Беинса Дуно: Избрано за учителите и учениците

Доколко е верно това предание, не зная. Давид изпратил Соломон да учи в Египет с препоръка до един от великите адепти на училището, Мах-Земру. Този учител му дал един буквар и му поръчал да го научи наизуст. Като син на цар, Соломон имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Соломон го изучил бързо, научил всички точки и запетайки в него, научил формата на всички йероглифи и след като го научил, явил се при учителя си, като казал, че го научил и поискал да учи нещо по-сериозно. Учителят му показал, че между едрите букви, които се виждали в буквара, имало и други букви и му поръчал да го прочете още веднаж, но според вторите букви, според тяхното съдържание. Казал Соломон: «Много сериозен стана този буквар!» Три години по-късно той пак се явил при учителя си и му казал, че изучил и това, но той търси нещо още по-сериозно, още по-дълбоко в света. Учителят му го запитал още веднъж дали е обърнал внимание на всичко, каквото се съдържа в него. Соломон отговорил утвърдително. Тогава учителят му показал, че листата на буквара не били направени от едно и също вещество, а и формата на всеки лист била различна и му дал тогава упътване да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание.) И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този Буквар? Най-после Соломон се върнал в Палестина, без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: «Суета на суетите, всичко е суета! Учих, но не довърших нищо.» И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил туй-онуй, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в Школата, според закона на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Даже и досега още жени в Бялото Братство няма – докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1921-22)

Продължение на разказа за Соломон:

Соломон е писал ПРИТЧИТЕ, писал е и ЕКЛЕЗИАСТ, а ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ е един малък любовен роман. Разните тълкуватели се произнасят различно върху ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ, аз обаче се спирам върху мистическата страна на въпроса. Туй, което повдигна Соломон в света, беше една сунамитка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет да учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи според светото разбиране Книгата на Живота и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имал слабост към жените, бил е човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: «Красивото в живота не е в женитбата, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме какво е Любов.» Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на ония, които пият шестгодишно винце: X, Y, Z седнат на масата, всеки от тях си поръча по половинка винце, пийнат си, развеселят се и започнат: «Ой, вино, вино, руйно вино!» Замислят се дълбоко; пийнат си една чаша, че втора, че трета, и започват отново да пеят. Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: «Заплакала ми е гората, гората още и планината…» И наистина, плаче гората – това е много верно! Плаче гората, че е изсечена, че е изгорена. Плаче гората, но от кого? От човека. Такива са сегашните любовни чувства на хората – чувствата на винцето. […] И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което Соломон имал към сунамитката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея – не се поддала на неговите слабости, не се оженила за него. За нея той написал ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ, която според някои отразява отношението на църквата към Христа. Тази сунамитка, която живя преди две хиляди години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени даже за най-разумния цар, какъвто беше Соломон. Затова тя му каза: «Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мен, ще го изгубиш. Тъй, както аз пася овце, ти трябва да се научиш да пасеш хора.» И действително, отначало Соломон поддържаше това учение, но после дойдоха леки жени от Египет, от Асирия, започна да се храни с шоколадени каши, но и сам той стана на каша. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той повторно срещнал тази сунамитка, която му казала: «Ти направи една грешка – не вървя по правия път!» Той се разкаял от тези думи и казал: «Като дойда пак на Земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.» Преданието казва още, че по времето на Христа Соломон бил един от Неговите най-добри ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Веднъж ме запитаха каква е била сунамката, в която Соломон се влюбил.  Тя била овчарка, както и Соломон. Тия 1200 жени при Соломона бяха овце, които той пасеше. Сунамката казваше на Соломона: «Аз не давам моите овце за твоите. Моите овце са възпитани по друг начин – не както ти възпитаваш твоите. Ти не си добър овчар, не постъпваш както трябва.» Разбиране, философия е нужна на човека, за да се справи с толкова жени. Овцете на Соломона били от различни породи: 300 били от царска порода, от обработен материал – изпредена прежда; 900 били от обикновена порода, необработен материал – непредена прежда. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Соломон направи грешка – взе 300 жени и 900 наложници, но въпреки това не можа да разреши задачата си. Той искаше да изучи женското сърце, но не можа. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943)

Един ден Соломон направил една грешка, заради която дяволът го завел в ада и му казал: «Ще останеш тук при жените си. Всичките ти жени са тук.» Соломон прекарал два-три дни в ада и започнал да мисли какво да работи. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. Един от главните дяволи го запитал: «Какво правиш тук?» Соломон отвърнал: «Меря ада, за да видя каква е дължината и широчината му – искам да съградя тук храм, за да се молят хората.» Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада, като му казал: «Тук не искаме еретици!» Тъй щото, искаш ли да излезеш от ада, стани еретик. Това е единственият метод. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

* * *

Главното в окултната наука е, че ученикът, който влиза в Школата, трябва да види своя Учител и той да му предаде своите уроци, защото без Учител може да четеш колкото искаш окултни книги, но те са за теб безсмислени. Да четеш окултни книги е все едно да учиш музика, да разглеждаш нотите, без да има кой да ти каже как се пеят. Даже може и да правиш опит да пееш, но само когато дойде великият музикант, той ще ти каже, изпее и изсвири всичко тъй, както е написано. И в окултната наука казват, че има два начина за съобщение с Невидимия свят – вътрешен и външен. Външният подлежи на съмнение, а ако се вслушате във вътрешния си глас, който е по-сигурен, няма да се излъжете. (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

В света има само един Учител и Той е Бог. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Когато се говори за свобода на човека, имам предвид онези ограничителни условия, в които човек сам попада. Ето защо трябва да дойдат разумни същества, по-напреднали от човека, за да решат трудните задачи на ученика. Ако не е Учителят, сам ученикът нищо не може да направи. Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Като възприема и прилага даденото от Учителя, ученикът може да го стигне. Но без Учител, нищо не може да постигне. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Когато човек тръгне по Пътя, той трябва да бъде ръководен от някого. Кой е онзи, който ръководи? Където и да отиваш, подбудителната причина да бъде Любовта. Обичаш някого, искаш да отидеш на гости – онзи, който ще те заведе до мястото, това е ръководството, това е Божията Мъдрост, тя ще те придружава. Ако идеш при някои хора и Божията Мъдрост не е с тебе, нищо няма да постигнеш, този път не е правилният път. (ЦЕННОСТИТЕ В ЖИВОТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1937-38)

Мнозина казват: «Учителят трябва да ни учи.» Вие сами ще учите, а Учителят ще ви свети. Щом имате светлина, ще превеждате всичко, което става около вас. Като учите, ще се радвате на ония, които учат. Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки. Тяхната печалба беше и моя. Аз знаех, че като учат, тяхното знание ще дойде и до мене. Ако аз уча, и те ще учат. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Учителят трябва да преподава, а учениците трябва сами да учат. Задачата на Учителя не е да тъпче знания в главата на ученика. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Някой религиозен казва: «Аз се моля по три пъти на ден.» И ученикът казва: «Аз уча по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. По три пъти чета урока си.»  Важно е какво си запомнил. Някой чете урока си по 20 пъти, за да го запомни. Учение трябва! Ще четеш урока, докато го разбереш и запомниш. Като го запомниш, да не го забравяш. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на еди-кое си място на планината има един чист, хубав извор. И без да му кажа, ще го намери, но ще се лута повече време. Като знае де е изворът, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието си, и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек сам да придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или свое верую. Не, в реда на нещата е пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е първият Учител на човека. Следователно никой не се учи сам – човек трябва да се учи от някого. Първият човек беше поставен в рая, за да се учи от Бога. Ще кажете, че той сгреши – яде от плода на забраненото дърво. Той беше още дете, което направи първата грешка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види какво ще стане, така и първият човек яде от забраненото дърво с желание да види какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, заедно с нея и то ще отиде. Казват му обаче да бяга и то бяга. И на първите човеци казаха да бягат. Те послушаха този съвет и избягаха. Ако не бяха избягали, от тях нищо нямаше да остане. […] Защо сгрешиха първите хора?  Защото не знаеха как се работи с бомбата. Грехът е бомба, която лесно експлодира. След експлодирането нищо друго не остава, освен да бягат. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции на Учителя пред ООК, 1931-32)

Като запитали един Велик Учител от древността “ти кой си”, казал: «За умните аз съм най-умният, за глупавите, аз съм най-глупавият; за силните аз съм най-силният; за болните аз съм най-болният; за богатите аз съм най-богатият, а за бедните, аз съм най-беден.» (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Понякога някой казва: «Да видим какво прави Учителят.» Че ако вие знаехте какво прави Учителят, би било добре! Вие виждате дрипите на Учителя, Неговите дрехи. Това не е Учителят, това е една външна обвивка. У един Учител в пълния смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: «Направихме сеанс, ходихме на онзи свят.» Не! Учителят живее в онзи свят – в два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции на пред ООК, 1936-37)

Някои казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се е учил в Египет, Индия и т.н. Не, Великите Учители изобщо не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години да се учат на Слънцето и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат тук, на Земята, те са много прости хора. Вие може да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден сами ще проверите – няма нужда да ви се казва. Туй е една Истина. Както рибите станаха риби, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия начин ще стане всичко това. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Всички искат да станат учители – учители в света няма. Само отношенията на хората в света създават учителите и учениците. От учители няма нужда – ученици са потребни, защото много неща има да се учат. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

От какво зависи благословението на Учителя към ученика? То зависи от две неща:

1. От добрата обхода на ученика към Учителя.

2. Ученикът да учи.

Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек, или двама души, или трима души, или четирима души и т.н. до десет души. Например Христос избра 12 души, върху тях работеше. Всеки от тях имаше по една типична черта. Например Тома имаше особена типична черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше особена врата, имаше особени качества, чрез които Той можеше да работи чрез специални хора в света. Аз сега приготовлявам учениците. И ще дойде време, и ще ви запаля. И като се запалите, вече угасване няма.

Ученик е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силен. Каквото знае, той го прилага. Какъв смисъл има знанието, ако човек се дави и не може да си помогне? Какъв смисъл има знанието, ако те нападнат разбойници, а ти не можеш да им кажеш една дума, с която да се освободиш от тях? Разбойниците никога не обират умния човек. Защо? Той знае как да се справи с тях. И жената никога не търси глупав мъж – като дойде време да избира мъж, тя търси умен. Ако попадне на глупав мъж, тогава тя иска той да бъде богат. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Виждам някой – има си една стая и кухня, но казва: «Учителю, да имам 3-4 мебелирани стаи, ще бъде по-добре.» Иска да не го виждат. Посещавам го на следната година  има четири стаи, кухня, има баня, заграден двор. Казва: «Учителю, много добре стана, но много заборчнях, трябва да плащам голяма лихва. Откъде ще намеря пари?» Че как да го съжаля? Тези задачи са за света. Да имат къща, да строят – това е задача за хората в света, това е предметно учение за тях. За градеж на къщи си има достатъчно хора. За учениците е нужен друг градеж, за вас има друга работа. Туй, което те вършат, не е лошо, но то не е за вас. Ако един ученик е отишъл на училище и иска да строи, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да строят, а той да учи – като свърши училището, тогава ще строи. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, 1937-38)

Вие се намирате в едно училище и аз искам от вас да наблюдавате човешките глави, защото човека може да познаете първо по формата на главата му. Изучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са едно писмо, което говори: очите, носът, устата, езикът, ушите  всичко това говори на този, който разбира техния език. За него е достатъчно само да погледне ухото или окото ви, за да разбере що за човек сте. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)

Невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора – тъй ги наричам аз: “гении”, “светии”, “учители на човечеството”. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Всеки Велик Учител носеше по едно семе за посяване. Първият Учител казваше: «Посейте това семе в сърцето си!» Вторият Учител казваше: «Посейте това семе в умовете си!» Третият Учител казваше: «Посейте това семе в душите си!» Четвъртият Учител казваше: «Посейте това семе във вашия дух! Сиейте и работете!»! И досега обаче хората държат тия семена в златни кутии, и досега те още не са ги посели. Тази е причината за противоречията, които се явяват в сегашния живот. Зад всяко противоречие се крие нарушението на някакъв закон. Човек може да е живял добър живот, но щом наруши един Божествен Закон, противоречията и страданията започват да го следват. В един момент човек може да загуби доброто, което той е спечелил в продължение на много години. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Защо са създадени тези пустини като Сахара? Защо са създадени тези високи планински върхове, дето нищо не расте? Пустините и високите планински върхове са създадени за най-разумните същества в света. Когато искат да изпитат някой адепт или някой учен човек, дали той е разбрал живота, изпращат го да живее в някоя пустиня, дето нищо не живее, дето всичко умира. Изпращат го там при най-бедните условия, дето никой не може да живее, и там го изпитват. Освен в пустините, пращат този адепт и по най-високите места, по най-високите върхове на планините, дето живеят само мъховете и мъхообразните растения – от тях да се учат как да растат, те да им бъдат професори. Мъховете имат тези знания, те са много учени. Там трябва да отиде този адепт – да потъне дълбоко в своето съзнание и да научи великите закони на Живота. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Учителите на Великата Школа са щедри на времето. Хиляди години можеш да учиш, докато научиш нещата така, че никога да не ги забравиш. Мислите ли, че Учителят, като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше. Казвате: «Учителят знае всичко!» Не е така. Аз се радвам, че човек всякога има какво да учи. Радвам се, когато се ограничавам и слизам долу; радвам се, когато съм свободен и се качвам. И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Понякога като ви говоря вие казвате: «Учителю, кога ще свърши туй учение?» Би било голямо нещастие, ако учението се свърши. Когато се свърши учението, ще бъдете долу – когато се свърши, част от вас ще отиде долу. Ако вие сте готови, ще отидете нагоре. Ако не можете да отидете нагоре, ще останете тук на земята, но положението ви ще бъде много лошо. Вие седите и чакате едно разрешение. Какво ще бъде вашето разрешение? Очаквате да дойде Христос и да ви посети Божият Дух. Ами че като ви посети Божият Дух, той ще иска от вас жертва – вие не сте научили този закон. (ЦЕННОСТИТЕ В ЖИВОТА, Лекции пред ООК, 1937-38)

Каквото и да очаква ученикът от Учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От раздвижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които Учителят му го запознава с външния свят, говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т.н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1937)

За да бъде човек ученик, той трябва да бъде във връзка с три същества: с Бога, с един от ангелите в Невидимия свят и с човека, представител на човечеството на Земята. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Ученикът отива при учителите си, а не учителите при ученика. Такъв е законът – в този закон няма изключения, не е известен случай, когато учител е отишъл при ученика си. В Писанието е казано: «Само които Ме намерят, ще придобият Живот.» Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в света. Бог напътва хората към положително знание. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Преди да отваряш очите на слепите, ти трябва да ги научиш да обичат Светлината; преди да отваряш ушите на глухите, ти трябва да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, ти трябва да ги научиш да обичат движението – да знаят как да ходят. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Ако учителят ти е добър и ти учиш добре, ще напредваш. Ако учителят е добър, а ти не учиш, нищо не може да се постигне. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не да бързате да учителствувате, защото по-добре е човек да бъде талантлив ученик, отколкото глупав учител. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Беинса Дуно: Избрано за учителите и учениците"

  1. sunproject  26.11.2010 г. | 22:47 ч.

    Велико е словото излязло от истината,велики са и нейните проводници:
    -Някои казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се е учил в Египет, Индия и т.н. Не, Великите Учители изобщо не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години да се учат на Слънцето и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат тук, на Земята, те са много прости хора. Вие може да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден сами ще проверите – няма нужда да ви се казва. Туй е една Истина. Както рибите станаха риби, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия начин ще стане всичко това. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.