Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)

Стенописите в пещерните църкви и параклиси по долината на река Русенски Лом, в това число и в пещерата, известна под името „Църквата“, се споменават за първи път в научната литература от Карел Шкорпил. Това описание служи за основа при разглеждането им в обобщаващия труд на Андрей Грабар за българската средновековна църковна живопис, където той ги датира в началото на ХІV век. Редица несъобразности при описанието на стенописите, както и при определянето местоположението на въпросните пещерни църкви, слагат под съмнение твърдението му, че ги е изследвал на място.

През последвалите години интересът на изследователите към Ивановските стенописи нараства още повече, макар техните изследвания да не донасят нищо ново, освен свързването на живописта с идеите на исихазъма, като нейната характеристика и класификация, поставена от Грабар и допълнена от Мавродинов и Велманс се запазват. В българската научна литература продължават да се повтарят едни и същи, често най-абсурдни фрази, нямащи нищо общо нито със стенописите, нито с епохата, в която те са създадени.

Иваново, „Св. Иван Кръстител“. Бдение в Гетсиманската градина – детайл. Снимка: Асен Чилингиров, 1985 г.

През 1965 година ми беше възложено от Националния институт за паметниците на културата в София да изготвя научна документация за стенописите от целия комплекс пещерни църкви и параклиси при с. Иваново. Тези мои проучвания, както и фотозаснемането на стенописите, послужиха за бъдещите ми публикации по темата. В настоящия материал ми дават основания и да изляза с друга характеристика и датировка на тези стенописи, различаваща се значително от възприетата. (Вижте целия текст)

Автор: д-р Асен Чилингиров

* * *

Изтеглете:

Кой е дарителят на Ивановските стенописи
Актуализирана версия от 2011 г.

(PDF, 118 стр., 4.2 MB)

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

5 коментара за "Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)"

  1. Стоян Стоянов  10.03.2011 г. | 22:33 ч.

    Ивановските скални църкви са феномен, който тепърва ще бъде откриван, а каньона Русенски Лом е истинско райско късче.

  2. Илиян Вълчанов  14.03.2011 г. | 13:14 ч.

    За съжаление в Регионалния исторически музей – Русе не са и чували за труда на д-р Асен Чилингиров. Във всички брошури, дипляни и материали за Ивановските скални църкви,както и на сайта на музея, за дарител на църквата и стенописите е посочен цар Иван Александър.

  3. Георги Парпулов  13.09.2011 г. | 21:00 ч.

    Стилът на Ивановските стенописи е такъв, че е невъзможно те да датират от XIII в. Дори ктиторският портрет да е изобразявал Иван Асен II, той ще да е бил нарисуван посмъртно (също като този на братя Бакуриани в Бачковската костница, изписан през XIV в.) – От друга страна, съобщеното (за пръв път) от Чилингиров относно нескопосната реставрация на стенописите през 1950-51 г. е много важно и обяснява жалкото им сегашно състояние.

  4. Илиян Вълчанов  20.08.2013 г. | 10:52 ч.

    Парпулов, ако имаш търпението да изчетеш книгата на д-р Чилингиров от кора до кора ще установиш, че освен портрета на Йоан Асен Втори, най-важното доказателство за датирането на иконописта от XIII век е изследване на палеографията в църквата и сравнението й с други образци на изкуството от XIII век. Парпулов, ти да не бачкаш в БАН, бе?

  5. Александър Стойков  03.08.2018 г. | 10:26 ч.

    Георги Парпулов, стилистиката на дадено произведение на изкуството е най-слабото и подвеждащо доказателство при неговото датиране. Използваната иконография е много по-сигурно средство, стига човек да я познава. Именно иконографията на Черквата мощно говори, че наосът и съседният параклис „Св. Герасим Йордански“ са изсечени много по-рано от нартекса и екзонартекса, където се намира портретът на цар Йоан Александър. Най-вероятно наосът и параклисът са създадени именно през ХIII, както недвусмислено и много ясно посочват елементите на иконографията. Особено почти пълното разрушаване на сцената „Възнесение Христово“ върху западната стена на наоса, за да бъде прокаран днешният широк проход между наоса и нартекса. Това унищожаване говори за неподправена бруталност и инстинкт за самоизтъкване, които са били отличителни черти на Йоан Александър – в пълна противоположност с Йоан II Асен.
    Портретът на Йоан Александър пък е доказателство за датирането само на нартекса и на екзонартекса, които определено са изсечени с негови средства и именно това е неговото дарение.
    Колкото до портрета на великия цар, или по-скоро на първия български император – Йоан II Асен, той се намира в параклиса „Св. архангел Михаил“, където владетелят действително е бил изобразен след неговата смърт. Най-важното свидетелство отново е иконографията – царят поднася дарението на параклиса, заедно с архангел Михаил, което е най-сигурният белег, че вече е бил починал. Чрез дарението архангел Михаил представя душата на царя пред Бога, който е нарисуван над тях.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.