Фоторепортаж от гостуването ми в Берлин (1/2)

От първи до трети септември Стопанина остави стопанисването, за да бъде гост на 50-тия панаир на IFA в Берлин. И тази година акцент на изложението беше домашната електроника от водещи компании, както и от такива, които тепърва опитват да намерят своята пазарна ниша. Тъй като пътуването ми беше организирано от представителството на Panasonic за Югоизточна Европа, се чувствам длъжен да започна фоторепортажа със снимки от пресконференцията на тази компания.

Г-жа Естер Виктор и г-н Габор Полонка от Унгария – служители в представителството на Panasonic за ЮИ Европа и организатори на пътуването. Тук двамата гледат новите 3D телевизори на компанията с активни очила. Габор толкова хареса тази снимка, че поиска да му пратя широкоекранен вариант с висока резолюция, за да бъде новият му уолпейпър (тапет).

Преди началото на пресконференцията.  Представителите на медиите бяхме настанени в отделни сепарета за 6-9 човека, като във всяко сепаре имаше по един 3D телевизор с няколко бройки активни очила, чрез които да гледаме демонстрациите като на кино. Интересно, новаторско и удобно решение от страна на организаторите.

Пресконференцията – колаж от кадри. Главната тема бяха новите стереоскопични телевизори – Panasonic продължават да залагат на плазмените модели – но беше представена и първата в света 3D видеокамера, чрез която потребителите могат да снимат собствени 3D клипове.

Горе и долу: На „щанда“ на Panasonic (който всъщност изпълваше цяло хале) можеше да се гледа едновременна презентация „на живо“  на новите 3D видеокамери, 3D телевизори и 3D очила…

…Камерите снимаха действията на актрисите, а гостите на експото можеха да гледат как изглеждат тези действия на телевизорите.

Сътрудничеството на Panasonic с геймърски компании като UbiSoft – резултатът е, че можете да джиткате любимите си компютърни и конзолни игри на голям екран с безупречно 3D.

Имаше и индустриално количество нови телевизори за тези, които още не са готови да направят крачката в трите измерения.

Пресконференцията на Samsung. Представителите на южнокорейската компания заложиха на класическа презентация, водещ на която беше г-н Михаел Золер. Той временно се превъплъти в домакин на токшоу, в което гостите – отговорници от различните клонове на компанията – разказваха за новите си продукти: 3D телевизори, Blu-ray плейъри, лаптопи и т.нар. Galaxy Tab (таблет – преносим компютър, органайзер, четец за електронни книги и какво ли още не, всичко събрано в едно портативно устройство).

Представителен кадър от импровизираното токшоу. А сега си представете какво си мислеше вашият Стопанин, след като над един час стоя прав като кон в претъпканата зала и трябваше да гледа как поредният събеседник, удобно разположен на дивана, надълго и нашироко обяснява на г-н Золер за удобствата на потребителите… Професионализмът изисква да съм безпристрастен, но не мога да премълча факта, че на конференцията на Samsung не се чувствах никак удобно.

Всяка от големите компании твърдеше на своята пресконференция, че е лидер с най-добрите 3D телевизори. Бяха цитирани и тестовете, които го доказват. Забавно е как например Sony, Samsung и Panasonic си поделят първото място. Извод: на този свят всичко може да бъде както „доказано“, така и „оборено“.

Великолепната петорка, с която прекарах по-голямата част от тридневния престой в Берлин. На горната снимка моите спътници и нови приятели очакват началото на пресконференцията на Panasonic. А сега отделно за всеки от тях…

Ляво: г-н Имре Егри, редактор на унгарската версия на сп. PC World. В средата е г-н Габор Полонка, специалистът на Panasonic в областта на видеотехниката. До прозореца е г-жа Естер Виктор от отдела за връзки с обществеността на същата компания.

Г-н Томислав Новак (ляво) е главен редактор на няколко от водещите хърватски печатни и онлайн медии за потребителска електроника.  С него бяхме балканското изключение от една иначе доминиращо унгарска група. След като се наслушахме на „егеш, егеш“, с Томислав излязохме да си поговорим за богомилите, йезуитството в римокатолическата църква и комерсиализацията на глаголицата в Хърватия.

До него на снимката е г-жа Гьонги Саги – унгарска еврейка, една от най-ерудираните дами, които съм срещал през живота си. Тя говори перфектно над 5 езика и останах с впечатлението, че няма място в света, което да не е посетила. Разказваше за топлите си спомени от България и най-вече от панаирите в Пловдив по Тошово време.

Наднационалното усещане беше подсилвано от това, че преди да се разделим, шестимата обядвахме в италиански ресторант. Последните две снимки са правени там. Облужваше ни келнер от Турция, който носеше звучното испанско име Карлос. 🙂 Подчертавам наднационалното, тъй като беше едно възходящо течение на фона на целия ариманичен, технологичен и съответно низходящ импулс, който доминираше панаирните халета на IFA.

* * *

Очаквайте още снимки от Берлин, които ще са от туристическия тип.

Не успях да видя много, но съм готов да споделя и малкото.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Фоторепортаж от гостуването ми в Берлин (1/2)"

  1. Aha  04.09.2010 г. | 22:58 ч.

    Добре дошъл! Тъкмо да те попитам, как си се чувствал в този ариманичен храм и ти си отговорил най-накрая. Аз лично не се чувствам никак добре в халета осеяни с толкова много телевизори, компютри и тем подобни. А за 3D да не говорим. Поради тази причина отказвам да ходя и в кино Арена – ужасно място!

  2. Стопанина  04.09.2010 г. | 23:52 ч.

    На мен тези изложения не ми действат чак толкова зле. Може би защото съм им свикнал, а и защото опитвам да отсявам позитивите от негативите в света на техниката. Не можем да отречем позитивите – определено предпочитам телефоните пред пощенските гълъби и писането на компютър пред писането с перо или с класическа пишеща машина.

    Често си мисля колко е, бих казал, снобско от страна на някои колеги, които се превъзнасят по архаичните пособия на работа. Не знам, може и да са искрени, но за мен ще е невъзможно да пиша какъвто и да било обемен проект (например книга), ако не е на компютър. Това означава да се зарина с купища изхвърлени листове след всяка промяна на едно-единствено изречение. А аз често пренаписвам някои пасажи, подменям думи, добавям неща…

    За телевизорите нямам особено мнение. Самият аз не гледам телевизия, а когато ми се налага да гледам нещо, ползвам или стар CRT модел, или компютърния ми монитор. Този неутралитет и това, че не „робувам на марки“, ми помага в работата. Колкото до 3D-то, и него деля на „лошо“ и на „добро“. Някои филми и игри изглеждат страхотно в 3D, направо се пренасяш в „другия свят“, докато от лошото 3D наистина боли глава.

    Не случайно една от новите и перспективни професии е тази на стереографите. В общи линии стереографът може да прецени от кой сценарий би станал добър 3D филм или игра, а също така подпомага режисьора и оператора за подредбата на актьорите и декорите в пространството, за да се получи дълбочина, която да не натоварва очите и мозъка на зрителите.

    Може би с навлизането на автостереоскопичните телевизори (след 4-5 години) чак тогава 3D-то действително ще се наложи. Има хляб в него, но има и още много работа по пресяването на „доброто“ (качественото) от „лошото“ (създадено на бърза ръка и през просото, за да се събират кинти като за последно).

    Та мисълта ми е, че може би не трябва да залитаме в крайности. Като си говорим за ариманични храмове, ето какво казва и Щайнер: „Задачата на Запада, и по-точно англоезичния свят, е да даде механичното знание, като проникне в тайните на материята. А именно, че материалното не се състои просто от атоми, молекули и прочие частици, а в истинския си облик е дух. […] Ако човечеството преодолее Аримановата заблуда за същността на материята, ще намери “механичното знание”, нужно за създаването на евтини, икономични и екологични машини: транспортни, битови и др.“

    Няма начин да не се мине през „ариманичните храмове“. На всички пресконференции, на които бях, компаниите изтъкваха как създават техника, като изхвърлят все по-малко CO2 (което е без значение, ако знаем за Климатгейт и позитивите на въглеродния диоксид). Но друга посока, в която работят, е, че правят техниката с по-малко тежки метали, а в някои от новите продукти няма и грам живак. И почти всеки техен компонент може да се рециклира на 100 процента. Това вече наистина е екологично.

    Може би най-зле се чувствах на презентацията от Samsung. Значи, уважавам тази компания заради ценовата им политика – не случайно техните продукти се продават добре у нас, даже сега пиша на клавиатура Samsung, а и принтерът ми е от тях… Но имаше нещо изключително гадно в начина, по който представиха таблета Galaxy. Не преувеличавам – отвратих се. Посланието, макар изказано с благи думи, беше: „Потребителите са тъпи, без този таблет сте за никъде.“

    Например една от актрисите в клипа беше много мило момиче, но неспособно да се ориентира където и да било. С навигационните възможности на Galaxy тя ставала пълноценен човек. Всяка от представените функции беше от този тип: „Galaxy мисли, вместо вас. Без Galaxy сте половин човек. Ако не е Galaxy, няма да имате успехи и няма да се забавлявате…“ Ето това е ариманичното – когато техниката се опитва да измести човешкото или да му вмени някакви представи за битието, каквито просто не са верни.

  3. inranxan  05.09.2010 г. | 02:25 ч.

    Aha един нож може да се ползва не само за убиване … не предмета е вредното нещо а начина по които го използват някои

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.