право туй, което говориш.» Аз пък бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли да се счупи? Стомна, която не се пълни, може ли да се изпразни? Хляб, който не се яде, може ли да се свърши? Река, която не тече, може ли да пресъхне? Огън, който не гори, може ли да запали някоя къща? Човек, който не мисли, глупости може ли да направи? Човек, който не чувства, може ли да люби или да мрази? (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Аз искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. И питам ви сега, ако ви отворя очите, правя ли зло? А ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще благодаря на този брат. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, с. 348,  15 (28) август 1914 г.)

Аз не искам да ви дам нови шаблони, нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако вървите по пътя си без свещ, ще пострадате, а като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. (Ibid.)

Някой ме пита: «Как трябва да любим?» На това не мога да ви науча. Във вас има Любов – стоплете я, тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. (Ibid.)

[Аз ви] давам упътвания, и [за да ви се каже] туй, което ви говоря сега, в миналото трябваше да прекарате 30 години в някоя пагода или капище, и да ви се дадат много изпити. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1921-22)

Някои си мислят, че като посещават Школата, всичко ще им се даде наготово. Не, те първо ще правят бримки – ученикът трябва да се научи да плете, а онзи, който не учи, ще купува от пазара готови чорапи. Но ако в този свят има дюкяни, в духовния няма – там чорапи не може да се купят. Ако някой не знае да плете, трябва да намери в духовния свят някого, който знае това изкуство, и който да го обича, за да му оплете чорапи. Там чорапите бързо се плетат, но ако няма кой да ви обича, няма да имате чорапи. (БЕСЕДА, държана в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство, 1920, София 1920, с. 5)

Мнозина казват сега: «Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и се изяви, ще направим нещо!» Колко са смешни! Те си мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите, като повикат един гайдар, той извади гайдата си, надуе я и започва да свири. И казват: «Тъй да ме надуе Духът, ще свиря!» Това е физическо разбиране – туй не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявяването на Духа е Любовта – ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде! Не приемем ли Духа, и Бог няма да дойде. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Духът е онова висше разумно начало, в съприкосновение с което непременно ще разберете смисъла на Живота и ще заживеете по всички негови правила. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия, 1915-19, Русе 1929, с. 162)

Съвременните хора искат да знаят какъв е смисълът на живота. Бога не познават, Светлината не познават, а искат ангели да станат. (Ibid.)

Вие казвате: «Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на Земята не сме могли да научим.» Светът няма да се свърши – свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Учителя за Школата на Всемирното Бяло Братство (1/2)"

  1. Flm_grd  30.03.2011 г. | 10:02 ч.

    Публикувано на 30.03.2011 г. в 00:03 ч. в раздел Беинса Дуно.
    🙂 Случайни ли са трите тройки?

  2. Стопанина  30.03.2011 г. | 10:14 ч.

    @ Flm_grd

    Случайни ли са трите тройки?

    Случайностите са за слепите.Зрящите виждат във всичко закономерности. 😉

  3. Dani  30.03.2011 г. | 17:26 ч.

    Като влезеш в училището, няма изведнъж да свършиш всичката си работа – по малко, по малко. Днес малко, утре малко и т.н. Ама – казва някой – аз искам изведнъж да стана чист и свят човек! Не може изведнъж – днес ще бъдеш една вощена свещ, утре ще бъдеш две вощени свещи, на третия ден ще бъдеш три вощени свещи и след време ще имаш светлината на сто милиона свещи. Като отидеш на онзи свят, тази светлина ща бъде пак като светлината на една свещ и ще започнеш отново да изучаваш Божия Закон. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

    Думата – вощена – не зная какво означава, ако някой знае може ли да обясни? 🙂

  4. Припомням  30.03.2011 г. | 18:01 ч.

    Вощена – восъчна.

  5. zaharia  30.03.2011 г. | 18:07 ч.

    @Dani
    Аз мисля че вощена означава восъчна, то май преди свещите са се правели от пчелен восък, сега се правят от някакви други химикали, но не съм сигурна…

    ––––-

    Мисля че вече имаш голям напредък с техниката, почти си го направила цитата, само си забравила на края на текста, който ти е цитат да сложиш /quote, което означава край на цитата.

  6. Стопанина  30.03.2011 г. | 18:25 ч.

    вощена = восъчна

    вощеница = восъчна свещ

    Най-лесно слагане на кодовете за цитати и удебеляване е като маркирате текста и тогава натиснете бутона. Само по този начин се слагат кодовете и в началото, и в края на текста.

  7. Dani  30.03.2011 г. | 19:55 ч.

    БЛАГОДАРЯ на всички 🙂

  8. веско  31.03.2011 г. | 17:40 ч.

    Стопанино ,може би аз не разбирам нещо,затова имам и въпроси-Как масата,народа,болшинството ще занае,ако не изучава ,какво са казали мъдрите преди нас?Как един човек може да стане мъдар, ако не изучава мъдрите?Как един народ може да стане мирен и богат ,ако не изучава философията на мъдрите?

  9. Стопанина  31.03.2011 г. | 17:45 ч.

    Не може някой, който се намира в първи клас на духовната си еволюция, да се занимава с учебната програма за гимназията и университета. Това ще е мъчение и за него, и за този, който се опитва да му преподава. Тези, които са узрели за Учението, го намират по един или друг начин.

    Не можеш да примиряваш Небето и Земята. Духовното си е духовно, светското (например образование) си е светско. Има хора, които и след завършване на гимназия не могат да си напишат името без грешки, а какво остава да ги запознаваме с окултни практики и факти, които са опасни в ръцете на неподходящите хора?

  10. веско  31.03.2011 г. | 20:34 ч.

    Стопанино,Благодаря за отговора,но аз продължавам да питам,Ти казваш,че е опасно, ако окулните практики попаднат във ръцете на неподходящи хора,означавали това, че Учението на К.Д.което е и окулно, е опасно за хората?И другия въпрос е, ако това учение на К.Д. е опасно за хората ,то следва от Христос до св.Павел до Ян Хут до поп Богомил до Емануел Шведенбург и много други мъдреци учат на това което учи У.К.Д.
    А всички спометати до тук учат на едно,само на едно,тези хора Учат на Любов.Учението как да обичаме,започва от първия ден на раждането и продължава до като умрем.Та моето предложение, от първи клас до завършване на последния клас, е не само недостатъчно, но и твърде опасно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.