2011: Една смела и нова антиутопия

Две от най-значимите предсказания за бъдеща антиутопия са книгите „1984“ на Джордж Оруел и „Един смел нов свят“ на Алдъс Хъксли. Между наблюдателите на процесите, водещи към корпоративна диктатура, имаше дебат кой от двамата автори е бил прав. Дали правият е Оруел, който описва свят, репресиран от системи за наблюдение и сигурност, допълнени от насилствени форми на контрол? Или пък прав ще се окаже Хъксли, който си е представял свят, изпълнен със забавления и зрелища, пленителни технологии и изкушения, които ни подтикват да участваме в собственото си поробване?

Днес се оказва, че и Оруел, и Хъксли са били прави. Хъксли предрича първата фаза на нашето поробване. Оруел ни описва втората.

Както в книгата на Хъксли, корпоративната държава стъпка по стъпка ни лиши от свободи, като ни изкушаваше и манипулираше чрез сетивни удоволствия, евтини масови стоки, безгранични кредити, политически театър и други забавления. И докато се забавлявахме, ограниченията, които някога държаха корпоративната власт под контрол, бяха премахнати – законите, които ни пазеха, бяха пренаписани, а ние осиромашахме. Сега кредитите пресъхват, хората от средната класа не могат да си намерят добра работа, обикновените стоки вече не са евтини – така постепенно преминаваме от „Един смел нов свят“ към „1984“. Държавата, осакатена от огромни дефицити, безкрайни войни и корпоративни злоупотреби, се срива към банкрут. Настава времето, когато Големият брат ще се откаже от лицемерието, манипулациите с хляб, зрелища и опияняващите празнословия. Вървим от общество, в което сме майсторски контролирани чрез лъжи и илюзии, към друго, където ще бъдем открито репресирани.

Оруел предрича свят, в който книгите ще бъдат забранени. Хъксли предупреждава за свят, в който никой не иска да чете книги. Оруел предрича държава, използваща безкрайни войни и страхове. Хъксли предупреждава за култура, разсейвана от безмозъчни забавления. Оруел предрича държава, в която всеки разговор и всяка мисъл се наблюдават, а разногласието се наказва жестоко. Хъксли описва държава, в която хората са твърде заети с несъществена информация и клюки, заради което не се вълнуват от истината или важните новини. Оруел предрича, че ще ни поробят със силата на страха. Хъксли предрича, че ще ни поробят чрез силата на изкушенията.

Но Хъксли – имаме основания да смятаме – е само прелюдия към Оруел. Хъксли е разбирал как самите ние ще участваме в собственото си поробване. Оруел е разбирал самото робство. Сега, след като корпоративният преврат приключи, ние сме голи и беззащитни. И започваме да разбираме онова от Карл Маркс, че разюзданият и нерегулиран капитализъм е безмилостна и революционна сила, която експлоатира хората и природата до пълното им изтощение или колапс.

В книгата си Democracy Incorporated (Инкорпорирана демокрация) политическият философ Шелдън Уолин използва термина „обърнат тоталитаризъм“ (inverted totalitarianism), за да опише нашата политическа система. Това е термин, който щеше да е разбираем за Хъксли. При обърнатия тоталитаризъм сложните похвати за корпоративен контрол, репресии и масови манипулации, които многократно надвишават тези на досегашните тоталитарни държави, са успешно прикривани чрез блясъка, суетата и изобилието в потребителското общество. Това постепенно води до отказ от политическата ангажираност и гражданските свободи. Корпоративната държава, която се крие зад паравана на „връзките с обществеността“, зад развлекателния бизнес и безвкусния материализъм на консуматорското общество, ни изяжда отвътре навън. Една такава държава няма чувство за принадлежност към нас или към самата идея за държавност. Тя просто се храни с мършата ни.

Корпоративната държава не се проявява чрез демагогия или чрез харизматичен водач. Характерното за нея е анонимността и безличието на корпорацията. Корпорациите, които наемат привлекателни говорители като Барак Обама, управляват науката, технологиите, образованието и средствата за масово осведомяване. Те контролират посланията във филмите и телевизията. И също като в „Един смел нов свят“, използват всички средства на медиите, за да укрепят своята тирания. Както Уолин пише, нашите средства за осведомяване „възпрепятстват или елиминират всичко, което може да дава точни определения, повече яснота, истински диалози, изобщо всичко, което може да отслаби или излишно да усложни тяхната сложна система от цялостни впечатления.“

Резултатът е едностранчивото представяне на информацията. Имаме знаменитости и царедворци, които се правят на журналисти, експерти и специалисти – те определят какви са нашите проблеми и търпеливо ни очертават границите на позволените действия. Всички онези, които твърдят, че има решения (на проблемите) извън наложените граници, са дамгосвани като „чудаци“ (откачалки), на които не трябва да се обръща внимание, „екстремисти“ или „членове на радикалното ляво“. На далновидни критици като Ралф Надер и Ноам Чомски не се дава трибуна. Приемливите мнения са строго класифицирани. Културата, дирижирана от корпоративните царедворци, се превръща в нещо, което Хъксли определя като доволно послушание и като безкраен оптимизъм – поне до фаталния край.

Не пестим от времето си, за да купуваме продукти, които обещават да променят живота ни и да ни направят по-красиви, уверени или богати (успешни) – в същото време упорито ни лишават от права, пари и възможност за влияние. Всички послания, които получаваме от средствата за масова информация – независимо дали става дума за новини, или за токшоута – ни обещават по-светло и по-щастливо утро. А това, както отбелязва Уолин, е „същата идеология, която подтиква корпоративните лидери да преувеличават ползите и да прикриват загубите – но задължително с усмивка на лице“. И пак той пише, че ние сме опиянени от „несекващия технологичен напредък“, който „поощрява богатите фантазии за индивидуална сила и вечна младост, красота чрез пластични операции и действия в рамките на наносекунди. Това е една култура, изтъкана от блянове за вечно нарастващ контрол и възможности в живота ни. Тези културни хора са податливи на фантазии, защото в по-голямата си част имат богато въображение, но са бедни на полезни научни познания.“

Производствената ни база беше разрушена. Спекуланти и мошеници ограбиха хазната и задигнаха милиарди от малките предприемачи, които бяха заделили пари за пенсии или образование. Гражданските права, включително правото на лично пространство и защитата от неправомерно подслушване, бяха отнети. Основните услуги, в това число общественото образование и системата на здравеопазването, бяха прехвърлени на корпорациите, за да могат да ги експлоатират за печалба. Малцината, които възнегодуваха и отказаха да се присъединят към щастливите корпоративни празнословия, бяха иронизирани от корпоративните масмедии като „ексцентрици“ (откачалки). Нагласите и темпераментите ни бяха ловко дирижирани от корпоративната държава – досущ като тези на отстъпчивите персонажи в „Един смел нов свят“ на Хъксли.

Маските вече падат. И докато все повече и повече хора осъзнават, че са били използвани и ограбени, бързо се пренасяме от „Един смел нов свят“ към „1984“ на Оруел. Обществото все някога ще трябва да се изправи пред някои от особено неприятните истини. Добре платените работни места няма да се върнат. Най-големите дефицити в човешката история означават, че сме попаднали в капана на неизплатимите дългове към банките – това ще бъде използвано от корпоративните държави, за да заличат последните механизми, които пазят правата на гражданите и техните социални осигуровки. Държавата преминава от капиталистическата демокрация към неофеодализъм.

А когато тези истини станат ясни за мнозина, гневът ще замени псевдощастливото задоволство, възпитавано от корпорациите. Дойде краят на индустриалната епоха и джобовете ни са празни – вече 40 милиона американци живеят в пълна нищета, а още десетки милиони са класифицирани на „прага на бедността“. А като добавим и че няма да има кредити за спасяване на ипотеки, погасяване на други задължения към банките и покриване на медицинските разноски – всичко това означава, че обърнатият тоталитаризъм става безполезен.

Непрестанно вървим към Океания на Оруел, като излизаме от Световната държава на Хъксли. Осама бин Ладен играе ролята на Емануел Голдщайн от „1984“. Въпросният Голдщайн от книгата е лицето на врага и терора за пред обществото. Неговите зли действия и потайни намерения за насилие изпълват вечерните новини. Образът на Голдщайн всеки ден се появява за по две минути на телевизорите в Океания като част от ежедневния ритуал на омразата. А без намесата на държавата този Голдщайн, досущ бин Ладен, ще ви убие. Оправдани са всички средства за титаничната борба срещу олицетворението на злото.

Психологическите мъчения на редник Брадли Манинг – от седем месеца той е затворен, без да е осъден за каквото и да било престъпление – са аналогични на пречупването на дисидента Уинстън Смит в края на „1984“. Манинг е арестант под строг режим в карцера на Куантико – военна база на морската пехота във Вирджиния. Той прекарва сам 23 от 24 часа. Няма право на разходки. Няма право на възглавница или завивки на леглото. Военните лекари го тъпчат с антидепресанти. Суровите похвати за мъчения на Гестапо бяха заменени с рафинираните техники, описани от Оруел – тези техники са разработени от държавни психолози, за да превръщат дисиденти като Манинг във вегетиращи хора: „Ние потъпкваме не само телата, но и душите. Така е по-ефективно.“

Мъчителят на Уинстън Смит казва в „1984“:

„Никога повече няма да бъдеш способен на обикновено човешко чувство. В теб всичко ще умре. Никога вече няма да си способен на любов или приятелство, радост от живота или смях, любопитство, смелост или почтеност. Ти ще бъдеш кух. Ние ще те изстискаме и след това ще те напълним със себе си.“ (Превод на цитата от българското издание на „1984“: Лидия Божилова.)

Примката се затяга. Ерата на забавленията се заменя с ера на репресиите. Електронните писма и телефоните на десетки милиони граждани се следят от държавата. Ние сме най-наблюдаваните и шпионирани граждани в човешката история. Безчет охранителни камери улавят ежедневните ни занимания. Нашите склонности и навици се архивират в интернет. Профилите ни се съставят автоматично от компютри. Телата ни са опипвани по летищата и фотографирани от охранителни скенери. А съобщенията на службите, лепенките по колите, плакатите в градския транспорт – всички те постоянно ни призовават да докладваме за съмнителни хора и събития. Врагът е навсякъде.

Тези, които се противят на диктатурата в името на войната срещу тероризма – една война, която още Оруел определя като безкрайна – биват безмилостно заглушавани. Драконовите мерки за сигурност, които бяха използвани за потъпкване на протестите срещу събранията на Г-20 в Питсбърг и Торонто, бяха пресилени и неадекватни спрямо действията от протестантите по улиците. Но посланието беше ясно – НЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА. От ФБР атакуваха антивоенни и палестински активисти – през септември агентите щурмуваха частни домове в Минеаполис и Чикаго, като това е само предястието за всички онези, които се осмелят да оспорват държавната агитаторска риторика. Агентите – нашите мисловни полицаи – иззеха телефони, компютри, документи и лични вещи. На 26 души бяха раздадени призовки да се явят в съда. Тези призовки цитират федералния закон, който забранява „осигуряването на материална подкрепа или ресурси на известни чужди терористични организации“. Терорът, дори за тези, които нямат нищо общо с тероризма, се превръща в оръжието на Големия брат, чрез което той ни пази от самите нас.

„Започваш ли сега да разбираш какъв свят строим? – пише Оруел. – Той е пълната противоположност на глупавите хедонистични утопии на реформаторите от миналото. Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те теб тъпчат, свят, който с усъвършенстването си ще става не по-малко, а повече безмилостен.“ (Превод на цитата: Лидия Божилова.)

* * *

Автор: Крис Хеджис; Chris Hedges; почетен член на The Nation Institute – организация, бореща се за правово общество и опазване/приложение на правата, гарантирани от Конституцията на САЩ. Най-новата му книга е „Смъртта на либералната класа“ (Death of the Liberal Class)
Източник: A Brave New Dystopia @ TruthDig

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

40 коментара за "2011: Една смела и нова антиутопия"

  1. Goodman  06.09.2013 г. | 22:40 ч.

    Стопанина

    Болшевизма отдавна марширува към Запада.

    и

    масонството положи глава върху олтара на световния комунизъм – царството на Ариман!


    Май взаимно се изключват тези двете.

    @Стопанина

    Не виждам противоречие, но е възможно да говорим за различни неща.

    Ето моето виждане.
    От както е създаден комунизма, винаги е служил на създателите си. При това толкова брутално-ефективно, че на западните ложи им се наложи да го озаптят преждевременно. Иначе щеше да стане – царството построено, а царят още не е въплътен. Ами явно му е дошло времето и последния рестарт е видим навсякъде. Поне за мен.

    В един от подкастите обясняваше как в болшевизма се появили степени на посвещение. И също, че имало разлика между целите на западните ложи и тези нови – болшевишките. Нито разбирам каква е принципната разлика, нито виждам такава въобще. Даже ако съвсем излезем от областта на окултизма и поставим нещата на материалистично разглеждане, би могло да се твърди, че славянството е тотално заробено от Запада през последния век. Което поражда привидно противоречие – хем роби, хем заробваме и господарите си. Не, просто НСР е създаден в утробата на славянството, за да завладее и останалия свят.

    Също така в онзи подкаст се споменаваше и за отделните цели на Ватикана. Е, къде са разликите? Нацизъм, фашизъм, а сега и комунизъм – всички ползват добре разработените канали на Църквата, за да покварят обществата.

    Според новия метод на само-посвещение – Антропософията, явно не съм стигнал достатъчно далеч, за да наблюдавам духовните процеси зад събитията, които коментирам. Но смея да твърдя, че доколкото се опирам на собствената си логика и също толкова на интуицията (тази бъдеща способност на хората 🙂 ), откривам все повече аргументи в подкрепа на личния си понятиен свят.

    Ще се радвам да ми посочиш, къде греша според теб.

  2. Стопанина  06.09.2013 г. | 22:52 ч.

    Ще се радвам да ми посочиш, къде греша според теб.

    В подкастовете бях посочил разликите и бях уточнил, че понякога или често четирите течения на злото си сътрудничат.

  3. Goodman  06.09.2013 г. | 23:12 ч.

    Стопанина

    Ще се радвам да ми посочиш, къде греша според теб.

    В подкастовете бях посочил разликите и бях уточнил, че понякога или често четирите течения на злото си сътрудничат.

    Знам, че си посочил разлики. Внимателно съм слушал. Но къде са твоите аргументи? Моите съм ги написал по-горе.
    Защо болшевизма да е попаднал под влиянието на Сорат? Той болшевизма направо „построи светлото бъдеще“ на Ариман. Двете не се противоречат, но как точно са свързани?
    Защо Ватикана се стреми да постави „един паднал Ангел“ на световния престол, като е напълно очевидно, че през цялото време работи в полза на един друг „паднал Архангел“?

    Не се заяждам, но темата ми е важна. А нещата се движат в посока „The Mangurov case“ – твърдят се неща, а аргументите сами да си ги търсим. Ти поне отговаряш, а оня „антропософ“ (кавичките са на госпожа Ирония) хвърля бомбата и бяга.

  4. Стопанина  07.09.2013 г. | 00:11 ч.

    Даже ако съвсем излезем от областта на окултизма и поставим нещата на материалистично разглеждане…

    Ако извадиш окултизма от уравнението и разглеждаш светски (материалистично) четирите основни течения на злото, е очаквано да стигнеш до изводите, до които стигаш. Разликата между тези четири течения обаче се вижда само в окултен контекст.

    Примери:

    Болшевиките, отцепили се от своите западни създатели и прилагащи свои методи на посвещение, НЕ служат на мировата еволюция. И обратно – западните ложи са част от детерминизма на еволюцията ни. Те вършат мръсна, но необходима и полезна работа. Затова западните окултни ложи никога не биха си позволили крайностите, до които могат да стигнат развързаните болшевики.

    Помня, че бях дал един хубав пример с хипотетичната бомба, която може да унищожи целия свят. Западните никога не биха натиснали „червения бутон“, който би сложил край на всичко, постигнато дотук в хода на еволюцията, а също и бъдещето. Защото преследват конкретни цели, всяка от които е свързана със съществуването на човечеството и Земята. Болшевиките, чрез които се проявява Сорат – демон на злото, останал от предишна мирова еволюция, е върл противник на всеки Аз и на Христос. Те биха задействали бомбата, ако са притиснати до стената. Разбира се, ако предположим, че такива болшевики все още съществуват и заемат ключови позиции във властта. Въпросът, с който започнах дискусията, беше дали такива болшевики вече не са отритнати от властта – склонен съм да приема, че западните ложи междувременно са изолирали (почти) всички „самодейци“ сред болшевиките.

    Йезуитският орден може и да подпомага някои цели на западните окултно-политически ложи, но няма за цел да въплъщава Ариман. И да иска, няма необходимите технологични средства. И да имаше такива средства, царуването на Ариман е неотменимо събитие в мировата еволюция – част от детерминизма – а това предопределение включва КЪДЕ и от КОГО да очакваме мръсната работа по подготовката на въплъщението. Нацизмът е подпомаган от Църквата, доколкото тя има интерес от това, но основната инициатива и поддръжка е от западните ложи. А болшевишкият експеримент пък няма нищо общо с йезуитския орден, а си е почти изцяло дело на Запада. Що се отнася до поставянето на паднал ангел, вместо архангел, на мястото на Христос – това също е лесно обяснимо от окултна гледна точка, ако разбираме разликата между Луцифер и Ариман, както и това, че те всъщност са противопоставени, макар и да могат „да си подават топката“.

    Четвъртото течение на злото – източните факири – работят по своя линия, като за тях също съм сигурен, че продължават да са самостоятелно течение. Даже са по-силни от времето на Щайнер, а Щайнер в една-две лекции предупреждава, че ако до края на 20. век антропософията не стигне доникъде, разширяването на азиатския окултизъм и влиянието му над християнските страни ще е неизбежно. Личи и само по това, че модерните днес източни учения са против „християнството“ на Църквата (йезуитите), против Христос са, против са материализма на западните ложи и действат много активно в пост-болшевишка Русия.

    Окултно погледнато, четирите течения на злото са ясно различими. И доколкото имат общо помежду си, е, че имат някои общи интереси. А главният им общ интерес е да противодействат на Христовия импулс, да притъпят наченките на етерното ясновиждане, да отклонят еволюцията, предвидена от йерархиите… Ама всеки, без да броим болшевиките, тегли еволюцията в своя посока, за свои егоистични цели. На болшевиките целите също са егоистични, но са извън всякакъв еволюционен контекст. Това, че всички използват пари, антихристиянски идеологии и опитват да покваряват човечеството, не ги прави едно и също!

    Но къде са твоите аргументи?

    В окултното. Освен че всичко в подкастовете беше съобразено с лекциите на Щайнер за четирите течения на злото – не съм си го изсмукал от пръстите и не приемам забележката за Mangurov case – бях дал и по-съвременни примери. А и бях онагледил разликата между самодейците-болшевики и западните ложи чрез примера с бомбата. Според мен това с бомбата, слагаща край на еволюцията, (колкото и да е нескромно) е възможно най-удачният пример за разликата, който може да се даде.

    Той болшевизма направо “построи светлото бъдеще” на Ариман.

    Смесваш безспорно ариманичната същност на трудовете от Ленин и Троцки с това, в което се изражда болшевизмът на практика. Поне сред посветените соратови слуги. Теоретично комунистическият експеримент на западните ложи действително е царство на Ариман. Въпросът е в какво се видоизменя – докъде стига приложението на теорията. А този експеримент се видоизменя в соратизъм, на който има рецидиви дори в наши дни. Мога да дам и пресни-пресни примери от руските форуми, които посещавам през последния месец. За мен те са свидетелство, че, макар западните ложи да си откупуват обратно временно изгубеното влияние от сорат-болшевиките, и до днес има някои соратови слуги на ключови позиции в руската власт. Може вече да са ограничени и на отмиране, но още ги има.

    Защо Ватикана се стреми да постави “един паднал Ангел” на световния престол, като е напълно очевидно, че през цялото време работи в полза на един друг “паднал Архангел”?

    Няма противоречие. Силно луциферизираната представа за Христос, която Църквата проповядва, подпомага Ариман. Как? Най-малкото като отблъсква много хора от религията и ги запраща в лапите на аримановия материализъм. Но целите на йезуитите и западните ложи продължават да са различни. Иначе Църквата отдавна щеше да е „затворила дюкяна“ и да проповядва, че Христос е измислен от римляните или че е отзвук от още по-древни религиозни суеверия. Ариман и падналите архангели отричат Христос. Луцифер и падналите ангели не Го отричат, а Му придават чисто човешки характеристики или Му изграждат изкривен, илюзорен образ – точно това, което прави Ватиканът.

    Вадиш ли окултизма от размишленията, ще говорим на различен език и неотменно ще стигаме до различни изводи.

  5. Savana Blue  07.09.2013 г. | 00:48 ч.

    Такаа, до тук, тези черни ложи, и това, което те искат да направят, като ли че всичко е ясно. Важно е да се знае за тях. Но братя мили, има и една Бяла Ложа. И тя си работи, както в миналото, така и сега, така и за в бъдеще ще работи….. Да не говорим, че и черната ложа и бялата ложа са под контрол…., от едно по високо място. Така, че нещата стават още по интересни в контекста на детерминизма и предстоящото бъдеще! На Белите им е отредена победата!

  6. Стопанина  07.09.2013 г. | 00:58 ч.

    На Белите им е отредена победата!

    И така да е, за мен не е без значение колко жертви ще струва тази победа. Защото има триумфални победи, но и тъжни победи, на които ти е трудно да се зарадваш.

  7. Goodman  07.09.2013 г. | 09:16 ч.

    Благодаря за пояснението.

  8. Gergana  07.09.2013 г. | 13:55 ч.

    Каква е „наградата“, на която соратовите слуги се надяват? Да речем аримановите се стремят към безсмъртие… На какво разчитат първите? На това не мога да си отговоря.

  9. Стопанина  07.09.2013 г. | 14:12 ч.

    @ Гери

    По мое мнение, целта им е власт заради самата власт. Те целят власт над възможно най-много хора, затова искат да я разпространяват. И най-вече: властта не е нищо, ако не се упражнява. Импулсите от тъмните архаи (чрез които най-силно се проявява Сорат) не рационализират злото – това зло цели да стъпче човешкия Аз в калта, да го унизи, да го изтезава заради самото парещо удоволствие на мъчителя.

    При западните ложи властта е съобразена изцяло с еволюцията – експлоатират се атавистичните луциферови влияния и се правят опити за налагане на едно подранило бъдеще (ариманизъм). Човешкият Аз им е необходим – за целите на собственото им безсмъртие, като и за целите на падналите духове. Затова, колкото и да наподобяват болшевиките, т. нар. масони изключително рядко прибягват до пряко атакуване на Аза. Такива случаи имаме при изтезанията и униженията на тамплиерите през Средновековието и при окултното пленничество. Но тези магии, както казва Щайнер, се смятат за нередни и сред самите западни окултисти.

  10. Gergana  07.09.2013 г. | 14:27 ч.

    При западните ложи властта е съобразена изцяло с еволюцията – експлоатират се атавистичните луциферови влияния и се правят опити за налагане на едно подранило бъдеще (ариманизъм).

    Благодаря. Именно защото тези луцефирични влияния също се експлоатират, много хора се объркват кой кой е.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.