Православието днес: Само една гола вяра не стига

Встъпление от Стопанина: За мен е удоволствие да представя първия материал, писан специално за „От извора“ от Тихомир Кайрямов (когото съфорумците познават като Мемо, а останалите читатели от този негов преводен материал). Надявам се това да не е първият и последният му опит в публицистиката, защото според мен много го бива. Мисля, че всички ще се уверят в това от материала по-долу. Който си го може – го може.

Както е известно, темата за духовното ми е много присърце, затова положих усилия да не оставям силен отпечатък при редактирането и подготовката на текста за публикуване. Вместо да накъсвам текста на автора с множество мои вметки, съм отбелязал няколко места с цветни цифри в скоби. Ето така: [2] Това означава, че на съответното място имам какво да добавя към казаното от г-н Кайрямов. Моите добавки са след основния текст.

Христос и Сатаната в битка за
вашите вяра, умове и сърца

* * *

Създателите на „Вяра и общество“ са взели присърце ролята си на воини на православието. Новият сезон на това телевизионно предаване започна един кръстоносен поход срещу всичко „неправоверно“, което личи най-добре в няколко от последните издания. По различни поводи и в различна степен досега бяха атакувани Петър Дънов и неговото учение, Баба Ванга и богомилите. [1]

Във време на духовна криза и на намаляващ брой вярващи – живеем в такова време, за което признава и водещият Горан Благоев – продукции като „Вяра и общество“ допринасят много повече за разделението на хората и за задълбочаването на духовните проблеми, отколкото за тяхното подобрение и решаване. Причината е предразположението на екипа и гостите да взимат становища по инерция спрямо религиозните въпроси, като изпадат в противоречия и нямат нужната задълбоченост. И най-вече: липсва им дори опит за безпристрастност и плурализъм.

Няколко думи за самото предаване.
Ето част от представянето му на сайта на БНТ:

„Вяра и общество“ излиза от необятната сфера на православната духовност, за да потърси проявленията на вярата и сред представителите на другите традиционни религиозни общности у нас – мюсюлмани, католици, протестанти, армено-грегориани и евреи.“

Разбираме, че предаването е насочено не само към православието, но и към „традиционните“ религиозни общности у нас. Но какво е традиционен, традиция? Българският тълковен речник от 1976 година, изд. „Наука и изкуство“, дава следното определение: „наследствен или създаден и поддържан от дълго време обичай“; думата „обичай“ е дефинирана като „стар общоприет навик“.

С оглед на това, бих определил „традиция“ като нещо, което е възприето (или наложено) в съзнанието на хората; нещо трайно, нетърпящо промяна; нещо, което извършваме, без да се замисляме. В този насока традициите могат да носят както идеалите и ценното от по-стари времена, така и да създават една ограниченост, тъй като затрудняват или даже възпират устрема ни към усъвършенстване в настоящето. Разумността е в целесъобразното използване и съхраняване на богатството на традициите, но и същевременно на свободния размах на духа в съобразност с условията, в които живеем.

Също така „традиционни“ е доста относителен термин в конкретния случай – религиозни учения като католицизма и исляма, макар да имат история по българските земи, са относително ново явление. А многовековни традиции като нестинарството или като коледуването биват заклеймявани от т.нар. Българска православна църква. (По-специално нестинарството в предаването от 12-ти февруари).

Традициите често се основават на вяра.
Бих направил обаче разграничение между два вида вяра:

Първият вид ограничава. При тази вяра имаме една капитулация, едно възприемане за собствена безпомощност, което ни води да очакваме всичко наготово от Бога, без да изискваме много или дори нищо от себе си. Накратко, това е една гола вяра.

Вторият вид вяра освобождава. В нея има стремеж към знание и растеж, стремеж към свобода.

Вярата на „Вяра и общество“, както допълнително ще бъде показано, е от първия описан вид. Тя е едностранчива и с възпиращи граници, които от своя страна стимулират невежество и действат поробващо на личността. Тази ограниченост води и до неразбирането на другите мирогледи или до нежеланието за осмислянето им, порицавайки ги без задълбочената представа за техните принципи и основи, какъвто е и случаят с предаването от 12-ти февруари за Ванга.

Речено е:

„Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.“ (Лука, 4:24).

Баба Ванга

В правотата на тези думи можахме да се уверим и през последните седмици, когато се отбелязаха сто години от рождението на българската пророчица Ванга. По този повод наместникът на неврокопския митрополит в Петрич, свещеникът Ангел Кочев, предложи нейното канонизиране за светица. Въпрос на дискусия е дали това е във възможностите за преценка на съвременното богословие, дали това духовенство може да се изказва по въпроси, по които смъртен не може да има последната дума. Отделен въпрос е дали има нужда от такава формалност, след като Ванга е заслужила обичта и симпатиите на мнозина, без да се радва на официално признание и титли.

На 12-ти февруари основната тема във „Вяра и общество“ се очакваше да бъде „за и против“ канонизирането на Ванга за светица. Въпреки подвеждащо обявената тема, в хода на разговора стана повече от ясно, че водещият Горан Благоев и гостът му Георги Тодоров ще защитават позицията „против“, съобразно „чистотата“ и спазването на каноните – канони, в подкрепа на които водещият се обяви още в самото начало на предаването.

Ето част от някои интересни моменти (в цитати) от предаването.

Георги Тодоров: Ако трябва да излъчим един представител българин, който да е любимец на окултистите в България, на жълтите вестници, това е, разбира се, именно Ванга. И ако един окултист предложи тя да бъде канонизирана за светица, ако един жълт вестник излезе с такова предложение, никой няма да реагира; тя е тяхна, тя е любимка на тоя тип полу-християни, полу-езичници, полу, бих казал, индуистващи и така нататък.

Несъстоятелно е да се прави такова лекомислено приравняване на Ванга с „окултисти“ и жълти вестници. (Най-малкото, защото това е проява на маргинализация – поставяне на даден човек в „презряна група“, след които всички стереотипи за групата се приписват на личността. Един ефективен пропаганден ход, който обаче няма каквато и да било тежест – бел. Стопанина.)

Явно на г-н Тодоров не му е известно, че когато разни групи изразяват симпатии към дадена личност или философия, това съвсем не означава, че тези групи непременно разбират дадената философия и че не я изкривяват през своя собствен светоглед. Както може да се допусне, че православието не дава истинска представа за Христовото учение в неговия изначален вид, както и припознаването на Христос и важната му роля в нацистката идеология не дават представа за Христовото учение, така и Ванга не може да бъде оценявана според „окултистите“, които използват нейното име. (Колкото до окултизма, вижте и една гледна точка, която го отъждествява с православието – бел. авт.)

Г.Т.: За мен това е поредното свидетелство за: първо, духовната криза, в която се намира България; второ – за последицата от десетилетия натрупано неразбиране на вярата, което, за съжаление, може да засегне и духовници и то, ето на, архиерейски наместник, можем да кажем, така, грамотни духовници. За мен лошото е, че тук, тази бих казал грешка на този свещеник, богословска грешка, и мощната подкрепа на явлението Ванга у окултистите в България си подават ръка. Тоест невежеството, което, за съжаление, е налице в някои църковни представители и голямото невежество сред българската интелигенция, полу-интелигенция, народ, по отношение на духовността.

„Не може да съществува това, което не трябва да съществува.“ В духа на този цитат от Йосиф Джугашвили е интересно да направим паралел между изказването на г-н Тодоров и идеята за „врагът с партиен билет“. Чрез тезата за „неразбиране на вярата, което за съжаление може да засегне и духовници“ съзнателно или несъзнателно вината за дълбоко вътрешните проблеми се търси у другите – във външни фактори. Има полза и от тази философия, макар и да е незначителна в сравнение с позицията да посрещнеш предизвикателствата и нуждата от промяна. Тази полза работи според принципа, че е по-лесно да мислиш това, което другите ти казват, вместо да мислиш самостоятелно.

Страхът от непознатото също играе своята роля: По-безопасно е да си един от многото, стоящи на твърда почва, отколкото да се впуснеш в изследване на непознати земи като Колумб, който заложил всичко на карта, за да открие път към Индия. А който се осмели да изследва, оставяйки се единствено на Божията воля и милост и на смелостта и чистотата на сърцето си, може да бъде приятно изненадан с откриването на нови и непознати територии, за които не е и предполагал преди.

Г.Т.: Педагогиката, това което ние, така да се каже, или богословието, (когато) прави снизходителен компромис спрямо тези, които не знаят, за да ги приобщи, е извън храма. В храма влиза само това, което е чистото; това, което е истинското; това, което е святото.

Оставам настрана преценката какво може да влиза в храма и извън него. Коментарът ми към този цитат е насочен към принципите – в конкретния случай няма значение в какво вярвам аз или Георги Тодоров. Значи, както излиза –за едни неща можем да следваме каноните, а за други да не сме чак толкова последователни в убежденията си и да правим малки, „незначителни“ и „безвредни“ компромиси спрямо Божието слово. А в случая и не по-маловажно – спрямо душата на човек.

Каквато държавата и политиците, такова и богословието.

Г.Т.: Неговите аргументи (на отец Петър за канонизирането на Баба Ванга) са много спорни. Той казва – тя е правила добри неща на хората, казала е къде ти е откраднатата кола, как ще се излекува твоята болест. Това нещо, ако го върнем в мига, когато Сатаната отива при Христос и му казва – „Давам ти всички земни царства, само да ми се поклониш“… Сатаната е готов да ни даде не изгубената кола, той е готов да ни даде сто коли; не да ни оправи една болежка, той е готов да ни излекува сто болежки, само и само да ни грабне душата – както при случая с Фауст, той му дава всичко, и младост и сила, и успех.

Малко по-късно в предаването слушаме точно обратното:

Г.Т.: …Дарбите, способностите са винаги от Бога дадени. Сатаната нищо не притежава. Той е само манипулатор, той е само измамник. Затова за мен белезите на проявлението на начина, по който Ванга употребява своите несъмнени способности – способностите са несъмнени, значи, които казват, че това е шарлатания, не са прави естествено. Това са реални способности, въпросът е как ги употребяваш. И начинът, по който ги употребява тя, за мен белезите, външните белези, са много подобни на безкрайно много случаи на окултизъм, на врачуване, на това, което е описано в Библията… ‘Не бива да се намира у тебе… предсказвач, гадател, вражач, магесник, омайник, ни който извиква духове, ни магьосник, който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа.’ Не се казва, че той не ги вика мъртвите, че няма такива способности, че не врачува, да, има такива, но той е гнусен пред Господа, защото тези дарби са забранени и човек трябва да се въздържа от тях, защото каква полза, ако излекуваш окото или ръката, а погубиш душата.

Как стана така, че първо Сатаната може да разполага със земните царства както полежае, а във втория цитат „нищо не притежава“? И ако дарбите са от Бога, защо да не ги прилагаме умерено и спрямо съзнанието на хората? Един поглед върху Пета книга Моисеева (Второзаконие), откъдето е цитатът, споменат от г-н Тодоров, хвърля нова светлина по въпроса; ето един примерен цитат из текста:

„Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя. И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже: Слушай, Израилю! Вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях; защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.“ (Второзаконие 20: 1-4)

Що за бог е този, който е против едни от чадата си и защитава другите? Къде са кротостта, светлината и любовта, на които ни възпитава Христовото учение? В Стария и в Новия завет ясно се отличават две различни представи: В Новия завет – за Бога на любовта, в Стария – за бога на принципа „око за око“.

Но Бог е олицетворението за вечността, за неизменността, за съвършенството; в този ред на мисли си мисля, че е по силите на благоразумните да определят за себе си кой от двамата е истинният Бог. Тогава, ако попитам като г-н Тодоров, каква полза ако се кланяш и доверяваш на измислени божества, а не почиташ Бога (и погубваш душата си)?

Горан Благоев: Не е ли много зловещо да сатанизираме една сляпа жена?

Г.Т.: Уви, в духовното няма сива зона… имаме светли духове, тъмни духове. Няма средно положение. И ние трябва да отговорим на въпроса – дали Ванга общува със светлите духове, защото при общуване със светли духове, ние имаме от житията на светиите и така нататък, ясни белези, които се повтарят; при общуване с нечисти духове – също така ясни белези. Аз не съм духовно компетентен, не съм бил там, не мога да преценя в момента този дух, но белезите са на общуване с тъмни духове, с нечисти духове и проявления, има видими проявления… [2] Тук е много важно, че ние не можем да съдим личността Ванга, Бог ще я съди, нашият съд е нулев. И да кажем светица, и да кажем грешница – съдът ни е нулев.

Уви, г-н Георгиев е прав в това отношение, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Вместо духовни водачи, може да имаме едни разпространители на беса – достатъчно е само да спомена накратко разколите, разприте и раздорите в църквата, лицемерното смесване на бизнес и вяра, както и дразнещата и понякога навирана в лицата ни демонстрация на пари и злато от върховни църковни деятели. А също и множеството индивидуални случаи, които не си струва да изброявам, но говорят за нивото на духовенството. Г-н Тодоров е прав и за това, че само Бог ще съди Ванга, както и всеки един от нас.

Християнският „аскетизъм“ на православието, оглавявано от отец Николай: Духовната нищета се засища с... ролекси!

Предаването взима отношение и по темата за богомилите и събора на цар Борил от 11 февруари 1211 година. Поводът е 800 години от събитието, което водещия Горан Благоев определя като заслужаващо почетно място в българската история. За коментар е поканен българският историк и поет Пламен Павлов. Ето и част от по-интересните му коментари:

Пламен Павлов: Целта на събора е преди всичко да бъде спряна богомилската пропаганда, която очевидно се е засилила. А тази пропаганда, освен че противоречи на светото православие, тя противоречи и на самата идея за държавата, тъй като тя обявява и държавата, и църквата, и целият обществен ред за сатанинско творение. Дори раждането на деца се обявява за нежелателно, тъй като по тоя начин това са едва ли не също творения на Дявола. Това е във връзка с богомилските представи, че целият земен свят е рожба на Дявола. Естествено, и църквата, и държавата не са могли да не реагират на една такава проповед, която души устоите на тогавашното общество.

Съществуват широко разпространени схващания за богомилите, били те преднамерено поддържани или от незнание, които са значително изопачени и не се базират на конкретни и достоверни факти. Едно такова разбиране е, че за богомилите раждането на деца е нежелателно. Вярно е, че за това духовно течение (както и за българската история като цяло между впрочем) имаме оскъдно количество извори, но бихме могли да се ползваме от западните сведения за „българската ерес“, на която най-видни представители са т.нар. катари.

Катарите (от гръцки – чисти) делят обществото си на две основни части – обикновени последователи (вярващи) и съвършени. Съвършените са тези, които доброволно и съзнателно се отказват от това да имат деца, от плътските удоволствия, от месоядството и др., в търсене на чистота във физически и духовен план. Въпреки това съвършените не са съсредоточени само в някакво абстрактно изолирано усъвършенстване, те са посветени да помагат на обикновените вярващи – къде с лечителска дейност, къде с напътствие. От разбиранията на духовния елит на богомилите следва и погрешното свързване на тази по-стриктна философия с останалата част от последователите на учението; тези своеобразни духовни водачи служат само като образец за духовно израстване на останалите, които по никакъв начин не са обвързани с този суров начин на живот.

Аскетизмът и въздържанието изобщо не е чуждо на християнството – красноречив пример са житията и посланията на най-известните апостоли и светци, например апостол Павел:

А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват.  (1. Коринтяни 7: 8-9)

Преувеличено е и твърдението на Пламен Павлов, че за богомилите общественият ред, държавата, църквата, са творения на Дявола. Има разлика между така нареченото ‘земно’ (или ‘земен свят’, какъвто израз използва г-н Павлов) и гореописаните понятия. Християнският езотеризъм и/или гностицизъм възприема материалното като негативно, неистинско, като покваряващо, но и като нещо неизбежно по пътя на безсмъртието на човешката душа; нещо, което трябва успешно да преминем и изживеем.

Невидимото, духовното, истинското – това е ценното за богомилите.

Пламен Павлов смесва разбиранията; само по себе си и държавата, и общественият ред, и църквата са резултат от дейността на човека, който е неминуемо свързан изначално с духовното (но и може да бъде изкушен от материалното). Така че тази „пропаганда“, за която говори Пламен Павлов, е една критика спрямо тогавашните управляващи институции, както и срещу сляпото подчинение на обществото на аристократи и богословие. Но много често историята се пише от победителите, които изкривяват събитията под техния поглед.

П.П.: Борил без съмнение е познавал много добре литературата, богословската и самите заблуди на богомилите. С дълбоки познания той оборва това, което са твърдели богомилските водачи. В богословски план богомилството не може да съперничи на православието. Православието го побеждава във всяко едно твърдение [3], във всеки един детайл от споровете, които са водени…

Лъжехристияни, заслепени от самомнителността на доводите си и собственото си мракобесие, изгарят живи хора на клада.

Няма никакви конкретни писмени паметници, по които да съдим за Борилови познания по духовните въпроси; както и нямаме детайли за водените дискусии, как са се водили точно. Не разполагаме с каквито и да било подробности, какви позиции са защитавали православни и богомили. Твърдението на П.П. е безразсъдно или ако предпочитате: пропагандно.

Няма как да не ми прави впечатление аналогичността на събора на Борил със „съборите“ на Народния съд в България седем века по-късно и присъдите, които с „мъдрост“ и след „внимателно разглеждане“ са раздадени, както и „категоричното“ разгромяване във всяко отношение на тогавашните инакомислещи. Достатъчно е да се сравни текстът на Бориловия синодик с представянето на комунистическите процеси (така нареченият Народен съд) в българските медии в периода 1944 – 1945 година, както и в по-късните учебници и книги. Колко мъдри и качествени са били Борил, а и комунистите, можем да преценим по плодовете на делата им.

П.П.: И тази линия, която започва Борил в 1211 година, е продължена после от Иван Александър, продължена е от свети патриарх Евтимий, който също е изтъкнат борец срещу ересите, разбира, се не бива да пропускаме свети Теодосий Търновски, духовният учител на Евтимий. Така че Българската православна църква в това отношение (чистотата на православието) влияе решително на целия славянски православен свят в борбата с ересите. И не случайно тези анти-еретически съчинения, писани от български автори, най-вече на презвитер Козма, са преписвани векове наред [4] в Русия, в Сърбия, във Влашко, в Молдова, в така наречената от мен православна Европа. Истината е била в следването на православната вяра и в това отношение средновековна България не е огнище на ереси, а е огнище на православието.

И така, „следването на православната вяра“ води след себе си огън, който не си спомням да е бил препоръчван от Христос за разпространяване на учението му. Освен 800 години от събора на Борил, през тази година се навършват и 802 години от похода срещу западния клон на богомилството – катарството. Видно е, че Борил не е изостанал от модерните за онова време тенденции (едва с две години), поставили началото на злостната Инквизиция.

Защото Катарският кръстоносен поход е именно моментът в Средновековието, когато на официално ниво този инструмент за преследване на инакомислещите се превръща в институция. Бруталните репресии говорят красноречиво, че „следването на православната вяра“ не включва идеите на богомилите и катарите за равенство на половете, просвета, отрицание на насилието.

Кръстоносният поход срещу Петър Дънов

Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов)

БПЦ определено не гледа с добро око на Петър Дънов. Разбира се, нейният пропаганден орган – „Вяра и общество – не остава по-назад. Темата на 30 октомври и 6 ноември миналата година беше за паневритмията в детските градини и училищата, или по-специално: за инициативата на Румяна Ковачева и нейната школа „Орфеана“ за популяризиране на танца сред децата. Дейността на Румяна Ковачева търпи критика най-малкото заради това, че не е съобразена с принципите на духовното учение, завещано от Петър Дънов. Откроява се една наивна и буквална интерпретация на учението, една „задължителност“ да се наложат неговите ценности. „Насила хубост не става“ – идеи, носещи вечното и непреходното в себе си или поне претендиращи за това не могат да се прилагат с принуда.

Но „Вяра и общество“ прекрачва тънката линия между личност и учение – напада учението като цяло, а на базата на един човек като Румяна Ковачева не можем да си правим изводи за цялата философия на Дънов. Както сред православните малцина са запознати с богословието на православието и наистина го изповядват, така и между привържениците на Петър Дънов има лъжливи последователи. Освен с „изобличаване“ на Дънов, в двете предавания се прокарва и идеята за вероучение в училище – ако трябва да бъдем по-точни: изучаване на православието.

Ироничното тук е, че като подход, като опит за налагане, „Вяра и общество“ не се различават никак от това, което критикуват. Доводите, които изтъкват, че се толерират разни духовни учения за сметка на православието, са несъстоятелни и недостатъчни, за да се въведе вероучение. Както стана ясно и в хода на разговора, всякаква информативна дисциплина по религия е допустима в училище, стига да покрива изискванията на образователните органи и да има интерес към нея. В този смисъл ако от предаването имат резерви спрямо изучаването на православие в училище, трябва да се търси повече предприемчивост от обикновените православни вярващи и от БПЦ.

Изучаването на вероучение в училище с широк исторически, философски и културен поглед – мисля си – е стойностна идея. Но това трябва да бъде съобразено и с религиозната действителност в България. Към днешна дата има над сто регистрирани вероизповедания. Така че една такава учебна дисциплина трябва да има по-просторно покритие на религиозни учения, вместо толерирането само на едно. Във връзка с училището е следващият коментар на гостенката Станислава Кьосева от предаването на 30-ти октомври.

Станислава Кьосева: Скоро ми се наложи да слушам по този повод за религията, че – как ще обясним това, което се учи в православието за сътворението на света с науките, които се учат: биология, химия… Ами как да обясним на децата тогава връзката на човека с космическите енергии, сливането с природата…

Г.Б.: Някак си не се свързва с рационалното познание!

Въпросът, който поставя Станислава Кьосева, е наистина важен – как можем да съчетаем в обучението на децата това, което е в основите на християнството за сътворението на света, и на човека с това, което се учи по физика (теорията за Големия взрив) и по биология (за еволюцията на човека). Как можем да ги съчетаем така, че да не бъдат толкова объркващи за подрастващите? За съжаление въпросът е отклонен от общи или крайно пристрастни оценки за учението на Дънов.

Но по-интересното от горната извадка е кой определя кое е рационалното? Ако става въпрос за рационалност, в най-голяма степен можем да я намерим в материалните науки и философии, сред които несъмнено можем да причислим и атеизма. В тази насока е учудващо защо радетел за рационалното като г-н Благоев (както става ясно от горния му коментар) се нахвърли така нервно и самомнително срещу определящият се като атеист Николай Цаневски в предаването от 5-ти февруари. И защо точно в това предаване Николай Цаневски, който не вярва в Бог, показа повече християнски добродетели като толерантност, търпение и уважение към другите и разбиранията им (които бяха подплатени и с някаква обоснованост на позицията му)?

Мисля си, че дори и без да е православен, човек може да дава добър пример на християнски ценности. А тогава следва и въпросът – какво от това, че си православен вярващ, ако не прилагаш в живота си онова, в което твърдиш че вярваш?

Автор: Тихомир Кайрямов

* * *

Бележки по текста:

[1] Бел. Т. Кайрямов: Предаванията, разгледани в статията, са от 30 октомври и 6 ноември 2010 г., както и от 12 февруари 2011 г. Достъпни са за гледане на страницата на предаването.)

[2] Бел. Стопанина: Самото изявление „аз не съм духовно компетентен […] но белезите са на общуване с тъмни духове“, показва, че този беден човечец говори като в просъница, без да мисли. Или си компетентен, или не си. Съответно или имаш компетенция да говориш по темата, или нямаш. За да си компетентен за духовете и техните класификации, трябва да си окултист. А ако си окултист, ще изглеждаш не на място в пропагандно предаване на войнстващите ортодокси. Изобщо господинът Тодоров не е наясно нито със себе си – окултист ли е, православен ли е – нито с нещата, за които говори.

Ето и друг пример:

„Уви, в духовното няма сива зона… имаме светли духове, тъмни духове. Няма средно положение.“

Има светли духове. Има тъмни духове. Но има и неутрални духове в четири царства, което от дълги векове е известно на християнския гностицизъм. Данни за тези неутрални духове се дават в учението на розенкройцерите, в антропософията на Рудолф Щайнер и в учението на Беинса Дуно. Странно как войнстващите ортодокси не знаят за неутралните духове в тези „еретически“ учения, а в същото време уж добре познават ересите и могат да ги громят под път, над път, в телевизионни предавания и в двореца на цар Борил…

[3] Бел. Стопанина: Щеше да е чудесно да видим протоколи от съда и кой какви аргументи е излагал срещу идеологическите си противници. Няма такива?! Жалко! Значи, ако прилагаме методите на „Вяра и общество“, със същия успех можем да твърдим, че Петър Дънов прави ортодоксите на пух и прах – например тук и тук. И още по-самомнително например бих могъл да твърдя, че в 49 глава на „Пътят към слънцето“ ред по ред съм разгромил православното символ верую.

[4] Бел. Стопанина: Ако враговете на „правата“ вяра наистина бяха разгромявани само с думи по съдилищата, нямаше да има Инквизиция и клади. А кладите срещу ересите започват именно от Балканите – още през 4 век. Това означава, че православието по нашите земи се налага с огнищата на кладите. И съвсем не означава, че българските земи са огнище на православието.

За финал ще коментирам и това умопомрачително изявление:

„А тази пропаганда, освен че противоречи на светото православие, тя противоречи и на самата идея за държавата, тъй като тя обявява и държавата, и църквата, и целият обществен ред за сатанинско творение.“

Чудесно. Разбрахме, че богомилската пропаганда противоречи на светото православие и на идеята за държавата. От което може би трябва да разбираме, че светото православие и идеята за държавата имат общ произход и еднаква цел. Много интересно…

Това, което определено не разбрахме от мъдрия ортодоксален апологет, е дали богомилската пропаганда противоречи на Христовото учение. Все пак – струва ми се – това е далеч по-важно от противоречието с някакви короновани величия и техните самозвани протежета – сладкодумците в черно.

Какво учи Христос за дължимото на кесаря и за дължимото на Бога? Кога т.нар. православие ще се сети, че има служба и към Бога, а не само към кесаря и неговата държава?

Какво учи Павел за държавата и народността? Не беше ли, че християнството е сляпо за държавни граници, както и че в това учение няма ни скит, ни елин, ни варварин, ни необрязан…

Какви послания оставя Павел за бъдещите царе и духовници? Нима не казва, че властта е от Бога дотолкова, доколкото служи на Бога? И не заръчва ли на идните поколения да напомнят на самозабравилите се господари, че и те имат Господар на небето?

На мен Христос и Павел ми звучат много Богу мило – богомилски, докато изобщо не мога да кажа същото за днешните ортодокси, които проповядват и проявяват всичко друго, но не и Христовото учение.


Етикети:


Неделна проповед: За същността на фанатизма и малко Рейки
Кривославието на Дедо Николай и неговите агенти
Искрено и лично: За моята строяща се Църква и техните съборни църкви
„Труд“: Надига се православен фанатизъм


Коментари
  • Peter 10.05.2012 г. в 14:58 ч.

    Подписва себе си така:

    Христо Цанков,
    слуга на Всемогъщия Бог и Творец Исус Христос

    и май е от Църквата на адвентистите от седмия ден. Интересно защо вопие и до Главата на Новия Световен Ред: Папа Бенедикт XVI и до Върховния Генерал на йезуитите: монсиньор Адолфо Николас?

  • Стопанина 10.05.2012 г. в 15:01 ч.

    О, така значи! Нахлебва Еленко Ангелов, а за мене още нищичко май не е писал. Чувствам се недооценен и пренебрегнат. 8)

  • Тим 10.05.2012 г. в 15:07 ч.

    Интересно защо вопие и до Главата на Новия Световен Ред: Папа Бенедикт XVI

    Явно се прави на интересен, нещо като ирония ще да е.

    @ Радо

    Е много е евтин, бе! Само 1200 лв. :lol: А преводачите от subsunacs са ултрамилионери с минимум два-три частни самолета и лични имения.

    Наистина интересна философия.

  • Емо 10.05.2012 г. в 15:25 ч.

    Аз се запознах лично с Христо Цанков. Не е лош човек, подвели са го според мен.

    Скоро може да се видим пак с него, да поспорим по идеологически въпроси :) Готин е, ама трудно вземаш думата от него. Чак си изгубвам мисълта, казва каквото има да каже, но не иска да чуе другата страна.

    Проблем не само по духовните въпроси при него, но в живота на човечеството като цяло според мен в тоя век… :(
    Мнозина сме така, за съжаление на моменти и аз даже.

  • Peter 10.05.2012 г. в 15:29 ч.

    Както се казва: човек за човека е вълк… и на никого не трябва да се има вяра! :)

  • Стопанина 10.05.2012 г. в 15:29 ч.

    …трудно вземаш думата от него. Чак си изгубвам мисълта, казва каквото има да каже, но не иска да чуе другата страна…

    Е, то това е Проблемът на голяма част от днешното човечество. Който говори много – не мисли много. И произтичащите от това филистерство и фанатизъм.

  • Емо 10.05.2012 г. в 15:36 ч.

    Точно снощи без малко да се изпокарам с един приятел така :(
    И се опитвам да търпя съзнателно, да изслушвам, да бъда спокоен (понякога не успявам), а накрая оставам ИЗУМЕН, като ме обвини във абсолютно всичко което той прави…

    Но да не разводнявам темата, старата баба се оплака вече :)

  • Gergana 10.05.2012 г. в 21:24 ч.

    Емо
    Но да не разводнявам темата, старата баба се оплака вече

    Това, че се самонаричаш „стара баба“ е доста показателно. Не позволявай да те манипулират с чувства на вина. Дружески съвет.

  • Астролог 10.05.2012 г. в 22:23 ч.

    Специално за Йеротей:
    Според мен да си Християнин означава да следваш и прилагаш Учението На Учителя Христос (Рави!…) Специално мен учението на Атанасий не ме влече. (А това че е гласувано и прието с мнозинство, не значи че е по-важно от Учението на Христос)

  • Емо 11.05.2012 г. в 04:00 ч.

    Gergana, просто се опитах да се измайтапя :)

  • Вие какво мислите?

1 2 3 4