Космогонията в Словото на Учителя – втора част

За това, как е създаден светът, съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: Всичката Божествена Енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение не може да се получи еднакъв резултат; но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата земя, на която могат да живеят хора. Разбира се този процес не е протекъл за десет-двадесет милиона години, а за него са били нужни най-малко десет милиарда години и ще бъдат потребни още десет милиарда години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща вселена. Като направим аналогия и вземем под внимание движението на слънцето, потребни са още един милиард години. Следователно, за да завърши човек своята еволюция, той трябва да премине през тези 12 милиарда години. У нас може да се породи въпросът, какво ще бъде след това положението на човека? Разбира се, след като човек премине това развитие, положението му ще бъде твърде различно от настоящото. Той ще се намира на една степен на развитие, която е в такова отношение спрямо степента, на която се намира сега, каквото е отношението например между днешния човек и жабата. Такава ще бъде разликата между сегашното и бъдещето положение на човека. Когато дойдете в това положение, ще ви се даде да създавате цели светове и да се разпореждате с тях, ще бъдете натоварени с редица отговорности, доброто и злото ще се стоварят на ваш гръб. Ще настъпи нова еволюция за вас и като имате предвид великата цел на живота, вашите съвременни страдания ще ви се видят нищожни. Това, което сега ви спъва, в бъдеще ще ви се струва като детска играчка. Ако тези играчки и да са ви потребни сега, в бъдеще, когато промените състоянието си, задачите ви ще бъдат съвсем различни, вие ще бъдете готови за по-високи и по-велики задачи. Вашата душа ще бъде готова за нова служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за настоящото си положение и следващите спънки ще дойдат по един естествен път. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, 18 (31) VIII 1909 г.)

* * *

Когато вселената е била първоначално създадена, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, отдето е започнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила се е на множество частици, произлезли от нея. Те всички били положителни, вследствие на което в цялата всечена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действят в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателни сили, се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и образували Живота. А положителните сили, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали да се отблъскват помежду си. Ние, хората на Земята, сме попаднали във второто поляризиране и сме в разрез с положителните сили на Живота – ние сме положителни, и те са положителни. Сега, както казват окултистите или мистиците, се изисква второ поляризиране – изисква се възстановяване на женския елемент, на Любовта. Значи женският елемент или Любовта е загубен и трябва да се възстанови. Любовта трябва да се възвърне отново в човешката душа, за да се дойде до вътрешно съгласие. Сегашните страдания в света се дължат на надделяващото влияние на положителните сили в Живота. Всеки човек иска да бъде богат – това е положителна сила; всеки човек иска да бъде силен – това е положителна сила; всеки иска да бъде учен – това е положителнна сила; всеки иска да бъде добър – това е положителнна сила. Но всеки иска положителното да дойде чрез другите хора. Всеки иска да има поне един слуга – и слугите искат да имат свои слуги. Това желание трябва да се неутрализира. Затова откажи се от желанието да ти слугуват хората, а ти им стани слуга. Някой иска да стане учен човек – нека стане учен, но да отиде да служи на хората. Това е женският елемент. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

* * *

Като говоря за Бога, аз не искам да Го приемете в този ограничен смисъл, както съвременните хора Го разбират. Аз искам да приемете Бога в този смисъл, както е в природата. Под понятията «майка» и «баща», аз не разбирам мащеха и пастрок, които не са ви родили. Майка е онази, която ви е родила и ви е дала най-хубавото от себе си. Баща е онзи, който способствал за вашето раждане и ви е дал най-хубавото от себе си. Ако към майката и към бащата имаме почитание и Любов, колко повече дължим на Онзи, Който е създал всички хора, всички живи същества! Когато се говори за Божествения Дух, разбираме Божествената Майка. Духът работи в света. Той ни е дал най-хубавото от себе си. Чудни са онези хора, които не вярват в Бога, като на свой Баща. Значи те са сирачета и казват: «Я имаме баща, я нямаме.» Те не вярват нито в Бога, нито в Божия Дух, нито в майка си и баща си, нито в себе си. Те искат да ни убедят, че щом се разложи тялото на човека, с него всичко се свършва. Значи тялото е подобно на леда, който се стопява, превръща се в п?ри, и п?рите отиват в пространството. Така е с тялото, но не и с душата. Знайте, че със свършването на земния живот започва истинският духовен живот. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

* * *

В бъдеще, когато човек стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на света. Дотогава той ще приема нещата като хипотези. Един ден, когато човек се научи да служи на ума, на сърцето и на душата си, тогава сам ще ходи на Слънцето и сам ще проверява как е станало създаването на света. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Цели трактати има писани върху това какво представлява Господ – като че Господ е вън от нас и може да се проучва! Бога ние никога не можем да проучим, Той е недостъпен за всяка философия. Ако някой философ каже, че Бог може да се проучи, това е заблуждение. Може да проучим Делата Божии – това, което Бог е създал. Но да проучим Бога, това е заблуждение. Всеки, който се е занимавал или се е опитал да проучи какво представлява Бог, е свършил катастрофално. Ангелите се опитаха и паднаха, Адам се опита и съгреши. И сегашните църкви, дето са отпаднали, то е затова, че са искали да ни покажат какво представлява Господ. Всички трябва да престанат да доказват какво е Господ, а да изучават Делата Му, да имат Любовта. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Под думата «Бог» аз разбирам туй същество, което навсякъде се проявява. Като видиш едно дърво, да ти трепне сърцето, да се зарадваш, че Бог се проявява [в него]. Да видиш, че твоят Господ и Господ на дървото е един и същ. Той ще ти каже: «Направи ми една услуга!» Ти ще полееш дървото и ще се радваш, че си могъл да помогнеш. Като минеш покрай едно изсъхнало цвете – полей го! Да се радваш, че си направил една услуга! Ако ти не си в състояние да помогнеш на една мушица, която се дави и има нужда от твоята помощ, питам тогава, на кого ще помогнеш? (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Бог е навсякъде само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Следователно, ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание. Ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като сила. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1931-32)

Всеки човек е форма, чрез която Бог се проявява. Изучавайте тези форми, за да разберете тяхната стойност. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Единствените места, където човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговия ум. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1937)

Една от грешките ви е, че нямате отношение към Бога. Колко пъти Той ви е помагал и помага! Той мине покрай вас, потупа ви по гърба, погали ви по главата, но вие сте заети – ядете, не му обръщате внимание. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Не питайте какъв е Бог. Не се влияйте от възгледите на другите хора. Нека всеки си мисли за Бога както си иска. Техните възгледи да ви служат само като допълнение, но вие сами трябва да имате ясно, определено вътрешно разбиране за Бога. Нека всеки да си каже: «Понеже живея, моят живот идва от Бога. Понеже мисля, чувствам и действам, моята мисъл, моите чувства и действия идват от Бога. Понеже се движа, и движението ми идва от Бога.» (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, 1931-32)

Хората винаги са склонни да почитат туй, което прилича на тях. Всички божества, които хората имат от памтивека на света, все приличат на тях. Но всяко божество, ако прилича на тебе, а ти не приличаш на него, това е едно противоречие. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Казано е в Писанието, че никой никога не е виждал Бога. Това е отвлечен въпрос. Никое същество не е видяло Бога като център на вселената, но всички могат да видят Неговите Прояви. Когато дишаш, ти познаваш Бога; когато приемаш Светлината, ти познаваш Бога; когато пиеш водата, ти познаваш Бога. Всичко това представлява живота на Бога. Следователно, ако питаш какво е Бог, казвам: Хлябът, водата, въздухът и Светлината са прояви на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш, е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, 1932-33)

Бог е началото, Той е и краят на нещата. Който разбира проявите на Бога, той ще знае как да възприема и предава Неговата Любов. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, 1927-28)

В Писанието е казано: «Бог е без начало и без край.» Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край. Искате ли да видите края на живота и края на Любовта, посетете хората и вижте как те завършват живота си. Искате ли да намерите началото на Словото, идете при хората и вижте как се раждат. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Понятието «Бог» е необяснимо. Бог е  това Същество, Което е съществувало и съществува преди всички други същества. Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е вечен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото Съзнание, се ограничава, затова именно нашата вселена е конечна и ограничена. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Съвременните хора говорят за Бога, но какво всъщност е Бог, и те не знаят. Те имат смътна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като място, откъдето излиза най-чистият, най-възвишеният живот, най-чистият морал, най-високата Мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Под думата «Бог» някои от съвременните хора разбират същество, което се проявява по някакъв механически, несъзнателен начин. Под понятието «Бог» ние разбираме Божественото Съзнание, в което живеем и се движим. Ако не живеете в хармония с Него, изворите на Благата Му ще бъдат затворени и вие нищо няма да постигнете. А ако сте в хармония с това съзнание, всички извори на Неговите Блага ще бъдат отворени за вас и вие ще постигнете много неща. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, 1929)

Божественото направо не се предава, а чрез малкото.
Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася Великото
по целия Божествен Свят.

(ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, 1944)

В света съществува една мярка – това, което ние наричаме Бог. То е абсолютна мярка. И ако ние добием едно правилно познание за Бога, или една мярка, тази мярка ние наричаме Разумен Живот или Мъдрост, или Свобода, или Истина – тези думи са синоними. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Казваме «Единият Бог» и «Троеличният Бог», т.е. Бог на многото лица. Под «Единия Бог» разбираме идеята, че само Бог има едно лице. В едното си лице Бог е съвършен. Това съвършенство никой не познава. Знаем, че само в Бога няма никаква промяна. Казваме ли, че Бог е троеличен, разбираме лицата на всички хора в Бога. В едното лице на Бога е Безграничната Любов, а в трите лица – граничната [ограничената?! – бел. Стопанина] Любов. В граничната Любов се явяват противоречия. Затова някои се питат «защо Бог постъпва така». Като не познават Великата Божия Любов, хората искат да играят ролята на Господа, но сами се спъват. Не може несъвършеният да замести или да прояви съвършения. Ние не познаваме Едината Любов, затова грешим. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието. Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране. Така мислят богословите. Казано е, че Бог създаде човека по Образ и Подобие Свое. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Някои си представят Бога троеличен – това е теория, чрез която Бог не може да се познае. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Бог изпълва цялата вселена – тя е Негово Тяло. Има още много неща за Бога, които хората не знаят. Знае се обаче, че частта прилича на цялото. И човек, като част от цялото, се познава по лицето и главата. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

В природата има едно сърце, в Слънцето има един ум, във Вселената има една душа и във Вечността има един Дух. Над всичко това е Един Бог, Който е незнаен – Той чрез тях се проявява. Природата създава едно гърне, вижда, че то не става за нищо, смачка го и създава ново, по-хубаво, но също и него го смачка. Тя е строител-моделиер – което не хареса, смачка го. Природата иска да създава сърцето все по-хубаво и по-хубаво. Земята мачка хората, а Слънцето ги моделира. Вселената е Разумното в света. Вселената – това са Божествените Закони, по които трябва да живееш. Цялото човечество съставя цяла една вселена от души. И има един Дух, Който е силата, показваща с какво се твори – Вечността има един Дух. В нас работи сърцето на природата, умът на Слънцето, душата на вселената и Духът на Вечността. А когато нашето съзнание се пробуди, ние започваме да изучаваме това, с което те се занимават. Засега тези неща са непонятни. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Съвременните хора искат да знаят какъв е смисълът на живота – Бога не познават, Светлината не познават, а искат ангели да станат. И след това питат: «Какво е Господ?» Започват с това: «Я ми кажи какво нещо Господ.» И мислят, че това е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос. По-глупав въпрос от този няма. И онзи, който задава този въпрос, е по-прост от фасул. За да запиташ ти какво е Бог, трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като завършиш всички науки на Земята и на Небето, само тогава ще зададеш въпроса «какво представлява Бог». И знаете ли как ще ви отговорят? «Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си.» И като Го намериш, ако си мъртъв, ще оживееш; ако си беден, ще станеш богат; ако си глупав, ще поумнееш. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Всеки трябва да се стреми към Възкресението. И не е достатъчно само да се стремите към Възкресението, а трябва и правилно да го разбирате. Първо трябва да сте равни на ангелите, и като сте Синове на Възкресението, да бъдете Синове Божии. Значи човек първо трябва да се освободи от клещите на смъртта, после да бъде равен на ангелите и най-после да има великия идеал да стане Син Божи. Първо – освобождаване от смъртта; второ – връзка с ангелите; и трето – създаване на правилни отношения с Бога. Това е красивото в живота. Този е смисълът на живота: придобиване на безсмъртието, т.е. Възкресението; после, връзка с ангелите и най-после да станете Синове Божии. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

Смисълът на живота се заключава във връзката на човешката душа с Бога. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32)

Съвременните хора искат да разберат СМИСЪЛА НА ЖИВОТА. Смисълът на живота е в това да живееш. Ако не живееш, какъв смисъл може да има животът? Ако не живеете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размествате буквите й или чоплите с игла всяка буква, за да видите какво има под нея. Какво ще остане тогава от Библията? Библейска каша. При това положение вие трябва да намерите онези, които са писали Библията на времето си, те да ви помогнат. Същото нещо става и когато размествате в ума си всички ваши схващания за живота и за природата. Това не е нищо друго, освен същата библейска каша. (ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА, Съборни беседи, 1934)

Смисълът на живота се заключава в любовта към Бога. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, 1931-32)

Може ли някой от вас да ми обясни кои са били подбудителните причини на Божественото Естество в Бога, за да създаде всички тези светове? Било ли е необходимо Бог да създаде тези светове? Било ли е време, когато тази вселена да не е съществувала? Не, тя винаги е съществувала. Някои казват, че сегашната вселена щяла да изчезне. Това са наши предположения. Светът винаги е бил и винаги ще бъде, защото той е една проява на Бога, а в Бога нещата са последователни – има промени, но нещата са винаги постоянни. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Когато се засяга въпросът за Бога, не се изисква само един гол ум, едно голо сърце, една гола душа и един глупав дух. Когато засягаме този въпрос, изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста, колкото цялата вселена, и един дух, толкова обемист, който да може да изрази в себе си Божията Сила – сила, която може да издържа Любовта. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Не схващайте Бога като някаква форма, а знайте, че зад безграничността стои едно Възвишено Съзнание, Което във всички случаи бди за вас. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Хората не разбират Бога, защото искат да [Го] обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото Му дават форма, подобна на тяхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентност, като безгранична Любов и Мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички същества и им помага. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

Единственото неизменяемо същество, което никога не се мени, е Бог. Той не се мени по единствената причина, че е вечен, безграничен, съвършен в Себе Си, а всичко друго, което се съдържа в Битието на Бога, търпи изменение, постоянно се променя. Благото на всички хора – единично, индивидуално, семейно, обществено, общочовешко – е именно в тези промени, които стават. (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Не е достатъчно човек да вярва само с ума си, а цялото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: «Зад всички явления в света стои Бог, Божественото Съзнание.» (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

От осем хиляди години насам хората се мъчат да определят какво е Бог, с колко лица е – дали с три или едно и т.н. Без да има лице, Бог съдържа в Себе Си всички лица; Той е източник на Живота, на силите, на знанията, на всичко велико и красиво. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Ако ви кажа, че Бог има три лица, това е материалният Бог – това е определение за Бога по отношение на материалния свят и по отношение на духовния свят, но не и по отношение на Божествения Свят. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Хората искат да видят Бога някъде отвън. Искате ли да видите Бога отвън, вие ще се намерите в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напуснете целия космос. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

В света има само един Господ – дръжте се за Него, всичко друго е измислица! Ама дали е Истинският Бог? В Истинския Господ има само Светлина, а във всички други богове има само сенки. Всички други богове само обещават и нищо не дават, когато Истинският Бог дава всичко, каквото обещае. От Него излиза Животът. Всички учени същества, които се наричат богове, могат да станат само божества, нищо повече. Всеки силен човек, всеки учен човек може да стане адепт, може да стане божество, но не и Бог. Само един Господ е в света. Има учени хора в света, които могат да упражняват влияние върху другите хора. Те могат с мисълта си да те спрат в пътя ти, могат да изменят направлението на твоята мисъл, могат да строшат и краката ти и т.н. Те са опасни хора. Но смисълът на знанието не е в лошото, което хората могат да си причинят едни на други. Всяко знание трябва да се използва за благото на другите. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, винаги има и страдания. Значи със създаването на човека се създадоха и страданията в космоса. […] Ограничението на Бога е добро нещо – когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. Когато човек се ограничава, ражда се злото, а когато се освобождава от ограниченията, ражда се доброто. Затова всички хора се стремят към свобода – свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен Живот. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материалната му страна, той не може да се обясни. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Въпросът за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тези неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

На глупавите не разправяй как е създаден света – това е само за учените; на глупавия друго ще кажеш. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Съвременните философи изпадат в смешно положение, като искат да определят какво е Бог. Който иска да определи какво е Бог, трябва да бъде по-умен от Него. Значи съвременните философи решават една неразрешима задача. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност Той се представя между хората, а като индивид – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма, те имат само съдържание. Ако се говори за форми в Божествения Свят, там формите се отличават по това, че имат Светлина – те са само Светлина. Влезете ли в Божествения Свят, вие ще се намерите изключително в Светлината, която може да изпълни изцяло и сърцето, и ума, и душата ви. От тази Светлина вече вие можете да си създадете колкото форми искате, но тези форми ще бъдат пак ваши, а не Божествени. По същия начин и ние в живота си създаваме наш свят. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Под «Бог» ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове, и на което не знаем същинското име. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

За да се обясни същината на Бога са нужни дълги обяснения. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Този въпрос още не е достояние на съвременните хора. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Бог изпълва цялото Битие, изпълва всички светове, изпълва всички слънчеви системи, и все пак остава още една непроявена част от Него – има още нещо непроявено от Този Велик Господ, и в цялата вечност Той не може да се прояви. Следователно вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и в тази вечност няма всички форми, чрез които Господ да се прояви напълно. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Ние живеем в проявения свят, който е произлязъл от непроявения. Какво се разбира под проявения и непроявения свят? Проявеният свят е малкият свят, а непроявеният е големият свят. Съвременните хора говорят за един разумен свят. В научно отношение, от гледището на Божествената Математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – във фокус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява навсякъде във Вселената, дето разумният свят действа. Центърът на всеки материален свят е разумното начало. Разумният свят не е някъде отвън, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. […] Външният свят е поле, в което се развива разумният свят. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи, 1944)

Бог, това е Вечността, това е Безграничното, това е Великият Извор на всичко в живота. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.