Фоторепортаж от гостуването ми в Берлин (2/2)

Втората порция снимки, направена през първи и втори септември, е от туристическия тип. Повечето от трофеите на това фотосафари са уловени под водачеството на д-р Асен Чилингиров. За известен период от престоя в Берлин той ми беше домакин и за има-няма два часа преди мръкване успя да ми покаже повечето от забележителностите в неговата „махала“.

Deutschland ?ber alles.

Александърплатц – отляво е пазарната част до хотел Park Inn, в който бях отседнал.

Едно от нещата, с които прави впечатление Берлин, е, че улиците са много, много широки, а между тях и жилищните сгради има не по-малко широки тротоари.

Градският транспорт в Берлин е доста по-редовен от софийския, но има и някои изключения. Чаках над 20 минути автобус TXL от летището до Александърплатц. Шофьорът, макар добре вчесан и прилично облечен, на моменти се държеше сходно с българските си колеги. Издаваше забавни възклицания, когато си купуваха билет от него с банкноти от 50 евро, а от средата на курса престана да отваря предната врата, като нервно ръкомахаше на изумените хора от спирките: „Voll! Voll!“ (Пълно е.)

Бягай, Гюнтер, бягай! Реклама над един от булевардите. По улиците могат да се видят много по-малко колоездачи от, да речем, Австрия. И все пак си имат специални алеи за колелета по тротоарите, каквито нямало все още в Унгария, а в България едва ли се и планират.

Телевизионната кула, която се вижда почти от целия град. И изглежда близо даже когато я гледате от няколко километра разстояние. Тъй като знаех, че се намира близо до хотела, през първия ден се изкуших да сляза няколко спирки преди моята, за да „повървя“ пеша. Щастлив съм, че не го направих, защото това вървене щеше да е поне пет километра – колкото обикновено е дистанцията между един български град със съседно село.

И на втория ден от престоя ми Господ рече: „Да бъде мъгла!“ И биде мъгла, и вече синьото небе се не видя, ни човешки взор стигаше върха на телевизионната кула.

Едни от най-красивите сгради в Берлин – атеистичната столица на Европа – всъщност са църквите. Има и такива като на горната снимка, а има дори и модерни постройки от желязо и стъкло за събранията на Том Круз, Джон Траволта и други сциентолози. По ред причини не се навих да вадя фотоапарата, за да снимам щаба на Сциентоложката църква, но в Берлин има такъв, види се отдалеко и създава впечатление за просперитетно място…

А модерните езичници могат да се порадват на красив Нептунов фонтан пред Червеното кметство.

Д-р Асен Чилингиров – да ни е жив и здрав! – пред горния фонтан.

На гости у д-р Чилингиров. Колко от домораслите български историци – били те „класици“ или „ревизионисти“ – могат да се похвалят, че работят с компютър и произтичащия от това достъп до несметна информация? Нашият любим доктор работи не с един, а с три едновременно.

И като стана дума за домораслата ни историческа гилдия, неусетно стигаме до нейните кумири – Маркс и Енгелс. Те си имат паметник в Берлин, намиращ се недалеч от строителна площадка. Наречете ме гадняр, но просто не се сдържах и направих горната снимка от такъв ракурс, че гурутата на червената идея да изглеждат затънали до шия в собствените си творения – боклуците.

Една от по-тихите и определено по-интересни улички на Берлин – тясна пешеходна зона с не чак толкова сиви сгради.

Тази статуя за мен символизира модерният човек, който бяга от библиотеките като дявол от тамян.

Тук обективът ми улови последните лъчи на гаснещото слънце. Следващите снимки, за моя нерадост, са доста по-сумрачни.

Както вече знаете след фоторепортажа от Залцбург, имам слабост към тези архаични форми на съвременните билбордове. Берлинските са много по-редки и не чак толкова впечатляващи по форми и разнообразие.

Лъвов мост по немскому.

Алея край реката – кръвоносната система на града.

Д-р Чилингиров намери един забравен дамски шал – новичък и чистичък. Бих дал няколко евро, ако имаше на кого, за да ми разкаже историята на този шал, но явно е било писано да си остана със сюжетите, родени от въображението ми.

Немски самодиви край реката – почернели от мъка по приказните си владения. Юнакът отляво им е задигнал дрехите, докато са се къпали. И сега си нямат бели роби, ни пъстри елечета, ни… шарени шалове.

Der wahre Leib Christi oder „corpus Christi verum“. Дали?

Детайл от катедралата.

Детайл от катедралата. Из Евангелие на Матей, глава 24:  „Ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте. (А че е в Църквите да вярваме ли? – бел. Стопанина) Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески. Защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески. И тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма. И ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

Детайл от катедралата.

От дясно към ляво – най-отпред червена власт, следвана по петите и сякаш подкрепяна от църковната власт. А най-отзад, като че е в дъното на всичко, се издигат комините на комерсиалната и индустриална власт… Чудни неща се виждат от прозореца на д-р Чилингиров, композирани от незнайни архитекти за тази снимка.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Фоторепортаж от гостуването ми в Берлин (2/2)"

  1. Joro  06.09.2010 г. | 15:15 ч.

    Винаги съм харесвал Германия и съм бил там, макар и само като преминаващ. Не съм ходил обаче в Берлин, а бих искал да отида и да го видя.

  2. Сарадива  06.09.2010 г. | 23:13 ч.

    Иване, здравей!
    За малко да се засечем у професор Чилингиров! /за мен си е професор!/
    Но се засякохме с Милен Радев!…
    Благодаря ти за тези снимки! И аз ще качвам в блога си. Имам и интервю с професора. Но пък нямам много време за писане… Когато-тогава!

    А колкото до професора – това е най-великолепния човек, когото съм срещала!!! С най-прекрасната човешка усмивка!!!
    Да го пази Господ и да ни е жив и здрав!!!

    Яд ме е на нашите тътрузи от БАН – така и не го признаха публично, на виско глас! Пренебрежително и страхливо не отронват и дума за него! /С малки изключения/

    А Чилингиров заслужава да бъде уважен от Родината и от колегите си!
    За които не дава лоша дума да се каже!!!

    Професорът не спира да работи – само за България! И за разкриване на Истината за историята на българите! Непрестанно само за това мисли и се труди! Бърза…

    Великолепен човек!

    Благодаря ти, Иване, за снимките!

    П.П.
    Макар че Берлин е далеч по-красив от онова, което е останало около стария център на Изтока – Александерплац…

    Заснех изложбите в Пергамон музеум и Стария Берлински музей – съответно „Цветните богове“ и „Наследството от етрусите“
    Като ги кача, ще дам линкове…

    Поздрави!

  3. Стопанина  06.09.2010 г. | 23:26 ч.

    Здравей, Сарадива – наистина, много жалко, че се разминахме с няколко дни. И още по-жалко, че на отиване сме пътували в един и същ самолет, без да се запознаем. Пожелавам си това да не се повтаря.

    Д-р Чилингиров е велик човек не само по историческа линия и заради усмивката. Малцина имат представа, че върши работата на десетки други хора, без непременно да му е работа. Хората например се чудят на мен как смогвам да върша толкова „странични“ работи извън службата ми в пресата.

    Аз пък се чудя как в продължение на десетилетия д-р Чилингиров върши работата на цяло организирано общество, което като цяло претендира да е алтруистично и от което се очаква да работи за Бога, та пушек да се вдига. За мен нашият доктор не е просто професор, а свръхчовек. И се присъединявам към благопожеланията ти към него.

    Чакам с трепет линковете към вашите снимки. Поздрави за теб и съпруга ти – сърдечни, макар да се познаваме (все още) само задочно.

  4. Алиса  07.09.2010 г. | 00:09 ч.

    „Който контролира миналото, контролира и бъдещето, а този който контролира настоящето, той е всевластен и над миналото.“
    Джордж Оруел

    http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-ivailo.html

  5. Юлия Боева  07.09.2010 г. | 20:32 ч.

    Иване, страхотни снимки и страхотни коментари към тях!! (Специални поздравления за последната снимка – до сега не бях забелязала третия план отзад.

  6. Сарадива  08.09.2010 г. | 10:03 ч.

    Юлия, благодаря ти! Ти знаеш защо…

    Последната снимка наистина е велика…

    Поздрави!

  7. караман  11.09.2010 г. | 20:38 ч.

    Поздравления за метериала предоставен тук от Стопанина, а и за целият сайт. Аз ще добавя – освен живот и здраве за г-н Чилингиров, същите пожелания трябва да се отправят и към Хората, чрез които става възможно Българското да достигне до Нас.
    Аз отдавна следя От Извора, и приветствам идеята за новия фоум.
    Ще споделя нещо – през изминалата седмица по служебни задачи на пропуски на едно учреждение се засякох с човек представил се като Иван Стаменов. Или съм пропуснал да се запозная, или е било просто съвпадение 🙂
    Поздрави!

  8. Стопанина  11.09.2010 г. | 20:49 ч.

    Малко вероятно е на какъвто и да било пропуск да съм се представил като Иван Стаменов. Просто защото това не е истинското ми име и едва ли биха ме пуснали някъде срещу име, което не съответства на името в пропуска ми, прескартата ми или паспорта…

    Освен това миналата седмица бях в Германия.

    Друг И.С. ще да е бил.

  9. караман  11.09.2010 г. | 20:53 ч.

    Благодарим за уточнението, значи да не се кахъря. Още веднъж, Поздравления!

  10. Руси Иванов  22.09.2010 г. | 14:48 ч.

    Интересното е че цветовете на германското знаме са първите три от Българския календар –
    http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878

  11. Galina Tzvetanova  22.02.2011 г. | 00:33 ч.

    АААА, Руси добре си отбелязал за знамето и цветовете в Българския календар. Сърдечни поздрави от Берлин за всички! Търся меил за връзка с д-р Асен Чилингиров, а още по- добре – ако има как да посетя някои негов час или лекция в Университета където води часове! Ще съм благодарна на всяка подадka….просто за да отида и да стисна ръката на един от малкото ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ! Че то, уви, вече са на изчерпване!
    Благодаря предварително –

    ЛЮБОВ, СВЕТЛИНА И БЛАГОДАРЯ

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.