Космогонията в Словото на Учителя – първа част

Преди създаването на света Земята беше неустроена и пуста. Всичко по нея беше в замръзнало състояние – навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човекът, прекарвали в дълбок сън. В деня, в който Бог решил да създаде света, Слънцето на Живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата и си казвали: «Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме Слънцето по-отблизо? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.» Втори насекомите почувствали промяната и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: «Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.» Най-после и млекопитаещите се пробудили от своя зимен сън и се запитвали: «Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние можем да поддържаме живота си?» След това рибите изпратили една делегация до своя господар – човека, и започнали да му казват: «Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.»  «Тъй ли? Че аз още не съм се наспал!» Не минава много време, идва втора делегация, от насекомите, и казва на човека: «Хайде господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е дастанеш и да започнеш работата си.»  «Не съм се още наспал.» Идва при него най-после и третата делегация, от млекопитаещите, и му казва: «Хайде, господарю, стани вече! Тревите изникнаха, нов живот дойде!» – «Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора.» Питам ви: Дойде ли при вас делегация от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? И най-после дойде ли делегация от млекопитаещите? Преведете тези символи и вижте какъв смисъл се крие в тях. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

* * *

В Битието е казано, че в началото Бог създаде Небето и Земята. Първо са били създадени Небето и Земята, а после се говори за създаването на Слънцето. Под думите «Небе» и «Земя» се разбира същината на нашия живот. Под думата «Земя» разбираме целия човешки род. Като се казва, че Земята била неустроена и пуста, Бог се заел да устрои първо нея. Това значи, че Бог се е заел да реформира, да устройва самите нас. […] Питам: Какво ще придобиете, ако ви разправят как е направена Земята? При това самият превод на Светото Писание не е правилен – много думи не са предадени в точния им смисъл. Там е казано: И направи Бог Небето и Земята. Думата «направи» се отнася до видимия човек, до проявения човек. После се казва, че Земята била неустроена и пуста. Как да се разбира тогава, че Земята била направена, когато всъщност тя била неустроена и пуста, без ред и порядък? Някой казва: «Бог ме е направил!»  Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека, в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 278)

* * *

Преди да бъде Авраам, Аз съм. (Йоан 8; 58) С други думи казано: Преди да беше Земята, Слънцето беше, т.е. Великата Разумност, Която твори и съгражда нещата. Ако Земята каже, че може да живее сама, веднага ще се разруши и ще изчезне. Земята ще съществува дотогава, докато центърът й е свързан с центъра на Слънцето. В който ден се откъсне от Слънцето, тя ще престане да съществува. Понеже е свързана със Слънцето, тя има отношение към всички планети в Слънчевата система. Ще кажете, че в Библията е писано другояче, т.е., че първо Земята била направена, а после Слънцето и другите небесни светила – в четвъртия ден. Моисей, който разбирал великите закони на Битието, вярно е предал фактите за създаването на света, но преводачите са направили известни грешки. Оригиналът е верен, но в копията са допуснати неверни факти. Как е възможно Слънцето, в което влизат толкова много планети, да бъде създадено след Земята? При това всички планети му се подчиняват, зависят от него, а то да бъде създадено след тях! Това е невъзможно. То е все едно да допуснем, че първо се явяват децата, а после  родителите. Каква логика има в това? Ще дойдат някои философи да разискват върху въпроса: Кой се е явил по-рано – кокошката или яйцето? Невъзможно е да се яви яйце без кокошка. Яйцето представлява материалната страна на Божествения Свят. Значи Божественият Свят се ограничил в едно малко яйце, за да стане видим и разбран за човека. Божественият Принцип работи и в яйцето. Хората търсят Божествения Принцип, т.е. Бога, в живота, в природата, но никъде не Го намират. Защо? Защото целият свят, цялата природа са в Бога; те са Негови Творения. Как можете да намерите създателя на часовника в самия часовник? Часовникът напомня за своя създател, но създателят е другаде. Като се развали часовникът ви, ще намерите някой майстор да го поправи – той може да е негов създател, но вие го намерихте някъде вън, а не в часовника. Следователно Този, Който е създал света, е вън от него и вътре в него, вън от природата и вътре в природата. Това е една от великите аксиоми на живота. А които не вярват в тази аксиома, то си е тяхна работа. Мнозина не вярват и в геометрическите аксиоми, но това не значи, че те не са верни. Аксиомите са валидни за учените, които изучават и разбират геометрията. Нисшите същества не се интересуват от техните аксиоми и не ги ппризнават. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

* * *

Можете ли да накарате яйцето да ходи? Като се измъти яйцето, нали ходи? Казвате, че яйцето се търкаля.  Да, докато се измъти, то се търкаля; щом се измъти, то вече ходи. Следователно, който изважда нещата, той сам ги търкаля. Какво прави онзи, който ги събира? Например 1+1=2. В случая двойката показва условията, при които яйцето може да проходи. Който не разбира законите на числото 2, т.е. условията, при които може да впрегне нещата на работа, той нищо не е постигнал.Това са велики закони. Само чрез законите на числото 2, ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат. Като говоря за тия неща, вие не знаете как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица. Цялата наука на Питагор се дължи именно на това умножаване. Трябва да се знае този закон на умножаване. Като разбираш единицата, ти вече разполагаш с онази мощна сила, чрез която можеш навсякъде да си проправиш път. Сега ние навлязохме в една отвлечена област – на фокусите. Не мислете, че аз искам да ви кажа как стават фокусите. Аз искам само да ви покажа как някои хора боравят с непонятни величини. Един млад българин отишъл в странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си:

– Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката.
– Можеш, синко; чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит.

След това бащата се обръща към жена си и казва:

– Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки.
– Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам синът да докаже това, което е научил.

Бащата казва:

– Хайде, синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне наред.

Синът започва своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал:

– Много добре, синко. Сега аз ще направя опита. Половината кокошка ще задържа за себе си, другата половина за майка ти, а за тебе ще остане втората кокошка.

Сега аз не искам да играя ролята на този син и да доказвам, че една кокошка е равна на две кокошки. Ще кажете, че колкото е верно това, толкова е верно и че нулата, умножена четири пъти сама на себе си, дава единица. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. Аз не твърдя нито едното, нито другото, а само предполагам. Учените твърдят, че човек е произлязъл от клетка; като минавала през различни промени, най-после от нея се образувал човекът. Те доказват това по Закона на еволюцията. В едно отношение те са прави, но трябва да се приеме бременността на вселената. Значи клетката има всички условия на живота. Ако от една клетка излиза цял човек, това показва, че тя съдържа всички външни и вътрешни условия и възможности за живот. Ако приемем, че вселената е бременна, ясно е как е произлязъл Животът: яйцето, което е в нея, се развива постоянно и така се създават формите на Живота. Вън от яйцето не може да се създаде нищо друго. Когато мъти яйцата, кокошката им предава своята топлина, която преустройва вътрешно организма на живото същество. Щом яйцето е във вселената, къде е квачката? Философите се натъкват на въпроса: кокошката ли е съществувала преди яйцето, или яйцето преди кокошката? Две мнения съществуват по този въпрос: едни казват, че първо е съществувала кокошката, а после  яйцето; други твърдят обратното. От двете мнения се създава трето, според което приемат, че съществува една квачка, която никога не е снасяла яйца, но мъти яйца. Значи яйцето е излязло по особен начин, без квачка. Това са неразбрани неща. То е все едно, като имате организъм, усещате глад, без да знаете произхода на глада; изпитвате жажда, без да знаете произхода на жаждата; усещате нужда от въздух и започвате да дишате, без да знаете произхода на дишането. Изобщо вие не знаете произхода на процесите, които стават във вашия организъм. Значи било е време, когато вселената не е дишала. Това е все едно, твоят баща да е дишал, а неговият, да не е дишал. Било е време, когато хората не са били свързани. В света, в който живеем обаче, всички хора, всички същества са скачени съдове. Следователно приемаме, че е било време, когато човек е произлязъл от същество, което не е дишало. Детето не може да наследи едно качество вън от майка си – и тя го е наследила от майка си. Ако си недоволен от него, казваш: «Отде дойде това качество?» Проявеното качество е било в самото яйце. Вътрешните благоприятни условия са причина за измътването на яйцето. Човек се ползва отвън със слаби импулси, за да се прояви вложеното в него. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ОКК, 1932-33)

* * *

Много хора имат схващания, разбирания за известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме детински. В Библията например се казва: «И направи Господ човека по Образ и Подобие Свое. Направи Господ света.» Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща – например те могат да направят някоя картина или някаква книга и т.н. За Бога обаче не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ направил света, или че Господ направил човека. Преди всичко Божественият Свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява Законът на инволюцията, а в друг пък се проявява Законът на еволюцията. Трите Божествени Свята, на Любовта, на Мъдростта и на Истината обаче, съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения Свят. В това има голяма красота! И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика или четем някои хубави литературни произведения, или когато гледаме една високохудожествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изобразителното изкуство не съществуват на Земята. Те са отражение на Божествения Свят. Само там има музика, поезия, живопис и наука. Следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения Свят. Никой не може да влезе в Божествения Свят по някакава привилегия – който иска да влезе в Божествения Свят, тряба да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качества на Духа. Човек, който влиза в Божествения Свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек може всичко да направи, но във времето и пространството. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. […] В Божествения Свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения Свят, т.е. в света на Новото небе. Другите светове се променят и изменят, а Новото небе, т.е. Божественото Небе, само се проявява. […] Животът, който се изразява във форми, е преходен, живот на смъртта. Това, което не е придобило форми, е Живот на Безсмъртието. Или с други думи: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения Свят. Когато някоя велика идея от Божествения Свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но в действителност тя още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на Живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика – в отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор и зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

* * *

Моисей предава историята за създаването на света много просто. Когато дойде въпросът за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание и така този човек станал жива душа. Не, човек не е бил направен по този начин, той е бил свален на Земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Моисей я предава в проста форма, за да бъде от една страна понятна за всички, а от друга страна скрита за обикновените хора. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Какво е изкуство? Какво е наука? Ние наричаме истинско изкуство това, което може да трансформира състоянията на човека; истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава метода, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух си служи с висшата математика, така и човешкият дух, дори и на най-простия човек, трябва да си служи с тази висша математика и да я  приложи в живота си. И човешкият “аз”, или развиващата се човешка душа, трябва сега да изучава висшата, Божествената Математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото същество е Божественото Начало в човека, наречено небе. За Земята, дето се намират четирите свята, е казано: “И Земята беше неустроена и пуста”. Значи тя трябваше да се устройва. За Небето не се казва, че трябва да се устройва. “Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.” Значи Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин?  Като развива Божественото Начало в човека – ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Как е създаден светът, това не знаят всички, а знаят само, че светът съществува. Защо? Защото когато Бог създаваше света, ние не бяхме при Него. Съществуват редица теории на учени хора върху създаването на света, но нека дойде един от тези учени да ни покаже едно клише, останало от създаването на света. В Първа глава на Битието се казва, че Бог направил Небето и Земята – значи Той ги направи, а не ги създаде. Това подразбира, че Бог ги направи видими. В този смисъл Земята не е едно мъртво тяло – тя е живо тяло, върху кората на което ние живеем. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

В Писанието се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята, а после Луната и Слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т.е. определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, каквото става под Небето. То отбелязва всичко във Великата Книга на Живота. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

Всичко, което е станало на Земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалният и светията отиват направо в тези архиви и се справят с всички данни, останали от миналото. Обикновеният човек и талантливият не могат да проверят направо, но четат какво е писано в книгите и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. Как? Като чете писаното в книгите. Обикновеният обаче оре, копае и съгражда, т.е. твори. Ще кажете, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, 1930)

Богословите и до днес защитават твърдението, че Господ е създал света в шест човешки дни. Но така ли е? В шест дни ли е създаден? В едно изгряване и едно залязване? Това е човешко разбиране, светът не е така създаден. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Казано е, че Бог създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените, под “шест” разбират не шест дни, а шест елемента. Кои са тези елементи?  Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред Общия окултен клас, 1931-32)

Промените, през които е преминала Земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано “в първия ден”, но трябва да се прибави думата Божествен. И тогава, като се каже “в първия Божествен ден”, това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито и огъвания или пречупвания да са ставали със земните пластове, във всичко това има голяма разумност. Ако една мравка започне да лази по стените на вашата къща, тя няма да знае защо те са прави, но всяко разумно същество ще разбере, че тук се крие някаква закономерност. Ако същата мравка попадне на тухлите, на циглите в тази къща, тя няма да разбере защо са направени тези изпъкнали и хлътнали места между тях, но разумният човек ще разбере тяхното значение, ще знае, че по такъв начин къщата се предпазва от дъждовете. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, 1927-28)

Казано е в Писанието: “Бог създаде Небето и Земята.” Под думата “небе” се разбира връзката, която съществува от една страна между Бога и нас, а от друга страна между всички души. Именно на тази вътрешна връзка се дължи Законът на инволюцията и Законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, докато душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят – красиво е, когато душата се мени; само когато една душа се променя, тя придобива нови качества и се развива. Божественият Живот непрекъснато се влива в душата и в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива в нея и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази Любов, които са необходими за развитието й. За да се пробуди човешката душа, са й нужни скърби, страдания. Дойде ли човек до тия скърби, той трябва да се радва, защото Бог ни посещава само по време на скърби и страдания. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, 1926-27)

Вие поставяте въпроса защо Господ създаде света. Защо Господ създаде света не е ваша работа. Изучавайте света тъй, както е създаден. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

За човека няма по-свещен момент от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа Великата Истина, в която Бог се проявява. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, 1926-27)

В четвъртия ден – казва се в Писанието – Бог направил Слънцето и Луната. Какво означава това слънце? То означава, че в четвъртия ден на космическия човек се проявил човешкият разум, най-възвишеното нещо в човека. Тогава се създал умът в този космически човек и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. Това подразбирал Моисей, като казал, че в четвъртия ден Бог създал Слънцето. Мойсей не говори за обикновеното слънце, защото за нас в природата ден и нощ няма,  т.е. днес и утре няма. Като казваме днес и утре, то е за онази, неразумната природа. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Денят на създаването на Слънцето е четвъртият ден от създаването на космоса. […] Всеки ден е една епоха. Някои учени казват, че по това време около Земята имало такава голяма мъгла, че нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10 000 км в час и успели да разпръснат тези мъгли, тези облаци така, че на Небето се явило Слънцето. […] Значи благодарение на тези големи бури се явило Слънцето. […] Този закон важи и по отношение на човека – когато му предстои да създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават именно такива бури, такива пертурбации. Това става около тридесетата му година. […] Под “Слънце” се разбира разумният живот на хората. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19)

Какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи, първоначално – преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Как е създаден светът, хората още хиляди години няма да знаят. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, 1931-1932)

Аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам. Като ви я дам, ще си я препишете на чисто. Не питайте за какво се отнася тази формула  ще ви я диктувам и вие ще пишете: Това, което в началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни неща в света. А това, което е било в началото, като се проявило, образувало всички възможни неща. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, 1932-33)

Външната страна е човешката, наречена външен или обективен свят. Вътрешната страна е Божественият или субективният свят. И духовният свят има външна и вътрешна страна. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, 1932-33)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Космогонията в Словото на Учителя – първа част"

  1. ARRI  17.07.2010 г. | 00:11 ч.

    //Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, докато душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят – красиво е, когато душата се мени; само когато една душа се променя, тя придобива нови качества и се развива.//

    Стопанино,имам чувството,че ми четеш мислите:DВинаги,когато се чудя за нещо,и ти ми даваш правилният отговор.Може да е съвпадение,може и да е друго нещо,ама винаги си точен,ясен и в точният момент.Бях се уплашил,че нещо не съм аз,ама се успокоих:D.

    (От Стопанина: Старая се!)

  2. ARRI  17.07.2010 г. | 01:29 ч.

    Стопанино,с много изгубени души ли,като мен,се бориш???Лелееее,от какво ти е душата???….ама ще ни траеш и ще ни осъзнаваш,че друг “пристан“ си нямаме…..

  3. Стопанина  17.07.2010 г. | 15:02 ч.

    Ари, не се боря с вас, а за вас. Освен че сайтът и книгите ми служат за отдушник, те служат и да помагат на другите. Чувствам го като призвание, не точно месиянство, но нещо много подобно.

  4. zaharia  18.07.2010 г. | 20:54 ч.

    И аз ще се причисля към „заблудените души“. В смисъл че напоследък съм в такъв период, че всичко ми е „мътно и кърваво“ и отвсякъде все трудности срещам.

    Но пък тъкмо днес се случи да прочета тази статия и най-вече следния вдъхновяващ щитат:

    „Този закон важи и по отношение на човека – когато му предстои да създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават именно такива бури, такива пертурбации. Това става около тридесетата му година.“

    Е по-позитивно нещо не бях чела от доста време (понеже точно сега съм на тази възраст)! Направо ми дойде „дюшеш“, както казват старите табладжии. Този Петър Дънов започва да ми се харесва все повече и повече, хиляди благодарности на Стопанина, задето ги публикува тия беседи.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.