На хартия: Технология на горчивата сладост – отрова в храните

Историята на аспартама е интересна и показателна сама по себе си

(Пълна версия на статията в PDF)

Фабричните храни не са това, което бяха. За да го отчетем, дори не е задължително да сме добре информирани потребители, а е достатъчно да имаме запазен нюх и вкусови рецептори с богат житейски опит. Но ако сме информирани, ще знаем от какво е редно да се пазим, как да го разпознаваме и как да установяваме симптомите на вредните въздействия.

Някои хранителни стоки изгубиха обичайните си вкусови качества, тъй като за производството им например не се използва натурално, а сухо мляко и/или други заместители. Специфичните цветове вече се дължат на изкуствени химически оцветители, а не на яйцата или на плодовете. А няколко големи индустрии – свързани със сладкарските изделия и безалкохолните напитки – работят със „синтезирани“ подсладители, зад които се крие една горчива и все по-често отчитана статистическа реалност.

Чудо(вище)то аспартам

Сред най-опасните съставки в днешните фабрични храни и напитки е изкуственият подсладител, известен предимно като аспартам. Той има още над дузина алтернативни названия, като може би най-популярното у нас още от 1990-е години е NutraSweet, но също така се крие и зад наложили се търговски марки като Equal, Equal-Measure и Spoonful.

Историята на аспартама е интересна и показателна сама по себе си. Откриването на първообраза му става случайно през 1965 г., когато химикът Джеймс Шлатър прави изпитания на нов противоязвен медикамент – резултатът е съединение, което се оказва близо 200 пъти по-сладко от трапезната захар. За производството му се използват главно три химикала – аспартова киселина (40%), фенилаланин (50%) и метанол (10%), което е една от причините в някои енциклопедии и медицински учебници аспартамът да бъде определян с думите „химическа отрова“ (chemical poison). Продължава »

Илюстрация: Росен Генков

Пълна версия на статията:
Технология на горчивата сладост – кое превръща храната в отрова

(PDF, 2.8 MB, 6 стр.)

Материалът е от февруарския брой на сп. HiComm, 2011 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "На хартия: Технология на горчивата сладост – отрова в храните"

  1. s  15.03.2011 г. | 15:27 ч.

    zitata nakraq e ot Дао Дъ Дзин

  2. Mark Avrelii  21.03.2011 г. | 00:41 ч.

    Четейки статията се замислих за следното нещо: толкова много реклами пускат по телевизията, ако има сред тях и такива, покаващи вредните въздействия и/или как да разпознаваме вредните съставки, като например реклама на лимонада, и освен че е вкусна да се каже, че не съдържа аспартам, употребата на който води до …. и т.н. Може би е малко наивно от моя страна, но пък може и да стане. Все пак спряха излъчването на реклами на цигари.

  3. Мислещ  12.12.2013 г. | 04:14 ч.

    Чудо(вище)то аспартам

    Сред най-опасните съставки в днешните фабрични храни и напитки е изкуственият подсладител, известен предимно като аспартам. Той има още над дузина алтернативни названия, като може би най-популярното у нас още от 1990-е години е NutraSweet, но също така се крие и зад наложили се търговски марки като Equal, Equal-Measure и Spoonful.

    Вече не бил отровен, според Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA)!!!!
    Както се казва – Да ни е честита узаконената отрова!

    Аспартамът е безопасен, обяви европейската агенция по храните

    Изкуственият подсладител аспартам (навремето познат като “нутрасуит”) е безопасен и не е заплаха за здравето, обяви вчера Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA).

    По молба на Европейската комисия агенцията е ускорила приключването на доклада си за въздействието на използвания от близо 30 години продукт. Проучването трябваше да трае до 2020 г., но от EFSA обявиха, че са направили абсолютно пълно проучване на риска.

    Аспартамът е обект на всевъзможни слухове и дори конспиративни теории – от твърдения, че влияе на поведението на децата, до това, че предизвиква рак на черния дроб. Нито едно от тези опасения обаче не е потвърдено от проучването.

    Освен, че са събрали огромен масив клинични данни за синтетичния подсладител EFSA са проверили и твърденията в над 200 коментара, публикувани в онлайн дебат на сайта си.

    Заключението е, че аспартамът, отбелязван в етикетите на храни и напитки като E951 (той се съдържа в повечето безалкохолни напитки на българския пазар), както и производните му продукти, са безопасни за повечето хора при определени нива на използване. Приемливата дневна доза е определена на 40 милиграма на килограм телесно тегло. Това прави средно по около 2800 мг за възрастен и 600 мг за 3-годишно дете.

    Единственото изключение засяга хората, страдащи от фенилкетонурия – рядко срещано генетично заболяване, пречещо на безопасната консумация на аспартам.

    Аспартамът – продукт на американската химична индустрия, е около 200 пъти по-сладък от захарта и тъй като е ниско калоричен, се използва масово. За да се надхвърли приемливата дневна доза, са нужни изключително големи количества съдържащи го храни и напитки, и то през целия живот, твърдят от европейската агенция.

    Източник: http://offnews.bg/

  4. Spiro  12.12.2013 г. | 05:24 ч.

    Нямам думи просто. Този „доклад“ доказва колко струва европейският съюз.

  5. Веско  14.12.2013 г. | 00:57 ч.

    Кьща сьградена без озснови рано или кьсно рухва.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.