Пращат дете в държавно училище, лекуват го от християнство

Аризонската организация The Alliance Defense Fund, която се занимава с опазване на религиозните свободи и светостта на брака, помоли съдийка по семейно право да преосмисли решението си от 14 юли във връзка със случая на „Аманда“, която беше задължена да посещава държавно училище в Мередит, Ню Хемпшир. Тамошният съд реши, че 10-годишното момиче, наричано „Аманда“ в съдебните протоколи, вече не може да получава домашно образование.

Адвокатът на организацията Джон Антъни Симънс каза за FOXNews.com:

„Родителите имат изконното право да отглеждат децата си по начина, който диктува тяхната съвест.“

Симънс отбелязва, че момичето е описано в документите на съда като „академично обещаващо“ и „общително със своите връстници“. Адвокатът пита: „В собствената си аргументация съдът признава, че момичето получава добро образование. Тогава защо трябва да променят учебната му среда?“

Родителите – Бренда Войдач и Мартин Кюровски – се развеждат скоро след раждането на детето през 1999 г. Според документите на съда Кюровски иска дъщеря му да учи в държавно училище, защото смята, че домашното образование я лишава от комуникативни умения. Тъй като бащата е запазил родителските си права, искането и препоръките му са уважени от съдийката Лусинда Садлър.

Решението на съда гласи:

„Образованието по своята същност е търсене и проучване на нови неща. Едно дете се нуждае от академични, социални, културни и физически съприкосновения с различни преживявания, хора, идеи и обкръжения, за да стане възрастен индивид, който може да взима интелигентни решения за това как може да придобие продуктивен и удовлетворяващ живот.“

Но адвокатът Симънс казва, че съдът на практика е отнел правата на Войдач като главен попечител и родител, отговорен за детето. Оказва се, че майката не може да взима решения за бъдещето на момичето, въпреки че е записала „Аманда“ в три паралелки на държавни училища, за да уталожи притесненията на бившия си съпруг.

В документите за обжалването на съдебното решение Симънс пише:

„Работата на съда не е да настоява, че момичето трябва да бъде изложено на различни гледни точки, ако родителят, който се грижи постоянно за детето, е преценил, че не е в интерес на „Аманда“ да бъде излагана на светски влияния, които могат да имат негативни последствия за вярата, обучението и социалното развитие на момичето.“

Той казва, че съдът се е заблудил от показанията на бащата, който твърди, че на момичето му „липсват някои присъщи особености на младите“. Друг мотив за решението на съда е, че момичето „изглежда непреклонно по верските въпроси като своята майка“. Адвокатът Симънс обобщава:

„Тук съдът прекрачва границата на допустимото, като поставя ограничения на искреността в религиозните вярвания.“

Елизабет Донован, адвокатката на бащата Кюровски, казва, че решението е взето на базата на изолираното място на обучение, а не заради религията на майката. Тя обяснява, че домашното обучение на момичето се състои в „седене в ъгъла на една от спалните“, където усвоява уроците си от компютърен екран.

Донован казва:

„Клиентът ми е обезпокоен от произлизащата от това изолация и от липсата на досег с по-широка култура. (Аманда не познава лично) хора от различно потекло, хора от различни култури, отношенията на толерантност помежду им, умението да се решават проблеми в отбор, да се създават приятелства, усещаното от загуба на приятели – (не познава) всички онези неща, които дава образованието в държавно училище.“

Донован твърди, че Кюровски е водил момичето на църква и няма възражения срещу влиянието на религията: „Когато двама родители със съвместно попечителство имат разногласия за своите отговорности и не могат да се споразумеят, се обръщаме към съда. Съдът взема предвид всички показания и решава. Г-жа Войдач не хареса решението.“

Симънс е готов да обжалва случая в щатския Върховен съд, ако съдийката не преосмисли решението си. Той казва:

„Това е една ситуация, където домашното образование се оказва напълно успешно. Молим съдът да размисли.“

Роб Райх – професор по политически науки и етика към Станфордския университет, който е писал няколко статии против домашното обучение – е на мнение, че исканията на бащата Кюровски за образованието на дъщеря му трябва да бъдат взети под внимание:

„Неговите предпочитания като цяло би трябвало да се зачитат. Щеше да е странно, ако не се зачитаха исканията на бащата. В този случай не може решението да е еднакво удовлетворяващо и за двете страни.“

Но Хърб Лондон – президент на вашингтонския консервативен Институт Хъдсън – е на мнение, че съдът на Ню Хемпшир в този случай е „прекрачил правомощията си“:

„Не виждам защо нейната вяра трябва да има каквото и да било значение за решението на съда. Фактът, че тя е отдадена християнка, не би трябвало да въздейства на крайното съдебно решение.“

Г-н Лондон смята, че съдът е проявил „радикален секуларизъм“, при който всяка обществена проява на набожност се смята за „празноглавие“: „При достатъчно натиск съдът ще трябва да размисли. Наистина е неадекватно да се взимат решения от този тип.“

Майк Донъли – адвокат на Асоциацията за защита на домашното обучение – също се надява, че това „неуместно и неоснователно“ решение ще бъде отменено. „Съдът прекрачи границата (на допустимото)“ – казва той, като добавя, че решението е очевидна проява на „враждебност срещу домашното образование или религията – а може би и към двете заедно.“

Източник: FOXNews

Коментар от Стопанина: Нека разгледаме аргументите на бащата и адвокатката Донован.

„Домашното обучение на момичето се състои в „седене в ъгъла на една от спалните“, където усвоява уроците си от компютърен екран.“

Чиста проба внушение, чрез което на „седенето в ъгъла“ се създава представа като за някаква форма на наказание за момичето. Каква е разликата между „седенето в ъгъла“ на класната стая в държавното училище и „седенето в ъгъла“ на спалнята вкъщи? Ищците щяха ли да са по-доволни, ако „Аманда“ не седеше в ъгъла, а бюрото с компютъра беше преместено на средата на спалнята? Трябва ли да очакваме, че занапред ще бъде забранено на всички родители да поставят бюрата с компютрите в ъгъла на спалните, защото децата ще си пишат домашните „като наказани в ъгъла“? Това беше първата манипулация.

Втората е, че противниците на домашното обучение опитват да внушават и друго – „децата са под домашен арест“. Е, няма начин – или ще учиш уроци в ъгъла, или ще играеш на криеница в двора. Не може и двете едновременно. Важи и за домашното, и за държавното образование. Както казва политическият професор по-горе: „В този случай изборът не може да е еднакво удовлетворяващ и за двете страни.“

„Клиентът ми е обезпокоен от произлизащата от това изолация и от липсата на досег с по-широка култура. (Аманда не познава) хора от различно потекло, хора от различни култури, отношенията на толерантност помежду им, умението да се решават проблеми в отбор, да се създават приятелства, усещаното от загуба на приятели – (не познава) всички онези неща, които дава образованието в държавно училище.“

А може би проблемът е, че Аманда не чете порнографската литература на министър Кевин Дженингс; няма да опознае различната гангстерска култура на някои съученици в държавното училище; ще остане „сляпа“ за отношенията между наркодилър и дрогиран ученик, за отношенията на нетолерантност от всякакво естество – включително нетолерантност, проявявана от учители към ученици, които не уважават политическия кумир (Обама или следващия); неумението да се решават проблеми – нито самостоятелно, нито в екип; и всички онези неща, заради които ще има два аборта, докато навърши пълнолетие…

Не съм убеден, че лишаването от тази опитност е нещо добро, но съм убеден, че решението трябва да е на родителя. Родителят решава – това наистина си е негово изконно право, а не правомощие на държавата или на нейните съдилища.

Няколко размисли и страсти за решението на съда:

„Образованието по своята същност е търсене и проучване на нови неща. Едно дете се нуждае от академични, социални, културни и физически съприкосновения с различни преживявания, хора, идеи и обкръжения, за да стане възрастен индивид, който може да взима интелигентни решения за това как може да придобие продуктивен и удовлетворяващ живот.“

Кое дава право на съда да определя авторитарно, че същността на образованието е „търсене и проучване на нови неща“? Напротив, еснафщината, бързото отегчаване и склонността към честа смяна на интересите към нови и нови неща води до слабо опознаване на обектите или темите на интерес. А това е едно типично течение, вдъхновявано от Ариман.

Кое дава право на съда да определя авторитарно, че същността на образованието са интелигентните решения в зряла възраст? И пак Ариман е вдъхновителят на аморални, атеистични и материалистични възгледи с цялата интелигентност, която ги съпровожда.

Защо съдът проявява двоен стандарт? Майката на „Аманда“ е зрял човек, който е взел интелигентното решение да ограничава (частично) детето си от твърдо материалистичното (атеистично и ариманично) влияние на държавното училище. Значи, някой може да взима интелигентни решения, но в крайна сметка трябва да приемем, че самовластниците от съда взимат най-интелигентните, най-продуктивните и най-удовлетворяващи решения?

Напротив – в Новия завет е казано ясно: „Когато се увеличава беззаконието (или неправдата), изстива любовта.“ (Майтей, 24:12) Решението на съда е антихристиянско не просто защото потъпква убежденията на една християнка, а защото това авторитарно и беззаконно решение е престъпление срещу самата Любов (същността на Христос).

 

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

14 коментара за "Пращат дете в държавно училище, лекуват го от християнство"

  1. Jammerbg  30.01.2011 г. | 10:51 ч.

    Мислех, че нещо не е наред с мен…
    Прочетох „личната декларация“ – значи сме поне двама 🙂

  2. Bella In Black  30.01.2011 г. | 13:40 ч.

    Значи на д-жавата и нейното „правосъдие“ е позволено да решава вместо родителите в каква форма на обучение да се учи едно дете. А също и да казва до каква степен е допустимо да проповядваш религията си. Каква ли е логиката зад това? Непреклонен християнин = лош човек? И в цялата тази работа така и не разбрах дали поне веднъж са запитали ДЕТЕТО къде то иска да учи – у дома или в д-жавно училище. Не че и да го попитат някой ще уважи неговото желание ,щом игнорират това на един възрастен[майката] то какво значение биха имали думите на едно дете.

    „Държавното училище ме потискаше, изпълваше ме с противоречиви и взаимоизключващи се представи, като по никакъв начин не подреди живота или мислите ми така, че да бъда щастлив.“ – ученичка съм последна година в д-жавно училище и определено мога да асоциирам чувствата си с това изказване. :/

  3. Димитър  30.01.2011 г. | 14:00 ч.

    Напълно съм съгласен с коментара ти ,Стопанино … както и със заключението:
    „Всъщност държавните училища за мен са храмове на невежеството.“

    Това което дават училищата като знание е нищожно сравнение с вредата която нанасят … да не говорим, че от 90-та година на сам дори и „знанието“ което трябва да дават /в БГ/ е под всякаква критика! Като добавим и манипулативната насоченост на изучаваното в училищата … и резултатът е плачевен. Тотална обърканост и невежество, „ариманична“ удовлетвореност струи от от образователната система и училищата!

  4. vancho111  30.01.2011 г. | 16:11 ч.

    Подписвам се с две ръце,особено за края.
    Браво Стопанино!

  5. zaharia  30.01.2011 г. | 19:13 ч.

    Ужасно тъжна история, явно отиваме към деня, когато държавата ще започне да забранява на хората, които са по-пробудени или пък по-вярващи да отглеждат деца. А може даже и да започнат да отнемат децата на родителите, които си позволяват да ги учат на нещо различно от официално одобрената доктрина…

  6. zaharia  30.01.2011 г. | 22:37 ч.

    Виждам че много от писалите са останали с неприятни спомени от държавното училище, та ми се иска да ви поздравя всички с една от любимите ми песни http://vbox7.com/play:a778354b

  7. Varsin  31.01.2011 г. | 00:25 ч.

    Цялата история е много объркана – бащата иска едно, майката друго, един адвокат казва едно, друг друго – загубих връзката. Пък и това е някакъв частен случай. Що се отнася до религията – училищата не трябда да дават предпочитание на никоя от религиите – нито на християнство, нито на ислям, нито будизъм… Има много пътища към истината, и ако някой вижда, че пътя на езотеричното християнство го води към истината, това не означава, че всички трябва да вървят по този път. Целта на училището е да подготви човека за земния му път и да го адаптира към земнита условия и обществото, но човек трябва сам да намери правилния за неговото духовно развитие път – не училището или университете ще му го посочат.

  8. Стопанина  31.01.2011 г. | 00:44 ч.

    @Varsin

    Загубил си и връзката, че в материала не се обсъжда какво трябва да се преподава в държавното училище, а дали държавата и нейните съдилища имат законно и морално право да задължават децата да ходят в техните училища. Частният случай е поредната атака срещу домашното образование. Такива атаки има много в целия „цивилизован свят“. Най-активни са атаките именно в САЩ и Великобритания, което също е доста показателно.

  9. Varsin  31.01.2011 г. | 01:43 ч.

    @Стопанина

    Ами заглавието е подвеждащо – “ …лекуват го от християнство“. Иначе е факт, че в повечето държави законът изисква децата да посещават държавните или оторизираните от държавата училища и родители които не изпрашат децата си на такова училище биват съотвено репресирани както повелява самият закон! Но какво може да се направи срещу това? Да се поставя на обсъждане дали държавата има морално право (законно право има разбира се – нали такъв е законът) не би довело до нищо! И какво ако държавата няма това морално право – важното е че има законното право. Да се направи партия която да влезе в парламента и да промени закона – абсурд!

    Доколкото ми е известно в Америка училището не е задължително, например има случаи на европейци които не желаят децата им да учат терията на Дарвин, но са задължени в Европа да пращат децата си на училище където това се учи, то такива семейства получават политическо убежище в Америка и обучават децата си в къщи. Не ми беше известно, че в САЩ има вече атаки срещу домашното образование, но като се има в предвид накъде върви светът, тези атаки са разбираеми и нищо чудно и там да бъде въведено задължително държавно(централно контролирано) обучение – всъщност това е доста интересно наблюдение потвърждаващо тенденцията на световното глобализиране – не може всеки да си възпитава детето както си иска в един глобален свят с едно централно управление.

  10. Стопанина  31.01.2011 г. | 02:20 ч.

    Във въпросните държави домашното образование (засега) е напълно легална алтернатива на общественото образование. Така че първият ти абзац няма валидност. Социалните служби и изобщо властите могат да прекратяват домашното обучение само ако ученикът не покрива изискванията за академично ниво. Тъй като „Аманда“ си взима изпитите, не може да има претенции към досегашното й обучение. Конкретният случай е без прецедент, което е причината да бъде и толкова скандален.

    Не е вярно също, че в Америка образованието не е задължително. До определена възраст е задължително.

    Не смятам, че заглавието на материала е подвеждащо.

  11. Владимир Помаков  02.02.2011 г. | 18:06 ч.

    Сетих се за автобиографичните книги на проф. Александър Балабанов – за мен много голям човек и българин ! – „И аз на тоя свят“ и „Спомени от разни времена“. Голяма част от разказа му (в първата книга особено) е посветена на образованието му и то най-вече гимназиалното в София, в единствената тогава класическа гимназия у нас. Тя е била държавно училище и е била едно наистина чудесно място не само за обучаване, но и за възпитаване на младия човек. Това е било в края на 19-и век. Колко много се е променил оттогава светът към лошо!
    Естествено, че в основата на тая „ариманщина“ е глоБализацията или установяването на „феодализма на 21-и век“. Но как да се съпротивлява човек на тая тенденция. Оруел доста точно е описал какво ще представлява тоя феодализъм, и доста безнадеждно при това… А пък историята показва, че когато някаква част от някакво човешко общество – да речем определена прослойка от него – си е поставила за цел да промени хода й в нова посока, без значение дали водеща към добро или към лошо, тя трябва да е готова да изтреби една осезателна част от това общество. Иначе просто нищо не се получава! Поне в материалния свят е така, а аз сега-засега съм в него…

  12. iins  11.02.2011 г. | 20:57 ч.

    Предполагам съществува законова възможност родителя да избира домашно обучение вместо общественото. Щом детето е дадено на майката и тя е направила този избор, значи така трябва да е, и не е работа на бащата или съда да определят друго.

    Може да се коментира решението само ако има основания да се смята, че детето е в недобра среда, в смисъл ако родителя му (майката в случая) не полага грижи за него или му влияе някак и т.н. Но от изложеното като информация не може да се прецени. Трябва да се знае какво точно става в дома, има си хора, които се занимават с това на място. Не изключвам бащата да е загрижен именно по такива причини. Но това трябва да се докаже първо.

    Във връзка с това, че в САЩ и Англия не позволявали домашното образование, се сещам за тази статия, точно със случай, когато децата се обучават от родителите си – „За някои деца светът е класна стая“ http://dobritenovini.blogspot.com/2011/01/blog-post_16.html Дано това да бъде нормална практика и занапред, избора е на родителя.

  13. zaharia  12.02.2011 г. | 00:13 ч.

    @iins

    Понеже тази статия която посочваш аз я превеждах, искам да кажа че не съм проверявала доколко информацията отговаря на истината. Източник са Msn, а там съм попадала на някои доста манипулативни материали. Във всеки случай, дори и всичко да е така както е описано, аз съм на мнение, че такива случаи на домашно обучение са голяма рядкост и като цяло смятам, че тенденцията е държавното образование да става все по-задължително, а пък домашното обучение на децата да става все по-малко желателно. Просто тези, които управляват света имат интерес да индоктринират децата по подходящ начин от най-ранна възраст. Как така ще разрешават на хората да си възпитават децата както им изнася? Няма такива филми! Засега може и да има такива еденични случаи на обучение в домашни условия, но много скоро ще им се спре кранчето за съжаление…

  14. iins  12.02.2011 г. | 01:02 ч.

    Само дете да учи у дома цял ден за мен не е добра идея впрочем. Ако има няколко събрани такива, и се занимават заедно, става горе долу. Но приятелите и общуването с връстници са по-важни от знанието, което преподават учителите. Така че бих го пратил там, като му кажа много да не ги слуша какво разправят учителите, а да си гледа живота – като естествено това, което наистина трябва да знае ще му го преподам аз и ще му кажа да го следи и в училище.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.