Запàдът на западния морал

Да, знам, мнозина от читателите ще побързат да ме уведомят, че Западът никога не е бил морален. И така да е, нещата станаха още по-зле. Надявам се, че ще ми позволите да изложа становището си. Нека напомня, че САЩ пуснаха атомни бомби над два от японските градове, отделно бомбардираха Токио. Също така Великобритания и САЩ изравниха със земята Дрезден и още няколко от немските градове, като резултатът според някои историци е, че унищоженията срещу цивилните германци са много по-значителни, отколкото тези срещу германската армия. Президентът Гранд и неговите военнопрестъпници от Гражданската война – генералите Шърман и Шеридан – извършиха геноцид срещу цивилните индианци, както в наши дни САЩ позволяват на Израел да провежда геноцидната си политика срещу палестинците. Един израелски политик директно сравни политиката на Израел с геноцида срещу американските индианци от 19 век.

(Нека си припомним още, че) през 21 век САЩ нахлу в Ирак и Афганистан заради измислени причини, като изби безброй цивилни. Тогавашният британски премиер Тони Блеър даде под наем британската армия на своите американски господари – същото, което направиха и други държави-членки на НАТО, всяка от които извършва военни престъпления според стандартите на Нюрнберг, и то в земи, където тези държави нямат никакви национални интереси, ако не броим това, че получават американски чекове.

Списъкът, разбира се, не е изчерпателен. Знам, че могат да се дадат още много, много примери. И все пак, макар да имаме този дълъг списък с ужаси, моралната деградация се разгръща в нови, още по-големи мащаби. Днес САЩ редовно подлага на мъчения затворници, въпреки че изтезанията са незаконни и според американското, и според международното право. Наскорошните анкети показват, че процентът на американците, които одобряват изтезанията, непрекъснато расте. Всъщност този процент е доста висок, макар все още да не можем да говорим за мнозинството.

А вече си имаме и нещо като нова тръпка: Американски войници ползват войната, за да избиват цивилни. Наскоро такива войници бяха арестувани заради клането на афганистански цивилни, извършено за удоволствие и за събирането на трофеи като отрязани пръсти и черепи. Това разкритие дойде скоро, след като войникът Брадли Манинг разпространи видео, на което се вижда как щатски войници в хеликоптер и техните началници, издаващи заповедите си от хиляди мили разстояние, се забавляват като в компютърна игра, избивайки представители на пресата и афганистански цивилни. Манинг сякаш е прокълнат да има морал и съвест – нещо, което е забранено в неговата родна страна и от армията, на която служи – той беше арестуван, защото е спазвал законите и е съобщил на останалите американци за едно военно престъпление.

Депутатът Майк Роджърс, републиканец от Мичиган, който е във федералната Комисия по въпросите на тероризма, наскоро призова за екзекуцията на Манинг. Значи, според щатския депутат Роджърс, е предателство да докладваш за американско военно престъпление. С други думи, да спазваш законите е равносилно на “държавна измяна към Америка”. Депутатът Роджърс каза, че военните действия (войните) на Америка губят репутация заради “манията по свободната информация”, която представлявала “сериозен и нарастващ проблем”. Този проблем можел да бъде отстранен само с екзекуцията на (такива като) Манинг. Ако депутатът Роджърс от Мичиган наистина представлява интересите и възгледите на Мичиган, тогава това е един щат, от който нямаме нужда.

Американското правителство, този извор на имперска надменност, не вярва, че нещо, направено от него, без значение колко е гнусно, може да бъде наричано военно престъпление. Един милион мъртви иракчани, една съсипана държава и четири милиона иракчани, оставени без домове – всичко това е оправдано, защото “застрашената” суперсила САЩ трябва да се пази от несъществуващи оръжия за масово унищожение; оръжия, които властниците в САЩ винаги са знаели, че не съществуват, както знаеха, че дори да съществуват такива оръжия в Ирак, те не са заплаха за САЩ.

Когато други държави опитват да спазват международните закони, които американците създадоха, за да могат да екзекутират победените германци от Втората световна война, правителството на САЩ се намесва и осуетява тези опити. Преди година на 8 октомври испанският Сенат, подчинявайки се на господарите си от САЩ, ограничи испанските закони с универсална юрисдикция, за да не може да бъде започнато едно основателно дело за военни престъпления срещу Джордж Буш-младши, Барак Х. Обама, Тони Блеър и Гордън Браун.

Западът включва Израел, а там ужасяващите истории се влачат от 60 години. Нещо повече – ако споменете само една от тия истории, веднага ще ви нарочат за анти-семит. Доколкото ги споменавам, то е само да покажа, че не съм анти-американец, анти-британец, анти-НАТО, а съм просто против военните престъпления, независимо от кого се вършат. Не друг, а самият изтъкнат ционистки съдия Голдстоун състави доклада за ООН, в който е посочено, че държавата Израел е извършвала военни престъпления, когато е атакувала цивилното население и цивилната инфраструктура в Газа. За това негово действие от Израел го обявиха за “самомразещ се евреин” (“a self-hating Jew”). В същото време американският Конгрес под натиска на израелското лоби гласува докладът на Голдстоун за ООН да бъде игнориран. Или както каза тогава един израелски властник – ние правим на палестинците само това, което и американците са правили на индианците.

Израелската армия ползва войници от женски пол, като ги кара да стоят пред видеостени и да стрелят с дистанционно контролирани картечници по палестинците, които се доближават на по-малко от 1500 метра до периметъра на гетото Газа. Всъщност повечето от тези палестинци просто отиват на нивите си. Няма каквито и да било данни тези израелски жени да се смущават от това, че трябва да стрелят по малки деца и старци, които наглеждат нивите и животните си.

Ако тези престъпления бяха ограничени само в рамките на войните или в кражбата на земи, може би щеше да е основателно да говорим за отделни прояви на патриотарство, които са встрани от все още съществуващия традиционен морал. Уви, упадъкът на морала е твърде разпространен и всеобхватен. Някои спортни отбори вече имат стратегия за “победа на всяка цена”, включваща планове за умишлено нараняване на най-добрите играчи от противниковите отбори. За да не се занимаваме поотделно с тези скандали, нека разгледаме конкретно състезанието Формула 1, където скорости над 300 км/ч. са нещо обичайно.

Преди 1988 г., тоест преди 22 години, смъртните случаи на пистата се дължаха на шофьорска грешка, на повреда в колата или на лошо проектирани писти и занижени мерки за безопасност. Световният шампион Джеки Стюарт направи много за подобряване на сигурността по пистите, както за пилотите, така и за зрителите. Но през 1988-а всичко се промени. Прочутият пилот Аиртон Сена избута друг известен пилот – Ален Прост – в една от стените при скорост от над 280 км/ч. Ако се вярва на AutoWeek (изданието от 30 август, 2010 г.), никога преди това не се е случвало подобно нещо: “Ръководството не наказа Сена за неговите действия през онзи ден в Португалия, заради което настъпиха значителни промени в същността на състезанията.” Новата норма е определена от великия пилот Стърлинг Мос като “мръсно каране”.

Найджъл Робък от AutoWeek напомня, че през 1996 г. световният шампион Деймън Хил определи стратегията на Сена за победа на всяка цена като “причината за фундаменталната промяна в етиката на спорта”. Пилотите масово започнали да ползват “терористични тактики на пистата”. Деймън Хил казва още, че “възгледите, които съм натрупвал покрай баща ми (двукратния световен шампион Греъм Хил) и хора като него, скоро трябваше да бъдат изоставени”, защото в един момент човек просто разбира, че няма да има никакво наказание за този, който се опитва да те убие, за да може да спечели. Запитан за етиката в днешните състезания на Формула 1, американският световен шампион Фил Хил казва: “По мое време действия като днешните бяха немислими. Едно е сигурно, тогава вярвахме, че определени тактики са неприемливи.”

В съвременния морален климат на Запада обаче, когато един талантлив пилот запраща друг в стената при 300 км/ч., това си е част от победата. Михаел Шумахер, роден през януари 1969 г., е седемкратен световен шампион – един уникален рекорд. AutoWeek напомни и как на първи август в Гранд При на Унгария неповторимият Шумахер опита да изблъска Рубенс Баричело, негов бивш съотборник от тима на Ферари, при скорост от 300 км/ч. Разпитван по-късно за този своеобразен опит за убийство, Шумахер казва: “Това е Формула 1. Всеки знае, че аз не си поплювам.” Властите в САЩ също не си поплюват, нито тези в отделните щати или властите на другите държави, нито пък правителството на Великобритания, нито Европейския съюз…

Израждането на полицията придоби нови мащаби, след като полицаите бяха милитаризирани, за да се борят с „терористи“ и „домашни екстремисти“. Снимка: Джим Удс.

Полицейската институция също се обезобрази. Мнозина американци наивно си вярват, че полицията продължава да е олицетворение на “реда и закона”, а отделните полицаи са “на наша страна”. Но полицията вече води едно съществуване над закона и все повече се превръща във военна институция, бореща се срещу “терористи” и “локални екстремисти”. Полицията е извън всякакъв контрол, откакто гражданските сдружения за контрол на тази институция бяха разпуснати и разпилени от консерваторите. Днес слагат белезници на 6-годишни деца и ги водят в ареста заради дребни провинения в училище, които я са извършили, я не са. Същото важи и за безпричинната употреба на електрошок срещу майки, докато децата им гледат от колата. (Вижте например този клип.)

Всеки, който потърси в Google видеоклипове с безпричинно насилие от страна на щатските полицаи, ще попадне на десетки хиляди примери. И това е днес, когато вече самото заснемане на полицейското насилие е углавно престъпление. Преди година или две едно подобно запитване в търсачките връщаше стотици хиляди резултати. Един от най-пресните примери за ежедневните прояви на неоправдан полицейски терор е случаят с 84-годишния мъж, който отказа да влачат колата му посред нощ, заради което един разбойник, препитаващ се като полицай, му строши врата. Полицаят-насилник вдигнал стареца във въздуха, както правят на арените в кеча, и го тръшнал на земята. От полицейското управление в Орландо, Флорида, се оправдаха, че старецът представлявал “заплаха” за много по-младия и въоръжен до зъби полицай-главорез, защото старецът стиснал пръстите на едната си ръка в юмрук.

Американците ще са първите хора, изпратени в пъкъла, докато си мислят, че са върхът, каймакът на света. Американците дори са си измислили прозвище, което конкурира онова, с което се кичат израелците като “Божия народ”. Днес американците се наричат “незаменимите хора” (“the indispensable people”).

* * *

Автор: Пол Крейг Робъртс (Д-р Пол Крейг Робъртс е бащата на Рейгъномиката – икономическата политика, водена от щатския президент Роналд Рейгън – и бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ. Той води рубрика в The Wall Street Journal и е работил като редактор за това издание. Последната книга на д-р Робъртс се казва “Как пропадна икономиката: Войната на световете”. В нея той описва причините за икономическия и всякакъв упадък на родината си.)

Превод за otizvora.com: Иван Стаменов

Източник: The Collapse of Western Morality / InfoWars

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "Запàдът на западния морал"

  1. zaharia  27.09.2010 г. | 02:52 ч.

    Баси, не знаех че и във Формула 1 вече работите са толкова пропаднали. А колкото до западането на морала, то си е масово явление, не е в никакъв случай присъщо единствено на американците или на западния свят. Като гледам и ние, дето сме по-наизток не изоставаме в това отношение…

  2. ARRI  28.09.2010 г. | 01:58 ч.

    На мен все ми е тая за западният или източният морал.Мен ме интересува,ние българите на къде вървим.Омръзна ми,все да се лутаме,ту на ляво,ту на дясно.До кога ще копираме чужди ценности?То не беше комунизъм,то не беше псевдо демократичен капитализъм….вече и аз не знам как да се изразя.Къде сме ние,в цялата тази бутафория?Знам,че ще ме обвините,че не мисля глобално,ама съм си такъв.Дребна душа.Мисля си за нас.Другите нации не ме вълнуват.

  3. Владимир Помаков  07.10.2010 г. | 13:31 ч.

    Ари, за това което най те интересува – накъде ние българите вървим – ще ти кажа с няколко думи прости – вървим към тотална етническа и всякаква катастрофа. Просто каято фасул, нали? Напъни се малко, влез в разни сайтове, които все още работят, намери например статии от проф. Петър Иванов (те са твърде „меки“ разбира се!) и лека-полека пътеката ще ти се очертае. Аз от доста време пиша по форумите (което си е чиста загуба на време и сили!) че светът върви към нов вид феодализъм, предсказан преди 70 години от единственият истински пророк на Земята – Джордж Оруел. Нов вид феодализъм (па може и старият вид да си е – аз поне не го познавам от личен опит)при който виланите (париците, отроците) са без никакво, ама абсолютно никакво значение за новите феодали – те, последните, могат да избиват въпросните „низши съсловия“ както им хрумне, ръчно, машинно, за удоволствие, в неограничени количества и т.н. и прочие… Така че, поне за мен, това което Стопанина казва не е новост. Нито пък би било новост ако ми каже някой че Боко Тиквата или неговото правителство от генетични мутанти (кого да вземем за пример – Симеон Дянков, Ана-Мария, алкохоликът Тотю – кой???) са продажници, при това много слаби артисти?
    Тъй че, както е казвал Сталин (дали той? Или примерно \никола Гешев?) – „Дупе да ви е яко!“ за това, което идва…
    Аз съм песимист и затова винаги виждам бутилката като „наполовина празна“; вие както си знаете…
    ВладПомак

  4. Aryan  14.11.2010 г. | 13:41 ч.

    Suglasen sum s povecheto neshta v statiata, no poniakoga v stremeja si da budesh po-ubeditelen se poluchava obratnoto, prosto ,,olekvash“. Kato naprimer klipcheto ot You Tube. Ako tazi jena beshe stoiala krotko v kolata i izpulniavashe narejdaniata na politsaia nishto losho niamashe da i se sluchi. Trugnala da se pravi na babaitka pred politsaite. Kogato sam si tursish problemi i nepriatnosti rano ili kusno gi poluchavash. Plius tova ne znaem v kakvo sustoianie e shofirala. Moje da e bila pod vuzdeistvie na alkohol ili drogirana. Politsiata ne spira koli bez prichina. Bez silna politsia stava anarhia. V USA-to jiveiat okolo 30 miliona negri. Poveche ot polovinata sa potentsialni prestupnitsi. Kato pribavim i meksikantsite,koito sa dva puti poveche,bez silna politsia prosto stava strashno.

  5. Иван  14.11.2010 г. | 15:51 ч.

    Aryan, човече ти се опитваш да разсъждаваш за някакъв предполагаем свят и да правиш изводи за настоящия. Защо ти е нужно това. Имаш пред себе си реалния свят. Клипът си показва всичко както е и там няма нито пияна жена, нито „скачане“ срещу полицая, нито търсене на проблем.
    Само помисли:

    Първо, полицая спира жената, а не обратно. Така, че относно „бабаитстването“ ти в момента си фантазираш. Помисли какво всъщност искаш да кажеш и намери по-убедителна форма.

    Второ, дори и след като полицая я спира, и нека да кажем (пак си фантазираме), че жената бърза или пита нещо, то каква трябва да е реакцията? Нима смяташ, че тия пируети по асфалта, които полицая прави с жената, са адекватен отговор на „предизвикателството“ отправено от нея?!

    И накрая – полицаят е на работа, той спира пътниците напълно съзнателно и трябва да има ред обстоятелства пред вид, когато го прави. Ако не е ясно жената в какво състояние е, то трябва да е напълно ясно в какво трябва да бъде полицаят. Къде е образът на полицая, като помощник за безпроблемо пътуване по пътищата. Какъв проблем предотврати той, какви напътствия даде на шофьора за в бъдеще, за да не допуска грешките, които тя допусна?

    Ако ще си фантазираме още, защо не го правим по следния начин – полицаят трябва да е служител на реда, не тероризатор на щофьорите, нали? Как се служи на някаква кауза – с личен пример на първо място, след това с много разбиране и почти никога с насилие. Полицаят трябва да се стреми на въдвори ред, но ако за това са нужни унижения и терор, то излиза, че мерките надхвърлят по злокачественост самото безредие. Тогава за какъв Дявол ми е този ред?! А на теб, Aryan – трябва ли ти такъв ред. Ако редът не може да се поддържа с личен пример, отдаденост и благородство, тогава безредието е по-добро от реда. Помисли дали вече не сме пропуснали момента да кажем „Стига!“ на този вид „ред“ и не е ли време да си вземем свободата обратно, обявена от този ред за безредие.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.