От Учителя: За същността и мястото на религията

Религията е форма, която с времето се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят някой бал, така и религията се облича в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом завърши службата, той се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формата на нещата. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

За мен формите на религиите не означават нищо – не че те не са нищо, но не са те, които разрешават въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпроса за Царството Божие; не е протестантизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие; не е католицизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това са форми, които само подготвят човечеството. Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, е Божият Дух. Само този Велик Божи Дух ще обнови света и този Дух действа сега във вас. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Според мене сегашната наука е религиозна, понеже се спира само върху формите на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно – то показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи – то трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: «Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е?» Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половината истина – той трябва да знае с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Съвременните религиозни спорят за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора – религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататък. Светските хора им казват: «Вървете напред! Искаме да разберем какво представлява Бог.» А религиозните, застанали отпред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Аз не разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито са философ, а за прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение?  Предназначението на шишето е първо да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е да го напълните с прясно мляко, за да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е да го напълните със старо, шестгодишно винце – да пиете и като се замае главата ви, да викате: «Да живее България!» Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Мнозина ме запитват каква религия проповядвам. Аз не проповядвам никаква религия, а говоря на хората за добър живот. Моята наука е за Живота, който хората са изгубили. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1919)

Новото разбиране за религията е съвсем друго. Ние не искаме унищожение на съвременната религия. Тя е за децата. А новата религия в света, религията на Шестата раса, трябва да бъде религия на Любовта, в която хората се усещат свободни да живеят, да имат само един закон. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Тъй както сега религията се развива, без да прилага Истинската Любов, тя е безпредметна. Религията трябва да дойде до Любовта, която осмисля живота; до Любовта, която ражда знание. (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред Общия окултен клас, 1937-38)

Религията трябва да създаде вътрешна връзка между хората, да събуди в тях съзнанието, че те всички имат общ произход. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Религията е система от методи за отправяне на по-висшия човешки живот в правилна насока. Не е религията, която създава човека, а човек създава религията. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Като вътрешен принцип, религията е една потребност за душата, но по форма тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира една по-ниска култура. Аз правя следното възражение: Ако действително религията говори за една по-ниска култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, което не е вярно. Нашата съвременна религия е изопачена – нека признаем този факт. Ако един благочестив човек дойде в някоя българска църква, ще намери ли в нея ред и порядък? Това не е упрек. Този ред и порядък от Небето ли ще падне? Той трябва да излезе от нас. Свещеникът и богомолците трябва да се заемат от Любов да служат на един велик принцип. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи, дадени на учениците на Събора през 1922 г. в Търново)

Някои разбират религията като една външна форма, но аз не я разглеждам като външна проява. Религията не може да съществува във физическия свят, тя не може да се вложи в църквата. Ако мислите, че зданието – черквата, свещениците съставят религията, вие сте на крив път. Не, всичко това е само външна проява на религията. Религията е отношението на душата към Бога – тя е един избор на душата, която слиза отгоре. Религията е отношението на човека към неговата същина, тя е отношението на човека към Бога. Тя не е нещо, което хората могат да създават. Никой човек в света не може да те направи религиозен. Следователно, каквото е избрала всяка душа отгоре, това тя и проявява. Баща ти и майка ти могат да бъдат много религиозни хора, но ти си свободен да се проявиш какъвто си. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, а казвам, че преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът стои по-високо от своята религия – религията е външната изява на човека в света на неговите схващания. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Младите казват: «Не ни трябва религия!» Да, не ви трябва религия, която поробва душата, а ви трябва религия, която носи Истината. «Не ни трябва наука!» Да, не ви трябва наука, която разваля умовете ви, а ви трябва наука, която носи мощ и сила, Трябва ви наука, която дава живот. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Днес човечеството не се нуждае от религии, не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от Небето няма. Вдигни очите си към Небето, погледни звездите и кажи: «Господи, благодаря ти за всичко, което Си създал!» (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Някой казва: «Без религия не може да се живее.» Аз пък казвам: Може да се живее и без религия. «Може» и «не може» са относителни положения. Ако религията представлява система, която държи нещата в известен ред и порядък, това е едно нещо; ако религията представлява законност, Правда във висшия живот, тогава е друго нещо. А що се отнася до нашите мисли и идеи, до нашия ред и порядък в света, тия неща не могат да бъдат вечни. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Може ли човек да живее без религия? Зависи за каква религия се говори. Ако под думата «религия» разбирате формата на нещата, без такава религия може да се живее. Ако обаче под думата “религия” разбирате същността на нещата – Бога, без религия не може да се живее. Същината на нещата е правата религия, която свързва човека с истинските служители на Бога. Истински служител на Бога е този, който служи на Любовта. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Мнозина се запитват: «Коя религия е най-права Христовата, Моисеевата, тази на Буда или на Мохамед?» Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора, е право, но намерете чистото Моисееево учение, намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамед, и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Моисей и Христос няма никакви противоречия в основния закон, който те са проповядвали. Също така няма никакви противоречия между Христос и Буда. Общото и най-главното във всички тези учения е следното: Без Любов не може да съществува Живот. Без Бога не може да има Светлина. Тези велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътна представа за Бога. Те искат да видят Бога някъде отвън. Искате ли да видите Бога отвън, вие ще се намерите в заблуждение. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Често хората се питат едни други от коя вяра, религия са – от православната, евангелската или от католическата. Казвам: В света има три вида православни, три вида евангелисти и три вида католици. Към първата категория се отнасят вярващите в парите, към втората категория – вярващите в службите, а към третата категория – вярващите в Бога. От тази категория има малко хора. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Всяка религия, всяка църква може да спасява – зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии. Но тази религия може да се добие само при едно условие  Любов към Бога; Любов обща, която да свърже всички хора в едно. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Религиозните познават само една трета от Истината  следователно не им се сърдете, когато правят грешки. Духовните познават две трети от Истината – и на тях липсва нещо. Божествените Хора познават цялата Истина. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно религиозен, духовен и Божествен. […] Истинският човек включва и трите прояви на Живота: физическите, духовните и Божествените. Физическият живот има отношение към формите на нещата, т.е. към религията; духовният живот има отношение към съдържанието, т.е. към чувствата, а Божественият Живот – към смисъла на нещата, към Любовта. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той го ограничава в себе си. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Религията е създадена от участието на трите принципа: волята е създала материала за съграждане на външната форма; сърцето е създало съдържанието й, а умът – силата, с която се движи. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Съвременните хора спорят по въпроса кое да поставят на първо място – науката или религията. Днес нито науката, нито религията може да заеме първото място. Каква наука е тази, която прилага своите открития за избиване на човечеството? Каква религия е тази, която разделя хората? Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска наука [може би тук трябва да е религия? – бел. Стопанина] е тази, която има за основа Любовта. При това положение науката и религията ще работят заедно, една до друга, без да се борят за надмощие. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Като се говори за различни видове науки, същото може да се каже и за религията. Религията е съществувала от най-стари времена, съществува и днес. Най-добрата религия е съществувала още във времето на първия човек. Тогава е съществувала и особена наука. Още първият човек говори за Небето, за звездите. По промените, които са ставали и стават на Небето, се правят разни изчисления, от които се съди за културите, които са минали от това време до днес. Първият човек е разполагал с велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. Съвременните хора се силят чрез сегашната наука и религия да придобият онова, което в миналото са загубили. Това усилие, този тяхен стремеж, е на място. Затова казва Христос: Кой е онзи пастир, който, след като изгуби една от своите овци, няма да остави 99-те настрана, за да отиде да търси изгубената? Съвременните хора живеят в културата на този пастир, който е изгубил една от своите овци, и казват: «Отлична е тази култура!» Да, отлична е културата на изгубената овца! Трагедия има днес в съвременния свят; трагедия има в човешките души; трагедия има и в човешките вервания! Днес Христос има 500 милиона последователи, които знаят заповедта «не убивай», и въпреки това не могат да се повдигнат поне до положението брат брата да не убива. Каква култура е тази? (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, 1927-28)

Начало на Божествения Живот е духовният; начало на духовния живот е религиозният; начало на религиозния живот е материализмът; начало на материализма е смъртта. Ако разгледаме тези положения в обратен ред, ще имаме следното: начало на смъртта е материализмът; начало на материализма е религията. Значи материалистите са най-религиозните хора. По-религиозни хора от материалистите няма. Те държат здраво за убежденията си, готови са да умрат за тях, но не отстъпват. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията има винаги предвид човешкото сърце, докато науката има предвид човешкия ум. Следователно във всяка наука има религия и във всякя религия има и наука. Ние не говорим тук за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т.н. Ако е въпрос за външната страна, и науката има външна страна, и тя има свое външно облекло, но всъщност тя не представлява никаква наука. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Религия и наука са два важни фактора в нашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, за да може то свободно да изразява своите чувства. Истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, за да може той свободно да изразява своите разбирания и схващания. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Когато отива при някой извор, човек трябва да напълни шишето си от главата на извора. Той трябва да напълни пръв своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на извора, той става чешма за другите хора. В единия случай човек ще разбере едно нещо, във втория – друго нещо. Който не разбира този закон, ще каже: «Много скъпо ми излезе това шише – да ходя на извора, за да го пълня!» Казвам: Скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Казвам: Православни в рая нямаше. В Райската градина имаше една религия, всички различия у религиите излязоха, след като изпъдиха хората от рая, тогава дойдоха всички религии, всички учения. Но в рая имаше живи икони, там нямаше никакви свещи. Според мен в църквата иконите трябва да бъдат живи – да няма никакви нацапани икони. Не искам грозни икони. Най-красивите жени ще ги турят да ги целуват, най-красивите мъже ще ги турят да ги целуват! Пред живите икони ще се прекръстим. Имаме ли икони, иконата да е православна, само ако ти си православен. Някой казва: «Много далеч отиде!»  Аз съм дошъл много близо. Ако ти не почиташ това, което Бог е създал, не можеш да почиташ и онова, което човекът е създал. Той иска да ме убеди да се възхищавам от една човешка картина. Той не говори Истината. Един човек, който не се възхищава от това, което природата е направила, не може да се възхищава от човешкото изкуство. Аз се възхищавам от един художник, който е изразил една идея на платното – тук имаме една реалност. Радвам се, че той е могъл да нанесе реалното на платното. Туй ме радва. Аз се радвам на един писател, че е могъл да предаде чрез слово това, което вижда и чувства. Красиви са тези писма! (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Ако наистина черквата е необходимост за душата, питам: Коя беше първата черква, в която Адам се молеше? Можете ли да кажете дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Къде се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един Жив Образ, на Когото се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: «Адаме, тук ли си?» Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Когато Адам съгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от Лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: Ти чуваш ли всяка сутрин Гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш Гласа на Бога, ти имаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква, за да се забавляват. Под думата «църква»  се разбира общение на душата с Бога. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Човек трябва да бъде свързан с Бога. Думата «свързан» е неразбрана. Да си свързан с Бога, това значи да разбираш Закона на служенето. Като си свързан, ще обичаш Бога. Като Го обичаш, няма да стоиш при Него, а ще Му служиш. Хората ходят на църква, молят се, но като излязат от църквата, пак вървят по стария път. Те казват: «Христовото учение е неприложимо.» Не е така. Който е готов да служи, всякога може да го приложи. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Някои заместват думата религия с теософия, която се основава на идеята за прераждането, други я заместват със спиритизма, който се основава на отношението с духовете. Обаче и двете думи, теософия и спиритизъм, са ограничени и не могат да обхванат понятието Божествена Наука. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917)

Вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, а казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на Великия Божествен Закон. Но техните последователи са изопачили този закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са създали вярванията. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1920-21)

Религиозните казват, че трябва да живеем добре, за да наследим Вечния Живот. Животът на Земята не е ли вечен? Вие не разбирате временния живот, а говорите за вечния – себе си не разбирате, а говорите за Бога! Първо трябва да разберете своя живот, своя ум и своето сърце, а после ще говорите за живота на другите хора и за Вечния Живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, 1921)

Да си духовен, не значи да си религиозен. Под духовен разбирам силен човек. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не само в една. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917)

Питате каква религия трябва да поддържаме. В света съществува само една религия – религият на Любовта. Няма сила извън Любовта, няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека,каквато първоначално Бог му е дал. (ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ, Неделни беседи, 1920-22)

Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – доброто начало, и Антихрист – злото или частната собственост. Ако обсебиш даден човек или някое общество, или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. Докато всички органи на тялото служат на целия организъм, те са свързани с Христа. Щом се отделят, всеки служи на себе си – те имат връзка с противоположното начало. Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови Удове [уд – крайник, член]. Един е Христос, ние сме Негови Удове. Всеки трябва да знае мястото и службата си във Великия Божествен Организъм – дали е нос, око, ухо, пръст. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Питам религиозните хора, които вярват в Христа, които Го приемат за Син Божи,  какво направиха досега? В първите векове на Римската империя християните бяха гонени и преследвани, следователно естествено беше да не се проявяват. Но във времето на Константин Велики на християните се даде право да турят ред и порядък в света. Какво направиха досега? Лесно е да се възмущаваш от ония, които постъпваха жестоко с християните, но какво направиха и какво правят сегашните християни? Те туриха корони на главите си и патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, а като излезе от черквата, отива в митрополията да разглежда бракоразводни дела. Защо тия хора не оправиха света? Има нещо, което им пречи – има една опасност, която се крие в самия човек. Това не е за осъждане, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат – и християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват че са станали много убийства [Учителят има предвид руската революция]. Не, вие още не сте достигнали до това, което извърши Инквизицията. Казват, че били застреляни две хиляди свещеници и 500 епископи. Римската църква изгори милиони хора. Значи сегашните хора не са толкова жестоки, колкото са били хората на миналото. Но ако и болшевиките вървят по същия път, нищо няма да постигнат. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Срещат се двама религиозни. И двамата вярват в Бога и в Христос. Започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят, започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди-какъв си начин; другият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за Символа на вярата. Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата църква твърди, че Той произтича от Отца и Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът завършва с бой – една от страните, мъжът или жената, пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса кой от двамата е по-прав, а да наместя счупения крак. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички. Не, спасението е само за благородните и разумните хора, които вършат Волята Божия. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "От Учителя: За същността и мястото на религията"

  1. Aha  24.10.2010 г. | 21:56 ч.

    Чувството на чистота, неизменно присъства в помислите ми когато чета думите на Учителя! Благодаря!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.