Несортирани практически правила от Учителя – втора част

Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл; мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная. И друго: ще бъдете конкретни и предметни в изразите си. Не говорете мъгливи неща – неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието. На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са водата, въздухът, Слънцето и т.н. Водата указва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка – ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тях. Ще забележите, че в детската душа ще възникнат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. Имайте предвид и следното: когато някой възпитател или възпитателка, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не им е позволено едновременно с това да преживяват някое свое душевно състояние, да ги безпокои някоя тяхна вътрешна мисъл или някой извършен от тях грях. Мислят ли за този грях, няма да постигнат целта си – каквото и да направите, колкото малко и да е то, в туй най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. След това той може да си мисли върху направената грешка, но когато иска да приложи някоя Божествена Идея, трябва непременно да е чист. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново 19-25 август 1921 г.)

Когато сте обезсърчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки във вас трябва да благодарят, да се радват, че живеят и се ползват от благата на живота. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5-10-15 минути вдълбочен в себе си, всички мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен Начин – щом изгрее Слънцето, ще се разрешат. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Аз излагам велики Божествени Закони, които, ако искате, ще изпълните, ако не – ще си носите последствията. Имайте предвид, че тези Закони, тези сили, с които влизате във връзка, ще започнат да действат върху вас, щом вашето съзнание се пробуди. Този Закон е неизбежен. Никакви чадъри, никакви големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от Слънцето, от тази Жива Светлина. Привиквайте главите си на тази Жива Светлина, ходете гологлави! Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под сериозна работа аз разбирам движение – разбирам, че трябва да се върви, а не да се стои на едно място. Мисълта дали сте стари или млади не трябва да ви занимава – ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да реши някоя задача – ляга си вечер, но в ума си държи мисълта, че на сутринта ще трябва да стане рано, за да реши задачата; и става. Някои от вас може да имат само два-три часа още да учат и после ще заспят. Нищо от това, ще продължат на другия ден – ако не в този живот, то в другия живот ще продължат и то от там, до където са стигнали. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, ще се мъчи цял ден да си припомни върху какво е мислил предишния ден, но няма да може да си го припомни. И друго едно положение: Ще проучите кои моменти през деня съответстват на кротостта, кои на смирението, кои на електричеството, на магнетизма, на скръбта и мъчението. Те всички се поляризират – мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Често хората се страхуват от слънчевите лъчи, да не почернеят. Какво лошо има в почерняването? Който почернее от Слънцето, трябва даже да се радва, защото това показва, че той е здрав човек. Ако човек не загаря, не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав и затова Слънцето не може да му въздейства, не може да го лекува. Следователно, ако човек изгаря от Слънцето, той трябва да се радва, защото Слънцето може да го лекува. […] Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернотата, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма му и впоследствие причинява редица болезнени състояния. В духовния човек тази гъста материя излиза на повърхността и той се чисти, а в обикновения човек тя остава вътре. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Росната капка крие в себе си електричество и магнетизъм. Като знаете това, не изтърсвайте дъждовните капки от дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали – напротив, цветът на дрехата става по-хубав. Друг е въпросът, ако дъждовните капки са смесени с с прах и сажди, те развалят дрехата. Чистата росна капка обаче носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усеща уханието на росните капки. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Дъждът е символ на Божествения Живот – една капка дъжд от 22 март до 22 септември е равна на една английска лира. Всяка капка носи магнетизъм в голямо количество. В май, юни, юли простудяване не става. През тези месеци, като вали дъжд, облечете си стари дрехи и излезте вън, на дъжда, за да ви окъпе. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи, 1920)

Облеклото трябва да бъде широко, за да става постепенно проветряване на тялото и да протичат свободно електрическите и магнетичните течения. То трябва да е леко, жените трябва да си направят такива облекла, които да прилягат добре на тялото им. Аз бих желал жените на Бялото братство да имат особена осанка, да се стремят към красота на тялото, да се развиват. Затуй давам на всички ви тези упражнения  да не сте хилави. (Въпрос: С какви цветове да се обличаме?) Всеки си има предпочитание към някой цвят. Бъдете верни на този цвят, който вие си обичате, спрете се на него, гледайте и вашите приятели да го обикнат. И ако стигнете до съчетание на вашия вкус с вкуса на приятелите си, ще се намирате в щастливо положение. Но ако те не го харесват, ще започнат да казват: «Този ли цвят намери?» И с това ще започнат да ви внушават отрицателни мисли. Носете меки, не много ярки цветове. (Въпрос: Къси или дълги рокли да носим? Вие как смятате, кои са по-практични?) Късите са по-практични. Изобщо този въпрос жените могат да разрешат отлично сами. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново, 19-25 август 1921 г.)

Развиването на гласа зависи от белите дробове и от ларинкса, следователно никога не трябва да оставяте ларинкса си да преминава рязко от студено към топло състояние и обратно. Друго – разните изкуствени киселини развалят гласа, затова онзи, който иска да има хубав глас, трябва да яде повече сладки храни. Когато излизате на открити места, правете всевъзможни упражнения с гласа си. Щом останете сами, пейте си! Работете със Закона за внушението за гласа си – знайте, че гласът зависи от Любовта. Само онзи, който люби, той има глас, той говори. Хора без любов са безгласни. Имайте предвид, че рибите, които най-малко любят, са безгласни, не могат да говорят. И ако ме питате защо те не говорят – защото Любовта в тях не говори. Най-големият ад е в морето – в морето всички са месоядци, там няма тревопасни животни. Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате там пеене, а щом Любовта престане, настава страшно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я – пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е тъжно, надгробно пеене. И тъй, трябва да имаме обект, а обект е животът. Работете чрез Закона на внушението – не си внушавайте, че не можете да пеете, а мислете, че можете да пеете, за да развиете гласа си и прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевлявайте се от тях, те ще ви дадат импулс. Хубаво е понякога да слушате мъже и жени, които минават за добри певци – не слушайте тези, чийто глас не е добре развит, понеже ще имате обратно въздействие. (ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ, Търново 19-25 август 1921 г.)

Всяка мисъл, зародила се в човека, има известно влияние. Някои много малки наглед неща могат да нарушат Закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и много други. Никога не поставяйте препятствие на чистия извор, който блика, за да не се събере кал. Всяка забележка, която направиш на човека, който те обича, е кал, и после ти трябва сам да пиеш тази окаляна вода. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога и тази вода назад не може да се върне – калта ще остане в теб, а Любовта ще си замине и на теб ще ти остане само да чистиш калта. Законът е такъв: Ти не можеш да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, тази кал непременно ще проникне през тебе, водата ще се прецеди, а калта ще остане и ще остави известни утайки в теб, които за да очистиш, понякога са необходими години. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

От учениците се изисква взаимно уважение. Дори да имате някой съученик, сестра или брат, когото не можете да търпите, ще се постараете да развиете у вас такава воля, че да кажете: «Ще го търпя заради моя Учител.» Аз бих желал, когато се срещнете, първо да се зарадвате. Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор и след като ви бият ви пуснат, щом се срещнете, ще се целунете и ще кажете: «Ах, братко! Ах, сестричке!» Но понеже сега не са ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? Защото всички живеете едновременно на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви и видя, че имате чудесно мебелирана къща, и ако искам да живея като вас на физическото поле, а нямам средства, ще хвърля око на къщата ви. Щом забележите туй, щом забележите, че аз съм хвърлил око на къщата ви, сърцето ви веднага ще се свие, ще свиете окото си и ще кажете: «Хайде, този приятел да го няма тук!» А ако аз съм съсредоточен в духовния свят, ще кажа: «Колко се радвам, че имате такава къща!» И сърцето ви ще се отвори, вие ще бъдете доволни. Защо? Защото няма да ви задигна къщата. Така че искам поне от половината от вас да напуснат физическия свят, но не да умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание. Отправяйте ума си към всички разумни същества, чиито дела са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил!“ Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10 минути. Когато човек изпадне в тежко, лошо състояние, при което мислите му се помрачават и чувствата огрубяват, нека направи следното упражнение: Дланите на ръцете се поставят една срещу друга, при което върховете на пръстите се допират. Лявата ръка се тегли по дланта на дясната ръка до китката, след което се изправя в прав ъгъл с дясната ръка, без да прекъсва движението. След това дясната ръка се поставя върху лявата (при това положение и двете ръце са  разположени хоризонтално). Сега дясната ръка се тегли, хлъзга над лявата, до края на средния пръст. Най-после и двете ръце се поставят с дланите си една срещу друга, както при започването на упражнението. Същото упражнение се прави и с дясната ръка. Всичко това става без прекъсване. Направите ли това упражнение няколко пъти, всички лоши състояния ще изчезнат от вас. За три минути съсредоточавате ума си в светлината на съзнанието. Умът се насочва нагоре, по посока на Божественото Слънце, което е винаги над главата. Да застанем в мълчание, да успокоим ума си и да се свържем с Божественото съзнание, да пресеем мислите си, да остане една единствена Божествена мисъл, на която можем да разчитаме. […] [За балансиране на енергиите] с дясната ръка да си поглаждаме лявата страна на главата, а с лявата ръка – дясната страна на главата. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи, 1920)

Ще ви дам няколко правила важни за живота.

  • Първо правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. И всяка мисъл, която не носи соковете на Любовта, не идва от Бога. Следователно всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова, смърт. Оттам, всеки човек, който не възприема Божиите Мисли, непременно ще дойде до смъртта, дето няма никакъв напредък.
  • Второ правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа Светлината на Мъдростта, иде от Бога. И всяка мисъл, която не носи Светлината на Мъдростта, не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт.
  • Трето правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа Свободата на Истината, иде от Бога. И всяка мисъл, която не носи тази Свобода, не е от Бога. Тази мисъл носи робство, ограничение. Дето е робството, там е смъртта. (НАШЕТО МЯСТО, Съборни беседи, 1931)

За учениците давам следното правило: Дойде ли някой да ти иска нещо, не бързай да му дадеш изведнаж! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но приложете новите, за да видите какво ще ви дадат те. Докато не дойде у вас онзи вътрешен любовен подтик да дадете, не давайте! Ама той може да ви каже: «Аз искам, не мога да чакам!» Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положението да дадем, трябва винаги да изпитваме в себе си радост, че сме изпълнили Волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. (РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи, Събора през 1924 г. в София)

Казвам: Не се подпушвай! Имаш едно желание – не го подпушвай! Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействай! Това е закон, който Христос изказал със стиха: Не се противи на злото. Има някакво зло в тебе – дай му място да излезе навън. Не взимай участие в него, а му дай път да се изяви. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, 1932-33)

На всяка лоша мисъл противопоставяй една добра, положителна мисъл. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Като станеш сутрин, кажи си: „Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня!“ Ако започнеш да се съмняваш, сам ще се спънеш. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи, 1920-22)

Ако искате да знаете къде има подземна вода, ще изкопаете една малка дупка, ще сложите там непрана вълна, ще поставите върху нея една паница и ще я заровите. Ако вълната остане суха, значи че там няма вода. Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойство да привлича водата. (КРОТКИТЕ, извънредни беседи, 1921-23)

Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки 100 метра спирайте за малка почивка на крак около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат; щом силите на природата ви противодействат, вие ще харчите енергията си без да се ползвате от тях. Всяка частица в планината е свързана с разумното Начало, което работи в природата. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи, София 1935)

Вървите по улицата и изведнаж ви дойде една добра мисъл – изпълнете я! Например дойде ви мисълта да влезете в един магазин – не питайте защо, а влезте! Или пък изпитваш желанието да се спреш пред някой просяк, да поговориш с него  не питай защо, а се спри! Не се питай защо трябва да направиш това или онова, а изпълни Волята Божия. […] Всеки човек е свързан с хиляди същества и ако ти не можеш да помогнеш на някого, друго същество ще му помогне заради теб. Разкривайте сърцето си за вътрешните преживявания. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи, 1920-22)

Над всички условия е Божият Закон, Божественият Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества. Така е и с народите – каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има нещо, което помага и на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава този Закон и го съблюдава, дотолкова той може да бъде щастлив. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.