«Убий Сабазий, убий Българина» – нова цяла книга

От автора Петър Георгиев: Удивителна е историята на народите. В «Илиада» Омир описва народа на долопите като ахиловите мирмидони в събития, случили се 1200 години преди Христа. Седемстотин години по-късно те са споменати от Херодот. В началото на новата ера за тях говори Страбон, а малко по-късно и Павзаний. През 1018 г. Нестор описва народа дулоби там, където е Стара Велика България за събития, станали в шести век. А в началото на седми век Малала говори за мирмидоните – българи.

Впрочем, къде се е  намирала Стара Велика България, кои са народите, описани в Именника, които владееха «оттатък Дунава с остригани глави»? Прав ли е Малала – българите, това са потомци на ахиловите мирмидони от народа долоби. А къде бихте могли да научите, че хуните, антите, котрагите и аварите са обитавали древните земи на Етолия, Акарнания, Епир и Илирия? Българските титли от Първото българско царство са с балкански произход, с корени от древните религии на тракийските и пелазгийски народи.

Всичко това е по-вероятната история на балканските народи, описана в книгата «Убий Сабазий, убий Българина». Тя е естественото и логично продължение на «Траки, готи, славяни».

» ИСКАМ КНИГАТА! «
(В архива: PDF, 185 стр., 12.1 MB)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

22 коментара за "«Убий Сабазий, убий Българина» – нова цяла книга"

  1. P.E.A.C.E.  13.10.2010 г. | 11:43 ч.

    Щом има такива неоспорими доказателства, защо не се излезе пред западния/римски/гръцки свят на една научна конференция?
    Да видим после кой ще ходи на екскурзия в Гърция, да търси „история“ там 🙂

  2. Ваня  14.10.2010 г. | 00:05 ч.

    Благодаря!!! Свалих си я.

  3. Иван  14.10.2010 г. | 13:42 ч.

    @P.E.A.C.E.
    Щом има такива неоспорими доказателства, защо не се излезе пред западния/римски/гръцки свят на една научна конференция?
    Да видим после кой ще ходи на екскурзия в Гърция, да търси “история” там.

    ––––-
    Искаш да кажеш, защо не го ПОКАНЯТ на МЕЖДУНАРОДНА конференция, поставяща на масата всички факти и гледни точки за произхода на Бъгарите? Задаваш хубав, но не въпрос, а отговор.
    :))))

    Кой институт ще проведе конференция на такава тема?
    Може би институтът финансирал проекта „Митът Батак“. Или „филантропските кръгове“ финансиращи износа на антики от България. А може би, ако не в международен план, то на местно ниво, единици видни „колекционери“, като Васил Божков ще финансират такава конференция.
    Отговорът е ясен, както и причините.

  4. Петър  15.10.2010 г. | 15:31 ч.

    Още нещо за бика като символ на Земята при богомилите:

    „Според един от най-големите изследователи на богомилите, проф. Николай Райнов, те получават различен вариант на легендата, и в случая е най-удачно е да прочетем самия Райнов:

    В богомилската легенда “Стефанит и Ихнилат”, където Бикът /Земята/ и Лъвът /Огънят/, символизиращи Двата полюса на Мировата Змия, водят беседа, се казва:
    “… Да, ти ще влезеш. В най-съкровеното ще влезеш ти: но – дали Езикът ти носи язвите на света, дали Бедрата ти знаят проказата на чуждия грях, дали Шията ти усеща студеното острие на ножа, който виси над човешката престъпност? И ти намажи с Елей рогата си; на бедрата ти ще сложат подпоясник от бодлива Папрат; на гърлото ти – верига от Скорпии, на твоето виме – венец от Змии…И започни навлизането в Долината на страха, догдето твоята желязна подкова стане Змия, гвоздеите – Язви, юздата – Жило, поводът – съскащ разцепен Язик, хомотът – паст на гладен Лъв…И започни навлизането, за да спреш в часа, когато заговори Вселената, когато цялата Вселена заговори, че е тъмно, че е много тъмно на Земята, на Небето, в Бездните и в поднебесните Щерни…И тогава започни да се отдалечаваш…!”

    Линк >>>

  5. P.E.A.C.E.  17.10.2010 г. | 15:24 ч.

    Символиката на бика, според горната информация и според книгата, поставя „испанската“ корида в доста различна светлина…

  6. Сарадива  21.10.2010 г. | 00:28 ч.

    Петър Георгиев е написал изключително проучване. Кърти здраво измекярски и попски лъжи…
    Книгата му прочетох на един дъх и в момента ровя и търся продължение на част от нещата, които само е загатнал, но пък достатъчно добре, за да стигнеш сам до онова, което той вече е открил…

    Но не успява да преодолее традицията – тези племена, онези племена – тук се преселили, там отишли и т. н. Даже не се сеща, че бг-хистори-лъжците и прочее покровителите на манипулации съвсем целенасочено наричат етносите с първобитното „племена” – така хем се парира всякаква мисъл за цивилизация, хем пък се предотвратява поглеждането на „племената” като на популации, население…
    С такива внушения борави традиционната ни история и Петър Георгиев не успява да напусне този базис за своите иначе смели и новаторски търсения. Това е примордиалната представа, и няма значение дали се прилага относно азиатски или автохтонни племена – резултатът е един – безпомощност да се обяснят процесите. А процесите са обективни, социално-икономически и зависят от развитието на съответния регион. Те са И политически, т.е. субективни, свързани с волята и мераците на управляващите. И не на последно място процесите са пряко и подчертано свързани с религията и религиозните прения, войни и съответно промени.
    Докато не се подходи от този базис и най-задълбоченото и изпълнено с факти проучване и търсене провисва – и винаги там, където започнат шетат названията на „племената”…
    Но книгата си е с подчертано нов търсачески дух и нови посоки. И един от успешните акценти безспорно подчертаването на приемствеността между различните части на населението на Балканите, Мала Азия и Приазовието. Макар че, когато търсенията са свързани с историята на балканските популации през възловия период 5-6 век, изследователският поглед трябва да обхване не само Балканите, а и онези северозападни територии, наричани със смешното и измислено название „славянски”…

  7. Петър Георгиев  21.10.2010 г. | 13:48 ч.

    Сарадива, твоя проблем нямаше да съществува, ако бях написал вместо две – една книга със заглавие: „Траки, готи, славяни, българи“. Защото в ТГС е показана именно балканската култура на племената/народите/славяните от Черняховската и отчасти Пшеворска култури. И тогава забележката ти, че само се премятат имена на някакви племена/народи ще отпадне. Свали си от този сайт ТГС, а също виж от адрес http://www.chavdarbonev.zvezdi.org книгите на Чавдар Бонев за „праславянските племена“. Въпреки, че там се „премятат“ изключително само имена. Но така е, без имена не може. Дори понякога хората сами си ги избират – „Сарадива“.

    П.Георгиев

  8. Стопанина  21.10.2010 г. | 15:10 ч.

    @Петър Георгиев

    Като спомена Чавдар Бонев, моля те, прати ми пак книгите му, за да ги кача и тук. Едва ли съм ги изгубил, но ми се насъбраха много неща за качване, не знам къде съм ги сложил по папки и не знам кога ще намеря пролука във времето, за да ги издиря и подготвя за публикуване. Ако не те затруднява, спести ми ровичкането. Благодаря.

  9. Сарадива  21.10.2010 г. | 23:31 ч.

    Здравей, Петре! Проблем с книгата ти нямам!
    Напротив – поздравявам те за нея!
    В един от форумите даже написах:
    „Книгата изобилства с чисти 100-каратови торпеда срещу измекярите! И срещу миризливите попове!!!
    Само в търсенето на произхода на „българи“ малко се пообърква работата…
    И при славяните…
    Да, има си слабости, но повече ми са интересни торпедата…
    Затова моето мнение е: Петър Георгиев е написал изключително проучване. Кърти здраво измекярски и попски лъжи. Засечките му се дължат на това, че още не е търкал с тухла пиратската палуба на „Веселият Роджърс“ и не е прочел РТ и ССТ… Това е…”
    Добре ще е да прочетеш останалите мнения. Не всеки, който пише нещо за твои пропуски, има проблем…

    Така е – без имена не може. И понеже даваш пример с моя ник, ще продължа и аз с това:
    Никът ми е Сарадива, някои ме наричат Сара, други Дива, трети Дивачка, четвърти Амазонка… А пък зад всяко едно от тези прозвища, си е един и същи човек.
    Т.е. как са наричани общностите е важно, но названията са променими. Или пък устойчиви. Зависи от ситуацията – социално-икономическите обстоятелства, политическата конюнктура, религията и ред други … Има и названия, които ние днес възприемаме като етноними, но те НЕ СА били етноними примерно през 5-6 век… Примери можеш и сам да си дадеш… Друг вариант – някои наричат една общоност по един начин, а самата общност се самонарича по съвсем различен. Пример – арменците – за арменците в Армения няма нито един „арменец”, народността е „хайаи“.

    Та искам да подчертая с тези примери, че названието, извадено от контекста на времето и от контекста на ситуацията, не носи информация. То е просто едно име и това, че се споменава, не е аргумент за каквото и да било.

    От друга страна – да се наричат общностите „племена”, след като те отдавна не са общности на база племенна, т.е. родовата връзка, е най-малкото неправилно. Това е напълно тенденциозно, както вече подчертах…

    Така че – проблем с това нямам аз, а този, който се занимава с история, без да прозира тези прозрачни неща…
    Все пак:
    Дай, Боже, да има повече такива търсачи и такива книги като Петър Георгиев и като неговото изследване за Сабазий! Това е новата наука, благодарение на която се пише новата, т.е. истинската история на Българите – наследници на европейската цивилизация на Балканите.

    Поздрави!

  10. Петър Георгиев  22.10.2010 г. | 00:38 ч.

    Може да се приеме, че „племе“ е анахронизъм, но „народът авари“, „народът xуни“ е неподходящо. Освен, че имат свойството да се променят и непризнаването на това от историците води до „изчезване“ на народи и „появяване“ на други; но имената имат и удивителна устойчтвост – долопите се споменават и от Омир – 1200 г. пр. Хр, и от Херодот – 500 г.пр. Хр., първи век от Страбон, малко по-късно от Павзаний, 1016 г. от Нестор – или 2200 години. А дали са се променили през това време – въпросът е излишен.
    Така,че може би не е въпрос на изкз, а на разбиране.

  11. Сарадива  23.10.2010 г. | 21:53 ч.

    Да, прав си, Петре, в никакъв случай, не може да се замести „племе” с „народ”. Това не само, че е неподходящо, но е невярно. ВЪЗНИКВАНЕТО на народ е обусловено от редица фактори в битието на популациите. Понятието „народ”, в смисъла, в който го употребяваме в БГ, е свързано с идентитета на отделните общности, а не на родово-племенна връзка. В този смисъл възникването на народ е свързано с промяна в мисленето /промяната на битието, води до промяна в съзнанието/… В социалната антропология има формули, чрез които може да се изчисли кога е имало условия за възникването на народ – като усещане за идентичност и като индикиране от другите…
    В този смисъл „народ” носи смисъла на онова, което в БГ влагаме в думата „нация”…
    Но … да не завиваме в тази посока… Възникването на термините и тяхното съдържание е дълга тема…

    И, да, не е възможно и не е правилно да се наричат етносите „народи”. Те НЕ СА народи.

    Колкото до спонатите от теб авари. Сещам се, че в Солунската легенда пише, че авари и българи са създали „нов, млад народ“, разказвали са си бащините истории и се свързвали помежду си… Та този „нов, млад народ“ впоследствие приема името на българите… Самите авари са всъщност панонци /Горна Панония/. И е най-вероятно „авари” да са се наричали предците на днешните поляци. Друг е въпросът, че германците скачат като опарени от това, щото става ясно – поляците, като народносно понятие, насила са разделяни… а пък „тяхно величество” германците зорлем са събирани. И т.н.
    Колкото до „хуните” там нещата са на яки възли – разни веселяци от БГ и Рус все им търсят пълчищата в … Китай /?!?!/.

    Та пиша и тези добавки, за да подчертая, че е много важно да се изчисти терминологията в българската историческа наука. Защото част от станалите традиционни вече термини, носят информация, която закотвя лъжите за пришълци и техните прелети от дълбокия тъмен изток…
    И терминът „племе”, когато става дума за българи, както и апропо тенденциозно измисленият термин „славяни”, са част от долнопробната лъжа за българите и техния произход.
    Българи са наречени балкански популации, от различни етнически общности, и е важно да се уточни кога думата започва да се употребява като САМОназвание от самите българи, както и кога другите народи, започват да възприемат отделните етноси, като български, в смисъл на народносна принадлежност, на определение за характерни особеност. От тази изходна точка вече може да се проучи историята на българите като НАРОД, а не като „СМЕС ОТ ПЛЕМЕНА” – идващи, подминаващи или оставащи…

    И си абсолютно прав, Петре, въпрос е на Разбиране. Ама разбирането си личи в термините. Защото термините са в базата. Ако дори и в един елемент на базата има долнопробна лъжа и фанариотщита, няма посока към истината.
    Вземи например термина „славяни”. Прочета ли го някъде и той не е поставен в кавички, значи… няма какво повече да чета. Ако някой още не е загрял разликата между „словени” и „склавини” и имперската измишльотина „славяни”, за какво да му чета написаното?! Все ще опре работата до „славянска култура”, „славянска душа”, че и „славянска азбука” даже… и току некои пришълци ще се наложи да докара от НЕзнайное место, за да се натъкми работата…
    Терминът подчертава разбирането, Петре! И не е проява на дребнавост, ако не се приема от някого.

    Поздрави!

  12. Петър Георгиев  24.10.2010 г. | 09:02 ч.

    За всичко може да се спори, но няма смисъл. Няма да спориш с полицая в Лондон защо движението е дясно, в Китай – нормално ли е да са жълти китайците. Излишно е да се спори и за „славяни”, за вяра. Приети терминологии, дадености, реалности. Те могат само да се обясняват.
    По добре е да свършим малко работа по темата. Голям пропуск на книгата е, че не обърна достатъчно внимание на народите, за които Юстиниан създаде Първа юстиниана. За кого беше създадена Първа юстиниана, за кои народи? Ако не се отговори на този въпрос, никога няма да се разбере истинската история на Балканския полуостров. Аз все още не съм готов с формулирани и обосновани отговори. Ти какво мислиш по въпроса?

  13. Петър  24.10.2010 г. | 11:08 ч.

    @Сарадива

    „В социалната антропология има формули, чрез които може да се изчисли кога е имало условия за възникването на народ – като усещане за идентичност и като индикиране от другите…“

    За мен е голяма изненада (признавам си пълната некомпетентност и в тази област), че социалната антропология може да е толкова точна наука. Доколко човек може да се довери на обективността на тези формули, отразяващи „усещането за идентичност“? Това някакъв вид социално инженерство ли е?

    Според Р. Щайнер, а и много други древни или по-нови източници, всеки народ; племе; етнос и дори род, са обвързани чрез общи духовни връзки в единен свръхсетивен, но напълно реален организъм. Ако се доверим на тази гледна точка, ще е лесно да се допусне, макар и хипотетично, че хората се „спояват“ по между си подобно на останалите социални организми в придодните царства – колониалните едноклетъчни, мравките, пчелите и т.н., т.е. има една строго дефинирана йерархична информационно-организационна структура, която обединява, ръководи, синхронизира и оразмерява отношенията между частта и цялото. Учителя също дава многобройни примери в тази посока. 🙂

    По долу са поместени цитати из: „ОТДЕЛНИТЕ ДУШИ НА НАРОДИТЕ“ на Р. Щайнер.

    „За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с помощта на външните, сетивни възприятия. За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни. Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части. Обаче за нашето съвремие е истинско предизвикателство, ако поискаме да му говорим за такива Същества, които според общоприетото мнение чисто и просто не съществуват.
    Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. “

    и

    „И когато успеете да си представите такива Същества, намиращи се, следователно, в областта на духовните Йерархии, наричани от нас с името Архангели, Вие ще имате и една най-обща представа за това, което наричаме „Народностни Духове“ или „Духове на Народите“, които определят съдбата на всеки един народ на Земята. Народностните Духове принадлежат към Йерархията на Архангелои, или Архангелите. Ние ще видим как от своя страна те продължават да ръководят етерното, или жизненото тяло, оказвайки по този начин определено влияние върху цялото човечество, включвайки го в своята собствена дейност. И когато разглеждаме отделните народи на Земята, тогава в техните особености и своеобразия, в „характерните качества“ на този или онзи народ, ние имаме едно отражение на това, което наричаме мисия на Народностните Духове.
    Едва когато вникнем в мисията на тези Същества а те са същинските вдъхновители на народите -, ние можем да кажем какво представлява даден народ. Един народ представлява отделна група от хора, която бива ръководена от своя Архангел. А в своите действия отделните представители на даден народ непрекъснато биват инспирирани от съответния Архангел. Лесно е да си представим, че тези Народностни Духове са толкова различни, колкото и хората на нашата Земя, така че индивидуалната мисия на отделните Архангели е пряко свързана с един или друг народ. Ако извикаме пред душата си живия и нагледен образ на това, как в мировата история се включват народ след народ, а често и народ до народ, бихме могли да си представим, поне в абстрактна форма а в хода на следващите лекции тази форма ще става все по-конкретна -, че всичко, което става, е инспирирано от тези духовни Същества. Обаче ние долавяме и още нещо: Как освен последователното участие на народ след народ, в общочовешката еволюция се намесва и нещо друго.“

  14. караман  26.10.2010 г. | 22:24 ч.

    Здравейте!Интересни размисли за Термините, Терминлогията и Имената сте започнали. Как според Вас се е наричала тогава , в онези Времена Европата? Коя ще да е била тази европейска цивилизация, на която са наследници Българите по тази Уж нова и истинска история, която днес се пише… При положение, че Българския Календар е Малко по-стар от Еврейския, то наистина е въпрос на Разбиране кой и на Кого е наследник.
    Поздрави.

  15. караман  26.10.2010 г. | 22:38 ч.

    И другият въпрос – не само за Кого, но и Кое го е накарало тогава Юстиниан да прибегне до този Дипломатически ход…
    Поздрави.

  16. Gergana  05.02.2011 г. | 17:32 ч.

    А тази книга ме кара да се питам що щат цели три лъва върху българския герб? Не съм против семейство “котараци“, но гербът от 14 в. подозрително прилича на английски герб от 12 в. и нататък (вижте разни гербовници из нета). Защо Васил Лъвски и какви са тези левски подскоци из българската история? От друга страна, имаме лъвски изображения около тракийските конници. Хванала ме е параноя. 🙁 Някой има ли смислен отговор/указание накъде да търся?

  17. П. Георгиев  08.02.2011 г. | 09:26 ч.

    В книгата не се разглежда въпросът за лъвовете, но причината за лъвове в българските гербове е тракийската традиция.
    Тракийската триада са Зевс – Небето, Кибела (Семела) – Земята и Синът (в образа на Загрей (детето), Дионис (Юношата) и Сабазий – мъжът). Ако си забелязала, образът на сина-мъж е змията – и в тракийските оброчни плочки, и в релефите на Дунавския конник, и в „релефите на Сабазий” и „Ръцете на Сабазий”. Лъвът присъства навсякъде с Кибела – той е в скута и, той е до трона и, лъвове теглят колесницата и, Кибела е възседнала лъв. Лъвът се явява неин символ.
    Лъвът и змията са винаги заедно и по плочките на Дунавския конник, и при някои атипични релефи от релефите на Митра, лъвът е помощник на тракийския конник, той е редом до него като негов пазител. Лъвът присъства на обрядите в които Сабазий „предава ритуалите” на Дионисий от плочките на Дунавския конник. Лъвът е до конника и на релефа „Мадарски конник”. Противно на общоприетото, лъвът не е убит, защото това, което приемат за копие, това е жезъл, завършващ с полумесец. Жезълът с полумесец е символ на Сабазий и Кибела. Има и такива изображения по нашите земи – Сабазий или Кибела с жезъл с полумесец.
    Толкова за сега, повече след около месец в новото издание на „Убий Сабазий, убий Българина”, ако Стопанина пожелае да го публикува.
    П. Георгиев

  18. Стопанина  08.02.2011 г. | 09:42 ч.

    „…ако Стопанина пожелае да го публикува.“

    Желая.

  19. Gergana  08.02.2011 г. | 11:56 ч.

    Благодаря за отговора! Сигурно си се досетил, че интересът ми към родната история тепърва ще придобива по-солидни контури 🙂 Ще очаквам продължение. Привети

  20. ева  26.02.2011 г. | 17:02 ч.

    Дано да доживеем пренаписването на Новата История на България !

  21. SILENCE  13.10.2011 г. | 19:26 ч.

    Виждам и други статии от този раздел.Къде мога да намеря книгите и статиите?

  22. Стопанина  14.10.2011 г. | 00:01 ч.

    http://www.ivanstamenov.com/tag/knigiaz/

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.