Учителя за отношенията с духовенството – 1/2

Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не би да му отнема богатството. И наистина – българските свещеници са богати: църквата е в техни ръце, а аз нямам никакви приходи, нищо нямам в ръцете си. Най-напред те трябваше да ме приемат – аз съм странник, ида отдалеч. Те имат власт, имат приходи, трябваше да ме приемат в дома си, да покажат своето гостоприемство, своето благородство, да кажат пред света: «Ние първи го приехме.» Моят крак още не е влязъл в къщата им, а те казват: «Виждате ли го този? Да го махнем, той ще развали българския народ.» Те настройват хората срещу мене и казват, че петня Името Божие, че подронвам авторитета на светата църква. Питам ги: Де е вашият Бог? Де е Синът Божи? Синът Божи е Синът на Любовта – де е вашата Любов? Аз никъде не я виждам. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята, за да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по Закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Духовенството се страхува от Мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде Господарят му, ще ни пита: «Прекопахте ли добре лозето?» Хората не го обработват, а делят чуканите. […] Като говоря за духовенството аз зная какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие и аз, и вие, ще се радваме на благата и живота. […] Църквата проповядва едно учение, но то е далеч от това, което проповядва християнството – свещениците проповядват всичко, но не и това, което Христос е учил. Никъде не се проповядва Любов към Бога. Какво значи Любов към Бога? Да бъде човек проводник на Божията Мисъл, на Божиите Добродетели, да бъде човек проводник на Божията Мъдрост, на Истината, да има еднакво отношение към всичко, което Бог е създал. Това аз разбирам религия, която може да помогне на своя народ. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят Истината, българският народ, пък и целият европейски свят, нямаше да изостане толкова назад, както е днес. Българският народ е изостанал толкова назад заради своето духовенство и своите учители. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Идват свещеници при мене, за да ме разпитат това-онова и после казват: «Той не говори за православната църква, против иконите е, против много ритуали на православната църква.» Че какво от това? Аз не дойдох на Земята, за да основавам секта или църква – нито православна църква, нито еврейска, нито евангелистка, нито будистка. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която идва сега в света. И без да говоря, тази епоха ще дойде. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Българският народ е видял от мене само добро, а никога зло. И след това светите старци се осмеляват да ме наричат «лъжеучител»! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в Мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене лъже, никога не може да се извини. Защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог, Той е Единственият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия Закон и Неговото Име. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да ми бъдат благодарни, но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Аз зная защо съм опасен. Светлината при известни условия в живота е опасна. Те казват, че туй новото учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато владиците и поповете се бият с камъни, авторитета им не се ли намалява? Казват: «Това е опасно учение. Ето опасен човек!» Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата  никакви пари! И ако вие сте благородни хора, трябва да ми благодарите, че ви казвам Истината в очите. И не само, че ви казвам тази истина, а живея в нея. […] Някои оспорват думите ми, казват: «Този е свещеник, деца има, жена има, как може без пари?» Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! А владиката, който няма нито жена, нито деца – защо му са пари? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцата на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията Работа влиза. Ако защищавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защищавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: «Той е глупав човек!» Не, не съм глупав. Ще кажете: «Той се хвали.» Онзи, който се хвали, не пали, а аз паля. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Аз не съм против проповядването с пари – всеки човек трябва да бъде възнаграден за своя труд, но казвам: Какво проповядване е това, когато парите са се загнездили в ума на някой проповедник и той говори на хората за Бога? Аз бих похвалил онзи проповедник, който проповядва за Бога от убеждение, без пари – ако пък дойдат парите и това е добре, но той не мисли за тях. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение – ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, а първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Каквото и да направя в това направление, според мене е нищо  много повече трябва да се направи. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Няма по-неприятно нещо за мен от това, да срещна човек, който не говори Истината. Ето защо аз изисквам от българските владици да вършат всичко по убеждение и Любов. Ако постъпват така, аз съм с тях  не постъпват ли с Любов, не съм с тях. Нека дадат на българския народ повече от това, което аз давам. Нека му говорят Истината. Това иска Христос от всички. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Ако аз сега изпъдя свещениците и туря на тяхно място мои хора да венчават и кръщават, те също ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого – нека свещениците вършат своята работа в църквата, тя е тяхен дом и те си носят цялата отговорност. Даже ще им дам и всички наставления. Ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме само да изпълним нашия дълг към човечеството, към новото поколение. Като хора, вие идеализирате всичко – може да обичате народа си, но любовта ви трябва да бъде разумна. Казват, че понякога майките от любов душат децата си. Понякога и държавите със своя патриотизъм погубват народа си. Човек трябва да бъде разумен. А разумният човек не трябва да бъде алчен – силата на разумния човек е в него самия; щастието ни е скрито в това, което носим в себе си, а не отвън. Някой ще каже: «С това знание, което имам, мога да отида навсякъде в света.» И аз мога да кажа: С това знание, което имам, мога навсякъде да отида – и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? Разбирам живота, разбирам природата. Сега съм дошъл в България. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Аз съм готов да разменя мисли с духовенството – с нашите братя владици и свещеници. Ще се качим с тях на Мусала, ще ги поканя на една братска разходка. Ще има от всички: дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала. Първо ще отидем към Бистрица, ще вървим през долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край, и като се качим гора на Мусала, на три хиляди метра височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос ще можем да решим само на Мусала, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов да разговарям по братски с тях – няма да им се смея, ще им кажа: Братко, само тук, на този чист въздух  колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога. Ще кажете: «Той иска да излага владиците.» Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили – ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Вие казвате, че единственото нещо, което може да ни спаси, е вярата: «Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен и ти, и домът ти.» Не, всички трябва да възприемем Любовта, която единствено може да ни спаси – само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, ако владиците и свещениците започнат да проповядват тази Любов, аз ще бъда първият, който ще ги поздрави. Нека всеки духовник да ходи от дом на дом в България и да проповядва не какво е «дъновизъм», какво може да донесе «дъновизмът» на българския народ и какви методи да се приложат против нас, а да проповядва какво може да  донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как майките и бащите да възпитават децата си. Ще кажете: «Нали имаме любов?» Нека свещениците запитат народа дали иска да стои Дънов в България или не. Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България. Нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици да се върнат в православната църква. Но докато народът не се произнесе, ще стоя тук. За мене не е меродавно какво говори духовенството, а какво говори българският народ. Този народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, важно е какво говори българският народ. Аз бих предложил на тези свещеници да направя с тях един опит – да тръгнем от село на село и аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека проповядват и да видим тогава какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина да си е българин, няма да го изменя. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Всеки момент мога да напусна България, стига да заживеете в мир. Ни най-малко не искам да преча на духовниците, нито на властниците. Аз ви говоря за една велика Божествена Истина, която носи добро за всички, а не за мене. Готов съм да направя всичко за вас, стига да сте добри и да живеете в мир. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

И религиозни, и светски хора разсъждават върху въпроса: Бог ли е Христос или обикновен човек. Не съдя свещениците, но казвам, че и те не вярват в Божествения Произход на Христос. Досега аз не съм осъдил нито един свещеник, нито един владика, а им казвам истината. Влизам в една касапница – отдалече мирише: месото е развалено. Казвам на касапина: Месото е развалено, ще се компрометираш пред клиентите. Влизам в една бакалница да си купя захар; опитвам захарта и намирам, че е фалшифицирана. Казвам на бакалина: Приятелю, захарта ти е лоша. Аз нямам нищо против касапина, нито против бакалина, а казвам, че стоката им не е добра. Трябва да продават чиста стока. «Майка ми и баща ми бяха добри, честни хора.» Остави това – като търговец, ти си длъжен да продаваш честно. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Днес Христос обикаля целия свят, всички народи, и се чуди на това, което се проповядва в Негово Име. Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на Символа на православната вяра. Светият Синод седи и мисли какво да прави с еретиците – така наричат моите последователи. Той се чуди какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един Жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама. Ако българският народ трябва да чуе Истината, нека я чуе такава, каквато е. Преди две хиляди години Христос проповядваше едно учение. Нека се изнесе това учение такова, каквото е било тогава; нека се изнесе така, както се проповядва днес. Желанието на адептите е да се приложи Христосвото учение както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Решил съм да посетя българските владици само затова, защото причиняват страдания на другите, без Любов. Аз ще им дам такъв урок, който завинаги да помнят. Ще употребя другия закон. Урокът им няма да бъде като на еврейските свещеници, а такъв, че ще помнят Бога и ще Го познаят. Така казва Христос на българските владици: «Скоро ще ги хвана за брадите и ще ги разтърся.» Така ще познаят Христа. Това се отнася не само за тях, а и за всеки, който не говори Истината. Има владици, които предчувстват тази опасност и вече си бръснат брадите. Защо ги бръснат? За да няма за какво да ги хващат. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Сега те [Светият синод] казват: «Да направим такива закони, че да ги ограничим.» Кого? Това, което говоря, е Божествено, а то не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Какво обсъжда духовенството днес? Защо идвали при мене хора. Защо да не идват? Обществото отпадало и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора – аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако Любовта е в сърцата на хората. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Светите старци мислят какво ще стане с мене, като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа – Той ще тури епитрахила си над мене. Друго покаяние не зная. Ще кажа: Господи, Ти ме изпрати на Земята да проповядвам, свърших работата си, нямам нужда от нищо друго – не се нуждая от пари. Ако в мене се яви и най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си. Ще отида в една гора, както направи Моисей, там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно – пръв аз се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Днес Светият синод взима мерки против мене, за да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят!  Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво има да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои великата Божия Любов; зад гърба ми стоят великата Божия Мъдрост и Истина; зад гърба ми стоят великата Божия Правда и Добродетел. Всички живи добродетели са зад гърба ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба ми. Знаете ли колко велики са те? (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Днес и мене ме питат: «Защо говориш така на хората?» Аз съм извор, върша работата си; ако не искаш да ме слушаш – стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, буболечици, мушици – те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и пр. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Учителя за отношенията с духовенството – 1/2"

  1. Artemida  27.10.2010 г. | 11:06 ч.

    Много полезно, въпреки че не съм запозната добре с трудовете на учителя.
    Благодаря!

  2. Стопанина  27.10.2010 г. | 11:28 ч.

    В следващата част на тези тематични извадки има нещо интересно от Учителя по адрес на Щайнер и Гьотеанума. Приготвено е за публикация, но ще се появи утре на сайта.

  3. Artemida  27.10.2010 г. | 21:00 ч.

    Чудесно, ще чакам с нетърпение!

  4. Unknown  15.03.2011 г. | 16:30 ч.

    Искам да те поздравя за прекрасните извадки и като цяло за всичко в сайта , ще се радвам много хора да ги прочетат , а още повече ако ги разберат ,
    Всичко най добро от мен и продължавай в същия дух !

  5. talembi  16.03.2011 г. | 08:00 ч.

    По-достоен отговор на чернодрешковците от този не може да бъде даден.Божието слово което не гасне.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.