По случай трети март: Новият и старият живот

Беседа на Учителя Беинса Дуно, държана в Търново на 26 август 1922 г., събота, 11:30 часа сутринта.

Аз приветствам всички братя-гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас – всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот и този живот не е допринесъл никому нещо добро – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Няма смисъл да ви доказвам това.

Колко религии в света са дошли и изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат – ще окапят като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Нужна е една религия, която да внесе единство между хората. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Това са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство.

Божественото не може да се разделя – не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите.

Ако мислите, че когато някой дойде в България, той трябва да говори Истината по български, че ако някой дойде в Англия, трябва да говори Истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори Истината по немски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от невидимия свят, ще говори тази истина по един и същ начин. Няма да говори българска истина – на български език ще я изнесе, но ще говори тази истина така, както горе се говори. Когато тази истина дойде, тя ще ви даде светлина, ще ви донесе правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение.

Някои питат какво представлява Истината, къде живее Истината. Нека свещениците и учителите ми отговорят къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде – ние трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София живее еди-къде си, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител обучава еди-къде си, или че еди-кой си музикант свири еди-къде си, ние трябва да изразим точно самата Истина. Нашите принципи трябва да бъдат определени строго математически. Истината живее само в човешката душа – душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения Свят, тя влиза в човешката душа. Там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост.

Питам: А къде живее тогава Мъдростта?

Мъдростта на земята може да живее само в човешкия ум. Светлината носи знания, а знанията носят всички методи, чрез които можем да се освободим от нашите страдания и недоразумения. Само който знае, той може да се освободи от страданията и недоразуменията. Невежият всякога ще страда – страдаме, защото сме невежи. Светът е пълен с невежи, които са дошли да поучават за Бога. Къде е този Бог? Вие сте дошли да говорите за Бога, а заедно с това убивате, крадете, мразите. Ако аз крада, ако окачвам хората на въже, на какъв бог служа, в какъв бог вярвам? На този господ всички сега се кланят.

Ние проповядваме не такъв господ, какъвто хората желаят. Ние проповядваме такъв господ, който е в състояние да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе братство и единство между хората – да могат всички да се разберат и да се преобразят. Той може да стори това в един миг и ако не го прави, то е защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да си вършат глупостите и да се наситят. Той ни пита: «Свършихте ли с вашите глупости?»  «Не, чакай още малко, да направим още един опит.» Той пита всички християнски народи: «Вие свършихте ли с вашите догми, с вашите учения?»  «Не.»  «Добре тогава!»

Ние трябва да свършим вече с това! Туй, което съвременните религиозни хора проповядват, не е Истина. Ако беше Истина, те трябваше да внесат у хората Свободата. Къде е Свободата, кой е свободен? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на Любовта и казва: «Ти при мене ще живееш като в рая, ще живееш като ангел.» Така говори, докато я вземе, а после й изменя. Господарят казва на слугата си: «Ти при мене ще живееш като цар, ще ти плащам добре.» Слугата влиза, а господарят му поставя юлар, боде го с остен и го кара да пъшка. Виждам, че всички хора пъшкат. Така и свещениците, когато влязат при владиците, последните им казват: «Ще живеем по Бога.» Но и те страдат и пъшкат. Намерете един свещеник, който да не пъшка. Защо да се лъжем?

Аз не обичам да лъжа  единственото нещо, от което се отвращавам и което не обичам, е лъжата и няма да се поколебая да кажа на когото и да е в очите му, че не говори Истината. Пъшкаш ли – не говориш Истината, няма Истина в тебе. Сляп ли си – няма Истина в тебе; глух ли си – не говориш Истината; не живееш ли добре с жена си – не говориш Истината; не можеш ли да се споразумееш с брат си – не говориш Истината.

Сега всички ние минаваме за патриоти и твърдим, че обичаме отечеството си.

Ние обичаме отечеството си, но защо? Ако обичам моята крава, защо я обичам? Аз искам да я излъжа, да й взема млякото и един ден да я заколя. Казвам й: «Не бой се, не бой се, аз те обичам!» А накрая я заколя – нея заколя, теленцето й заколя, а едни други се убеждаваме, че Господ тъй бил наредил. Млякото й взимаме, а после и месцето й – в кой кодекс на Божествената Книга е написано, че трябва да пиеш млякото и да ядеш месото й? Че колим кравата, това е факт, но че някой законодател е писал такова нещо, това е съвсем друг въпрос. А хората одобряват това пред Народното събрание и заявяват: «Така казва Господ.» Не, така казахте вие.

Още преди повече от три хиляди години Господ е казал чрез устата на един от еврейските пророци: «Онзи, който заколи вол, е като онзи, който коли човек.» И казва още Господ: «Аз не благоволявам във вашите жертви. Не създадох тези животни, за да ги колите; аз ги създадох, за да бъдат ваши помощници, да бъдат ваши по-малки братя. Аз ги пратих да ги учите.» Сега аз не говоря за езическия свят, а за християнския – за тези, които проповядват Христовата Любов. В Америка изколват за година около тридесет и пет милиона свини. И това е християнски свят! А колко милиона овце и говеда се изколват? При това колко милиона хора стават жертва! И най-после какъв е резултатът от всичко това? Цялата земя с тази нейна култура е пълна с гробове и кости, а ние чакаме света да се оправи.

Светът по този начин няма да се оправи, той ще се оправи по друг начин. Господ му е сложил един голям кръст и ще го прекара през такъв силен огън, че всичко ще изгори и само което остане чисто, то ще живее на земята. Ако лошите хора – хората, които обичат да лъжат – мислят, че в света има култура, лъжат се. Не лъжете света! Доброто за вас се свършва – в това трябва да се убедите!

Който мисли отсега нататък да живее без Истината, той няма бъдеще, с него е свършено.

Той ще бъде последният човек на този свят и него го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори Великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко. Няма за нищо да си кривиш душата, защото в Истината живее Бог. Няма нищо по-лошо от този грях – да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име.

Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не – по този начин вие носите проклятие на вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате  ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва; ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже такава, каквато си е. Тя ще донесе Свободата.

Аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: «Тези хора искат да съсипят България.» Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипя! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни – вашите грехове са си ваши, аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате; всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: «Аз съм причината, а не друг.» Това е достойнство!

Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз – това го изисква онзи Велик и Единствен Принцип.

Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги изповядат. Идват разбойници в къщата ти, искат пари – ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. А ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им дадеш едното гърне с жълтици. После отново ще те налагат, докато посочиш и второто гърне. Не, не  дай им и двете, дай им всичко и ще се освободиш.

Христос казва: Ако ти искат горната дреха, дай и долната, за да се освободиш. Това е Великият Закон, така ще се спасиш – това е единственото спасение за света и за вас.

Вие имате душа, за къде се готвите? Колкото да ядете и да пиете, сегашният ви живот няма никакъв смисъл. Той има смисъл само по отношение на бъдещия живот, който идва. Един велик живот идва! За какво се готвите? Вие се заблуждавате с една лъжлива идея. Аз често уподобявам вашето състояние със следното:

В Ямбол има един дарак, където е направена подвижна площадка, намираща се на известно разстояние от коня, който върти чепкалото; върху тази площадка има сено и конят цял ден ходи с надежда да го стигне, извлачва всичката вълна, но не се и докосва до сеното; вечерта му дават храна и той си мисли, че е успял. Така всички хора днес въртят подобни дараци – обикалят цял живот, само за да хванат сеното. Това не е печалба – ние не искаме да влачим вълна!

Във всички народи, във всички семейства, във всички домове – навсякъде има нещастия. Ние все питаме как ще се уреди този въпрос. Като внесем Любовта, Мъдростта и Истината. Като внесем Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си и Истината в душите си, светът ще се оправи. Истината ще донесе Свободата, Мъдростта в умовете ще донесе Светлина и знания, а Любовта в сърцата ще донесе Чистота и Сила. Свободен ли е човек, той има Сила; има ли знание и Светлина – има Мъдрост; има ли Чистота и Сила в живота – има и Любов, защото силата във физическия живот зависи от Чистотата. Колкото храната е по-свежа и по-чиста, толкова животът е по-здравословен. Колкото въздухът е по-чист, толкова повече сила и енергия може да внесе в нас.

И тъй, аз ви приветствам! Вие, търновците, едно време гонехте богомилите и оставихте предание за тях, че били много лоши хора. Това не е вярно  аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Казвам ви, че ако българите не възприемат това учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане – нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне – знаете ли това? А ако те възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви – това да го знаете всички, запишете си го!

В 1913 година аз казвах на свещениците да не ни гонят, но те се надигнаха срещу нас и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и изгониха всички духовници от Македония. В 1915 година взеха, че ме арестуваха. Казах им: Много скъпо ще платите! В 1918 година ме интернираха във Варна. Казах им: Ще претърпите такъв крах, какъвто никога не сте виждали. Не стана ли това? Стана. Аз им казвам, че това учение не е човешко – то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това учение, добро не е видял.

Евреите, които престъпиха това учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадски и там дойде сегашното пречистване. В Русия сега Господ говори – болшевиките, това е Божият Глас. Когато хората не послушат Божия Глас, в света започват да действат противоположни сили, идва глад, мор, идват раздори. И до кога?

Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение. Не се противи на злото!  Нали Христос е казал: Любете враговете си! Болшевиките са тези врагове. Не се противи на злото – така е казал нашият Учител; не го казвам аз – това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, за тези, които ви правят пакост – молете се за тях! Да бъдем последователни в убежденията си!

Питам сега: На земята православната ли църква ще проповядваме, или Църквата Божия? Защо дойде Христос? Да учи света. Христос не дойде, за да създава нито православна църква, нито протестантска. Христос дойде да донесе Истина, да донесе Свобода, да донесе Любов и Мъдрост, да каже на хората как да живеят и да разберат, че те всички са братя. Всички сте братя, чада сте на Един Баща и можете да живеете по братски, без да се изтезавате един друг. Ще считате и всички по-нисши животни за ваши близки, никога няма да ги насилвате.

Това е поучавал Христос, но хората не можаха да изтърпят Неговото учение и Го разпънаха на кръст. И тогава си написаха едно евангелие, едно учение, каквото на Христа и на ум не Му е идвало. Мислите ли, че ако днес Христос дойде в църквата, ще Го пуснат там? Ще Му кажат, че Неговото учение не е в съгласие с това на светите събори, не е съобразно със светиите. А Глава на Църквата е Христос – Глава на Христос е Бог.

Е, питам ви: Ако сега в България дойде Христос, какво ще проповядва? Дали ще проповядва, че трябва да се произвеждат много топове и най-модерни пушки, че ако някой ви удари по едната страна, и вие трябва да го ударите? Така ли ще ви учи? Христос не е проповядвал такова учение. Ако Той сега дойде на земята, ще запита всекиго от вас: «Ти намери ли своята майка?»

После Той ще поясни: «Твоята майка е Любовта. Кой е твоят баща? Твоят баща е Мъдростта. Кой е твоят пръв брат? Това е Истината. Коя е твоята сестра? Тя е Милосърдието. Ето твоето семейство.» И тогава Христос ще те попита: Кой беше Първият, Който ги венча? Кой създаде този дом?  Великият, Безпределен Божи Дух, Който е слязъл – Той е първият, Който създаде това семейство и показа как да се живее в него.

Казано е, че Любовта е плод на Духа, а Духът е Който създава. И Този Велик Дух, Който създава, сега идва в света. Той слиза периодически и това слизане ще се прояви така, че ще се разбъркат умовете на хората и те няма да се познават един друг. Той ще ги разбърка и ще стане една каша, от която ще пресява, ще пресява, и всичко, което е чисто, ще го извади, а останалото ще потъне надолу. Точно това сега идва в света – Духът е започнал да пресява нещата.

Някои казват, че времето още не е дошло.

Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло! Именно сега, в тези велики страдания, ние се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от милосърдие? Нали когато кракът ми е счупен, нали когато съм гладен, бос? Когато съм богат, аз нямам нужда от милосърдие. Именно сега, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? Сега. Кога имаме нужда от милосърдие? Сега. Кога имаме нужда от Истина? Сега. Тази Истина трябва да ни покаже Великия път – този път, за който се казва в Писанието: Онзи, Който ни е привлякъл с нишките на Любовта си .

Всички вие искате живот в бъдеще, всички желаете доброто на вашите деца. Аз ви казвам, че вашите деца могат да живеят, само ако дойдат Любовта, Мъдростта и Истината. Ако Любовта, Мъдростта и Истината дойдат и се заселят във вашия дом, вие сте осигурени. Само една осигуровка има на този свят – не се ли осигурите при нашите банки, животът ви е свършен. Ние призоваваме сега целия свят да се осигури само в Банката на Любовта, Мъдростта и Истината – да си вложи там всичкия капитал. Ще изтеглите капиталите си от другите банки! Не ги ли внесете в тази банка, всичко е свършено – всички останали банки до една ще фалират.

Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само Един Велик Принцип – само Един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. Те са тъй красиви! Ще имаме един кристален свят и в него ще слизат други хора, каквито вие не сте виждали. И когато те дойдат на земята, знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта със себе си, ще дирят дупки, където да се скрият, а онези, които търсят Любовта, ще кажат: «Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!»

Онези, които ще спасят света, идват сега.

Те не са един-двама, те са милиони, милиони, въоръжени с оръжие, срещу които никой не може да излезе, против които нищо в света не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата земя на прах и  пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо няма да остане. Това го усещате не само вие, а и всички лоши духове. Питам ви: Ще се подчините ли или не? Който каже „да“, прощават му се греховете; който каже „не“  свършено е с него. Вие ще проверите това – ще го проверите сами.

Когато дойде свещеникът, слагат те в ковчег и той започва с кадилницата си да ти тананика песента „а…а…а…“. Един православен гръцки свещеник носел един умрял и си пеел „мър-мър-мър-мър“. Песен ли е това! На турски език туй „мър-мър“ какво означава? Означава „добре“. Следователно свещеникът казва „за мене е много добре, мър-мър!“ А за умрелия много ли е добре? Попът може да каже „мър-мър“, защото ще му платят сто-двеста лева, а за умрелия как е? Аз бих желал, когато тези свещеници заравят някого, да казват какво е състоянието му.

В една англиканска църква се случило следното: На един богат англичанин умряла дъщеря му. След време той чул речта на един английски проповедник, който казал в църквата, че на Небето хората живеят добре. Бащата се обърнал към него и му казал: «Дъщеря ми умря преди две седмици; моля, кажете ми какво е положението й там.» Проповедникът му отвърнал: «Не зная, само Господ знае какво е положението й там.» Тогава станал един от слушателите, ясновидец, и казал: «Дъщеря Ви не е на Небето, а е тук.» След това подробно описал как изглежда дъщерята…

Питам: Кой казва Истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора. Според мен има два вида хора: едни, които са живи-умрели и други, които са умрели-живи. Абсолютна смърт в света няма и ако мислите, че когато някой умре, отива горе на Небето – лъжете се. Тук, на земята, са всички хора. Това, че те са тук, се познава от факта, че когато някой умре, не ти излиза от ума. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван, заминалият, стои край теб и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: «Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат; да мога да се върна назад!» А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове.

Някоя жена казва: «Не мога да се утеша за мъжа си – много ми е тежко!» Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. «Лошо е – казва той – лошо е положението ми; лъгал съм Бога, лъгал съм ближните си – лошо е положението ми, молете се за мен!» И тогава вие решавате да повикате един свещеник да прочете молитва. Каква молитва? За успокоение – да го успокои Господ. Как, по какъв начин да го успокои?

Ето как може да го успокоят, как може да му се помогне: Ако е бил милионер и е оставил десет милиона лева, неговите наследници да вземат всичкото това имане, да го раздадат на бедните и да започнат да се молят за него – ето как Господ ще му прости всички грехове. А понеже той завещава всичко на своите, Господ го пита: «Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?»

Съвременният свят, съвременната култура, е една лъжа, а ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! Имаш право да работиш, а когато умреш, ще кажеш на синовете си: «Това е мое имущество – правете с него каквото си искате!» В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е Негова, а не е наше достояние. А пък ние взаимно се делим, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина  ние сме работници, дава ни се земя под наем, да я обработваме десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят.

Казват за нас, че сме били сектанти.

Не, ние не сме сектанти, а сме хора, които носят новия живот, новите принципи. Ние отричаме стария живот – какъвто и да е той, ние го отричаме. Защо? Нямаме нужда от него. Желая това и за всички вас – желая го, защото и вие сте наши братя. На първо място аз ви считам за наши братя, а това, че сте българи, е съвсем друго нещо. Ние всички сме първо братя и имаме един ум, който еднакво мисли – вашият ум и моят ум еднакво мислят, вашето сърце и моето сърце еднакво чувстват.

Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви задам една задача, ще я решите така, както и аз. Светлината приемаме еднакво. Следователно ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, вие казвате, че мислим различно. Как така? «Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме.» В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това, да бъдем свързани с Бога.

Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога.

Ние всички трябва да проповядваме смело и решително това учение, то е Божествено – навсякъде да го разпространим! Някои искат да го разпространяват сред българския народ чрез вестниците. Но аз ще направя опит и ще видя дали онези, които го слушат, ще успеят за десет години да изопачат Божията Истина или ще съумеят да я внесат между българския народ. Гърците казват, че българите били много дебелоглави. Че то и гърците не бяха с много тънки глави – когато Сократ им проповядваше своето учение и техните глави тогава бяха много дебели и го отровиха.

Аз бих желал главата на българина да бъде дебела за злото, а тънка за Истината. Аз мисля, че когато говорят на българина за зло, той трябва да има дебела глава. И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва: Не слушай попа какво говори, а го гледай какво върши. Това е философията на българския народ – той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българския народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко на четири-пет места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес“.

Французите, след като избиха хугенотите, какво спечелиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига в духовно отношение. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите Избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божието Благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.

Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството?

Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: Търсете първо Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко останало ще ви се придаде .

Сега ние ви поканваме с добре дошли – да ви угостим по братски! Искам на търновци да им се поразширят сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят каквото си знаят. Ние ви говорим много ясно – няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, а и духовенството им и тукашният владика да се свестят.

Един виден писател, минавайки през Търново миналата година, казал за нас: «Ще ги разпръсна аз тях!» След това много писа против нас, но го повикаха горе, на онзи свят. Казвам: Няма да се мине година-две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат – това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: «Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?» Ще докажем, че това е така. Ние на никому зло не мислим, но не искам да се пречи на този народ. Те държат ключовете, но ние ще им ги вземем.

Ние не искаме българският народ да се спъне в развитието си. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме да ви се дадат Светлина и знания. Зло ли е това? Няма да ви вземем и пет пари – ние искаме всичко това да направим даром. Даром ще ви го дадем и ще кажем: «Както даром го приехте от нас, така идете и го дайте даром на вашите братя.» Между нас трябва вече да изчезнат недоразуменията – те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим: земята ни е обща, светлината е обща, въздухът, водата са общи, братски ще ги делим.

Аз ви се радвам, че имате къщи, че имате жени, деца, братя, сестри – радвам се на това! И бих желал да бъдете още десет пъти по-щастливи. Но за да бъдете щастливи, трябва да възприемете нашето учение. Тогава всички болести в света ще изчезнат и други ще бъдат отношенията между хората и условията на живота.

Ние проповядваме едно учение не на теория, а на опит. Нека дойдат онези, които приемат нашите принципи, и ние ще ги подложим на опит. Вие говорите за онзи свят. Може да ви се отвори пътят за онзи свят – да отидете и да видите какъв е той. Питате дали може да се отиде на онзи свят – да, много лесно: ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака. После ще минеш и през други станции, на всяка от които още ще олекваш и когато станеш един грам, ще стигнеш до вратата на Царството Божие. А когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога.

Ще запитате как е възможно без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че само без да имаш тежест, си човек, ще почувстваш, че целият свят е твой. Какво означава тежък човек? Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си.

Ще кажете, че още не е дошло времето. Дошло е времето! За умния човек има винаги определено време. Следователно това, за което говорим, ние го схващаме като едно положително учение. Питат ме познавам ли онзи свят, виждал ли съм го. Зная го – аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Няма защо да ви разправям туй-онуй, аз зная Истината. Питате има ли онзи свят. Има. Думата няма ние другояче я разбираме. Ако затвориш кепенците на прозореца си и кажеш, че няма светлина, ти си прав – да, в твоята къща няма, но в другите има. Аз ще ти докажа, че има светлина, когато отворя прозорците ти. Ти си имаш един метод за доказване – като затваряш прозорците. Аз пък имам друг – като отварям прозорците.

Казваш, че няма Господ. Следователно ти си човекът, който се е научил да си затваря прозорците. Аз казвам, че има Господ, следователно съм човекът, който се е научил да отваря прозорците. Така аз поставям на научна основа разликата между нас: твърдението, че няма Господ, означава, че ти имаш специалност само прозорци да затваряш. Тогава ще трябва да повикаме друг, който има специалност да отваря прозорци. Когато твърдим, че има или че няма Господ, не мислете, че Той само заради нас съществува или не съществува – това е само игра на нашите мисли.

Дали Господ съществува или не съществува, това не зависи от нашите философски възгледи. Всичко, което е в света, е най-силното доказателство, че Той съществува. В това Бог най-ясно се проявява и няма защо ние да доказваме дали Той съществува или не.

Сега нашето желание е, когато питате има ли Господ или не, аз да дойда и да отворя кепенците на вашите прозорци: има ли Господ – има. Ще отворя резетата на вашите очи: има ли Господ – има. Добре, радвайте се на този Господ, Когото виждате! Също така, ако вашето сърце е студено, ще отворя и неговите кепенци. Какво чувствате – топлина. Добре, можете ли да сготвите яденето си?  Можем. Сгответе, яжте и благодарете на този Господ, Който ви е пратил тази топлина!

Това е приложението на Новото учение, на Божественото Учение. Ще живеем в Любовта, ще живеем в Мъдростта, ще живеем в Истината, ще се разбираме, ще слизаме и ще се качваме на онзи свят, ще пеем и ще изучаваме това, което Бог е създал. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че много трудно можеш да накараш българина да пее – за да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе не може. Хората ни се чудят, как пеем без вино. И ние с вино пеем: виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино. Шестгодишно вино ние наричаме топлата вода. Когато пият топла вода, те са предпазени от всичко. Някои от тях не са пили топла вода, малко са престъпили – пили са едногодишно вино, студена вода. Затова някои са трескави. Шестгодишно вино е нужно! Където сме ходили с него, никой не се е разболявал; където сме били без него, мнозина са се разболявали.

Сега ще ви приведа едно сравнение: където влезе Любовта, там тя се превръща в най-хубавото вино. Това е вярно и в пряк, и в преносен смисъл. Най-старото вино е тя! В което сърце влезе тази любов, то запява и заиграва.

Аз желая всички ние да пеем и да славим Бога – да благодарим за Живота, който ни е дал! Сега аз ви приветствам като добре дошли! Идете и опитайте това учение – не ви казвам сега да го приемете, подложете го на опит! Направете един, два и повече опита. Ако след деветдесет и девет опита пак не вярвате и се съмнявате, ние ще ви покажем Пътя. Един човек, който направи деветдесет и девет сполучливи опита и не вярва, с него е свършено. На стотния път трябва да влезеш и да служиш на Господа. Ще кажеш: «Има Един Господ, на Когото трябва да служа!» Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзката с Любовта, а Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно с тях и ще имаме Мир и Радост.

Сега аз бих желал днес, когато сложим нашата скромна трапеза, да ви приветствам в Името на своята Любов – да си похапнете сладичко, та това ядене, с което ви нахраним, да ви държи топличко цяла година. В умовете ви да блика Светлина, в сърцата ви – Любов, а душите ви така да се разтворят, че да кажете: «Много сме доволни, че ни дадохте този обед!»

* * *

Беседа на Учителя Беинса Дуно, държана в Търново на 26 август 1922 г., събота, 11:30 часа сутринта.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "По случай трети март: Новият и старият живот"

  1. Стопанина  02.03.2011 г. | 19:52 ч.

    Не се сещам за по-подходящ ден, в който да публикувам тази беседа. Защото трети март е денят на лъжите, на самозаблудите и на празните приказки. Нека си говорим в прав текст: Една лъжа, която е повтаряна хиляди пъти, не става истина, а става банална лъжа. Важи и за самозаблудите.

    Нека всеки размисли – свободен ли е, не е ли, ако не е, какво трябва да направи, за да се освободи. На мен например ми хрумва нещо показателно от историята. Трети март не е денят на освобождението. Трети март е денят на половинчатите работи. То даже и половината българи не са били „освободени“. Денят на треторазредните работи. И денят на руския опортюнизъм – прокуждаш едни душмани, за да се нагнездиш на тяхно място…

    Хубав пример за свобода например е Съединението – напук на т.нар. Велики сили, без да чакаш позволение или непременно подкрепа… Просто действаш, воден от вътрешните си убеждения! При това действаш без особено насилие. И нещата си се получават, защото имаш подкрепата на цялото Небе.

    Свобода никой не дава отвън, още по-малко пък даром. Или я имаш, или я нямаш. Ако нямаш свобода, трябва да почистиш място в себе си, за да те изпълнят с нея свише.

    BTW това е публикация номер 500 в „От извора“!

    Ще изхилядим! Хммм, ще изхилядим ли?! За свободата ще стане дума в един от следващите ми (авторски) материали, но ще го кача, след като по-напред публикувам остатъка от пророчествата на Слава Севрюкова.

  2. Farsedef  02.03.2011 г. | 21:32 ч.

    Напълно съм съгласен с горния коментар на Стопанина!!! Националният празник на България е Съединението! Трети март да си го празнуват патриотарите с робската психика, които все чакат някой друг да ги „оправи“.

    Ще изхилядим и още как! 🙂

  3. Aha  02.03.2011 г. | 22:44 ч.

    Напълно подкрепям! Когато са идвали тук руските войски, сред техните войници е имало негодование, уж идват да освобождават, а нашите хора ги не искат! Уж, сме в робство, а къщите спретнати, подредени, храна колкото искаш и каквото поискаш, а те половината още крепостници. Мисля, беше го описал това Тургенев. Колкото за Съединението съм напълно ЗА! Сега, а може би и тогава ни е трябвало, само че Единение, не сме единни, атрябва! Аз лично очаквам следващата публикация за Слава Севрюкова с нетърпение. А и за Свободата също!

  4. inranxan  03.03.2011 г. | 12:18 ч.

    не съм съгласен много с aha ако беше много готино под турско нямаше да излизат хаидути в гората толкова….едва ли е много готино посред нощ да ти влязат в къщата 2-3 турци и цяла нощ да им правиш баници пържени пилета да им точиш ракия и вино и накрая за благодарност да изнасилят дъщеря ти жена ти а ти да гледаш…да те наричат гяур рая и т.н.

  5. Мислещ  03.03.2011 г. | 14:16 ч.

    Честит празник!
    Без Освобождението от Турско робство, на 3 март 1878г. нямаше как да се случи Съединението на 6 септември 1885г., и Независимостта на 22 септември 1908г.

    Aha, цитат:

    …..Когато са идвали тук руските войски, сред техните войници е имало негодование, уж идват да освобождават, а нашите хора ги не искат! Уж, сме в робство, а къщите спретнати, подредени, храна колкото искаш и каквото поискаш, а те половината още крепостници. Мисля, беше го описал това Тургенев…..
    Aha …. и са играели хора по мегданите, на раздумка си ходели и хич за свобода и освобождение и не помисляли…

    Сега остава да ни убедиш, че „Априлското въстание – било плод на отделни индивиди(разбойници), Баташкото клане – не е клане, а леко порезване, Хайдутите – и те са си чисти разбойници, по късно обединили се за да протестират.
    Ами за репортажите на Макгахан и докладите на Скайлър!

    „Един от първите чужденци, които описали ужасите в България след Априлското въстание бил американския журналист Джанюариъс Макгахан, който бил изпратен като военен кореспондент на вестник Дейли Нюз. Журналистът описва много от турските зверства след посещенията си в Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив.Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството“

    Скайлър пристига в Константинопол на 6 юли 1976 г. Два месеца преди това в България е избухнало въстание срещу турците. Въстанието е жестоко потушено от отоманската армия, която извършва масови кланета на цивилни. Скайлър научава за кланетата от български студенти и американски преподаватели в „Роберт колеж“ в Константинопол.
    Скайлър дава ярко описание на това, което е видял в село Батак три месеца след извършването на клането:

    „… Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една твратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души — висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад… След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия… Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши…“

    Сега остава да ни убедиш, че тези двамата са писали художествена литература….и всичко е плод на фантазиите им.

  6. Стопанина  03.03.2011 г. | 14:33 ч.

    Ако тъй нареченото Освобождение беше наистина Освобождение с главно О, нямаше да има нужда от Съединение. Като потомък на македонски българи и хора, които са живяли на километър от границата между Княжеството и Румелия (от турската страна на границата), нямам повод да празнувам нищо на 3 март.

    За мен определянето на 3 март като ден на Освобождение е същата гавра като това да наричаш сегашното положение демокрация или свобода. Ако ще се омайваме с думи, окей – ако ще си говорим истината, трябва да се замисляме върху значението на всяка дума, която използваме.

  7. Dani  03.03.2011 г. | 14:58 ч.

    Само ще споделя родовата си памет без да претендирам да и обръщате внимание.

    Прабаба ми е била 14 годишна по време на войната, всички от селото са тръгнали да бягат в планината само брат на дядо и решил че е много стар и няма смисъл да бяга, нишо няма да му направят. Когато се завръщат в селото го намират на мегдана набит през ануса на кобилица.

  8. Стопанина  03.03.2011 г. | 16:03 ч.

    Моля, ако искате да продължите дискусията си за „доброто“ и „лошото“ отпреди т.нар. освобожднеие – направете го във форума. Тази беседа не предполага коментари като тези, които последваха. Знаех, че аналогиите, които дадох в първия си коментар, няма да бъдат разбрани точно, а ще бъдат взети като поощрение за последвалата дискусия. Съжалявам, че ги дадох.

    Извинявам се, ако съм ви подвел. Темата не е за 3 март и т.нар. Освобождение, а за свободата като цяло. Нека не превръщаме едни от хилядите възможни примери в основна тема. Не и тук. Затварям коментарите към тази беседа за няколко дни.

Коментарите са заключени.