Беинса Дуно: За светската наука и Духовната наука (1/2)

Хармонията е наука за човешкия ум, за външната страна. Човек, който иска да прогресира, не може без хармония да направи нито крачка напред. Човек, който не може да пее, не може и да мисли правилно. Човек, който няма обич към музиката, мисълта му не може да бъде вярна, понеже музиката е поле, през което човешката мисъл трябва да мине, за да се уравновеси. Това е един вид филтриране. А човек да си изкарва прехраната с музика, това вече е изкуство. Аз обаче говоря за музиката като условие за развитието на човешкия дух. В природата съществува абсолютна хармония и ако днешните хора не могат да живеят добре, това е защото въпросът с хармонията не е разрешен правилно и вследствие на това хората страдат. Нашият “Изгрев” е пълен с музиканти. Учените хора са само проводници на знанието, а самото знание иде от Единствения Източник на Живота – от Бога. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Откритията на учените, на великите хора, не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена Идея, която е проникнала в ума на някой учен, и той я е възприел и изнесъл в света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, 1929)

Питам: Кой подбужда учените хора към работа, към изследвания? Господ ги подбужда. Ако погледнете един учен човек, ще видите, че над главата му седят най-малко десет същества, които всеки ден хлопат отгоре му и казват: «Ще учиш! Ще работиш!» Тези десет души хлопат само и само да го събудят. Някой път някой учен седи, мисли, мисли и най-после казва: «Не мога да реша този въпрос. Не мога да реша тази задача.» Те му хлопат, подбуждат го и най-после, като му светне, казва: «Цели двадесет години съм се напъвал, докато реша този въпрос.» Но какво са говорили на този учен човек тези същества, той не казва. Той счита за унижение да каже, че се е учил отнякъде. Затова казва: «Измислих, открих най-после това нещо!» И понякога, за да си придаде по-голям авторитет, туря накрая на писмения си труд имената на учените, от които се е ползвал и им благодари, че се е ползвал от тях. Аз уважавам всички капацитети в света, но казвам: Хората на Земята са деца, които тепърва трябва да се учат от Божията Мъдрост. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Отсега нататък ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който преминава от едно отделение в друго, от един клас в друг – от настоящето, към бъдещето, дето има една велика наука, един велик живот. Досега нищо не съм ви говорил за тази наука, защото не искам тя да се опорочава. Тази наука е за любящите души. Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не грешките му – грешките са дело на самия човек. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Питам: Коя от науките, които ви се преподават в университета, в колежите, има пряко отношение към живота? Само някои – аритметиката, геометрията в малък размер, биологията, физиката и още някои други, които сега навлизат в живота. Много от теориите обаче, много от ученията, нямат почти никакво практическо приложение. Но това ни най-малко не показва, че тази наука не е дошла навреме. Този материал е потребен за в бъдеще. Ако всичката вода, която тече по Земята, се събере на едно място и се образува един океан, какво се постига с това? Тя е едно условие да се явят рибите в живота. Но тогава тя се е замърсила и е изгубила едно от качествата си – чистотата. Вследствие на това, за да се избегнат лошите последствия, природата е допуснала голямо количество сол във водата, да не би от тези нечистотии, които се изхвърлят във водата, да се яви ужасна зараза. Солта се дава като едно предпазно средство. Вие често питате защо са страданията в света. Те са солта на астралния свят – ако отидете в астралния свят, вие всички ще приличате на риби, с люспи сте. С непостижимите си жерлания човекът се мята насам-натам като риба. Но когато ви сравнявам с рибите, вие виждате в това само външната страна и се обиждате. Какво лошо има в това да бъдеш риба? Аз ще ви покажа едно положително качество на рибите – те винаги са мълчаливи, досега нито една риба не е казала обидна дума за някого. Ето една похвална черта. А в морето съществуват такива престъпления, че престъпленията тук в сравнение с тях не са нищо – тук е рай в сравнение с това, което става между рибите; там е цял ад. Но нито една риба досега не е казала нито една лоша дума. Всички мълчат! Казват: «Мълчи като риба.» Да мълчиш като жива риба, а не като умряла, защото не само умрелите риби, но и умрелите хора мълчат. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, 1932-1933)

С умирането на Адам, науката, която Бог повери на човека, изчезна. Жалко е, че Адам умря и отнесе науката със себе си; и остави Матусал, син Енохов, живял 969 след него. Но и той си замина  и отнесоха науката, и няма никаква наука. Ние виждаме: нашата наука е до 120 години  какво може да знае една наука, която се простира до 120 години? Една наука, която не знае какво има на Слънцето, една наука, която не знае какво има на Луната, една наука, която не знае какво има на планетите, която не знае какво има на звездите, която не знае какво има в празното пространство, която не знае какво има долу, в центъра на Земята, която не знае какво има в самия човек, не знае как е направен неговият мозък, не знае какви жлези има и как те се изявяват – каква наука е тя? (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и за светиите, и за ангелите, а има и наука и за Бога. Има една Божествена Наука, която стои над всички останали науки. Как се казва тя, не смея да кажа името й. В бъдеще, когато хората достигнат високо развитие, те сами ще я кръстят, сами ще й дадат име, ще го направят известно на всички. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Под “природа” аз разбирам едно общество от възвишени същества, които са завършили своето развитие. Под тяхната директива учените хора на Земята работят от хиляди години във всички направления. Това не е нещо произволно. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Според съвременната култура човешката философия е поставена на несигурна основа. В този смисъл аз не зная доколко тя може да се нарече философия. Под философия ние разбираме онази наука, която дава истинско направление на човешкия живот – и то не само специфично направление, а по всички посоки. Тя носи живот. Сегашната философия е гимнастика на ума – това са редица теории, хипотези, догадки, заключения, опровержения, поставяне на една теория срещу друга, една система срещу друга. Всички хора си служат с философия. Някога и религията се кичи с тази философия – и тя иска да ни докаже, че има един Господ в света. Каква нужда има да се доказва това, което съществува? Каква нужда има да ми доказват това, което аз виждам? Щом нещо ми се доказва логически, това показва, че нещо ми липсва. Но все пак трябва да докажеш на слепия, че има Слънце. На глупавия трябва да се доказва, че светът е разумно създаден. На слабия трябва да се доказва, че има някаква сила в света. На бедния трябва да се доказва, че има богатство в света. На болния трябва да се доказва, че съществува здраве. Това са доказателства! (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Философията е особен род забава в живота – когато иска да се забавлява, човек трябва да стане философ. Ако човек не философства, главата му ще пати. Това още не значи, че като стане философ, човек много ще придобие, но поне ще се забавлява, както се забавляват хората, когато отиват на театър, на концерт и т.н. Следователно, когато казват за някого, че е философ, намирам, че той е избрал най-хубавото забавление в живота – когато казват за някого, че е учен човек, намирам, че той е избрал най-хубавото занятие в живота. Когато някой каже, че иска да намери някое занятие, казвам му да започне да учи. Значи науката може да се разглежда като занятие. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Имам с какво да се занимавам: работата и науката като занятие, а философията като развлечение! Всички науки ме интересуват, всички изкуства също ме интересуват: изобразително изкуство, музика… Понякога се занимавам и с медицина, макар че я считам за наука за болни, а не за здрави хора. Щом се докосна до медицината, веднага се обличам в бели дрехи – белите дрехи не ги хващат болести. Като знаят това, лекарите носят бели престилки, които употребяват като дезинфекциозно средство. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Днес учените дават едно обяснение за науката, философите – друго, религиозните – трето, и т.н. Каквито обяснения да дават за науката, те са все едностранчиви. Вие четете обясненията на философите за времето и пространството, за абсолютното в живота, но нищо не научавате. За изяснение на трудните въпроси на живота, философите привеждат редица доказателства, но техните доказателства не внасят нищо ново в умовете на хората. Някой философ ще каже, че внесъл нова идея в умовете на хората. Това е толкова вярно, колкото е верен фактът, че еди-коя си жена е запалила огъня. Нима други жени не са палили огъня преди нея? Ще се хвали някоя жена, че докато мъжът й спал под юргана, тя запалила огъня! (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Философията на съвременните хора е преходна. Тя залъгва хората по същия начин, както се залъгват свинете в кочината. По 3-4 пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги с желание да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и казват за него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на оня свят. Каква е тази философия?  Философия на смъртта. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Съвременните научни теории и факти в бъдеще ще се развият в стройна, велика наука. Всички досегашни открития няма да отидат напразно. В бъдеще ще дойдат истински гениалните хора, които ще използват досегашните открития и придобивки на науката, ще ги разяснят от нова гледна точка, в нова светлина, и ще покажат на съвременните хора, че те се нуждаят от повече светлина в съзнанието си. Ще дойде истинската вяра, която ще обедини всички хора като братя – деца на един Бог, на един Баща. И тогава истински вярващ ще бъде този, който включва в себе си три неща: изобилие на Вечен Живот, изобилие на Светлина, която никога не угасва; изобилие на абсолютна свобода, в която човек може да мисли, да чувства и да действа по Божествените Начала, без никакво ограничение. Но тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена Вяра. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Какви са задачите на съвременната наука? Тя има за задача да изчисли колко милиона години са се изминали, докато са се създали небесните тела, какви са били намеренията на природата, като е създала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философства върху великия въпрос има ли животът смисъл или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тези въпроси, човек трябва да разполага с голям ум. Ако със своя малък, слаб ум се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човек, който се намира на мост, под който зее дълбока пропаст. Който се страхува, да не минава по моста, а който не се страхува, може свободно да мине на отвъдната страна. Всички хора, които са дошли на Земята, неизбежно трябва да минат през един страшен мост. Този мост именно представлява връзката между двата свята между материалния и идейния, Божествения Свят. Той е тънък като паяжина. Който минава по него, трябва да пази равновесие. Всеки ще мине по този мост сам, без никаква подкрепа. Можете ли да го минете, ще влезете в онзи свят. Не можете ли, ще останете за далечното бъдеще. Задачата на всеки човек е да придобие нужното равновесие, за да мине свободно през страшния мост. Какво трябва да прави човек, за да придобие равновесие? Той трябва да се упражнява, както правят акробатите. Добре е всеки човек да има в двора си въже дълго 4-5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина, и да се упражнява да ходи по него. Когато жената е нещо недоволна, нека мине по това въже от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре. Това упражнение е добър метод при самовъзпитанието на човека. Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се повдига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е постигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила на пътя ви естествени препятствия като това въже с цел да развие у вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното. За да развие духовното си тяло, т.е. Божественото Начало в човека, Невидимият свят му създава редица изпитания. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Съвременните учени не намират връзка между явленията на физическия и духовния свят. Те ги разглеждат като нещо отделно. Окултната наука доказва връзката между всички явления – физически и духовни. Божествената Наука отива още по-далече. Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка с живота на човека. Не говоря само за обикновеното време – когато се явят бури, циклони, земетресения, те имат отношение към вътрешния органически живот, както и към мисълта на човека. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Вие се нуждаете от нова наука. Всеки трябва да учи. Простият казва, че учените хора развалили света. Според мен невежите на общата наука и учените на специфичната наука развалят света. Учените, които се занимават със задушливите газове, развалят света. Дотук е стигнала науката. Ако сега се отвори война и приложат задушливите газове, целият свят ще изчезне. При такава война ще пострадат не само тия, които са на фронта, но и тия, които са в тила, както и мирното население. Защо ни е такава наука, която унищожава живота? Това не е наука. Истински учен е онзи, който може да възкресява мъртвите. Той ще отиде при гроба на умрелия и ще му каже: «Излез вън!» После ще го пита как е влязъл в гроба. Казвам: Този ден, когато приложат задушливите газове, ще дойдат хора от Светлото Братство и ще донесат Новата наука. Тогава ще стане това, което някога е казано: «Който чуе Гласа Му, ще възкръсне.» Тогава аз ще ви запитам: На коя наука искате да служите – на егоизма или на Възкресението? Желая на всички да бъдете хора на Възкресението. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Вие очаквате сега да ви кажа нещо научно. Ето – изучавайте теорията на Айнщайн. Тя е научна теория. Според нея всичко е в движение, но не по права линия, както сте учили, а по крива линия. Казвате, че пътят ви е прав, че постъпките ви са прави, но по теорията на Айнщайн не е така – няма движение по права линия. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38)

Айнщайн дава един нов мироглед, който постепенно разширява съзнанието. Неговата теория е права, но другите учени се страхуват, че като се възприеме тази теория, ще направи на пух и прах досегашната наука. Цялата наука претърпява реформация. Другите учени оставят настрана тази теория, понеже се иска труд, нужни са усилия, за да се проучи. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека. Например чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно науката, и по-специално медицината, е дошла до положението да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е нещо ново. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. Например ако е нужно парче кожа за присаждане на някое болно място, да не режат от здраво място, а изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положението да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това ще му даде възможност да прави повече престъпления. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Беинса Дуно: За светската наука и Духовната наука (1/2)"

  1. lilia  09.10.2010 г. | 13:48 ч.

    Бързам за поправка-поради социални условия…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.