Учителя Беинса Дуно: И някои от вас Бог постави…

Ще ви говоря върху 28. стих от прочетената глава [ап. Павел, 12. глава на Първо послание до коринтяните]: „И някои от вас Бог постави в църквата за апостоли, други – за пророци, трети – за учители, някои определи да притежават чудотворни сили, други – дарбата да лекуват, или да оказват помощ на нуждаещите се, или пък да ръководят, или да говорят на разни езици.“ Когато човек разполага с достатъчно брашно, ако развали една погача – ще направи друга, но когато няма брашно, тогава положението е друго. По-добре е в живота да може да се правят опити. Този пример е приложим и в материалния, и в духовния живот, та дори и в семейния и обществения. Преди всичко ние трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, а така също и причините, които разяждат нашия живот.

Например вие всички вярвате в Бога, ходите на църква, но все има нещо във вас, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание или безверие. Вие може да сте много учени, но ако влезе в крака ви един трън, колкото и учени да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: «Нека трънът си седи». Ако го оставите, кракът ви ще загнои и вие, щете – не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и във вашия ум и те могат да ви спънат.

В прочетения стих се казва, че има дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но човек не може да притежава всички дарби, а трябва да насочи ума си в една посока и там да действа. Днес например ви казах да се освободите от мисълта за вашите попове, като с това исках да кажа да се освободите от вашия поп, от попа вътре във вас и около вас. Аз нямам предвид поповете, които са в църквата и служат, а вашите попове, които седят над гръбначния стълб и които като кадят, кадят толкова лошо, че могат да подпалят всичко около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не искам да кажа да оставите съпругите си или да ги хванете за гушата. Не, тази жена, за която ви говоря, е отзад в черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари – огън да ги гори.“

Св. Павел проповядва сред коринтяни

От чисто френологична гледна точка вие трябва да се научите да въздействате на вашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и дяволът много ги измъчва. А човек, който има надежда, прилича на онзи бивол, върху когото кацнала една муха и го попитала, дали му тежи, а той отвърнал, че не е и усетил, когато е дошла.

Някой път се оплаквате от дявола, но той не ви е крив. Половината от нещастията си причинявате сами, сами сте си виновни, защото дяволът може да ви даде само един проект, а изпълнителите сте вие – вие сте напълно свободни да го приемете или не. Той е търговец на дребно и на едро и винаги предлага стоката си, предлага ви да участвувате в сделката, а после, като ви вкопчи, взима всичкия ви капитал и вие почвате да плачете. Питам ви: Защо имате вземане-даване с такова същество?

[Учителя отново прочита стиха от Посланието до коринтяните.] Значи всички тези хора Господ ги е пратил в света, където те ще се изявят и ще бъдат на местата си. Вие се намирате в едно училище и аз искам от вас да наблюдавате човешките глави, защото човека може да познаете първо по формата на главата му. Изучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са едно писмо, което говори: очите, носът, устата, езикът, ушите – всичко това говори на този, който разбира техния език. За него е достатъчно само да погледне ухото или окото ви, за да разбере що за човек сте. Знаете ли колко обявления е турил Господ върху вас? Преди години в Бостън се разиграва следната сцена:

По улицата се разхожда човек, облечен със царски доспехи, с корона на глава и мантия. Онези, които от далече го видели в гърба, си казали: «Няма съмнение, това е истински цар!» А то какво излязло? Оказало се, че мнимият цар бил окичен така от една известна компания, която закачила по мантията разни обявления и по такъв начин си правила реклама.

Така е и в живота – когато ние носим една царска мантия, трябва да знаем дали сме истински царе, или само носим рекламата на някоя фирма и тогава всеки може да каже: Ето ти един човек, прост като фасул! Всеки може да бъде едно обявление на дявола, една реклама на неговото предприятие. Затова, когато обличате една дреха, разгледайте я внимателно и прочетете какво пише на нея. Защото могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник, могат да ви поставят съответна фирма и съответен етикет, които може да имат и дълбоко съдържание, но може и да бъдат напълно безоснователни, да нямат никакво покритие.

Преди две хиляди години са изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Дори и съвременното общество още не е готово да ги приеме, да приеме Христа. Това, което ви говоря за Него и за Неговия живот, не интересува еднакво всички вас. Но ако започна да ви разказвам романи и разни истории за придобиване на пари, очите ви веднага ще се ококорят. Затова когато искам хората да бъдат будни, им говоря за пари, а когато искам да ги приспя – говоря им за Небето. По такъв начин се раждат известни противоречия, но за да можем да примирим настоящето с бъдещето, да примирим сегашния живот с бъдещия и настоящето положение на земята с нейното бъдещо положение, трябва да разберем дълбокия смисъл на нещата. А именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.

Ако вие се намирахте в положението на един апостол, щяхте да разполагате с оригинала на Христовите думи, на Неговото учение, и противоречията веднага щяха да ви станат ясни. Също така, ако имахте способността да виждате, щяхте да разберете, каква тясна връзка съществува между живите и мъртвите. Щяхте да видите действителното положение на нещата. Но ще ми кажете, че мъртвите не се виждат, че това учение е от лукаваго. Но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако кажем, че мъртвите спят, можем да кажем също така, че и вие спите по отношение на някой определен предмет, от който не се интересувате и спрямо който се намирате в безсъзнание.

А от философска гледна точка, в човека не може никога да се яви една мисъл, ако за нея не съществува никаква форма. Мислите са тъй разнообразни по форма, че е невъзможно те да се изброят, а техните форми съставят една отделна област за изучаване. Долните ни желания и мисли представляват растения, от които ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. А ако пък дават плод, ангелите започват да ги култивират.

И тъй, под думата ДЕЛА ще разбирате плодовете, за които ни се препоръчва да имаме. Ами като дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки Той не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: Ще дойда и ще вечерям с вас. Ако пък сте много беден, Той сам ще донесе хляб със Себе Си. Но щом Го викате, вие също трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.

Ето защо, за да може да дойде Христос и да се всели между нас, навсякъде се препоръчват добрият ум и доброто сърце. Те са една необходимост за нас, ние видяхме, как Христос простря Ръката Си към онова еврейско дърво, което нямаше плодове, прокле го и то изсъхна. Всичко това са символи – еврейският народ близо две хиляди години нищо не роди. Значи, за да остане Христос между нас, трябва да работим за Него. Когато един момък се жени за една мома, жени се, за да я храни и я храни на драго сърце, а тя го обича и му дава радост и подтик в живота.

Ние трябва да дадем на Христос стимул, Той да влезе чрез нашия добър живот в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни дела ще бъдат благословени, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да има по една дарба от изброените по-горе в Първото послание до коринтяните. Там се говори за апостоли, пророци, учители. Но апостолството е нещо високо, учители имаме много, затова пък можем да бъдем пророци. Можем също така да правим чудеса, да притежаваме дарба да церим, да оказваме помощ, да ръководим, да си служим с много езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме някои спънки. Ако можехме да разбираме езика на растенията, на насекомите, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.

Бог влиза вътре в нас и ни помага, интересува се от нас, колкото и да сме ограничени в тесния кръг на нашето дребнаво ежедневие. Даже като напишем едно писмо, той се интересува от него – интересува се и от първото любовно писмо на младата девойка, което като първо може да е глупаво, но у тази девойка постепенно се събуждат чувствата и мислите, които ще притежава бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: «Господи, аз Те обичам!» Добре, ако ме обичаш, какво от това? «Ама, Господи, не мога без Тебе.» Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.

Вие виждате например Библията – и тя е едно любовно писмо на Христос. От колко страници се състои! Христос написа това писмо със Своята Кръв, като раздаде всичкото Си Имущество и остана бедняк. Той напусна Небето и ангелите и дойде да учи хората да стават апостоли, пророци, учители. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото Той иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: «Каква е тази любов, щом като не може да ни освободи от страданието?» Добре, но всяка ваша скръб е и една радост. И бащата обича майката, а като се народят децата, току започва да казва: «Бе джанъм, що ми трябваше да се женя?» Но именно тези деца са причината ти да се ожениш.

И когато детето започне да казва „мамо“ и „татко“, това вече е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката  царица. И да знаете, че когато това дете казва „татко“, всички деца в невидимия свят казват подир него „татко“, защото във всяко дете, което казва „татко“, живеят много деца. Затова благодарете на Бога за вашите деца, че ги имате, опознайте душите им, опознайте връзката, която имате с тях. Изследвайте защо те ви казват „татко“ и „мамо“. Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в прочетения стих от Посланието до коринтяните, ще разберете, защо.

Ап. Павел пише посланията си до коринтяни

Павел, който написа тези думи, беше добре запознат с еврейската кабала и беше твърде сведующ, така че е нужно дебело въже и здрава кофа, за да може да се влезе в неговия кладенец. И затова, като се сблъскат с тези трудности, хората току виж търсят по-плитък кладенец. Това показва, че и Христовото учение, и писанията на Павел не са за малки деца. Пък и един тъй дълбок кладенец не е за всекиго, защото някои се плашат, само като видят такъв кладенец. На страхливия ще покажете плитък кладенец.

Като гледат, че този и онзи са поканени, някои искат също да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете от Павловия кладенец? Познавате ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които овенчаха тогавашната цивилизация? Те бяха на вид прости хора, но който се хванеше в тяхната мрежа, вече не можеше да се отърве. Ще кажете, че причината да бъдат такива, е Духът, който е влязъл в тях. Знаете ли какво представлява Духът? Духът е сила. Та искам да кажа, че за много неща нашите понятия са смътни. Затова казваме, че това или онова не е за нас. Затова Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И за да усвоите тези дарби, които той споменава, трябва да ги разбирате.

Срещате един човек, който иска да говори с вас, вие поглеждате към неговата коруба, и ако е добра, ще намерите в него един чучур с кристална, бликаща вода. Ако той обича да прави благодеяния, ще го видите да черпи вода и да дава на хората, ще го видите блестящ, излъчващ светлина. Ако пък това е човек, който обича да се занимава, ще го видите да чете. Сега някои аскети искат да ни видят, но това, което гледат, е само черупката, и в нея ще могат да открият известни изменения, само ако нейното съдържание е в състояние на възбуда – когато у вас се разгорят известни страсти, това значи, че е настъпила буря, която може да изгаси пламъка на свещта ви. Пламъкът гасне и Духът ви напуска. Внимавайте, вашият голям гняв да не угаси свещта ви.

Тук има една сестра, която аз зная защо страда. Преди време тя обикнала един медиум, който изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо, за да избегнем страданията, ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме. Трябва също така да следим указанията на нашите предчувствия. Когато срещнете един човек и усетите у вас известна неприязън към него, трябва да знаете, че по такъв начин Господ поставя между вас една преграда и вие непременно трябва да избегнете да се свържете с него. Когато пък напротив – при срещата си с друг човек такава преграда няма и вие от самото начало почувствувате разположение към него – това означава, че връзката ви с него ще бъде благословена. Другото правило, към което трябва да се придържате е следното: Когато срещнете един християнин, трябва да намерите неговата основна черта и да се съобразявате с нея.

Има два полюса – омраза и любов. Ако приемем омразата, трябва да приемем и любовта, за да могат те да се уравновесят. Ако вие приложите Христовия Закон на Любовта, това ще ви помогне. Затова и когато осъждате, ще бъдете осъждани – с каквато мярка мерите, с такава мярка ще ви се отмери. Когато с любов отидете при някого, ще кажете, че идвате в Името на Господа, а за да се освободите, ще кажете, че той е свободен да изпълни или не. Но ако не ви изпраща Господ, значи че вие лъжете. Случва се някой да стане поп, макар и да бил годен за обущар, земеделец или търговец, а съвсем не за поп, защото попът трябва да е умен, да може да дава съвети, да увещава, да отвежда стадото „при тихи води и зелени пасбища“. Повечето от сегашните попове са самозвани. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците и еврейската църква, като ги замени с други, защото те не живееха свят живот.

Христос отново иде в света, ще събере поповете и ще им каже: «Вие можете да бъдете служители, но не и свещеници». Аз съм срещал мнозина свещеници без раса и без калимавки – те са същинските свещеници. Вземете например врачките. При тях ходят много повече хора, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ ще облече такива с расо. Сегашните свещеници носят черни раса, но трябва да облекат бели, което ще означава, че са се примирили с Бога, защото сега те не са примирени с Него.

И така всички без изключение трябва да се стараете да развиете дарбите, за които споменава Павел в своето послание. Когато изучавате тези неща, не бързайте. Всички не сте с еднаква светлина и всеки трябва да зачита светлината на другите. Като постъпвате така, Христос ще бъде между вас. Всички онези бедни, свободни хора, които са тръгнали да проповядват, са с Неговия Дух, Той ги изпраща и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но за тях знаем, че са със заплата. А тези, които Господ е изпратил, не искат заплата като евангелистките проповедници и поповете. Ние ще покажем с живота си на свещениците, как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките му подразделения. А за това, за преустрояването и подобряването на съвременния строй, се изисква много време. Затова трябва да притежаваме всички тези дарби, за които споменава Павел.

Аз бих искал между вас да има поне десетина пророци, но вие боледувате и сте болни. Казвате: «Изцери ни!»  Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите и болестта ви идва отново и в двоен размер. Между вас трябва да има същинско братство, за да разберат хората, че сте нещо повече от другите. Всички трябва да бъдете смирени, да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не обиждайте, не лъжете! Не се лъжете помежду си, не се оставяйте да бъдете лъгани от дявола. Когато вашият брат ви каже, че сте сгрешили, не се обиждайте, ако това е верно. Тези мисли са на Христос, с тях Той иска да преобрази света и вече е започнал.

Ние трябва да се държим за Христа, Който със Скиптъра Си ходи по целия свят, носи го навсякъде – из Германия, Франция, Австрия, Русия. Той иска от всички сметка. Иска я и от нас, затова пострадахме и ние. Но тези страдания, които понесохме, ни стигат. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже през тази година има условия, да развиете някои от дарбите, споменати в Посланието до коринтяните. А догодина аз пак ще ви говоря върху дарбите.

Учителя Беинса Дуно

16 август 1914 г., събота

Годишна среща на Веригата, Търново

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Учителя Беинса Дуно: И някои от вас Бог постави…"

  1. Албена Д.  28.03.2011 г. | 20:59 ч.

    Малко жива водичка след всичките полу-право полу-криво-славни коктейли… Дойде ми съвсем намясто. Благодаря!

  2. border  29.03.2011 г. | 14:21 ч.

    „Аз съм срещал мнозина свещеници без раса и без калимавки – те са същинските свещеници. Вземете например врачките. При тях ходят много повече хора, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ ще облече такива с расо.“ – Ужас и безумие – врачки с расо, това може да го измисли само един антихрист.

  3. zaharia  29.03.2011 г. | 15:08 ч.

    И аз съм срещала много свещеници без раса и килимавки (под свещеници разбирам истински добри хора) и затова не виждам нищо лошо или еретично в тези думи на Учителя.

  4. border  30.03.2011 г. | 13:54 ч.

    Както и да се чете или тълкува тоя пазаж, излиза че според Дънов Господ ще облече врачките с расо, от което човек остава с впечатление, че врачките са неговите свещенници – нямам думи.

  5. zaharia  30.03.2011 г. | 14:07 ч.

    Аз няма как да знам какво е искал да каже Дънов с тези думи.

    border:Както и да се чете или тълкува тоя пазаж…

    Работата е там, че ти го четеш и тълкуваш по един начин, който на теб ти изглежда правилен, а аз пък го чета и тълкувам по друг начин, който на мен ми се струва правилен… А кой от двама ни е крив и кой е прав, това само Господ знае, но тя Истината рано или късно излиза на яве…

  6. Стопанина  30.03.2011 г. | 14:37 ч.

    Факт е, че врачките са лечителите, душеприказчиците и утешителите на нашето съвремие. Една функция, с която би трябвало да се занимавайт свещениците, но тъй като се занимават с други – някакви техни си неща – работата я вършат врачките.

    Имайте предвид, че по времето на Учителя не е имало такава шарлатания, каквато има днес. Под думата врачка тогава се е разбирало предимно народна лечителка – знахарка. Представяйте си нещо като Ванга – народен проповедник и лечител – без непременно врачката да бъде и пророчица.

  7. border  31.03.2011 г. | 16:37 ч.

    Както обичате да казвате тук свещениците не са единствения път на хората към Бога, никой не им пречи да го потърсят сами, Той ги е оставил сами да избират, Църковните служители могат само да ги насочат в правилната посока, а че не го правят достатъчно усърдно (пък много въобще) е техен грях. Последиците от търсенето на утеха във врачки и гледачки е много добре и многократно разяснено в Библията, например:

    И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи.

    После пак казвайте, че България имала лоша карма заради Богомилите.
    И не мога да приема че „врачка“ и „народен лечител“ (като Петър Димков) са сходни понятия, поне Дънов не би трябвало да ги бърка.

  8. Стопанина  31.03.2011 г. | 16:48 ч.

    И не мога да приема че “врачка” и “народен лечител” (като Петър Димков) са сходни понятия…

    Не само са сходни понятия, а означават едно и също нещо. Врач = лекар. А дали ти го приемаш, по никакъв начин не променя този езиковедски факт. Думата „врачка“ претърпява т.нар. пейорация (движение към негативно значение) едва в ново време – покрай всякаквите екстрасенски и прочее шарлатанки.

    Цитатът ти от Библията е за частен случай. Да го прилагаш безогледно за всички врачки, е манипулация. Все едно да твърдим, че щом библейският цар Саул е пророкувал, значи всички пророци са главорези като Саул. Христос и апостол Павел са били лечители – врачове – следователно рухва тезата ти за антибожествената същност на окултното изцеление.

  9. border  01.04.2011 г. | 16:31 ч.

    Врач означава и лечител, но лечител не означава врач, а врачка съвсем не е врач в женски род, не ми се навлиза в ненужни спорове. Същността на народната медицина много добре е описана в книгата на Петър Димков и в нея няма нищо окултно:
    http://store4.data.bg/digicam/Balgarska%20Narodna%20Medicina%20-%20P.Dimkov.pdf. Превода на Библията от 1940г. използва „врач“ и „врачка“ в смисъл на заклинател и гадател.
    Да не намесваме Христос защото е доста частен случай, а Саул и Петър са били Божи пророци и това което са казали се е случило 100% защото тяхната дарба е от Бога. От това което е казала Ванга например, се е случило около 80%, а и 99% да бяха пак щеше да е врачка, защото Бог не може да греши.
    Още няколко „частни случай“:


    3 А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

    31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.

    10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,
    11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;
    12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

    „Окултното изцерение“ е оксиморон – лекуваш тялото а разболяваш душата

  10. Стопанина  01.04.2011 г. | 17:01 ч.

    Врач означава и лечител, но лечител не означава врач…

    Нямам намерение да споря със софизмите ти. Лекувай си ги.

    “Окултното изцерение” е оксиморон – лекуваш тялото а разболяваш душата

    Сайтът е окултен, така че: Какво правиш още тук?

  11. border  01.04.2011 г. | 17:34 ч.

    Писано е че ако знаеш Истината и не се опиташ да отвориш очите на заблудените, е голям грях, но:

    5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

  12. Стопанина  01.04.2011 г. | 17:45 ч.

    Опита и се провали. А сега да видим дали си достатъчно умен, за да прецениш кога е дошло времето да престанеш да опитваш. Това, че не си много… съобразителен и адекватен, личи от самия факт, че се опитваш да проповядваш ортодоксални разбирания в сайт на окултист. Все едно аз да отида на ортодоксален сайт и да просвещавам ортодоксите с моите разбирания.

    И понеже явно не си много в час къде се намираш, ще ти подскажа: Излишно е да опитваш. И ако се опитваш да се натрапваш на моя сайт, ще се разделяме по грубия начин – със затръшване на врати.

    Аман от самонадеяни нахалници.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.