Беинса Дуно: Отношенията с Природата и лични случки

Аз искам да ви науча на езика на Светлината – той е езикът на природата, чрез която Слънцето ни говори. Когато хората научат езика на Слънцето, тогава ще дойде Новата култура. Там е спасението на човечеството. Не можем ли да разберем езика на Светлината, ние постоянно ще страдаме, ще боледуваме, ще ни затварят, ще ни убиват. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Слънцето, което всеки ден изгрява, ми говори, че Бог е Любов. От хиляди години го познавам и слушам неговите думи. Аз слушам какво ми говори Слънцето, а не какво ми казват богословите. Аз не слушам и пророците, макар че разговарям с тях. Като срещна Исайя, казвам му: Ела, приятелю, да кажеш нещо. В миналото много говореше, кажи и сега нещо.  «Много говорих, но още не е дошло времето да се изпълни пророчеството ми.»  «Вярно ли е, че разговаряш с пророците?» Разговарям с тях, защото те и днес са на Земята. Вие сте ги турили някъде горе и само разисквате кой какво е казал. И апостолите са на Земята. Апостол Павел, апостол Петър и сега работят, проповядват Христовото учение. Те са носители на Любовта. Ако мислите, че имат корона на главата си, много се лъжете. Те минават като обикновени работници, които прилагат Любовта. Не само те, а всички апостоли, всички добри християни работят в света и прилагат Христовото учение. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал. Това са методи, с които Живата Природа работи. С тях работят възвишените разумни същества. Аз не съм за повърхностното знание, а държа за онова знание, което използува правилно всички сили на природата. Аз искам да ви свържа с онези светове, с онези форми, които работят за създаването на очите, ушите, носа, устата и брадата. Ако може да се запознаете поне с един от тези светове, вашата работа е уредена. В бъдеще вие ще разговаряте със съществата на тия светове по вътрешен път, чрез вътрешното си радио. Природата представлява сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползва от тези елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Природата не работи с пари – парите са човешко изобретение. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо, дайте му от това, което природата произвежда – жито, картофи, плодове. Пари обаче не му давайте. Злато може да му дадете, защото златото се среща в природата. Какво злато може да му дадете? Дайте му злато в естествен вид, а не златни монети, с каквито хората боравят. Колко злато трябва да му дадете? Дайте му в изобилие, както природата дава. Природата не обича стиснатите хора, тя казва: «Когато даваш, с крина давай!» Цели хамбари злато има в природата, но те се намират на голяма дълбочина. Засега хората не могат да проникнат в богатствата на природата. Ако знаеха къде е скрито златото в природата, българите отдавна щяха да платят дълговете си. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Природата предвижда всичко. Тя отпечатва и хроникира образите и събитията. В нея нищо не се губи. Образите, с които си служа в беседит, са извадени от природата. Най-новото, което е сега в природата, това привеждам. Преди 2000 години друго беше. Казват: «Едно време Христос е казал това.» Но Христос е казал: Сега не можете да разберете някои неща, и после ще ги разберете. Та сега има нови неща и след 2000 години ще има още по-нови. Българите се смущават, че излизаме рано сутрин на разходка. Аз искам да ви науча на езика на светлината. Тя е езикът на природата, чрез която Слънцето ви говори. Когато хората научат езика на Слънцето, тогава ще дойде Новата култура. Това е спасението на човечеството. Аз ходя вече 35 години на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 км. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18-20 км, да се върнеш изморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се върнете назад, не може да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог никой друг не може да ги разреши. От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае това, мисли, че нарочно излизам вън от града – крия се от бомбите. Всъщност въпросът е поставен другояче. Ако следите кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено – крадците и разбойниците не търсят бедни хора, а богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене – като ме оберат, и вие губите. Докато съм богат, вие се ползвате от моето богатство; щом обеднея, и вие губите. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Някои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за неща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и въпреки това ни бомбардират, каква молитва е моята? […] Аз ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат – аз се отдалечавам от него. Защо? Искам да намеря крайния предел, додето стига уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, аз искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората, аз се приближавам до Бога, за да кажа нуждите на тези хора. Значи искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В този смисъл отдалечаването и възприемането имат една и съща цел – даването. Като се приближавам към Бога, приемам нещо; като се отдалечавам от хората, работя. Това означава излизането от къщата и влизането в къщата. Излизането е едно нещо, влизането – друго. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Питат ме защо ходя на планината. Отивам при Господа, Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная какво ще стане със София – каквото стана със Содам и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина – ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Питат ме защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявам – да изхвърлям нечистата пот, за да държа отворени седемте милиона пори в организма си. Чрез тях приемам Божието Благословение. Затворят ли се тези седем милиона пори, нищо не мога да приемам. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Защо се качихте на Мусала? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? – Това е езикът на Небето. Господ казва: «Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, Аз ще излея всичкото Си благословение върху тях. Ако те вървят с Теб и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да ни служат.» Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие можете да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас.

Освободете се от внушението, че не сте такива, каквито трябва да бъдете. Няма по-добри хора от вас в България. Ако има такива, нека дойдат да ми докажат, че са по-добри от вас. Аз ще ги опитам. Аз нося 20 кг вода; някой казва: «Аз пък мога да нося 40 кг.» Добре, ще опитам. Ако наистина носи 40 кг, и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството – важно е и аз, и той да носим водата с радост, с добро чувство. […] При възпитанието, малкото, дадено с Любов, ползва повече, отколкото голямото, дадено без Любов. Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си, за да приемеш една малка мисъл. Кажи си: «Днес няма да се сърдя. Няма да търся лошите черти в братята и сестрите.» Сега вие заемате положението на пророк – предсказвате кой е добър и кой е лош. Ти не си пророк. Бог не те е пратил като Натан да казваш на хората да се покаят, да изнасяш грешките им. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, 1932-33)

* * *

Мнозина се запитват защо ходя често на планината. Ходя да уча тия, които идват да бомбардират София. Съветвам ги да не смущават хората. Знаете ли, че тия, които смущават хората и причиняват страдания, са учени, не са прости хора? Аз, като изляза някъде, времето се смекчава. Като проповядвам на ул. Опълченска № 66, времето все беше хубаво. Никой не заболя, а прозореца беше отворен. Като тръгнахме за Витоша в понеделник на 21 юни 1937 г., на св. Дух, щеше да вали, обаче аз казах на Луната да отвлече дъжда на друго място. И наистина на друго място валя, обаче на нас не валя. А някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на небето да вали. И вали. И този дъжд, който щеше да дойде тук, се отложи за 24 часа. И след 24 часа валя. Някой път аз зная, че ще вали дъжд, но отивам нарочно и съм разположен. Нищо не казвам на онези, които ме придружават. На дъжда казвам: Много хубаво, ти вършиш една много хубава работа.

* * *

Веднъж минавах през една планина. При овцете имаше каракачанин. Като викнах, тези овце дойдоха при мене, напуснаха овчаря. Аз казах на каракачанина, че съм стар овчар, овцете ме познават, познават ми езика и дойдоха при мене. Потупах някои от тях, казах им: “Ще се уреди вашата работа. Пасете си сега тук.” Овцете ми се оплакаха от теглата си, че им вземат млякото и пр. Казах им: “Почакайте още малко.”

* * *

Една година минавам през едно село на Стара планина, Провадийско. Отдалече съзрях една голяма змия. Тя вдигна глава нагоре, подвижи се с достойнство. Веднага се отбих от пътя си. Отворих й път да мине. Аз отстъпих на змията да мине, защото тя по-рано се яви. Влязох в разговор с нея. Казах й: “Заповядай, мини ти първо. Аз съм гост на това място, а ти живееш тук. Ти имаш право на тая местност. Аз дойдох за малко, посетих тази частна планина, да опитам хубавата вода.” След този разговор змията мина напред, аз подир нея. Това е обхода. Още като видях змията, аз се запитах: Тя ли трябва да мине първа или аз? Реших в себе си, че тя е канара, която стремително слиза надолу, и аз трябва да й сторя път. Змията, като ме видя, извади езика си. Така тя ме поздрави. Ако не беше извадила езика си, щеше да ме ухапе, а така тя показа, че няма намерение да ме ухапе.

* * *

Веднъж бях в Борисовата градина. На пътя, по който минавах, видях една змия, излязла да се грее на слънце. Като ме видя, тя извади езика си да ме поздрави. Аз й казах: “Тъй както си застанала на пътя ще мине някой и ще те убие. Иди някъде настрана, да не пострадаш. Аз нищо няма да ти направя, но не всички хора са добри. Ще се намери някой да те пребие с камъни.” Тя ме разбра и се отби от пътя.

* * *

Един ден чувам една муха бръмчи. Погледнах, паякът я уловил. Казвам на паяка: “Слушай, ще освободиш мухата и ще излезеш вън.” Той постоя известно време, откъсна конеца, пусна мухата и излезе навън.

* * *

Често съм ви казвал, че разбирам езика на растенията, на мухите, на бръмбарите, на животните и разговарям с тях. И те имат своя философия, свое разбиране. Мина покрай някое дърво, вслушвам се в него. Чувам, че ми говори нещо. И то се мъчи, страда. Не ми говори на човешки, а на свой особен език.

* * *

Казвате: Как разговаряте с животните? Говоря на техен език и те ме разбират. Вие как говорите на френски, немски, английски? И змията има свой език, на който мога да разговарям. Тя прави различни движения – нагоре, надолу, наляво, надясно, които също представляват говор. Понякога змията съска. Щом чуеш съскането й, веднага трябва да отстъпиш. Ако отстъпиш, след като престане да съска, положението ти не е опасно. Съскането е предупреждение.

* * *

Един ден се разхождах по поляната на Изгрева. Отдалеч видях един заек. Приближих се до него. Той искаше да избяга, но сви уши и остана на мястото си. Хванах го, взех го в ръцете си и започнах да го милвам. Той стои сгушен, поглежда ме. Започнах да разговарям с него. Питам го: Защо сви ушите си? «Искам да стана като тебе, да разбера какъв човек си и какво мислиш да правиш с мене. Досега са ме нападали и орли, и лисици, и кучета – всички съм опитал. Тебе не познавам. Какво мислиш да правиш с мене, не разбирам.» Поговорихме си със заека и го пуснах на свобода. Казвате: «Вярно ли е, че си говорил със заека?»  Говорих, но не както вие разбирате. Когато човек разбира езика на животните, може да разговаря с тях.

* * *

Ангелите като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Като минава тяхната мисъл през растенията, плодовете зреят. На мен ми е приятно, като се спра пред едно дърво, при един плод – пред мене се отваря една картина на същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа. Много разумно същество е работило, за да се сготви това ядене.

* * *

Аз правя това, което Бог изисква. Като стана сутрин, казвам: Господи, какво искаш да направя сега? Където ме изпрати Господ, там отивам. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто положение, че Господ прави за Мене всичко, което Аз искам. Защо? Понеже и Аз живея в Него – няма нищо, което Аз да искам и Бог да го не направи. Когато Бог обърне лицето си към Мене, Той мисли какво да направи за Мене. Следователно, Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: Какво да направя, Господи? Той ми каже да направя някои малки работи, да посетя някого – направям го веднага. Ето, аз съм ви събрал тука. За кого? За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето, аз ви събирам. Разправям ви за това, което Бог ми казва. Той ми казва: Това ще им разправиш! Вие казвате: «Тъй си помислил Учителят, да ни говори това-онова.» Не, Аз не говоря това, което ми дойде на ума, а каквото Господ ми каже. Вие казвате: «Е, какво ще каже Господ утре?» То е в мен и каквото каже Господ, ще ви го кажа.

* * *

Един брат ме попита: “Учителю, защо отивахте всеки ден на екскурзия миналата есен?” За да построя пътища и мостове, за да дойде справедливостта в света. С това построявам нов път – пътят към Бога.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Беинса Дуно: Отношенията с Природата и лични случки"

  1. zaharia  07.10.2010 г. | 19:44 ч.

    Много хубава подборка! Благодаря!

    И аз често се качвам на Витоша, заради подобни причини. Има нещо в тази планина, а и не само в тази. Човек се чувства някак си по-близо до Бога когато е сред природата, на мен поне така ми действа…

  2. Валя  07.10.2010 г. | 21:16 ч.

    Първата картинка е много много хубава! 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.