Несортирани практически правила от Учителя – трета част

Какво е нужно на ученика? Всеки ден да употребява по 10-20 минути, най-много половин час, да съсредоточи мисълта си и да размишлява върху великото и съвършеното като идеал за своя живот. Мислете и вие за оня идеален свят, в който живеят ангелите, светиите, напредналите същества. Стремете се поне половин час да живеете в светлия, възвишен свят. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1931-32)

От друга страна, трябва да обърнете внимание и на това как сядате. Всички вие ходите, сядате, тичате, вдигате прах. Но и за сядането си има изкуство, което изключва всякакво бързане. Всяко нещо, което правим, трябва да е строго осмислено, трябва да бъде музикално, художествено, поетично. За всичките ни действия трябва да казват: «В тези хора има музика!» (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

В Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща.  (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй –разправии не се позволяват! (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Резултатът на безсмислието е безумието. Резултатът на безчувствието е отсъствието на чистота, а когато човек изгуби чистотата си, очите му пожълтяват. Това показва разстройство на черния дроб. Ще лекувате черния си дроб, постоянно ще го разтривате. Който започне да отслабва физически, нека прави разтривки на стомаха си. Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода. Ще стоите във водата около пет-десет минути и ще си правите разтривки, докато в организма ви бъде предизвикана реакция. По този начин вие ще можете да се излекувате. (ДВАТА СВЕЩЕНИ ПРИНЦИПА, Съборни беседи от Събора през 1925 г. в Търново)

Да речем, имате някой лош навик; когато се усетите, че изпадате под неговото въздействие, започнете да броите: едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет… Ще видите как докато изброите, ще ви мине – ще се освободите от въздействието му. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение – днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и гледа само напред. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Ако искате да свържете приятелство с един човек, намерете най-добрата черта в характера му и я дръжте винаги в себе си. При това ще подхранваш тази черта –всеки ден ще я поливаш, ще й даваш храна, за да расте. Като израсте, ще намериш друга добра черта в него, която всеки ден ще подхранваш. Държиш ли някоя лоша черта на човека в себе си, знай, че никакво приятелство не може да съществува между вас. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Който не разбира Божественото, несъзнателно греши. Той взима човешкото вместо Божественото, както неопитният взима фалшивата монета за чиста. Някой забелязва, че са му дали фалшива монета, но гледа да я прокара някак. Грешката му е съзнателна. Какво трябва да направи? Да отдели монетата настрана. Така ще изправите грешките на другите. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я или я заровете в земята, но не правете опит да я прокарате. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Има ли повече топлина [в природата], това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение беше констатирано във всеобщата война [Първата световна война]. Когато германците, които бяха съюзници с българите и с турците, взимаха надмощие във войната, времето винаги беше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето ставаше топло. Тези и редица други причини могат да повлияят на времето да стане по-топло или по-студено. Когато Централните сили, германците и съюзниците им, взимаха надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действаше по права линия. Когато Съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действаше по криви линии. В електричеството и в магнетизма действат две състояния – възходящо и низходящо. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Аз превеждам това така: Ако не вземете положението на малките деца, не можете да влезете в никоя окултна школа, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второто правило е: Ученикът на Окултната школа трябва да се научи на мълчание – да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде концентрирана и строго определена, а не разсеяна; в нея да няма противоположни мисли и съмнения. Някой казва „аз мисля“, но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете в тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Тяхното „философско“ мислене е чесане, а черепите и костите им показват докъде те стигат с тяхното правилно мислене. На вас ви предстои първо да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: «Откъде ще знаем, коя мисъл е права?» Това не се доказва, в Окултната школа не се дават доказателства. Това е един закон, вложен още в началото у човека – способността на душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата винаги мисли право, няма защо да доказвам това. Всеки може да го изпита, стига да се върне към първоначалното си положение, от което се е отклонил; това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до състоянието да изпитваш тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те напуснат, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко зад Завесата, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате, като отдавате един на друг уважение и почит. Нека нашите действия спрямо ближните ни да бъдат израз на същото вътрешно разположение, което ние имаме, когато вършим нещо за Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна, направете следното: Представете си, че вие се намирате в най-голямо бедствие или че се давите в някоя дълбока река и тази именно ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство ще изпитате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: «Ако това може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна.» Или обратно – допуснете, че тази ваша сестра, която не обичате, се дави в морето. Веднага идете при нея и си кажете: «Хайде, аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а винаги по-силният трябва да спаси по-слабия.» Това са примери за упражнения, които ви се дават за саморазвитие. Вие сега ще правите упражнения. Ще попитате как. Щом пожелаете да направите едно упражнение, ще се молите един, два, три, четири, до четиринадесет дена наред да го изпълните и щом почувствате в себе си известно вътрешно разположение, че сте готови да го направите, ще пристъпите към упражнението. А сега вие чакате нещата сами по себе си да се изгладят. Наистина те се изглаждат и по този начин, но тогава резултатът е съвсем различен. Опитайте се всички да направите едно от тези упражнения. Само така ще има смисъл стихът: „Молете се един за друг, за да се изцерите.“ Молете се един до четиринадесет дена и Духът ще каже: Сега вече упражнението може да се направи. Духът казва: «Когато пътят на някого е Богоугоден, Бог ще го примири.» (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Учете се на Закона на доволството – бъдете доволни, и то не външно, а отвътре, от сърце. Като е тъй, каквото и да ви се случи, ще го понесете доброволно, съзнателно. Позволено е да пъшкате, да страдате, но страданията си ще понасяте доброволно, съзнателно – човек трябва да понася страданията си с достойнство. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Защо се мъчи човек? Защото не обича мъчението. Щом го обикне, то го освобождава. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Как да се освободя от скръбта? Като я обикнеш. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр: извикай радостта и я постави на същото място. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, 1937-38)

Ще ви дам задача – да работите за мен само по пет минути. Под това разбирам да отделите по пет минути на ден за Любовта, за Христа. В пет минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, той не е никакъв ученик; ако не поработи пет минути за Христа, неговата работа е свършена. Никакви разисквания, никакво философстване, а право на работа! В тези пет минути ще забравите и жена си, и децата си, и всичко останало! Ще работите съзнателно за Христа, а след това ще философствате, ще разисквате и ще питате изчерпа ли се този въпрос? Забележете: пет минути! Сто дена по пет минути колко прави? Този опит ще правите в продължение на десет години. Един микроскопически опит, а за една година прави тридесет часа и двадесет и пет минути, за десет години – триста и четири часа или двадесет и пет дни и четири часа. В продължение на десет години ще посветите двадесет и пет дни на Христа по Закона на Любовта, като работници. Всеки ден по пет минути. Няма да се философства по кой начин да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам две седмици отсега, за да размишлявате върху петте минути или върху двадесет и петте дни за Христа през тези десет години. Който от вас е готов да работи, да влезе да работи – като влезеш в петте минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или нещо друго, а ще се считаш за новороден в Царството Божие, който ще върши Волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи още от първия ден, в който ще работите за Христа. Този пък е вторият опит, второто упражнение: Ще ви определя един ден, през който в определен час ще работите пет минути за Христа. Аз точно ще определя това време и тогава ще изпратя на пътя ви всички мечки. Туй да го знаете! И ако вървите смело, те ще ви отворят път и ще кажат: «Може да се работи за Христа пет минути!» И тия мечки също разбират този закон. И аз ще вървя напред. И след това ще чакате най-важния опит – пет минути за Христа! И да си почистите хубаво вкъщи. Който не си почисти, да му мисли! (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Вие употребявате израза „свободна мисъл“. Под „свободна мисъл“ аз разбирам мисъл, която функционира по Законите на Истината – ако не си в областта на Истината, ти не може да имаш свободна мисъл. Вие говорите също така и за свободни желания и свободни постъпки. Имайте предвид, че вашите желания и постъпки могат да бъдат свободни само ако вие сте в областта на Истината. После вие казвате: любовно желание, любовна мисъл. Тъй както схващате свободната мисъл, тъй ще схващате и любовната мисъл. За да имате любовна мисъл, трябва да сте в областта на Любовта и тогава вашата любовна мисъл ще следва не вашето лично желание, а законите на Любовта. Щом у вас се появи една любовна мисъл, една светла мисъл, веднага трябва да настъпи промяна във вашето състояние. В любовната мисъл, в любовното желание и в любовната постъпка действа Законът на Любовта. В този закон ще се тонирате. След това ще дойдете в областта на Божествената Мъдрост и тогава мисълта ви ще бъде светла, желанието ви ще бъде светло и постъпката ви ще бъде светла. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Реализирай всяка мисъл, която служи за повдигането ти! Това е също както при храненето – ти трябва да приемаш само онази храна, която поддържа твоето здраве, а да не приемаш храната, която уврежда здравето ти. Изпълни всяко желание, което разширява твоята душа, което внася Свобода, внася Любов в душата! Изпълни го и никого не питай! И остави настрана всяко желание, което ограничава Свободата, всяко желание, което ограничава Любовта! (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Същият закон важи и при желанията – желанията трябва да се подбират. Вие трябва да знаете дали всички желания, които идват до вашата душа, са предназначени за вас. Понякога едно желание може да е изпратено до вас само за да го препратите на друго място, то не е изпратено за вас. Някой път получавате по пощата едно адресирано до вас писмо, което трябва да предадете на друг; вие няма да го четете, а само ще го препратите на онзи, за когото то е предназначено. В духовния свят някое писмо може да мине през десет-петнадесет души. Може и някое ваше писмо да е минало през десет души и всеки, който го е получил, да е внесъл по нещо в него. Ако тия хора са напреднали, добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Но ако не са високо издигнати, може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят. Те ще знаят, какво е написано в него. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Онзи ученик, който не знае как да учи, ще търси причината за това в околната среда – ще я намери в съучениците си, ще я намери в баща си, който може да не е богат, да няма достатъчно средства, може да я намери и в своето собствено здраве. Може да намери много фиктивни причини, но същинската причина е в самия него. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.