Сентенции от Учителя Беинса Дуно – първа част

Изправяйте отношенията си към Бога, без да се самоосъждате. Радвайте се на оная благост и доброта, които Бог проявява чрез хората. Радвайте се на всеки човек като на запалена свещ ­– проява на Слънцето. Колкото по-силен е токът на инсталацията, толкова по-силно свети свещта. Пазете инсталацията си никой да не се докосне до нея. Никой няма право да бута Божествената Инсталация – опасно е, ако тази инсталация се развали. Дойдем ли до човешкото сърце, само Бог може да го поправи. Вложи сърцето си в ръцете на Бога и не се страхувай. Оставиш ли сърцето си в ръцете на човека, знай, че той не може да го поправи. Сърцето, умът, ду­шата и духът са прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тях. Всяко живо същество се нуждае от Бога. Отдалечиш ли се от Бога, ще замръзнеш; приближиш ли се до Него, ще се стопиш. Докато обичаш Бога, ще живееш в изобилие; щом престанеш да Го обичаш, изобилието се прекратява. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Чистота и святост са две различни неща. Святостта е качество на ума, чистотата е качество на сърцето, а Свободата ­– качество на ду­шата. [...] Да живееш, това значи да си свободен – първият етап на Свободата е Животът. (Заветът на Любовта, Беседи, 1944)

Чистотата е първата врата, през която Животът влиза, светостта е втората врата, силата е третата врата, а Любовта – четвъртата и последна врата, през която Животът влиза. Животът влиза през четири врати, но същевременно излиза през същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, без да влиза, не е реално. (Царският път на душата, Съборни беседи, 1935)

Ако влезете в Невидимия свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, каквито никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. (Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи, 1920-22)

Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. (Царският път на душата, Съборни беседи, 1935)

Проверявайте нещата и вижте кога не успявате – дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото Начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. (Царският път на душата, Съборни беседи, 1935)

Всички искат да знаят защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. (Царският път на душата, Съборни беседи, 1935)

Адът не е толкова страшен, както са страшни противоре­чия­та. Въпреки това, те са неизбежни в еволюцията на човека. Като слизат на Земята­, и ангелът, и волът ще минат през противоречия. Който разбира Закона, знае, че те са на мяс­то­то си и лесно се справя с тях. Който не разбира Закона, туря ги на гърба си и бяга с тях. Като знаете това, прекарайте всичко през вашия огън, а скъпоценния камък задръжте за себе си. И Христос­, като намери скъпоценния бисер, отказа се от всичко земно. (Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи, 1920-22)

Три пътища има, по които човек може да постигне истинско­то щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината.­ Освен тях, други пътища няма. Вървите ли по тези пътища, където и да отидете, в рая или в ада, на този или на онзи свят, Истината е навсякъде една и съща. И адът, и раят са основани върху Истината; и този, и онзи свят са основани върху Истината. И дяволът обича Истината, както и ангелът. (Нашето място, Съборни беседи, 1931)

В борбата, която водим, ние трябва да знаем, че Бог е с нас. Какъвто кръст и да ни се дава, да знаем, че ни се дава от Небето и че е за наше добро. (Протоколи от Годиш­ните срещи на Вери­гата, 1906-1915)

Не трябва да мислим, че Бог не се грижи за нас. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Господ се грижи за всички: ­«Написах ви на Дланите Си.» (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Никога не трябва да мислим, че Бог не ни обича. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Велик на Небето е този, който извърши и най-малката рабо­та по Волята Божия. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Не може да предадете на хората това, което нямате. (Прото­коли от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Нашата земя е една душа – подобно на една майка, която не иска да ни пусне към Небето без борба. Тя е Великата блудница. Развитието на човека противодейства на земята тя да държи неговото астрално тяло в своята орбита. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Учителите ще ви покажат как да се освободите от Великата блудница. Тя се проявява в нисшите съзнания, в лошите духове. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Четири неща са необходими за познаване на човека. Първо, трябва да срещнеш погледа на човешкото сърце – дъщерята на човека. Второ, трябва да срещнеш погледа на човешкия ум – сина. Трето, трябва да срещнеш погледа на човешката душа – майката. Четвърто, трябва да срещнеш погледа на човешкия дух – бащата. Следователно, ако не разбираш погледа на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина и на Божия Дух, никакво познанство не може да съществува между хората. (Красотата на душата, Утринни слова, 1937-38)

Добър човек значи уравновесен човек. Той всякога е здрав. Немарливият може да разруши здравето си, докато добрият винаги запазва своето равновесие. Ако сте добри, лесно ще разбирате другите. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Сейте щедро, но не откри­вайте Тайните Божии на свините. (Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Първата задача на човека е да изпълни Божията Воля по любов, а не по закон. Много неща изпълняват хората, но по закон. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез Любовта. Законът е принудителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на Любовта. Това, което стеснява и ограничава човека, е зако­нът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Има два момента в живота – когато трябва да се работи и ко­гато трябва да се почива. Започнем ли да действаме, опорна­та точка е Небето. А почиваме ли, ­ Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние у вас, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размиш­ление, и не го­ворете нищо на хората. (Протоколи от Годиш­ните срещи на Вери­гата, 1906-1915)

Всичко в света – огънят, цветята, водата – това са все предмети на туй училище, света. В света няма нищо без съдържание. Ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас. За духовния свят ние сме още растения, а спрямо органичния свят сме човеци. Вие трябва да познавате своето положение, за да не се възгор­деете, защото духовете бият, и много бият. Защото когато човек напусне своята сфера, положението му става смешно – той ще заприлича на магарето от приказката, което се помолило на Господа да му даде силен глас и с това станало за посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят. Така е и с мислите, и с желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следо­вателно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости. За него ще настъпи това, което се нарича «страшен съд». Това се отнася за тия, за които ще настъпи Божествената нощ от 12 милиарда години, преди да настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Действията на Бога са разпределени с математическа точност и никога не се повта­рят. Ако една душа изостане в развитието си и дочака Бо­жествената нощ, условия за нейната еволюция ще й се дадат отново чак след като тази нощ премине. (Протоколи от Годиш­ните срещи на Вери­гата, 1906-1915)

Ние не можем да изменим условията на живота си. Само Господ изменя тези условия, и когато Той ги изменя, на нас ни става леко. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва, и Той ще ги промени. (Прото­коли от Годиш­ните срещи на Вери­гата, 1906-1915)

Със Светлината сут­рин слизат до нас Божествените Духове и
по същия път ве­чер се връщат при Бога.
(Прото­коли от Годиш­ните сре­щи на Вери­гата, 1906-1915)

Човек още не е добил Образ и Подобие Божие и сравнен с Бога, той се отличава от Него повече, отколкото червеят се отличава от човека. Човек е още едно малко главоче – жабче, което не е добило още формата на жабата. Така и ние още не сме при­добили образа на Бога. Причината за това е в гре­хопа­дението. А нашият стремеж към Бога е гласът, с който Той ни зове, за да покаже на нас, Неговите Чада, посоката за на­шето усъвършенстване – пътя за осъществяването на Божествената Правда. И Хрис­тос казва, че този път е прав. Но по отношение на човешката еволюция този път е начупен, криволичещ и образува една спирала, в която линията на човешкия стремеж често се пре­чупва и тогава казваме, че този човек е сгрешил. Но след тази пречупена линия се надига друга, също тъй пречупена линия, а при повдигането си човек прави известни усилия и се уморява. Тази е причи­ната, че когато хората грешат, често пъти са спокойни, защо­то съзнават, че ще дойде време, когато ще заработят за из­правяне на грешките си. При всяко слизане надолу благода­рете на Бога, защото след като до­стигнете дъното, отново ще започнете да възлизате, докато достигнете онази Божествена Планина, където ще се слеете с Бога. Но до тогава ще трябва да чакате, защото много пъти ще слизате и отново ще се изкачвате. И трябва да знаете, че за да може човек да отиде при Бога, той трябва първо да отиде в ада – да достигне до най-ниската точка. Само тогава ще може да изпълни зада­ча­та си в живота. (Прото­коли от Годиш­ните сре­щи на Вери­гата, 1906-1915)

Не е страшно, когато губиш външното си богатство – страш­но е, когато губиш вътрешното си богатство. (Събуж­дане, Лекции пред Общия окултен клас, 1931-32)

Какво е човекът? ­Лист от Великата Божествена Книга, върху която Бог е написал ценни неща. Всеки лист е на мястото си. Като четеш тази книга, ще видиш, че някой лист липсва – трябва да го намериш и да прочетеш това, което Бог е написал на него. Разбирайте листата, в които Бог е вложил вечните блага на живота. Ценете всеки лист, за да разбирате Господната Молитва: «Отче наш, Който Си на Небето, да се освети Името Ти.» Къде е Името Божие? ­В умовете ни. «Да дойде Царството Твое.» Къде?­ В сърцата ни. «Да бъде Воля­та Твоя.» Къде? В душите ни. «Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия, защото Твое е Царст­вото, и Силата, и Славата завинаги, амин!» Изкушението идва в живота на хората, когато станат нехайни. Като не оценяваш богатството, което ти е дадено, ще те поставят на изпит, за да видиш какво е беднотията. Ако не си доволен от богатството, ще ти изпратят беднотията. Ако не си доволен от беднотията, ще ти изпратят богатството. Богатството е един род изпита­ние, а бедността – друг род. Когато забогатееш, създаваш си неприятели и започваш да се страхуваш да не изгубиш имането си. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Не гледайте какво става в света – със света Бог ще се разправя, както знае. «Защо да не гледаме?» ­Има неща, които не могат да се гледат – сутрин може да гледаш Слънцето, но на обяд не можеш. Ония неща, които можем да възприемаме и прилагаме в живота си, можем да гледаме, но ония неща, които не можем да възприемаме и прилагаме, не можем да гледаме. «Какво ще стане със света?» ­ Това не е твоя работа – ако любиш, в рая ще бъдеш; ако не любиш, в ада ще бъдеш. [...] Единственият безопасен път за влизане в рая е да обичаш Бога. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Всичко, каквото става в света, е добро. В целокупния живот всички неща са добри; само някои неща при известни условия са лоши. Здравото шише е безопасно; щом се счупи, частиците му се разпръсват и стават опасни. В целокупния живот всички неща са на място; щом частите на тоя живот се отделят настрана като отделни, самостойни прояви, те стават опасни. Частиците от счупеното шише, както и отделните части на целокупния живот, ще турим настрана, като противоречия. (Новото начало, Утринни слова, 1943-44)

Колкото човек повече е пътувал в материята, толкова повече инструменти си е създал, докато изгради своята къща. По-рано човек имал много хубава къща, същински дворец, но като е съгрешил, той е бил изхвърлен от там, а къщата му била отнета. Сега ние постепенно се събуждаме и се връ­щаме полека-лека на Небето. И думата «духовност» не значи нещо друго, освен това, че всичко в нас трябва да стане духовно – и уста, и нос, и ръце, и всичко останало. Съм­няването в духовния свят показва, че човек ходи като слепец с пипане. (Прото­коли от Го­дишните срещи на Вери­гата, 1906-1915)

Великите идеи трябва да се разбират правилно. Съвър­шен­ството е велик идеал, към постигането на който всеки човек трябва да се стреми. По същество съвършенството е непос­тижимо, но разбирането му е постижимо. Като отвлечена идея Бог е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да Го ограничим в себе си. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Качено на 03.08.2010 г., 00:32 ч., в Беинса Дуно, Избрано.

-----
Други материали, които ще харесате:

» Олимпийски игри или военно-политически задкулисни игрички?
» Херакъл и исполините от Палена (1/3): Гигантомахията през епохите
» Старец и Дракон: Окултната география на Европа и Америка
» Щатските военни искат да чипират войниците си
» Можеш ли да си представиш...
» На кръстопът преди съдбовния сблъсък с равносметката
» Страната на свободните: Принудителен труд, заглушаване и „превъзпитание“ за дисиденти
» Ориз с човешки гени: Фармафията отново поощрява канибализма
» Кралското общество и плановете за депопулация на човечеството
» „Върви народе възродени“: Върви по дяволите или върви по Бога