Защо просто приемаме нещата?

Преди няколко дни ми попадна снимката долу, която е направена на някаква стена в Ню Йорк. Под нея стоеше призива: „Помислете за това, ако ще да е само за миг.“ Така и направих. Размишлявах върху нея няколко секунди. После пак погледнах снимката и продължих да мисля върху нея.

Текстът на снимката гласи:
„Защо просто приемаме нещата?“
Фотография: Анди Асимакис (2011)

Направо е изумително какво са склонни да приемат хората. В редица случаи много хора в миналото са приемали неща, които днес ни карат да ги определяме за глупци или страхливци. А днешните хора приемат неща, които бъдещите поколения – нашите потомци, вероятно ще оценяват по същия начин.

Разбира се, цялото това приемане не е задължително лошо. Светът не е само слънчев и розов. На хората им се налага да се приспособяват – а преди да стане това, е нужно да приемаме и осмисляме онова, което ни заобикаля. Без съмнение винаги е имало хора с ясно изразена тенденция да не приемат нещата около тях, като вероятно техният принос за генетичния фонд не е голям.

Но когато става дума за нашата социална среда, крайната покорност може да бъде значителна слабост – дори фатален недостатък. Думата „изтривалка“ е доста уместна метафора за онзи, който редовно приема и неприемливото. А можем да ползваме и епитета „овца“. Много хора съзнателно приемат ужасяващата си съдба просто защото навеждат глави и се подчиняват в неподходящия момент. Тези хора също нямат особен принос към човешкия генофонд.

Дори за по-незначителни ситуации от тези „на живот и смърт“, на много хора им липсва механизмът да кажат „НЕ!“ и да променят нещата, когато обстоятелствата станат неприемливи. Твърде често в живота – особено тези от нас, които сме по долните етажи на социално-икономическата йерархия – просто казваме „окей“ и се съобразяваме с всяко препятствие и всяка несправедливост на пътя ни.

Още данъци? „Окей.“ Поредното увеличение на наема? „Окей.“ Изхвърлен от собствения си дом? „Окей.“ Тази магическа дума ни води по пътя на най-малкото съпротивление (или по-скоро на никаквото съпротивление – бел. Стопанина). Важи и в случаите, когато този злощастен път често е в пъти по-лош от онзи, който минава през думата „НЕ!“ и е свързан с някаква борба. Подчинението ограничава конфликтите.

Нека обаче е ясно – подчинението може да доведе до отказ от свободата ни. Точно това правим – отказваме се от свободата си – когато някой опитва да ни задължи да правим нещо спорно (или против убежденията ни – бел. Стопанина), а ние просто го приемаме. Ако действахме като свободни хора, нямаше да допускаме неприемливи за нас неща, нито да даваме на други хора контрола върху собственото ни поведение. Нормално е да се натъкваме на непосредствени заплахи за нашето благоденствие и за живота ни – това си е в реда на нещата – но не е редно да ги приемаме за нещо… приемливо.

Безгръбначното поведение стои зад всяко посегателство над нашите свободи. Ние просто опитваме да бъдем „добри“ и „послушни“ („редови граждани“), а това е всичко, което е необходимо на други хора или институции, за да се възползват безпроблемно от нас. Това, казано с други думи, е същото като онази практика, при която разни хора крещят по добитъка и го бият, за да го вкарат в обора. Заблуждаваме се, че изборът в полза на „сигурността“ винаги е правилният – всъщност опазената свобода е това, което дава нашата сигурност.

Самозалъгваме се и това е причината просто да приемаме нещата. Дали заради дресировка или заради някакъв вроден недостатък – ние залитаме към избора, който ни дава усещането за сигурност и свобода в дадения момент. Даже когато знаем, че ще ги изгубим в бъдеще.

Има ли поука от всичко това? Може би. Някои хора са си просто родени страхливци – техните решения винаги ще бъдат да приемат „сигурния“ избор за даден момент, без да се съобразяват с перспективите. Но мнозинството хора попадат някъде в зоната между категориите „страхливци“ и „бунтовници без кауза“, а решенията им могат да се основават поне на малко далновидност и на волята.

Ако откажем да приемем нещо – което можем да определим и като акт на съпротива – често можем да се окажем в напечена ситуация. Обаче много от нас имат нужда от урока и от разбирането, че изборът да попаднем в кипяща вода е по-добрият в сравнение с глупашкото седене в някак комфортната хладка вода, която бавно и постепенно се нагорещява. Понякога правилният избор – този, който наистина ни прави сигурни и свободни – е този на съпротивата.

Източник: Verbellum

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.