Безплатно електронно издание на «Траки, готи, славяни»

От Стопанина: Една от най-успешните исторически книги за миналата и настоящата година е «Траки, готи, слявяни» на Петър Георгиев, която междувременно има трето издание и след неколкократно изчерпване отново може да се закупи в обичайните книжарници и тези в интернет. Периодично възникват спорове по историческите въпроси, предимно за произхода на българите и връзката им с готите и/или траките, като съответно се подновява интересът към тази книга и сходните на нея монографии на д-р Чилингиров по същата тема.

Авторът на «Траки, готи, славяни» предлага безплатно пълната версия на своя труд в електронен формат за всички, които се вълнуват от историята и археологията, но по една или друга причина не могат да се сдобият с печатното хартиено издание. Благодаря на Петър Георгиев за жеста и за това, че избра книгата да се разпространява в «От извора»!

От автора: Със създаването на България в 681 г. от «мизите, които народът обикновено знае и като българи» – активни участници в действията срещу Римската империя двеста години преди Аспарух, завършва т.нар. Велико преселение на народите, започнало с експанзията на Римската империя на север и изток. Археологът Александр Поверин пише:

«Ако ние не разберем историята на Черняховската култура, никога не бихме могли да разберем историята на цяла Източна Европа.»

Ако знаем добре истината за Черняховската култура, ще разберем и къде «изчезват» траките. Изчезнаха ли траките в действителност или заедно с другите балкански народи и тези от Севера с течение на времето се създаде най-многобройната и относително хомогенна езикова общност в Европа – общността на славоезичните народи.

Народите не изчезват. Изчезват или се менят имената и прозвищата им – това  все пак са само думи. И ако, уважаеми читателю, някъде пак заговорят за «изчезнал народ» или «демографски взрив», не вярвай. В живота това не става. Подобно нещо е едно обикновено изкривяване на историята в нечий политически интерес. Идеята за готски или славянски демографски взрив е един мит – мит, който не намира доказателства нито в народните предания, нито в историческите извори, нито сред археологическите находки.

Древните хронисти са познавали народите, сред които са живяли и които са им били съседи. Това са индийците, тракийците, илирийците, скитите и тези от Западна Европа. Тях е описал и Херодот, като по негови думи от тези народи вторият по големина е бил тракийският. И сега е така. На същите земи и сега вторите по големина са тези народи, говорещи на езици от т.нар. славянска езикова група. И както е отбелязано в собствените им хроники, отначало те живееха там, «където сега е земята българска и унгарска».

Книгата в PDF формат (250 стр., 9.5 MB) | PDF в ZIP архив (8.9 MB)

Книгата в PDF формат (250 стр., 9.5 MB) | PDF в ZIP архив (8.9 MB)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

48 коментара за "Безплатно електронно издание на «Траки, готи, славяни»"

  1. zukerman  14.10.2010 г. | 22:41 ч.

    Стопанино,
    В този ред на мисли искам да вметна едно обстоятелство от собствения ми скромен живот. Преди около 30 г. „свалих“ едно страхотно маце от бившия СССР, филандка по майка и рускиня по баща. В огромната библиотека в апартамента й в (тогава) Ленинград смаян се натъкнах на доста голяма купчина книги, може би две лавици, 40, 50 или повече тома от различни години и на различни езици, които ЯСНО третираха една тема – как РАЗВАЛЕНОТО БЪЛГАРСКО НАРЕЧИЕ, на което се е говорело в т.нар. руска империя, се превръща в т.нар. съвременен руски книжовен език по времето на Екатерина Велика (Katharina die Gro?e), родена като княгина Софи (Sophie Friederike Auguste von Anhalt-Zerbst-Dornburg) по нейно лично разпореждане. Става дума за 1762 г. и по-късно, което си е само ХVІІІ в.!!! Какви славяни, каква „Русь“, какви пет лева??? За жалост, бях твърде тъп и несъобразителен тогава и се втернах да ЧЕТА, вместо просто да направя списък на заглавията, годините и издателите.
    Историята свърши доста смехотврно – „папаша“ и „мамаша“ се върнаха предсрочно от уикенда, но вместо да се радват, че не ни завариха по средата на някой див секс, а в четене, изпаднаха в тих ужас (е, сега разбирам, че достъпът на един „див българин“ до подобна книги е могло да струва доста скъпо на „папаша“ и кариерата му). Най-много ме е яд, че преди да ме отратят, шофьорът на „папаша“, 2-метрова маймуна с телосложение на КАМАЗ ми взе тефтерчето, където бях почнал – уви, късно – да описвам книжките.

    Аре, че взе да става много лично. Може и въобще да не го ползваш, или опежи каквото прецениш.
    С две думи, легендите за всичко сляво-болгарско са чиста манипулация и лъжи.
    Бог с теб!

  2. R.L.  19.10.2010 г. | 19:55 ч.

    Тази книга отговори на много мои въпроси, които съм си задавал в миналото. Защо готите са живеели на земята ни заедно с траките, възможно ли е това изобщо? Как така официално сетвърди че траките са измрели, а според източниците които четох до тогава се виждаше тъкмо обратното? …и т.н. Това е книга, заради която не съм спал първата нощ до четири часа сутринта, и втората до два – проверявах и сверявах информацията, до която можех да се добера чрез интернет на четири езика. Теориите изглеждаха толкова примамливи за мен, че се бях решил да проверя доводите на автора безкомпромисно. Проверих, и съм спокоен. До сега подарих дузина бройки на приятели, и вече след една година продължавам да усещам тръпки по тялото от нея. Правя всичко възможно информацията да стане достояние на все повече хора.

    Между другото, би било прекрасно тази книга да се издаде на руски, в Русия. Замислете се!

    С благодарност…

  3. Петър  19.10.2010 г. | 22:06 ч.

    Учителя също казва някои работи по въпроса – къде явно, къде с иносказание… 😉

  4. Сарадива  20.10.2010 г. | 02:35 ч.

    Петре, извинявай за въпроса, ама кого наричаш „учител“ и какви са тези „някои работи по въпроса“?!?!?! Дай линк, да го видим тоя учител какви ги е учителствал

  5. Стопанина  20.10.2010 г. | 07:39 ч.

    @Сарадива

    Става дума за Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

    Ето малки извадки от учението:

    http://www.ivanstamenov.com/category/duhovnoto/beinsadouno/

    Конкретно за българите:

    Беинса Дуно: Подбрани мисли за България и българите (1/2)

    Беинса Дуно: Подбрани мисли за България и българите (2/2)

  6. Петър  20.10.2010 г. | 10:51 ч.

    Извинения към Сарадива за неуточнеността ми. Предположих, че в контекста на този сайт ще е лесно да се допусне, че под Учителя, може да се има в предвид единствено Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Благодаря на Стопанина, че побърза да поясни.

    Пред по-тесен кръг свои ученици, Учителя е споделял неведнъж прелюбопитни детайли, относно произхода и мисията на нашия народ. Може да прегледате сред написаното по темата от големия народен лечител Петър Димков (близък ученик на Беинса Дуно), както и в някои неиздадени, но качени в нета книги, за, и от богомилите, достигнали до нас чрез трудовете на великия Николай Райнов (за него също има сведения, че е принадлежал към този най-тесен кръг около Беинса Дуно). Има и на други места, осветляващи темата, но не съм в състояние да посоча къде точно.

    В беседите си пред народа Учителя е говорил по-обобщено и по библейски иносказателно, което е напълно разбираемо, поради пъстротата в учеността и разбиранията сред обикновените ученици. Накратко – прокарва се идеята за приемствеността между определени клонове на човешкия род (народи), унаследяващи по права линия Светлината (т.е. – Тайноведството). Унаследяването е от незапомнени времена, та чак до днес и стои в тясна връзка с произхода и конкретната еволюция (история) на въпросните народи, един от които е и нашия. За да се обоснове Свещеното право, но и отговорността, падащи върху плещите на българина, на определени ученици е откривана част от тайната страна на историческите събития, които са напълно непонятни за „външните“ в историческата наука. В днешно време, съвсем закономерно и на място идват трудовете на непредубедени и осветлени учени като д-р Асен Чилингиров, Петър Георгиев, а вероятно и някои други, за чиито усилия още не знаем. В същото време им противостоят огромно количество „външно“ невежество и умишлено замъгляване на фактите от противниковия лагер, но това е една съвсем отделна тема. Но как читателите да различат на коя „историческа“ версия да се доверят? В „Книгата за качествата“ на богомилите е казано: „Как се постига различаване?“ „С взиране“ – отговори той. „Взира се онзи, който има чисти Очи. И тъй, братя, пазете чистотата на Очите си. Пазете очите на Сърцето си от Кал, Прах и Сенки. Пазете ги от Мрежа, Вихър и Отражения“…

    Според определени източници, мисията на Беинса Дуно е била да създаде народна окултна школа, на съвсем широка основа, която да е подстъп към бъдещите по-високи Посвещения за най-добрите синове на народа ни. Всичко това е свързано с мисионерската роля на българите спрямо славянството (респективно – човечеството), която не започва от вчера и не завършва утре (има писано по въпроса от Щайнер, Достоевски и много други безспорни авторитети).

    Учителя говори пространно от кого и защо са получили Светлина богомилите, кои са новите богомили (Н. Райнов също). Всичко това е в контекста на общочовешкото развитие и мястото на нашия народ в тези сложни циклични процеси.

    Особено внимателно следва да се чете (от добросъвестните родни медиевисти) неиздадения труд на Н. Райнов – „Богомилство и богомили“. Там има много ключове към разбирането на средновековната ни история. А за нас, неспециалистите, е особено важно да вникнем в предупреждението, отправено от писателя в края на книгата му:

    „666. Аз настоявам само върху едно: събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях.
    667. Затова, ако ни е мила светлата памет на Архиепископите, Епископите, Верните и Оглашени Богомили, нека дадем на делото всичката си преданост, всичкото си усилие и всичкия си устрем.
    Ако онези Титани съумяха да умрат за това Движение, нека ние съумеем поне да живеем за него.
    Защото близо е Денят: на прага е денят на Гибелта и на Разрушението.
    Ако ние искаме идните времена да запомнят нашия век, принадлежащ на Синовете на Разрушението, нека почнем от себе си това Разрушение.
    И да заслужим Милостта Божия ние, които се готвим да я разнасяме из руините на идната Гибел.
    Да бъде!“

  7. Сарадива  20.10.2010 г. | 23:52 ч.

    И аз благодаря на Стопанина за уточнението. Благодаря и на Петър за желанието да обясни „някои работи“ с дъновистките постулати. Разбира се, че разбрах кого наричаш „Учител“, Петре, само че акцентът във въпроса ми беше – какво точно е учителствал и предложих да дадеш линкове към текстове, та да ги пообсъдим тези „некои работи“.
    Надявам се, че вече разбираш – спрямо учителстването на „Учителя“ по отношение на нашата история съм крайно скептична. Не искам да се впускам в спорове относно обожествяването му, защото всеки има право да вярва в каквото си ще. Аз просто не съм почитател на вярването, нито на колянопреклонното обожествяване на когото и да било. Обаче се сещам сега – нали разумният човек е издигнат в култ в ПРОПОВЕДИТЕ на „учителя“?!?!
    Всъщност това повече ми прилича на първохристиянство – темата за обожествяването на разума е представена перфектно в труда на проф. Чилингиров „Православната църква“. Само че при адаша ти, Петре, доста са компилирани и измоделирани нещата с редица други „некои работи“…
    Но ми се струва доста нелепо да поставяте до Асен Чилингиров – един достоен български учен, името и писанията на човек, обожествяван от почитатели на митове и приказки за цветя и птички. Пък дори и да го считате за Бог, /нали ви призовава да се обърнете към него, „за да ви улесни“, ако се раздвоите/мисля, че няма място при проучвания, особено на тема история. Защото в историята говорят фактите, а когато фактите говорят, знаете какво им се случва на Боговете. Млъкват.
    Надявам се ще ми простите откровението.

    П.П. Названието на т.н. „богомили“ е всъщност „чистите“. Защо ли гърчулята и бг-хистори-лъжците крият истинската същност на учението на Чистите?! В „Беседата“ на Козма май няма никъде богомили – има други…

  8. Стопанина  21.10.2010 г. | 09:02 ч.

    Сарадива, изказваш се за личност и учение, които не познаваш. Не ти отива. Изказваш се глупаво и за последователите му, без да познаваш и тях, което силно ме разочарова. Помисли на какво се дължи скептицизмът ти, след като сама признаваш, че не знаеш какво е учителствал за историята (и изобщо за всичко). За да не употребя една дума, започваща с „н“, от която хората често се обиждат (защото така е най-лесно), смятам, че го правиш от… предразсъдъци. Меко казано.

    Петър не ти даде линкове за казваното от Учителя по отношение на българите, защото аз дадох такива преди той да ти отговори. Прочете ли ги? Ако да, какво мислиш – с какво си съгласна или не си? Ако не си ги прочела, защо не?

    Относно сравняването на Учителя и д-р Чилингиров, което реално никой не прави: д-р Чилингиров е виден последовател на учението на Беинса Дуно и всички извадки, които публикувам тук в раздела „Беинса Дуно“, са компилирани тематично от него. От това става ясно кой къде се намира в стълбицата на духовното развитие, пък и на познанието. Мисля, че самият д-р Чилингиов пръв ще се съгласи, че няма нещо казано от Учителя, което да не може да се потвърди исторически.

  9. Петър Георгиев  21.10.2010 г. | 21:28 ч.

    В отговор на RL:

    Изключително съм благодарен за казаното!!!
    Чувствам се обаче изключително некомфортно пред въпроса – а защо не я отпечатате на руски?
    Защото става въпрос за пари. Нещо твърдее далеч от мен, във всякакъв смисъл.
    Поради тази причина и втората книга има съвсем символичен тираж и вероятно няма да можете да си я купите.
    Бъдете здеав!
    ПГ

  10. Сарадива  22.10.2010 г. | 00:16 ч.

    Добре, Стопанино, вече се извиних за откровението си. Имам си мое мнение и не искам да ангажирам никого с него. Съжалявам за разминаването с теб и с другите по този въпрос. Но това едва ли е повод за разочарование – защо се разочароваш – защото не пригласям на нещо, в което си убеден ли?! Ами приеми, че аз не съм духовно извисена и … така е по-лесно.
    Преди време и аз се бях втурнала по тази пътека, но … сега съм в друга посока…

    Всеки си знае неговото. Ако искаш отвори тема във форума и … започваме.
    За начало ти предлагам да пообсъдим онова „прозрение” на Беинса за „благарите”. Пък после може и до космогоничните измерения на дъновизма да стигнем. Че и за Синархическата верига може да се пораздумаме… За пентаграма – тоже…

    Вместо да се разочароваш и да даваш линкове към проповеди, по-добре дай да поспорим. Макар че няма нищо по-безсмислено от спор между вярващ и мислещ… Разочарованието е следствие на очакването. Очакването е проявление на вярата. Вярата изключва мисленето… Това е

    Пък ако искаш – нищо няма да хортуваме за това… Има достатъчно други интересни раздумки…

    Поздрави!

  11. Сарадива  22.10.2010 г. | 08:01 ч.

    Стопанино, добавям и това:
    „Истината с главно .И. включва всичко, даже про-
    тиворечията. В мирогледа, който съм си изградил през вековете,
    Истината е вечна . независима от потока на времето. Тя не се
    променя според преходните, сиреч модни и нетрайни представи
    за култура. Нищо не е по-високо от нея . Истината. Тя не се
    побира в която и да било религия, а още по-малко е собственост
    на една от тях. Няма да я присвоявам и в моята книга, тъй като
    човек не разполага с нейната пълнота. Тепърва ще я търсим.
    До Истината се стига с вечно движение и вечно учене, задъл-
    жително съпроводено с вечно прилагане в живота на откритото
    и наученото. Смятам, че този подход е онова, което отличава
    .Пътят към слънцето. от религиозните разбирания върху свеще-
    ните Писания на Запада, но и от тези на Изтока. Дори повечето
    светски източни учения, макар мъдри като цяло, често забравят,
    че познанията сами по себе си не водят по никакъв Път, ако
    човек просто седи и се пренася кратковременно в Нирвана.
    В един миг, обикновено ненадейно, се случва нещо ужасно .
    идват Божите бичове, които рушат удобните храмове и разпиля-
    ват миряните по лицето на Земята. Важи за всички народи .
    евреи, тибетци, българи . като е без значение дали тези народи
    го осъзнават. Шутът отзад е тласък да вървим по Пътя, да се
    учим от всичко, което ни заобикаля, но и да прилагаме знанията
    си, придобити от опитност…“
    из „Пътят към Слънцето“

  12. Стопанина  22.10.2010 г. | 08:58 ч.

    „Вместо да се разочароваш и да даваш линкове към проповеди, по-добре дай да поспорим.“

    Няма смисъл да спорим, защото не си подготвена. Не си подготвена, защото не познаваш „проповедите“ и дори не искаш да знаеш за тях. Върху какво ще спорим? Върху празни приказки?

    И да беше подготвена, в аргументацията си ползваш стереотипи и абстракции, които може да звучат много научно и дълбокомислено, но реално са изпразнени от каквото и да било съдържание. Накратко, от един такъв спор само бихме разширили пропастта между различните светове, в които живеем.

    „Макар че няма нищо по-безсмислено от спор между вярващ и мислещ…“

    Няма нищо по-безсмислено (направо е абсурдно) от това да противопоставящ вярването на мисленето. Да не би да твърдиш, че вярващите не са мислещи? Ега ти стереотипа! Това, че някои хора не мислят с материалистичните ограничения на академично научната матрица, не значи, че не мислят.

    Нещата стоят по следния начин: За да придобиеш знание за духовните светове, се започва от вярата. Ако нямаш силна вяра, не би имал стимул и нужното търпение да приложиш всички онези духовно-научни похвати, които водят до нужните резултати. А тези резултати (развитие на ясновидството, интуицията, разбирането на Законите в битието, и др.) са практическата проверка на нещата, в които вярваш. С други думи, от чисто вярваш в един момент ставаш не само вярващ, но и знаещ. Това за мен е сериозният и плодотворен подход: баланс между вяра, мъдрост, любов, гарнирани със солидни дози истинолюбивост и добродетелност.

    От друга страна, колкото и да мислиш, когато не разполагаш с всички факти, неизбежно стигаш до неистинни заключения. Сиреч ако нямаш всички парченца от пъзела, никога няма да го наредиш. Можеш само да си вярваш, че щом имаш някакъв нареден фрагмент от цялата картина, този фрагмент е всичко. Е, не е всичко. Има още, само дето трябва да погледнеш извън фрагмента и да продължиш с редилката.

    И няма никакво спасение от грешките, докато сама се изолираш от методите за проверка – от вярата и придобиването на духовно познание, с което се прави reality check на цялото материално битие.

    Колкото до „благарите“, пентаграма и изобщо цялото Учение, тези неща са си добре обяснени от самия Учител. Нямаме поле за обсъждане. А и с тази твоя нагласа мога да предугадя всяка твоя реплика. Така че нека си спестим огорченията.

  13. Петър  22.10.2010 г. | 14:24 ч.

    @Сарадива

    Допускането на емоционалност в дискусия като нашата по правило води до известно замъгляване на разума в една от страните. По същия начин конкретизирането на определени детайли, води до сигурно изкривяване на действителните факти и това е поради неминуемите разлики в подготвеността и най-вече личната интерпретация на дискутиращите умозрително върху даден проблем. Искам да кажа, боейки се да не стъпя по някакъв начин на криво и да засегна незаслужено някого, че не е възможно в публичното пространство да се осветляват всички детайли относно сакрална проблематика, защото по този път най-често се стига до профанизиране и принизяване на деликатна по своята същност информация. Ако търсенията на даден човек не са продиктувани от обикновено любопитство, то той е длъжен първо да възпита в себе си дълбоко уважение и пиетет, държащи го на здравословно (за самия него) почтително разстояние и едва тогава да навлезе предпазливо в тази тънка материя.

    Самите цитати, извадени от своя контекст нямат никаква стойност, без предпазливо и задълбочено навлизане в същия този контекст. Извинявам се за условностите, чрез които се опитвам да се изразя най-точно, без да съм убеден напълно, че ще прозвучи точно така!

    🙂

  14. Сарадива  22.10.2010 г. | 21:41 ч.

    О.К., Стопанино, няма да обсъждаме. Това си е твоето пространство и ти определяш тук правилата. Само отбелязвам – ти също си неподготвен – за спор с освободен от контрола на вярата и догмите човек.
    Така че прав си – нека си спестим огорченията.
    Жив и здрав да си!

    Поздрави!

  15. Gergana  22.10.2010 г. | 22:15 ч.

    Нито един от човеколюбците, за които съм чела, не се е произнесъл против вярата, а само против догмите. Дайте ми цитат в опровержение и ще си поправя изказването.
    Сарадива, здравей. Харесва ми много писаното от теб по блог.бг и затова ме чуди честолюбието ти. По-отговаря на тези, срещу които се бориш. Аз няма да имам последната дума, не съм достатъчно честолюбива, а подготвеността не ми е подадене. Затова с уважение и до скори срещи.

  16. Сарадива  22.10.2010 г. | 22:29 ч.

    „Допускането на емоционалност в дискусия като нашата по правило води до известно замъгляване на разума в една от страните.”

    Така е, Петре. /По правило?!/…
    Сега да видим коя от двете страни е емоционално проявила се.

    „По същия начин конкретизирането на определени детайли, води до сигурно изкривяване на действителните факти и това е поради неминуемите разлики в подготвеността и най-вече личната интерпретация на дискутиращите умозрително върху даден проблем.”

    Ама чакай сега – щом някой не мисли като теб, означава че е неподготвен, така ли?
    Ти написа: „Учителя също казва някои работи по въпроса – къде явно, къде с иносказание…”
    Предложих ти да подискутираме върху тях, но вместо това ми се поднесоха ядни забележки за неподготвеност и прочее. Е, кой проявява емоционалност, Петре, в случая?

    „Искам да кажа, боейки се да не стъпя по някакъв начин на криво и да засегна незаслужено някого, че не е възможно в публичното пространство да се осветляват всички детайли относно сакрална проблематика, защото по този път най-често се стига до профанизиране и принизяване на деликатна по своята същност информация.”

    А пък аз искам да кажа, без да се боя /емоцията пак е твоя в случая! 🙂 / , че Е възможно да се осветлява всичко, което е ясно и светло до последния детайл. Дали е сакрална проблематика, квантова физика или история на българите – щом има РАЗБИРАНЕ, има и отговори, има готовност да се обясняват нещата – на неразбиращите или инакомислещите…
    Най-паче това важи за сакралната проблематика, Петре!…

    „Ако търсенията на даден човек не са продиктувани от обикновено любопитство, то той е длъжен първо да възпита в себе си дълбоко уважение и пиетет, държащи го на здравословно (за самия него) почтително разстояние и едва тогава да навлезе предпазливо в тази тънка материя.”

    Не мога да разбера кой човек за какво е ДЛЪЖЕН! Пишеш като законодател, Петре. Аз не съзирам в написаното от мен и дума на проявено неуважение към когото и да било. Изказах мнение, това, че не си съгласен с него, защо трябва да ти звучи неуважително. Я прочети пак написаното от мен и виж, че не съм обиждала никого, просто предизвиках твоето и на Стопанина раздразнение. Емоционалността пак не е моя и в този случай.

    „Самите цитати, извадени от своя контекст нямат никаква стойност, без предпазливо и задълбочено навлизане в същия този контекст.”

    Да прав си, Петре, но това е валидно за художествената и философска литература. За проповедническата – тоже. Но когато има текст, представящ факти, в случая за историята на българите, дори и една дума, един предлог даже, може да е носител на НЕвярно твърдение или пък обратното – да има откривателска стойност. Пример – употребата на думата „племена”, вместо „етноси” е категорична и тенденциозна лъжа. Така че никакъв контекст не я спасява, Петре. Колкото и задълбочено и предпазливо да навлизам в него.

    „Извинявам се за условностите, чрез които се опитвам да се изразя най-точно, без да съм убеден напълно, че ще прозвучи точно така!”

    Не ми стана ясно от какво толкова осторожно се предпазваш, докато пишеш, но явно личи някакъв страх да изразиш в прав текст онова, което мислиш /или чувстваш!/
    Това вероятно е в резултат на онова „възпитаване на дълбоко уважение и пиетет”. Но не виждам смисъл да се измъчваш толкова много и да извиваш душата си на фльонга. Българският език е с изобилно богатство от думи – можеш да изказваш всякакви твърдения, без да нарушиш добрия тон към другите.

    Смятам да не се впускам в повече дебати относно корелации като вяра-невяра, уважение-неуважение, подготвеност-неподготвеност и прочее.
    Не аз започнах откриването на фронтове обаче…
    Спорът е сладко нещо, но явно не и за вас…

    Поздрави!

  17. Стопанина  22.10.2010 г. | 22:46 ч.

    Повече отговори по лиричните отклонения няма да пускам през цедката. Моля, ако някои има желание, да заповяда във форума. Там настоящата дискусия (или „спор“) може да продължи. Нека тук да съхраним основната тема – а именно: книгата на Петър Георгиев.

    „Не аз започнах откриването на фронтове обаче…“

    Не беше баш така. Петър напомни едни думи от Учителя, свързани с темата на „Траки, готи, славяни“. А ти, Сарадива, започна да ни обясняваш какви сме и що сме, щом не мислим относно вярата като теб, щом четем проповеди и т.н. Стереотипите ти бяха, меко казано, провокативни и ако наистина не го разбираш, имаш сериозен проблем за решаване. Накратко, отклонението от темата тръгна от теб, пак ти най-силно настояваш за спорове, така че може би е редно и ти да направиш темата във форума.

    Кой и дали ще участва в спорове с теб – това е друг въпрос…

    (Докато се уталожат страстите, затварям опцията за коментари – срок: два дни.)

  18. Сарадива  22.10.2010 г. | 22:59 ч.

    Стопанино, не си ми пратил още потвърждение за регистрацията, която си направих преди повече от месец. Така че не мога да влизам във форума ти.
    Това не го пускай през цедката – то е само да ти напомня, че и да искам не мога да пиша във форума…
    Но спорове с вас няма да водя… Имам си достатъчно „историци“ срещу себе си, че да се впускам в спорове с хора от този иначе родолюбив сайт…
    Поздрави!

    (От Стопанина: Регистрацията ти е одобрена още на 6.9.2010 г. Помня одобряването и току-що проверих за всеки случай, включително за датата.)

Коментарите са заключени.