Беинса Дуно: За светската наука и Духовната наука (2/2)

Когато чета Кант, аз го похвалявам и си казвам: Много добре е изпълнил своята служба. Когато чета Исайя, казвам: Много добре е изпълнил своята служба. Когато чета Йеремия, Йезекиил, пророците, апостолите, светиите, или когато чета книгата на който и да е човек, това ме радва, виждам, че всеки е изпълнил службата си, всеки е решил задачата си по някакъв начин. Аз не критикувам, не се спирам върху подробностите, не питам дребнаво защо някъде е турена запетая, когато мястото й не е там, а гледам каква е основната идея и казвам: Всеки си има своя задача и важното е как ще я извърши. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Питам: Теорията на Кант-Лаплас за създаването на света правилна ли е? Когато Бог създаваше света, там ли бяха Кант и Лаплас? За да повярваме в теориите на съвременните учени, ние трябва да имаме картини, с които те да ни убедят в истината. В природата съществуват картините за създаваето на света, но ние трябва да насочим фотоапаратите си към тези картини и после да ги представим на света. Къде е фотографията на Лаплас, с която той би могъл да убеди днес хората в своята теория за създаването на света? За сътворението на света учените създадоха една приблизително верна картина, но тя още не е истинската картина. Всички тези теории не са във вреда на науката – те са допринесли нещо за развитието на човечеството. Казвам обаче: Официалната и същинската наука са две различни неща. Аз не разглеждам какво говори официалната и какво говори истинската наука за създаването на света, а казвам, че истинска наука е тази, която осмисля нещата и дава подтик на човешкия дух да търси Истината. За да станат истински, положителни, знанията на официалната наука пък трябва да преминат през Божествения Огън, та всичко скъпоценно да излезе от тях, а да остане само сгурия, която ще се изхвърли навън. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Заблуждения има и в умствения, и в сърдечния живот на хората, има и в постъпките им. Вземете например въпроса, който се третира от учените – коя философия е най-права. Ако четете философията на Йохан Ремке, ще видите, че той отрича всички философи от 25 века насам и казва, че те нямат никаква философия и че философията им не е нищо друго, освен философски жаргон. Той се стреми да даде нова насока на философията, да я направи основна, независима наука. Той казва: «Като основна наука, която не признава никакви скрижали, философията не благоговее пред никакви авторитети.» На това основание и аз казвам: Ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на Когото ти ще служиш от страх? (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, 1929)

Ремке си има една философия, с която иска да обясни цялата философия върху една научна база. Ако сполучи – добре е, опитът е хубав. Всички учени хора ние разделяме от научна страна на учени и глашатаи на учените. Има учени хора, които работят, и други – неучени, които взимат наготово трудовете на някой учен и стават “учени”. Аз тях ги наричам “банкери” като онези, които събират житото на хиляди земеделци и стават богаташи. Ако питаш някой от тях, той даже и една бразда не е изорал, но е богат търговец, благодарение труда на земеделеца. Аз оставям настрана въпроса защо един е земеделец, а друг – търговец. Не че е лошо да бъдеш търговец – земеделецът е един светия, а търговецът е друг светия; може да ги турите в църквата. Това не е подигравка. И търговеца Бог го е направил, и земеделеца Бог го е направил, само че трябва да турите на земеделеца една светийска дреха, а и на търговеца да турите една светийска дреха. Под думата “дреха” разбирам, че трябва да определите научно какво е светията. А под “светия” разбирам човек, който разбира основните Закони на Живата Природа, който разбира човешката душа и човешкия дух. Той не задава въпроса дали съществува човешката душа или не – това е въпрос за обикновените хора, а за гениалните не представлява предмет за разсъждения. Хората може да вярват, може да си създават каквото си искат верую, но това е друг въпрос. Казвам: Светии са онези хора, които разбират основно този велик Закон – под думата Бог разбират туй, от което са излезли и без което не могат. Само това, в което човек живее, без което не може да живее, и това, в което Бог живее и без което не може да живее, е реалност. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Какво благо е донесла науката за човечеството? Какво благо е донесла религията за човечеството? Не казвам, че науката и религията не са донесли нищо на човечеството, а обръщам на хората внимание върху въпроса, какво всъщност трябва да донесе науката и какво  религията. В най-тесен смисъл на думата, науката трябва да донесе Светлина за човешкия ум, а религията – Топлина за човешкото сърце. Някои искат да намерят между науката и религията някакъв контраст. Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което човек се проявява на Земята; религията има място само на Земята – на Небето не съществува никаква религия. Може ли човек без религия? Докато е на Земята, той не може да живее без религия, както не може да се влезе във водата без кораб или без лодка. Смешно ще бъде обаче, щом излезе на брега, да влачи след себе си кораба или лодката. Това означават думите, които хората често употребяват: без наука не може, без религия не може и т.н. Докато е на земята, човек се нуждае от къща, но щом се качи във въздуха, никаква къща не му трябва. Следователно къщите са потребни, но само за твърдата почва. Корабите са потребни, но само за водата. Самолетите са потребни, но само за въздуха. Писанието казва “има домове неръкотворни”. Значи същината на човешкия живот не се заключава в онова, което човешката ръка може да направи. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, 1929)

Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва духовното развитие на човека. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

В душата си Бухнер е идеалист, но така изразява идеите си, че хората ги схващат материалистически – (например) че и Христос е изказал пред слушателите си една много материалистическа идея. Той казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми…” Докато вегетарианството поддържа идеята да не се яде месо, Христос казва «мене ще ядете сега». С тази своя идея Христос влиза в стълкновение с вегетарианците. Ако приемем тази идея буквално (материалистически), ще се намерим пред едно странно положение. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не можете да срещнете двама философи, които мислят еднакво – днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, в това има нещо красиво, и то главно за мъдреца, за разумния човек. За обикновения човек, който не разбира Божите Закони, това различие в мислите представлява изненада. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

За да придобие човек Великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за Земята, за физическия свят, а не и за Небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно философията е за хората, а Царството Божие – за децата. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ 1924-25)

Съвременният свят се нуждае от работници, а не от философи. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Като говоря в беседите си за учените хора и за науката, мнозина мислят, че аз отричам тяхната работа, че не ги признавам. Който мисли така, не ме е разбрал добре. Според мен учените хора представляват планински върхове с различни височини. И като планински върхове, те събират енергията от Живата Природа – от снеговете, от атмосферата, от светлината, от топлината, от ветровете, и я изпращат в долините. Така те изпращат енергията от снеговете в потоци жива вода, като напояват долините и развиват всякаква култура по тях. Следователно в умствения свят учените хора представляват високи планински върхове, от които слиза Божествената Енергия. Те сами не създават тази енергия, а я събират, задържат в себе си, и когато дойдат благоприятни условия, тя слиза надолу и напоява долините. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Като изучавам съвременните учени, писатели, поети, художници и музиканти, аз ги разглеждам като носители на Божественото. Бог иска да се проявява чрез тях, но понеже те още не са добре организирани, не могат да предават правилно Божествените Идеи. Това не е за упрек. Ще дойде ден, когато те ще могат правилно да предават Божествените Идеи и Чувства. Следователно всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата, са носители на Божественото, независимо от това дали те го съзнават, или не. Божественото в човека постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, 1927-28)

Аз не отричам светската наука  без нея никъде не можете да отидете. «Ама математика не ми трябва!» Не, без математика, без естествените науки, без астрономия никъде не можете да отидете. Астрономията е красива наука – тя развива въображението на човека. Ботаниката го запознава с основите на човешкия живот. Минералогията го запознава с първичния живот. Човек не трябва да изучава нещата повърхностно. Децата изучават всичко повърхностно, но онзи, който е дошъл до положението да се занимава с философията на науките, трябва да се вдълбочава в нещата. При изучаване на минералогията, кристалите, минералите имат и друга страна – не само външна, а и вътрешна. Също така и растенията имат съзнателен живот, който трябва да се изучава. Човек трябва да започне от минералите, да мине през растенията и животните, и тогава да дойде до антропологията. Сам по себе си, човек е един извод, зад който стои цялата природа. Той е като фон, зад който изпъква цялото. На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. […] Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т.н. Ако не познавате Разумното, не можете да познаете и себе си, т.е. Бога, Божественото Начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико и необятно начало, нищо не може да познае. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

Ние не отричаме нито науката, нито нейните придобивки, а казваме, че истинската, положителната наука тепърва ще дойде. Щом дойде тази наука, хората вече няма да ходят с пипане, а с виждане, те няма да ходят в мрак, а в светлина. Истинска, положителна наука е тази, която носи светлина във всяко отношение. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Съвременните учени хора са натрупали много материал в науката – от памтивека учените са работили за създаване на условия за развитие на съвременната наука. Ние обаче не гледаме само на външната, а и на вътрешната страна на въпроса. Това знание трябва да се обработи и приложи в целокупния живот. Веднъж разумно приложено, то ще научи човека кое е добро и кое е зло, ще го упъти в пътя на доброто. За кого е това знание днес? Когато знанието няма приложение, това е едно положение, но когато се прилага правилно, то носи благословение на света. Някои казват, че знанието възгордява – трябва ли заради това да се откажем от него? (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Съвременните научни теории и факти в бъдеще ще се развият в стройна, велика наука. Всички досегашни открития няма да отидат напразно. В бъдеще ще дойдат истински гениалните хора, които ще използват досегашните открития и придобивки на науката, ще ги разяснят от нова гледна точка, в нова светлина, и ще покажат на съвременните хора, че те се нуждаят от повече светлина в съзнанието си. Ще дойде истинската вяра, която ще обедини всички хора като братя – деца на един Бог, на един Баща. И тогава истински вярващ ще бъде този, който включва в себе си три неща: изобилие на Вечен Живот, изобилие на Светлина, която никога не угасва; изобилие на абсолютна свобода, в която човек може да мисли, да чувства и да действа по Божествените Начала, без никакво ограничение. Но тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена Вяра. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Когато говоря за Учението, не мислете, че не оценявам знанието, което е придобито от науката. Знанието е резултат от усилията на човешкия дух. Има лъжливо знание, а има и знание, което е придобито чрез опитността на цялото човечество. Именно това знание се предава от род на род, от раса на раса, от човечество на човечество. Това знание изпъква естествено над всички други неща. Как ще си обясните например изкуството на паяка да тъче своята мрежа? Кой го е научил на това изкуство? Съвременните тъкачи още не са придобили това изкуство. Ами пчелата откъде е научила изкуството да прави мед и да се организира по такъв разумен начин? Вземете и пеперудите – какви добри хирурзи са те, как майсторски правят операциите си! Когато наближи времето на какавидата да излезе от пашкула си, тя бодва внимателно пашкула и излиза навън като пеперуда. Мнозина учени биха завидели на изкуството на тези малки същества. Къде са се учили те? Някои ще кажат, че Господ ги е учил на това изкуство. Не, това не е работа на Господа. На същото основание може да се стигне до заключението, че Господ е учил и хората да правят топове, с които да се избиват помежду си. Бог никога не се е занимавал с такива работи, те са изобретения на хората. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Съвременните хора са доста лакоми. Като срещнат някой велик учен, те веднага искат той да им каже нещо особено, някои велики идеи. Те дори не подозират, че такива идеи са много тежки, по-тежки от златото, и не могат лесно да се носят. Например някои искат да решат въпросите за Бога, за вечността, за времето, за пространството, но не знаят, че не могат да си отговорят на тези въпроси. Това са отвлечени въпроси, тъй че каквито и обяснения да им се дадат, те все ще останат неразбрани. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

И окултните науки не разрешават въпросите на живота. Какво от това, че можете да гадаете или че знаете нещо за кармата?  И това не разрешава въпросите. Че си предсказал някому нещо, това още не изменя неговата съдба. Каквото и да предсказвате на хората, предсказанията ви не могат да ги направят по-добри, отколкото са в действителност. И без вашите предсказания, всеки ще се прояви такъв, какъвто природата го е създала. Кой е предсказал, че ще се роди еди-кой си гениален човек? Гениалните хора се раждат и без предсказания, но трябва да има майки, които да ги родят и отгледат. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Науката има великата задача да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Сегашните хора още не са дошли и не могат да дойдат до новата, до истинската наука. Те още не са готови за нея. Поради невежеството си в известни области, вместо да правят добро, те ще направят зло. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.