Учителя Беинса Дуно: Новият живот

Публична беседа на Учителя, държана в читалище „Надежда”, Търново

Най-важното в този свят е животът. Имайте добрината да ме изслушате.

Моето учение не е една теория, то не е възникнало и в резултат на диспут, а е основано на научен опит – аз съм подложил и най-малките му детайли на най-строг контрол и ние сме готови да изправим всичките му грешки. Едно учение никога не може да се приложи идеално в материалния живот и когато методите за приложението му се окажат погрешни, те могат да бъдат променяни, но принципите, върху които то почива, си остават винаги едни и същи.

Ще определя какво разбирам под „нов живот“ и какво под „стар живот“.

Под нов живот разбирам съзнателния, разумния живот, където законите се прилагат съзнателно, с еднаква справедливост за всички и се постигнат най-добри резултати, а под стар живот разбирам живот, където прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви: Като живеем от осем хиляди години сегашния си живот, какви резултати сме придобили? Цялата земя е покрита с гробища, цялата земя е покрита с разрушени градове и всички народи днес боледуват. Това е факт. Защо е всичко това? Ние трябва да знаем дълбоките причини: защото сме се отклонили от пътя на естественото развитие.

Следователно, новият живот не може вече да борави със старите методи, със старите похвати – новият живот си има нови методи.

Някои може да ни възразят, че принципите са същите. Нима любовта на малкото дете и на майката е една и съща? По същество тя може да е една и съща, но по израз и интензивност не е – малкото дете може да плаче за нищожни неща, докато възрастната жена може да се усмихне на тях. И ние, съвременните хора, си имаме малки куклички и когато те се развалят, мислим си, че светът ще пропадне, а онези, които са по-напреднали, се усмихват на това.

Новият живот изисква нови форми, съответстващи на неговото съдържание. Аз направих следния опит – изведох през зимата на Мусала, на три хиляди метра височина, сто и четири души на възраст от 18 до 70 години, без никой от тях да се разболее. Всички се върнаха здрави, като на другия ден все още усещаха енергията, възприета от природата, усещаха подем в мисълта си. Ще кажете, че тук има някаква магия. Няма никаква магия – тук беше спазен просто един природен закон, като бяха взети всички предохранителни мерки, за да се избегне заболяване – ако такива предохранителни мерки се взимаха по-често в живота, щеше да има много по-малко заболявания.

Зимна Мусала | снимка: Павел Пронин

Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не спорим – ако някой иска да спори с нас, животът ни е този, който ще даде отговора. И не е мястото тук, в това читалище, където ще се реши въпросът кой е правият живот. Ако живеете по-добре от мене, вие сте решили въпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз съм решил въпроса.

Честният търговец решава въпроса със своя честен живот – честният свещеник, честният владика, честният съдия, честният учител решава въпроса със своя честен живот. Същото се отнася и до нечестния учител, търговец и т.н. Това е факт. И най-ученият учител да е, и баща му, и майка му да са много благородни, ако неговият живот не е честен – това решава въпроса. Това е вярно и в живота – онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е създала, той ще успее; онзи, който живее в здравословни жилища с изобилна светлина, той ще успее. Следователно и ние трябва да направим на нашите умове широки прозорци.

Тази идея не излиза само от България. Днес по света има 100 хиляди учени, които се занимават с решаването на този въпрос. И какво е казал един английски държавник на духовенството? Той казал: «Вие трябва да убедите света да не воюва в бъдеще, а ако не направите това, Европа е изгубена.»

Религиозна сергия | снимка: Стопанина

Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Духовниците трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на Истината, а вместо това се присъединиха към противния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже „аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието, решавам въпросите“, а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож – това не разбирам.

Този английски държавник казва на духовенството: «Вие трябва да убедите съвременното общество, трябва да наложите вашето влияние, за да престанат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена.» Това казва един практичен английски ум. Туй не е упрек. И когато говоря за духовенството, аз не разбирам нашето духовенство.

Казвам: Ние трябва да решим въпроса по принцип – или със сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действа, е Любовта. И тази сила ние трябва да приложим. Аз съм готов да направя заедно с всички онези, които не поддържат моето учение, следния опит: за една, две или четири години да приложим принципите, които аз проповядвам – ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове деца и аз ще ги възпитавам сам според тези принципи, които проповядвам. Нека и другите приятели приложат по същия начин идеите си и тогава да приемем онази система, която даде най-добрите резултати.

Като говоря така, аз не искам да ме разберете в другата крайност, в която отиват някои, а именно, че религията не е потребна. Като вътрешен принцип, религията е една потребност за душата, но по форма тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира една по-ниска култура. Аз правя следното възражение: Ако действително религията говори за една по-ниска култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, което не е вярно. Нашата съвременна религия е изопачена – нека признаем този факт. Ако един благочестив човек дойде в някоя българска църква, ще намери ли в нея ред и порядък? Това не е упрек. Този ред и порядък от Небето ли ще падне? Той трябва да излезе от нас. Свещеникът и богомолците трябва да се заемат от Любов да служат на един  велик принцип.

Някои казват за нас, че сме били сектанти. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние изцяло отричаме съвременния живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново – нашите разбирания, нашият морал са нови. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е тъй будно, той може да извърши велики дела в този свят. А сега казват: «Какво – не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек.» Да, честни и почтени, но всички умираме.

Я ми кажете в кой дом днес царува Любовта? Сега тук духовниците искат да спорят с мене. Няма за какво да спорят с мене. Били ли сте в София – какво ще правите с онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите, какво ще правите с онова младо поколение, което бяга от църквите? Ще кажете, че те са безбожници. В тях има копнеж за нови идеи и аз споделям техните мисли. Може в тях да има и някои крайности, които аз не споделям, но в тях, в младото поколение, има копнеж. Младото поколение е експедитивно, подвижно, може да се учи, готово е за саможертва. А старите седят и философстват. Една българска поговорка казва докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.

Новият живот ще се изрази в нови форми. В него няма да има неврастения, няма да има ревматизъм, няма да има хора с болни стомаси, няма да има слепота, няма да има хора със счупени крака, а ще има живот на пълна хармония. Всичко това можем да приложим на практика, но то не може да стане за една година. За да се създаде едно такова поколение, на мене ми трябват поне още двадесет години. Ако опитът ми даде добър резултат, тогава вие трябва да приемете този принцип на природата. Това не са неща, създадени по изкуствен начин. В София аз правих и други опити – извеждах повече от двеста души на Витоша в най-големия сняг и с тях се качвах на височина 1500-1600 метра. Целия ден прекарвахме на снега и никой не се разболяваше. Направихме един, два, три опити – исках да покажа на тези ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се познават. Мога да ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите с тях.

Казват – клисарят бил честен, а парите от църквата ги няма; честен човек ли е, парите трябва да бъдат на място. Според мене, касите ви трябва да бъдат отворени и като минава човек покрай тях, да не се съблазнява. И се смятаме за честни хора! Когато дойде някой да ви иска пари на заем, казвате: «Господине, аз те зная, ти си честен, но ще намериш гаранти.» Да, честен си, и така всеки ти дава пари. Къде е тая честност, къде е честният човек? Казвам: Приятелю, аз ти давам 10 000 лева без всякаква гаранция и като дойдеш след един, два или три месеца да ги донесеш, аз да съм ги забравил, а ти – не. Това е честен човек!

Питам: Вие сега тази култура ли защитавате? Всички съдилища са пълни с такива дела. Знаете ли накъде отива съвременното общество? Знаете ли какво ще се случи след една година на земята? Ще кажете: «Ние не знаем, но Господ знае, ако Господ е определил…» Но Бог, като направил човека, е казал: «Слушай, на тази кола най-много до хиляда кила можеш да товариш, а повече не, защото ще се счупи.» Когато Господ е направил нашия живот, той е казал до колко килограма може да издържи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тази кола някаква катастрофа? Ще стане.

Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа как да живеете. Какво друго ме интересува – нима мислите, че ще спечеля нещо? Откакто съм в България, няма друг човек, против когото да са казани толкова скверни неща! И с още много епитети може да ме наречете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия на този свят, която да ме опетни, защото зная как да се чистя. Да не мислите, че съм слаб, че не мога да се защитавам? Мога, но не с оръжие – аз имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защитавам.

С мен има други хора, които могат да ми помагат и то не само в България, а и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, си мислите, че като се опълчите срещу тях, ще ги победите! Не, не – те ще ви пометат! Тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуции, чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Колко спада българският лев – един американски долар струва сега 150-160 лева. Е, какво ви очаква сега?

Казвате, че моето учение разваляло България. Е, добре – от 1500  години насам българите са водили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може между тях да е имало и лоши хора, но както аз ги зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора – има, но тия добри хора в духовенството са малцинство. Ние сме готови да признаем този факт тъй, както си е.

Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи външен морал, ние сме за единство в душата. Ние не сме за това да почнем добре и да свършим зле, а сме от ония, които започват зле, но свършват добре. Ако някой си е счупил крака, ние желаем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест – ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега, колкото лекари, толкова лекарства – все опити правят. Вещият адвокат е предвидил всичко, разбира добре делото си, а който не го разбира, като го изгуби, извинява се: «Аз предвидих всичко, направих всички усилия.» Адвокатът знае ще спечели ли делото или не.

В Америка имало един адвокат, който се заемал да защитава само честни дела и винаги ги печелил. Когато идвали при него с други дела, той казвал: «Извинете, такива дела не защитавам.» Ако ние всички бяхме така честни и почтени, че да защитаваме само честните си дела!

Някои от вас искат сега да ме оборят – че с какво ще ме оборите? Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, добре – но не можете. Вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на Новия живот – в него няма смърт. В туй учение ние положително знаем има ли живот зад гроба или не. Някой ще каже: «Как?» Елате при нас и ще видите – ще ви кажем всички методи. Изведнъж не може, но ще влезете да учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество.

Може ли някой, който не е рисувал, да вземе четката и да нарисува нещо като Рафаел, или пък друг, който не е учил музика, да напише нещо като Бетховен? Той трябва да носи в себе си една дарба, един заложен в него талант, който той може да развие. Аз се занимавам и с млади, и със стари и искам да ви дам методите как да се развие онова, което е заложено в българския народ. Тези методи аз показвам на младите и те учат.

Някой казва: «Туй е хипнотизиране.» Знаете ли какво представлява хипнозата? При нея се приспиват всички способности, като остава да действа само една способност – да гледаш, като през един мазгал. Това е хипнотично състояние, а нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили в човека трябва да се събудят в цялата си интензивност. Човек трябва да бъде буден във всяко отношение, при всяко положение. Той трябва да бъде честен пред себе си и да констатира фактите тъй, както са, защото има факти, които са верни само по форма, но не и по съдържание; има и факти, които са верни по съдържание, но не и по смисъл. Но това са философски въпроси.

Вие сега търсите този нов живот. Аз бих желал да намеря един щастлив, здрав човек, но още не съм го намерил. Ако има такъв, нека се яви при мен, аз ще запиша името му и ще отбележа, че той е един изключителен случай в света. Той ще ми даде възможност да проуча нещата – да проуча защо е здрав, да проуча неговия живот. Като видя един здрав човек, аз мога да кажа как е живял; като видя болен – също. Аз изучавам сега тези неща – ние проучваме нещата и в едно, и в друго отношение.

Новият живот е вътрешен. Той е на първо място индивидуален – живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. Какво може да извърши една такава величина, може да ви обясни само един математик. Да речем, вие всички искате да бъдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви даде само едно житно зрънце, като ви казва: «Посейте това зрънце!» Ако сте човек със завършено висше образование, ще кажете: «Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?» Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако то бъде посято, за една година ще даде десет, после сто зрънца, а след десет години можеш да посееш цялата земя с него.

Ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно. Знаете ли какво представлява житното зърно? То съдържа в себе си решението на онези икономически въпроси, които днес интересуват всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна, на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а други не са прави, но едните отлагат, а другите прилагат. И ние, хората на Новия живот, бързаме сега да приложим доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор.

Това учение вие може да проверите. Питам ви: Вие сте българи – каква е задачата на българския народ? Онези от вас, които са националисти, искат българите да имат голяма земя. Българите никога няма да имат такава обширна земя, както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Когато едно време Господ решил да даде на хората благословения, изпратил един ангел да ги занесе с пакети в една голяма торба. Този ангел не прегледал как пакетите били наредени, замислил се нещо и те един по един изпопадали по пътя и били разграбени.

Ангелът забелязал грешката си, но вече било късно, рекъл си: «Какъв отговор ще дам сега пред Бога?» В това време дошъл един поет и го запитал: «Няма ли нещо останало и за мене?» «Един пакет е останал – отговорил ангелът – но той е вярата; тя не е за земята, а за Небето, затова ти горе ще отидеш да я получиш.»

Питам тогава: Какво искат хората? Опитаха яденето, опитаха пиенето, спането, науката, но все нещо им липсва. Спорите, но за какво спорите? Спорите дали има Господ или не, спорите и как ще го намерите. Къде е Господ? Що е Господ? Господ – това е Любовта. И на този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всички хора, ние трябва да знаем езика. Той говори и в брата и сестрата, говори и в майката и бащата. А когато Той говори, ние не можем да се споразумеем. И ние Го търсим на Небето. А този Господ в Своето Проявление е Любов. Може ли да Го приемем?

Но вие ще кажете: «А какво представлява Любовта?» Аз ще ви определя какво е Любовта: Любовта е това, което внася Истина в душата, Светлина в ума и Чистота в сърцето. И тогава Истината ражда свобода в душата, Светлината донася знание в ума, а Чистотата внася сила в сърцето. Следователно, ако тази любов дойде в нас, тя трябва да роди тези три неща.

Аз съм готов да кажа на всеки православен брат: Аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. «А от къде си?» – пита ме един. Ида от Слънцето и отивам към него – отговарям му аз. Като казвам „Слънце“, разбирам разумния възвишен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание са претеглени. Аз не искам никого да лъжа – за мен най-голям позор е да излъжа някого. Не искам в бъдеще хората да страдат от моето учение, да страдат заради мен. Искам тези хора, като приложат моите методи, да се ползват от тях – аз съм се ползвал, и вие да се ползвате. Двадесет години аз правя опити и още ги продължавам.

Някои казват: «Искаме и ние да се изкажем.» Искат да решат въпроса както в един събор, догматически. Тези неща не стават изведнъж. Туй може да направи друг, а аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит и трябва да се работи както в една лаборатория – да се правят опити, да се коригира.

Сега аз се обръщам към учениците  обръщам се и към вас, наричам ви братя, но не за да ви привлека, не ми е това целта. Казвам ви: Излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от природата – от този Бог на Любовта! Допуснете тази светлина да проникне във вас – допуснете я да проникне, направете един малък опит! Ще кажете «Че какво може да направи светлината?» Много нещо може да направи.

Ще ви приведа един пример – един факт между многото други факти. В Княжево имаше едно момиченце, което по време на сраженията през 1918 година пострада от един шрапнел, попаднал в ръката му. Лекарите му направиха пет-шест операции, но не можаха да извадят шрапнела и решиха да му отрежат ръката. Идват домашните му при мен и ме питат какво да правят. Понеже зная какъв е ефектът на слънчевите лъчи върху желязото, казах им момичето да излага ръката си на слънчевите лъчи в продължение на няколко месеца по три-четири часа на ден.

И наистина, след последователно излагане ръката на слънцето, един ден парчето желязо се показа навън, падна и детето се освободи. Туй дете оздравя – това може да проверите. Слънцето произвежда електричество и магнетизъм и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да не се оставим на Слънцето да ни направи най-хубавата операция и да ни излекува? Защо да не се оставим на Любовта да се прояви в нас?

А ние сега пишем закони: „да не крадеш“, „да не лъжеш“. С такъв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: Ще любиш, ще обичаш Истината, ще бъдеш мъдър, ще бъдеш добродетелен, справедлив, щедър, снизходителен, ще се самопожертваш за другите. Туй препоръчваме ние – не какво не трябва да се прави, а какво трябва да се прави. И като казваме, че трябва да любим, казваме, че има различни начини да любим.

Вълкът и овцете

Ще ви разкажа един окултен разказ: Един вълк се явил пред овцете и им казал: «Ние вече се реформирахме и можем да живеем с вас по братски – ще се примирим с вас. В нашето съзнание тъй се реши – решихме и свършихме. Аз съм един делегат от вълците – отсега нататък ще живеем заедно.» Но по едно време той се влюбил в една млада овца и й казал: «Аз съм силен, имам опитност в живота, с мен ще живееш добре – мога да се боря, ще те защитавам.» И тръгнала тази млада овца след него. Живели добре един, два, три дни, а на четвъртия вълкът огладнял и казал: «Аз трябва да те изям, за да живея.»

И вашият морал сега издържа изпит само за три-четири дни. Дойде ли четвъртият ден, казвате: «Ние ще ви изядем.» Е добре, какъв е този морал? Всички казват: «Ние не трябва да бъдем овци.» Не, ще бъдем като овците, защото всичко, което носим, все овците са го дали. Благодарение на тях, ние имаме и мляко, и сирене, и вълна. Да, като овците ще бъдем – ще бъдем разумни овци. И аз бих желал да бъдем такива овци – да служим на Закона на саможертвата.

Не мислете, че овците не са умни – колко са по-умни от нас! А ние се мислим за много умни, мислим се за културни хора! Нека признаем този факт. Аз уважавам онези волове, които орат на нивата – те са свещени волове; те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама, те пъшкат, но се покоряват, седят си покорно. Герои са те! А вие казвате: «Той е вол, може да издържа тия страдания.» Но благодарение на тия волове ние живеем – къде е тогава нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овци, кокошки, патици са станали жертва за вас?

Един богат търговец в София подарил за нещо 10 000 лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от този богат човек – разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Свещеникът отишъл да прочете молитва над главата на някой болен и казват: «Много хубаво направил!» Нищо не е направил – той пожертвал ли е живота си  като онази овца? Христос не дойде, за да създаде духовенство в света, Той дойде, за да създаде служители на човечеството – да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на Любовта, образец на честен живот!

Аз съм готов да разменя мисли с духовенството – с нашите братя владици и свещеници. Ще се качим с тях на Мусала, ще ги поканя на една братска разходка. Ще има от всички: дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала. Първо ще отидем към Бистрица, ще вървим през долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, на три хиляди метра височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос ще можем да решим само на Мусала, а не тук долу, в Търново.

На Мусала съм готов да разговарям по братски с тях – няма да им се смея, ще им кажа: Братко, само тук, на този чист въздух – колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога. Ще кажете: «Той иска да излага владиците.» Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили – ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито. Всяка болест в света ще се прояви по какъвто и да е начин. Болестите в света не са ли израз на моралната поквара, която съществува в човешкия организъм? Лекарите не могат да насмогнат на тези болести, но не е там въпросът.

Между нашите приятели има много, които са приели методите на природното лекуване – лекуват се с топла вода и картофи. Един наш приятел беше болен, взел рициново масло, но не му подействало. Казвам му: «Слушай, в продължение на половин час ще изпиеш пет-шест чаши топла вода.» И наистина, след няколко часа настъпи реакция в организма му. Този приятел е сега тук. Ще употребим този метод. На болния първо трябва да се даде очистително, а после да му се даде лекарство – ако дадете лекарството преди очистителното, то не действа.

Ще направя аналогия. В съвременното общество има много недъзи – как ще приложим лекарството на Любовта? И то се дава на дози – да не мислите, че всички хора еднакво могат да разберат тази Любов? Не, Любовта е една сила, която във физическия свят се проявява по един начин, в умствения – по друг начин, и в духовния – по трети начин. Има си закони. Ще запитате какви са тези закони. Преди години, когато правех френологическите си изследвания,  измервах черепите на българите, един студент ми каза:

«Господин Дънов, искам да зная на какво се основават тези Ваши наблюдения и изследвания.» Отвърнах му: «Трябват ти най-малко единадесет години, за да научиш това.»  «А не може ли сега? Искам да ги приложа в практическия си живот, за да се ползвам от тях.» «Не, сега не може – като изуча всички тези данни, тогава ще изнеса пред света нещо завършено. А това, което сега имам, са откъслечни данни – има неща, които липсват.»

Това, обаче, ни най-малко не показва, че учението не е вярно. Я вижте онези хора, които имат издължени лица и очи черни, живи – не са ли активни? Защо? У тях функциите на черния дроб имат предимство – черният им дроб е развит като динамична сила. Или вземете хората с кръгли лица, като месечина – у тях стомахът е повече развит, те обичат да си похапнат, да си попийнат, и като ядат, от тях по-добри хора няма. Те казват: «Тъй разбирам света – Господ го е създал, за да ядем и пием!» Има и други хора, които пък са интелектуалци – те се занимават с отвлечени въпроси и затуй лицата им се отличават от другите.

Значи природата си е турила своя отпечатък върху лицата на хората, тя си има свой език, свои закони. Когато понякога аз казвам, че човек може да чете по скалите като геолозите, и както биолозите четат по стъблата на дърветата, това значи, че има и други начини за изучаване на природата, но са нужни много наблюдения. Ние можем да изучаваме кои са причините, които са поставили българите в това безизходно положение – то е резултат не на една-две години, а от преди две хиляди години, от тогава то е започнало.

 

Следователно сега завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, където са направили отклонението – ще дойдат до това начало, за да хванат правия път. Как да хванат този прав път? Този прав път е пътят на Съзнателната Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда детето си, учителят трябва да знае как да възпитава учениците си, свещеникът трябва да знае как да служи на паството си, съдията трябва да знае как да решава делата си. Трябват методи за изправянето на живота  преди всичко ние трябва да имаме честен и почтен живот, защото вън от този почтен живот никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия.

Ние се раждаме разумни същества, раждаме се хора, които трябва съзнателно да работят. А както е при сегашната култура, аз ви казвам: Ако и занапред живеете според нея, не ви очаква добро бъдеще. И туй не казвам само аз – тъй твърдят всички учени в Европа, няма да цитирам техните имена. Съвременната култура е осъдена на смърт, ако тя не се видоизмени в своя път – ако духовенството не се пробуди да осъзнае греховете си, ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на възпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, не ги очаква никакво бъдеще. Покаяние, покаяние е нужно!

Всички трябва да се покаят, но не като си посипят с пепел главата, а като признаят, че делата, които дедите им са натрупали, не са в съгласие със законите на природата и ги отменят. Това изисква Новият живот. Новият живот си има също свои физиологически прояви – вече има нови хора, типове от новото поколение, които са се родили в Америка. Хора на новото поколение има във Франция, в Германия, в Англия, но най-много ги има в Америка. Физиологически те се различават от другите хора. Но сега нямам време да ви обяснявам това – има съчинения, в бъдеще може да се пише за новите типове.

Ние идваме в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Избрал съм го като един център, в който земните влияния на България се срещат, вследствие на което може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито. Това имам предвид.

Казвам: Аз ще направя един опит с българите и той ще бъде следният. Ще предоставя на духовниците да действат една година на българите, а след това аз ще действам една година и ще видим кога ще има повече плодородие. Тъй е казал Господ: Където има Любов, и земята повече ражда, и крушата, и всички плодни дръвчета повече раждат. Любовта е мощна сила, която може да действа в природата и тази природа отговаря на Любовта – но Любов безкористна! Това е опитът.

Ако аз сега изпъдя свещениците и туря на тяхно място мои хора да венчават и кръщават, те също ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого – нека свещениците вършат своята работа в църквата, тя е техен дом и те си носят цялата отговорност. Даже ще им дам и всички наставления. Ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме само да изпълним нашия дълг към човечеството, към новото поколение. Като хора, вие идеализирате всичко – може да обичате народа си, но любовта ви трябва да бъде разумна. Казват, че понякога майките от любов душат децата си – понякога и държавите със своя патриотизъм погубват народа си.

Човек трябва да бъде разумен. А разумният човек не трябва да бъде алчен –силата на разумния човек е в него самия; щастието ни е скрито в това, което носим в себе си, а не отвън. Някой ще каже: «С това знание, което имам, мога да отида навсякъде в света.» И аз мога да кажа: С това знание, което имам, мога навсякъде да отида – и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо?  Разбирам живота, разбирам природата. Сега съм дошъл в България.

Много пъти съм казвал, че мога и на друго място да работя – ако българите не ме искат, казвам, другаде ще отида. Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам да я разруша, казвам: Ако мислите, че аз ви желая злото, че не мисля за вашето щастие, готов съм да напусна дома ви и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присъствие ви носи благословение и ви прави свободни, за да не пострадате като народ – не изпускайте случая.

Аз ви казвам: Зная, имам знания, опитност имам, но трябва време – имайте търпение, във вестниците не пишете, чакайте, опитайте. На лъжата краката са къси – казва българската поговорка. Един ден историята ще се произнесе – какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е Божествено, то ще успее. Ако е вярно това дело, което ние поддържаме, земята с главата надолу да се обърне, то ще успее, то е дело на Любовта.

Иде една възвишена култура на Любов – Любов, която ще свърже всички народи, Любов, която ще свърже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките, до най-големите, и между хората ще настъпи братство и равенство. И не само между хората, а и между животните. Туй иде и ще се наложи. Ако е за теории – такива теории за подобрение на обществото съдържат социалните науки. Всяка партия в България си има своя програма – те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. По принцип те са донякъде прави, но методите им са криви.

Вземете комунистите – те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв път ще се приложат те – чрез насилие ли или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите няма да си дадат парите. Не, всеки богат трябва да отвори касата си и да каже: «Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим.» Иначе ще дойде насилието.

За този глад, който сега настана в Русия, аз още преди две години казах, че ще дойде. И сега седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, която предизвика силите на  природата. Искаха с насилие да въведат ред и по такъв начин започнаха взаимно да се избиват. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви – а може и десет милиона да измрат. Мислеха, че могат с оръжие да възстановят свободата си, но за това те не трябваше да приложат оръжие, а както им казваше Толстой – Любов.

Христос казва: Не се противи на злото. Как тълкуват това свещениците? Болшевиките сега са турени да действат с оръжие. Свещениците казват, че всяка власт била от Бога – ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: Всяка праведна власт е от Бога дадена. Там, където болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави – там, където прилагат насилие, не са прави. Същото е и в България: Ония, които прилагат добри методи, са прави, а които не прилагат добри методи, не са прави. Такъв е принципът.

Утре може да се народят и анархисти. Някои ще кажат: «Той говори против държавата.» Не, вие сами говорите против държавата. С вашите криви методи вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли какво ще стане, ако в България настъпи неурожай? Ще дойде глад – знаете ли какви разбойници ще се появят тогава? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е гладът, знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмъщение се събуждат у човека!

И тъй, с Новия живот, за който говорим, ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказал, че в Европа щели да изригнат седемдесет вулкана и по-голямата част от Европа – Югославия, Австрия, Унгария към Будапеща ще потънат. Това цитирам само за куриоз – тъй казва американецът. А аз казвам, че в света иде една катастрофа поради безумието на съвременните хора – една социална катастрофа, която ще произведе сътресение в мозъците на хората и те ще полудяват.

Болка изпълва сърцето ми, когато виждам хиляди жени и моми, които продават честта си за хляб! Те са наши сестри. Духовенството казва, че аз развращавам хората – тези хора аз ли развратих? Аз искам да им покажа правия път, да им покажа начин да се спасят. Те са ваши синове и дъщери. Туй не са хиляда или десет хиляди души  това е едно грамадно число момичета и момчета, които не вървят в правия път. И сега, вместо старите да им покажат правия път, те постоянно реагират и спират колата. Но тази кола ще се счупи! Тогава какво да правим с младите?

На тях ще препоръчате Божествената Любов, ще им покажете как да любят. Ще им дадете добър пример! Какво по-хубаво има от тази любов? Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е тази любов. Ако нямах тази любов, аз никога не бих седял в България.

Преди години в София градоначалникът ме повика и ми каза: «Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискаш ръцете на младите жени – приятно ли е това?» Че какво има от това, ако стисна ръката на някого? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскверни ли? Но ако ти влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Ако съм чист – не върша никакво престъпление. Бих желал да дойде един, когото аз съм опетнил или опорочил – готов съм да ме разпънат десет пъти заради него, мъж или жена. Ако някому съм направил най-малкото зло, ако кажат, че аз съм опорочил или ума, или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвам всичко.

А във вестниците пишат, че туй било, че онуй било. Мене вестниците не ме смущават, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас.“ Защо да се радваме? Защото в света има едно друго обществено мнение – то е общественото мнение на съзнателната любов, мнението на всички добри хора, които живеят на земята. Аз наричам тези хора светии, а източните народи ги наричат адепти – наричат ги още учители, ангели-хранители. Аз ги наричам Големите Бели Братя на човечеството и бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам – познавам ги като хора, и църквите трябва да знаят, че дължат на тях всичко.

Те ще кажат, че дължат това на Христос, понеже Христос е глава на църквата. Христос е глава на Бялото Братство. Ще кажете, че Христос е горе на Небето – Христос не е на Небето; ние виждаме нещата другояче и в заблуждение не ходим. Какво е казал Христос – не на мен, а на много други? Един среща Христос и Го пита: «Учителю, какво казваш?» Ето какво казал Христос: «Моите служители в църквата, които ми изгарят толкова тамян, които ми четат толкова молитви, не вършат Моята Воля, не са приложили Моя Закон, не са хора на Бога.» И прибавя: «Аз трябва да дойда втори път на земята, за да коригирам.»

И сега Той иде да коригира, но няма вече да Го разпъвате! Защо няма да Го разпъвате? Защото държавните мъже са напреднали и са се заели да извършат това, което духовенството трябваше да извърши. Държавните мъже в Англия, в Америка, в Германия, в България са напреднали повече от духовните хора и по-добре схващат нещата.

Сега аз се обръщам към вас. Днес е топло, нали? Какво е топлината? Туй изпотяване, което имаме, е хубаво – нашите пори се отварят и всички нечистотии излизат, дишането става по-добре. Вие страдате – но какво представляват страданията? Те са признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия път. Когато премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва да скъса напълно всичките си връзки със стария.

Този закон аз обяснявам по следния начин: Когато майката е заченала детето си и то скъса връзките си с нея още през първия месец, това е опасно, то води до смърт; ако скъса връзките си на втория месец – също е опасно, води към смърт; опасно е, ако скъса връзките си на третия, четвъртия, петия, седмия месец. Опасно е. Но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Със своя нож аз искам  да прекъсна тази нишка. Това не е ли правилно? Ако не скъсам нишката – лошо е и за майката, и за детето. Ако кажа жените да помятат, това е друг въпрос.

Следователно ние искаме да скъсаме разумно тази стара нишка. И сега казват: «Христос тъй проповядва, иначе проповядва.» Какво проповядва? И тогава не му вярваха, и сега не му вярват. Тогава той казваше: Иде часът, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина, а няма да се кланят нито в Йерусалим, нито в Самария. Това аз тълкувам така: Йерусалим – това са всички съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата. И ще се молят навсякъде само в Дух и Истина. Всеки човек трябва да бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора.

Не казвам, че трябва да излезете от църквите и че те трябва да бъдат разрушени, а казвам: На онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. А другите, които са във втория, третия, четвъртия, петия, седмия и осмия месец, т.е. които още не са се родили – да си стоят в църквата.

Всичко трябва да бъде разумно, затова аз не съм и против училищата. Новият живот – това са ред принципи и методи, които трябва да се изучават. Той е като една лаборатория, в която има научни методи и където всяко нещо иде на своето време. Когато вие орете – орете навреме, когато жънете – жънете навреме, когато сеете – сеете навреме. А мислите, че по всяко време може да възпитавате. Не, и за възпитанието си има определено време. Не се ли използва това време, няма да се получат никакви резултати.

За тези нови методи ще се издадат нови книги. Нали [извън официалната медицина] има Учение на Кнайп за лекуването с вода, има и други методи за лечение? Някои лекари също се оплакват – възмущават се от едно, от друго. Не, и съвременната медицина трябва да се развива, новите методи трябва да се приложат и в нея – едно лекарство, един метод не трябва да дава само десет процента резултат, а най-малко деветдесет процента.

Вие сега казвате: «Вярвайте в Бога.» Какво се подразбира под думите „вярвайте в Бога“? Аз казвам: Само високоинтелигентният човек може да вярва. Това се обосновава на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините за създаването на света, само на такъв човек можеш да кажеш защо е създаден светът. Вие питате: «Защо е вярата?» Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати.

На младите хора казват: «Не ви трябва вяра!» Не е така – вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект. Тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежът ще победи всички трудности и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот. Ако той има силна и непоколебима вяра, ще може със своята мисъл да постигне всичко, ще може да победи.

И тъй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде отвън, както слънчевите лъчи. Ако вие, макар и само за една година, а не за цял живот, вложите във вашето съзнание мисълта, че всички хора по естеството си са добри, че вие по естеството си сте добри, че майка ви е добра, че баща ви е добър и т.н., мисълта не че сте родени добри, а че сте добри по естеството си, тогава и вашето схващане за живота ще се измени. Материалът, от който сте създадени, може да не е добър, това е друг въпрос – силите, които имате, които действат у вас, обаче са добри, копнежите са добри. Кой от вас не иска да бъде разумен, учен, почтен? Всички искате да бъдете такива.

Следователно, ние трябва да влезем в общение с разумния свят и то по разумен начин – социалистите по един начин, религиозните по друг, търговците по трети начин. Но в края на краищата, когато съзнанието на всички хора се развие, всички ще имате едни и същи методи. Какви ще бъдат тези методи? Те ще бъдат Законът на саможертвата. Никой няма да иска тогава да експлоатира своя брат или своята сестра. Като дойде брат му вкъщи, ще му даде първото място, като дойде майка му, ще й даде първото място, като дойде баща му, ще му даде първото място, като дойде приятелят му, ще му даде първото място. Това значи да покажем цялата си любов еднакво безпристрастно. Това е Новият живот.

Вие ще запитате: «А това приложимо ли е?» Приложимо е, но човек трябва да знае как да го приложи. Само цигуларят, който знае как да свири, ще може да свири; само онзи, който знае как да си служи с четката, ще може да рисува; ако не знае как да си служи с нея, няма да може да рисува.

Казвам: Единствената сила, която владее над всичко в света, това е Любовта. Тази Любов иде сега в света – една велика сила иде сега в света и под нейното влияние вие несъзнателно ще се измените. Тази Любов ще дойде и ще смъкне от вас всичко непотребно. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че умът ви се е изменил. Някой път изменят също и човека – ако е много упорит, набият го и упоритостта му изчезва. Имаш неверие, но дойде някоя велика сила и го измени. Затова единственото спасение за нас е да възприемем Любовта – само Божествената Любов ще ни спаси. Ние ще се облечем в тази Любов и тя ще ни даде простор и свобода.

Вие казвате, че единственото нещо, което може да ни спаси, е вярата: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен и ти, и домът ти. Не, всички трябва да възприемем Любовта, която единствено може да ни спаси – само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, ако владиците и свещениците започнат да проповядват тази Любов, аз ще бъда първият, който ще ги поздрави. Нека всеки духовник да ходи от дом на дом в България и да проповядва не какво е „дъновизъм“, какво може да донесе „дъновизмът“ на българския народ и какви методи да се приложат против нас, а да проповядва какво може да  донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как майките и бащите да възпитават децата си.

Ще кажете: «Нали имаме любов?» Нека свещениците запитат народа дали иска да стои Дънов в България, или не. Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България. Нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици да се върнат в православната църква. Но докато народът не се произнесе, ще стоя тук. За мене не е меродавно какво говори духовенството, а какво говори българският народ. Този народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, важно е какво говори българският народ.

Аз бих предложил на тези свещеници да направя с тях един опит – да тръгнем от село на село и аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека проповядват и да видим тогава какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина да си е българин, няма да го изменя.

Аз искам да събудя у българите Божествената Вяра. Те имат религия, но вяра нямат – изгубили са я. Българинът е практичен, той казва така: «Този човек защо работи – за пари или без пари?» Ако работи за пари, всичко е ясно, но ако работи без пари – тук има нещо. Щом работи без пари, той започва да изучава. Българинът е практичен – туй е практическата философия в живота.

Ние не искаме никакви спорове, но можем да приложим това учение на практика. Аз още не съм се изказал по всички въпроси – това не са твърдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение, то има резултати. Нека и другите проверят тези закони и принципи, и ако те не дадат добри резултати, нека ги изоставят. Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е учение на Живата Природа, на Живия Господ на Любовта, на Божествения Закон, то няма да умре.

Това учение е твърдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Това е здраво учение. Диамантът надминава всички тела по твърдост. Аз наричам туй учение диамантено – Учение на Божествената Любов: да съзнаваш в дадения момент, че имаш един противник и да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бъдем тъй благородни, както е бил един французин през Френско-Пруската война. Той вижда германски войник, паднал в един трап, подава му пушка и казва: «Отдалечи се на 200-300 метра, аз ще те изчакам – иначе трябва да те застрелям.»

В един французки войник може да има такова съзнание, че да каже на неприятеля си да отиде настрана. А ние, религиозните хора, които все за Бога и за Божествената Любов говорим, сме готови да си извадим очите един на друг. Какви са тези религиозни хора? Евангелисти, православни. Много хубаво, но къде ви е Любовта? Любов, Любов се иска! И се иска тази Любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, да действа в майките и бащите, и всички да почувствате тази топла струя.

Казвате: «Елате в църквата!» В коя църква? Църквата – това сме ние, живите хора, това са нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце – в твоя дом аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона – на младото поколение трябва да се даде свобода, трябва да му се каже, че само една сила, само един Господ остава в света. Това е Господ на Любовта – за млади и стари, за учени и прости, за всички. Тази любов омиротворява всичко в света, тя започва да действа. Под нейното въздействие всички хора стават, оживяват и възкръсват.

И сега иде Денят на Възкресението. За кои? Аз поздравлявам младото поколение – то ще възкръсне. На младото поколение ще дам всичкото мое съдействие, с него съм едно. Аз съм с младото поколение – момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите съм – с тези, които имат същия стремеж, същата любов. А с онези, които нямат тази любов – с тях скъсвам. Аз поздравлявам младите ученици – всички ги поздравлявам с този Господ на Любовта.

Идете и воювайте с оръжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бъде ваша – победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир. И в бъдеще ще дойде едно ново поколение, ще дойдат нови типове, и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат и сестра. Няма вече да се пита „колко да се плати“. Всички домове трябва да бъдат отворени за бедните, т.е. не казвам само за бедните, а и за онези, които имат съзнанието да помогнат на тези наши братя и сестри.

Имал съм случаи да идват при мене млади момичета, да плачат и да казват: «Какво да правим – погиваме!» Отговарям им: Идете в църквата, там има свещеници. «Но те не помагат!» За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим това безчестие на България. Ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане, а ако ми дадете  възможност, ще въздигна това младо поколение, ще му дам философия, знания и методи за работа. Тези млади хора аз няма да направя калугери и монаси, а ще ги направя художници, музиканти, поети и работници, които да служат на Бога и да бъдат посветени във всички области на науката; и в екскурзии ще участват. А не да казвате, че съм се оградил само с тия хора. Нека дойдат всички!

Ние и тук, в Търново, правим сега опит. Казвате: «Молите се.» И считат туй за чудновато! Елате да видите – ние правим най-малките, микроскопически опити, опити от физически, от умствен и от духовен характер за превръщане на мисли. Туй е една сложна задача, но ние познаваме законите. Вие изпращате към нас лоши мисли, но ние сме оградени с диамантена стена и те не могат да проникнат до нас. Ние имаме една невидима стена, която спира злото, а вълните, които ние произвеждаме, са толкова силни, че могат всичко да пометат.

Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат. Ние искаме да им кажем: Братко, не бой се, в света има един Господ, ние сме готови да дойдем на помощ – идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша. Ние искаме да помогнем на страдащите, а след това и на онези, които не страдат. На тях ние сме нужни. Това сме ние.

Може да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия Закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той пак иде в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам всички вие, наши братя, свещеници, да се облечете в Любовта. Откажете се от вашите предубеждения, приемете Христа! Аз бих желал да приемете този Христос, на Когото вие служите – да го приемете и Той да ви се усмихне, да бъде доволен от вас. Аз съм ясен. Казвам: Ако Христос дойде сега в България, ще бъде ли доволен от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата?

Ще бъде ли Той доволен от тези, които решили, че господин Дънов се самоотлъчил от православната църква? Че и те самите още не са православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но не и православната църква. Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено Учение, и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както преди две хиляди години го изгубиха и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят своята грешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. И вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас.

* * *

19 август 1922 г., събота, Преображение Господне.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя Беинса Дуно: Новият живот"

  1. Светослав Иванов  29.03.2011 г. | 10:59 ч.

    „Моето учение не е една теория, то не е възникнало и в резултат на диспут, а е основано на научен опит – аз съм подложил и най-малките му детайли на най-строг контрол и ние сме готови да изправим всичките му грешки. Едно учение никога не може да се приложи идеално в материалния живот и когато методите за приложението му се окажат погрешни, те могат да бъдат променяни, но принципите, върху които то почива, си остават винаги едни и същи.“

    Прекрасно изказване на Учителя – Петър Дънов, което доказва, че Той е гледал на Окултното Учение на Всемирното Бяло Братство, като на наука, а не като на религиозно догматично учение. Само при науката имаме корекция на остарелите и неправилни концепции и теории.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.