Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман

Постепенно навлизаме в такава епоха, при която в човешкото развитие се намесват съвсем други духовни сили, а не древните ангелски същества. Човекът стои по средата между царството на ангелите и царството на животните. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.

Ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто ги обявяват за древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея, така да се каже, само до определена степен.

През миналите епохи човекът беше проникнат от нещо свръхчовешко. И като се развиваше от животинските форми, той отхвърляше тези животински форми и се превърна в един вид „свръхживотно“. Обаче в това свръхживотно вече можеха да действат съвсем други духовни сили, не обикновените ангелски същества, а именно силите, които наричаме ариманически. И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек, който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация, ставаше все по-силен и по-могъщ. Накрая виждаме как от осми век преди Христа насам бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръхживотно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.

Тези духовни сили в човека, ако мога така да се изразя, се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите същества. Можем да ги определим още и като същества, белязани от гнева. Макар да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над ангелите, издигнат над низшите функции на физическия организъм. Луциферическите същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции. Тези същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, а в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.

От другата страна са ариманичните същества – съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманични същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: “Ти си длъжно да се изправиш, дори всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек.” Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманичните същества. Тя може да бъде смекчена само когато те се приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманичните същества, изгарящи от болка, копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, трябва да се съединят с човека.

По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман

Тук отново можем да обобщим. Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството; навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманичните сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека. Ариманичните сили в човека обаче постепенно са отблъсквани от неговата свръхчовешка същност. Да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до въображението и вдъхновението, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.

Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманично естество. Ние сме свидетели на това, как тази материалистична наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката – изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина. Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител – било като разумна машина (sentinent automata), било като верен поданик в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам.

Sentient Automata

Бихме могли да кажем:

Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в задънена улица, действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица

Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса – както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука – е под знака на Ариман. Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистичната наука, индустрията и техниката на новото време – които са от ариманично естество – завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът ще остане прикован към Земята. Човекът няма да може да стигне до бъдещия (еон от предопределената еволюция) Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си въображението, вдъхновението, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми.

Ако Христовият Импулс в нас действа изцяло в смисъла на досегашната теология, това ще означава и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистичната наука, техниката и индустрията ще осъдят човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя. С други думи, те ще превърнат човека в строителен елемент, в нещо като вкаменелост – в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистична наука, в модерната техника и индустрия.

Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят. Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите сили, които са устремени към една главна цел – да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това тези луциферически същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: “Ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!”

Да, луциферическите сили искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: “Ти не трябва да действаш, а да съзерцаваш!” Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух. Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно наблюдение. Те с удоволствие наблюдават как възниква една наука като тази на отец Сели – той беше отличен астрофизик, защото, наред с микроскопа и телескопа, притежаваше нещо, което е просто несъвместимо с техниката: онова, което му беше дадено от луциферическите същества под формата на свръхчовешка мъдрост.

Да, луциферическите същества насърчават тази свръхземна и свръхчовешка мъдрост, но в същото време те отклоняват човешкия Дух от непосредствените земни задачи. И тогава официалната материалистична наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа. Те вече не интересуват никого. По същия начин луциферическите същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено. Те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа. Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс. Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек. Те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствани от свръхземния свят.

От друга страна ариманичните същества се борят срещу всяко духовно развитие – те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство; те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: “Ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява. Ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.” Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата.

Днес човекът е в самия център на тази борба (между Луцифер и Ариман). И само ако човек действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар – едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание – само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва механична космогония. Луциферическите същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно – ариманичните същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те искат да механизират всичко. Или с други думи – да го свалят долу в минералното царство. По този начин те искат така да преобразуват Земята, че да не й позволят да премине в бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да го шаблонизират и да го програмират.

Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: “1, 2, 3 – първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място този участник да има тези права, на четвърто място другият участник да има тези задължения, и т.н.” Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но спрямо дадения момент те са най-важното.

Когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф. И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин. Всичко трябва да бъде вкарано в клаузи и параграфи. Всяка сутрин, така да се каже, човек е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден. Той трябва да изпълни списъка на всяка цена, макар и механично, като разсъждава с краката си, а не с главата.

Обобщено, Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава. А пък Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката

Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би твърде образно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда – с атрофирали и безпомощни нозе, но с набъбнали глави. Те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуването. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг. Толкова са активни с краката си, че създават следното впечатление: главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участва в това, което вършат.

Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество – самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът всъщност е параграф номер Х или Y. Разбира се, често виждаме как съвременният човек се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията (бюрокрацията е чиста форма на ариманизъм), как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н. Обаче в крайна сметка човек затъва още по-дълбоко в блатото, от което иска да излезе. Но той може да излезе от там само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.

Ариман може да бъде преодолян, а след като Духът преодолее Ариман, той всъщност спасява Ариман

Тук ние не казваме нито дума срещу Ариман. Тук ние не протестираме срещу неизбежния свят на всеобщата регистрация, срещу всевъзможните правилници, устави и параграфи. Само че всички те трябва да бъдат проникнати от Духа. И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманичните изкуства – да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н. Всичко това е във висша степен ариманизиране на нашата култура. Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще можем сами да извисим в сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманичното си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н. С други думи – ще можем да спасим самия Ариман.

Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен живот. Всеки материалистично настроен човек, всеки човек, който стенографира или работи с пишещата си машина, попада дълбоко в ариманичния елемент. Вие добре разбирате, че тук не става дума за едно формално отрицание, тук не става дума за рязък и съкрушителен удар срещу нарастващата демонология. Нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони. Това може да се потвърди навсякъде, включително и до най-малките подробности. Експанзията на демоничния елемент в хода на съвременната цивилизация фактически блика единствено от предпочитанията към ариманичното изкуство. Защото това, което стенографираме и разпространяваме за целите на тази ариманична култура, би могло да остане и ненаписано. Съдържанието често е несъществено и неангажиращо.

От твърде особено значение е и обстоятелството, че съвременната Духовна наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини, като от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Духовна наука. Така отделните дисциплини стават съставни части на тази единна и жива Духовна наука. Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съвременната Духовна наука – антропософската Духовна наука – има конкретна и строга задача: да проникне в непосредствения бит и да назовава всички неща с точните им имена. Само така хората могат да се издигнат до едно истинско и здраво светоусещане.

Не си мислете, че е досадно и ненужно да се занимаваме с такива подробности, както направихме днес. Полезна е дори само онази картинна представа, която дадох за днешните луциферически хора с кръстосани крака и затворени очи, а също и за днешните ариманични хора, които наподобяват Ханс Дампф (нарицателно име за човек, който проявява излишно лююбопитство – бел. пр.) и сноват по всички улици от една кантора до друга и които просто не се нуждаят от своите глави в тази трескава и безсмислена надпревара.

Тези бяха нещата, които имах да прибавя към изнесените лекции през последната седмица. Следващия път отново ще се опитаме, макар от друга гледна точка, да направим нова крачка напред в разбирането си за човека.

* * *

Лекция на Рудолф Щайнер, държана пред членовете на Антропософското общество. 23 октомври 1911 г., Дорнах, Швейцария. По стенографски записки, непрегледани от автора. Превод от немски: Димо Даскалов. Лекцията в “От извора” е публикувана със съкращения и след редакцията на Стопанина. Пълният и нередактиран вариант можете да четете на сайта на българското Антропософско общество.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман"

  1. Мемо  10.07.2010 г. | 19:52 ч.

    „По този начин те (ариманичните същества) искат така да преобразуват Земята, че да не й позволят да премине в бъдещия Юпитер.“

    Вече беше обсъждано във форума, но въпросния цитат ме кара да се питам: 1.Как е възможно тези същества да допускат че могат да променят пътя на Земята, и 2. Не е ли това по-скоро загатване от страна на Щайнер за душите, които ще бъдат повлечени от Ариман към Осмата сфера, като в конкретния случай той символично отъждествява Земята в цитата с тези души?

  2. Стопанина  11.07.2010 г. | 00:32 ч.

    Ако се позовем на твърдия детерминизъм, няма как да стане така, че бъдещето на Земята да се измени. Ще има хора, които ще влязат в Царството Божие, а после и в Юпитер, но ще има и такива, които ще се излъжат да последват Ариман. По-скоро въпросът винаги е бил дали Ариман ще има триумф (много последователи), или успехите му ще са по-скромни. Самият Щайнер ползва думата „триумф“, като се съмнявам, че е допускал абсолютна победа на Ариман и неговите сили. Ако го е допускал в известна степен, това е било по негово време, когато някои неща са били под въпрос в по-горните светове.

    Интересното предстои. Въпреки предопределението и множеството пророчества, нямаме поименни списъци, нито пък представа колко ще са тези, които ще преминат в Юпитер, колко ще са другите, които ще се предадат на мрака. Реално е без значение, защото една от целите на хората, преминали в Юпитер, ще бъде да върнат заблудените си събратя към Светлината. Но това ще е след много, много, много години. Така че в крайна сметка всички ще бъдем спасени – едни по-напред, а при други това ще стане на по-късен етап.

    Горното беше за човечеството. Колкото до планетата Земя, тя е обречена. Между еона „Земя“ и еона „Юпитер“ ще има задължителната пралая, каквато има след края на всеки един еон и преди началото на друг. Тогава планетата ще бъде разградена, за да бъде съградена отново, за да е подходяща за условията при еона Юпитер.

  3. P.E.A.C.E.  11.07.2010 г. | 12:46 ч.

    Значи аз за Ариманчо мога да не се притеснявам толкова 🙂 Луци ме е хванал яко обаче.
    „Тези същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, а в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.“
    Това не е ли Будизъм? Да се избавиш от самсара?

    (От Стопанина: Не е будизъм. Не е и индуизъм или богомилство, където също имаме стремеж да приключване на цикъла от прераждания. Разликата е тази, че силите, които противодействат на естествената човешка еволюция, създават условия за невъзможната реинкарнация. Прераждането е необходимо за духовната еволюция, докато тази еволюция на земята приключи. Ако нямаме условия за прераждане, нямаме условия и за духовен напредък.)

  4. Стопанина  11.07.2010 г. | 15:24 ч.

    Д-р Чилингиров ми обърна внимание на един интересен факт. Издателството, което разпространява книгите на изявените дарвинисти и генетични фундамендалисти, се нарича „Ahriman“. Ето един типичен пример:

    Ариман

    Ако отидем на сайта на това издателство, веднага разбираме, че е международно, а сред други от най-популярните му книги са оди за атеизма, такива за ограничаването на раждаемостта и „равенството по света“. Вижте и логото – ариманическо от рогатата глава, през възбудения фалос, та чак до копитестите пети.

    Изд. Ариман

  5. Мемо  11.07.2010 г. | 17:16 ч.

    Ха, Ричард Докинс! Този е голяма глечка в дарвинизма, и е доста популярен(което пък е неразбираемо поне за мен), нещо като английски Божидар Димитров 😀 А сайта на издателството е пълна отврат, хич не се и крият дори!

    Стопанино, благодаря за отговора 🙂 А това което цитира P.E.A.C.E поне на мен горе-долу ми дава представа (може и да греша) как се формират същества като Ариман – с умишленото прескачане на етап от развитието. Btw този пример с изд. Ариман ми напомни че персийския бог А(х)риман е доста модерен (или поне преди беше) сред метъл/блек метъл келешите в София, примерно за избор на никнейм в скайп/игра и т.н. Сякаш интуитивно са го разбирали и усещали влиянието му !

  6. гет  11.07.2010 г. | 20:52 ч.

    Уважаеми Стопанино – Здравей !

    Да се надяваме, че строгият ти вердикт не важи и по отношение на постовете ми в сайта ти ?!
    Съжалявам, че изчерпах търпението ти :), преди да успея да развия схващанията си, по отношение на тази толкова важна и сложна тема !
    Имах доброто желание – да споделя своята опитност в духовният мир!
    В началото, пътят ми тръгна през по-низшите светове, тоест през тези с по-ниска(мрачна) вибрация. Коства ми доста време и сили за да се измъкна на по-високи нива. Не отричам съществуването на егрегори(духове). Но пак, като резултат от опитността си заявявам, че „Те се явяват продукт най-вече на нашето съзнание“! „Те” съществуват и … се „хранят” от човешката, емоционално- мисловна дейност.
    Съвсем не случайно, правех внушенията за вътрешна усмивка … ведро настроение и т.н. – това ни издига в по-висока вибрационна точка, т.е. по друг начин казано – в по-висши светове.
    „Срещал съм се“ с енергийни същности(същества) описвани в книгите на К. Кастанеда. От опитността ми с тях, зная, че те съществуват и се хранят от нашите ниски чувства(вибрация-енергия) страх и др. подобни.
    Достатъчно е човек да се издигне емоционално и те престават да го спохождат :).
    Задължително ли е да се преминава през това от всеки един тръгнал по Духовният Път? – Не !
    Достатъчно е да спазва трите „прости изисквания” за: Вяра, Надежда и Любов + Съборността. Какво се крие зад тези понятия е голяма тема :)!
    Отново ще кажа нещо, което сигурно ще ви разсърди … но … всеки един, пре„минавайки” през Антропософията се обрича да мине през „долният свят” … и много ще зависи от неговата безупречност, воля и сила да се измъкне на Горната Земя(както е разказано в българските народни приказки).
    Още един път се питам себе си и Вас – А необходимо ли ни е това ?!
    Не искам да досаждам и Ви обиждам но … занимавайки се толкова с ариманизма, не си поставяме ли ние самите „уловката“!

    С най-добри чувства !!!
    Гет от родът на мизите

  7. Стопанина  11.07.2010 г. | 21:07 ч.

    „Отново ще кажа нещо, което сигурно ще ви разсърди … но … всеки един, пре„минавайки” през Антропософията се обрича да мине през „долният свят”…“

    Не разбирам защо трябва да се сърдя. Всъщност не разбирам откъде-накъде отъждествяваш изучаването на Духовната наука (антропософията) с някакъв „долен свят“. Наистина не разбирам какво казваш. Обикновено надушвам и намеците, а в случая дори това не мога да направя.

    „Още един път се питам себе си и Вас – А необходимо ли ни е това ?!“

    Имам си едно безотказно средство за проверка. Ако нещо ме прави щастлив, значи ми е необходимо. Щастието е най-сигурният симптом, че изпълняваме Божията воля. А щом изпълнявам Божията воля, е излишно да си задавам такива въпроси. Ако се питам дали ми е необходимо нещо, което ме прави щастлив, това ще е съмнение. От своя страна съмнението е симптом на невежество.

    „Не искам да досаждам и Ви обиждам но … занимавайки се толкова с ариманизма, не си поставяме ли ние самите “уловката”!“

    Всяко нещо може да бъде употребено за добро или зло. Аз разпространявам лекциите на Щайнер с добри цели. Ако някой желае да ги изопачава, за да служи за триумфа на Ариман, нека го прави! Аз ще си получа моето заслужено, противниците – тяхното.

  8. Gergana  11.07.2010 г. | 21:47 ч.

    @Мемо: “Ричард Докинс, Хекел на нашето време“ – халваджия за бозаджия, писано от продавач на банички (продават се срещу купони) 🙂
    Дано поне Докинс да не е фалшифицирал и преувеличавал умишлено, както Хекел е правил със своите рисунки на развиващи се зародиши… Докинс ме хвърли в голям смут, когато бях по-малка, опънах му се първоначално с четене на, покойния сега (мир на праха му), опонент Стивън Гулд, докато и разбиранията на Гулд не ми отесняха малко. Много неща се премълчават в науката, от едното пусто честолюбие предполагам. Руперт Шелдрейк, например, съвсем заврян на заден план, защото мисли.
    Очевидни несъответствия, споменавани като куриоза, с цел повдигане на егото, но не и на булото на позананията, се цитират без коментар – например, защо разнообразието на видовете е голямо, но разнообразието в дизайна им е намаляло с времето.
    Разбира се, лесно е да се критикува отстрани. Но това, което най-много ме озадачава, е как хора на науката, които трябва да държат факела на познанието и честността високо, го използват понякога, за да подпалват духовната покъщнина на редовите хора.

  9. Мемо  12.07.2010 г. | 01:37 ч.

    „Но това, което най-много ме озадачава, е как хора на науката, които трябва да държат факела на познанието и честността високо, го използват понякога, за да подпалват духовната покъщнина на редовите хора.“

    Дам, и мене ме озадачава това, може да ти разбие ценностите и да те превърне в циник щом го осъзнаеш…

    Може би е клише, но и учените са хора, които се влияят от честолюбие, власт, оправдан страх и т.н., което пък ги отдалечава от определението на древни мъдреци като Платон за учени…Не знам при теб как е, но аз съм от среда в която съм научен че най-важното е да си вземеш висшето образование(това е върха!) и после да си намериш работа и това е! А другото, да се интересуваш, да търсиш истинното и ценното е вятър работа…Може би просто в болшинството хората са така и няма достатъчно учени, които да жертват сигурността в полза на идеалите(които ги притежават).

  10. гет  20.07.2010 г. | 02:29 ч.

    Драга Гергана,
    уважавам интелекта и креативността ти.
    Поради това бих ти препоръчал да прочетеш(ако не си го чела)Годфри Хигинс (Godfrey Higgins 1772-1833)с неговият ANACALYPSIS. От този му труд здраво е преписвала мадам Блаватска – а и не само тя.
    Това е личен подарък от мен за теб с букетче фракталчета и пожелание: За по-голяма позитивност и увереност в себе си(себеприемане).

    От Гет аполоГЕТ на Рай(ко) 🙂 слънчев Привет !

  11. Петър  01.11.2010 г. | 22:56 ч.

    Нещо подобно се говори в „ПИСМА НА ЕЛЕНА РЬОРИХ“ 929 – 1932, Том 2

    „Начело на Синовете на Светлината стои Архангел Михаил и Негов противник в стана на Тъмата се явява Сатаната (все още наричан Луцифер, макар отдавна да е изгубил правото си на това име), бил някога между великите Кумари, надарили със светлината на разума лишените от него жалки земляни. Прочетете по този повод легендата за Луцифер в “Криптограми на Изтока”. Тази легенда крие в себе си велика истина. Господарят на Земята се бори сега за самото си съществуване. Великият предречен Армагедон на нашата раса е в пълния си разгар. И отново Архангел Михаил със Светлото Воинство се сражава срещу Луцифер. Разбира се, победата винаги е на страната на Светлите Сили, но страшните катаклизми при това са неизбежни. Ето защо са така важни крепостите на Светлината, за да може в настъпващите страшни времена тружениците на Светлината да бъдат събрани на безопасни места. Макар че решителният момент е зад гърба ни, все пак много деца ще успеят да се състарят. Така съдбата на света е в ръцете на човечеството. Ако духът съумее да възкръсне, ако съзнанието се освободи от призраците на миналото и се устреми към изграждането на Новия Свят, основано на ново разбиране на сътрудничеството и знанието, то планетата може да оцелее. Тъй като вече съм писала на тези теми, прилагам извадки от едно мое писмо, те могат да Ви послужат.

    „Всеки Велик Учител, когато говори за края на Света, не би могъл да има предвид естествения завършек на еволюцията на нашата планета. Защото, ако еволюцията следва естествения законен ход на развитие и планетата влиза в седмия си последен кръг, а нейното човечество – в седмата раса с всичките й подраси, то при завършека на тази еволюция не може да има подобен Страшен Съд. Тъй като по това време човечеството и планетата ще достигнат състоянието на висшите светове, където има несъвършенства, но я няма съзнателно противодействащата на доброто сила на злото.
    Великите Учители, разбира се, са знаели за създадената тежка карма на човечеството и планетата, знаели са за заплашващата повечето хора гибел и затова Те са имали предвид само приближаващата се смяна на расата, съпровождана винаги от гигантски космически катаклизми, в навечерието на които своевременно се извършва велик подбор преди окончателния Съд. Бидейки Посветени, невъзможно е Те да не са знаели, че поради ужасяващото падение на духовността сред човеците, тази катастрофа може да се окаже Ден Последен. Напълно възможно е да не могат да се съберат толкова противодействащи, по-точно разреждащи, енергии, за да се предпази планетата от последния гигантски взрив. Точно към този взрив насочва всичките си усилия Князът на този Свят, защото знае, че в очистената атмосфера, пронизана от новите огнени лъчи или енергии, пребиваването му в земната сфера ще стане нетърпимо, невъзможно. Затова той се стреми да я взриви, за да може да отплава върху отломките. „

  12. mima  23.06.2011 г. | 16:55 ч.

    Уважаеми ГЕТ позволявам си да се включа с коментар защото не разбирам какво те притеснява.Призовавам те към търпимост и толерантност – всеки който се е добрал до някаква информация и я споделя е чудесно.Тя и библията е кълцана и рязана отвсякъде ама пак всеки си взима по бисерче от нея.От високото си ниво от което се изказваш и което сам си измерил по някакъв начин би трябвало да знаеш ,че и горнияг и долният път водят до Бог,Всеки избира в какво да вярва,какво да чете и какво да проповядва и как да стигне до Бог.От това кето пишеш разбирам,че ти си намерил „по-правилният“път и си се „изкачил“ на високо.Браво и на г-жа Блаватска че е „преписала“-какво преписва човек- това което му харесва и което споделя.Браво и на нашият СТОПАНИН всичко което прави е знак , че се е събудил и това което прави е чудесно.Хайде направи и ти нещо такова пък ще е добре да е и „по-правилно“.Дали не си мислиш,че само твоята истина и твоят път са верните?Ако е така не е лошо да поработиш още върху „нивото“си.Критикуват невежите останалите четат и си взимат бисерчето което им е нужно или подминават. За Вярата, Надеждата и Любовта си прав.Един създател на нещо първо вярва че нещото го има ,после се надява,че ще може да го създаде и работи упорито за това и когато нещото е готово го обича, защото му е рожба – това наистина е начина.Има и нещо друго – преди да стане създател той е станал специалист в областта на нещото и дълго е изучавал тази област.Това прави човечеството в момента изучава Божествената наука ,за да стане специалист и сътворец, а пътищата за това са много и различни,но понеже истината е една – всички те водят до нея.

  13. Даниел Захариев  08.11.2016 г. | 12:12 ч.

    Понеже пусна препратка към статията си я препрочетох и ми направи впечатление следния цитат:
    „Тук ние не казваме нито дума срещу Ариман. Тук ние не протестираме срещу неизбежния свят на всеобщата регистрация…“
    Дали с това се има предвид времето на Новия Световен Ред и царстването на Ариман на земята?
    Ако е така – не изглежда Рудолф Щайнер да подтиква към праволинейно противоборство, а всъщност набляга на:
    „Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще можем сами да извисим в сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманичното си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н. С други думи – ще можем да спасим самия Ариман.“
    и „Нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони.“
    И с това питам: Как се спасява демон?

  14. Стопанина  08.11.2016 г. | 13:37 ч.

    И с това питам: Как се спасява демон?

    Като се научим най-напред да разпознаваме влиянията ни над нас. След това не се поддаваме на тези влияния или преобразуваме негативните им влияния в положителни. Например, въплътеният Ариман ще прави големи пакости, но те целят да отворят очите на човечеството, че пътят на материализма е път на ограниченията и води към задънена улица. Ако значителна част от хората не се подведат по Ариман, Ариман ще е изпълнил задачата си и няма да му се налага да работи и занапред като противодействаща сила, трупайки собствена карма.

    Аналогично е и при Луцифер. На Луцифер се дължат много отрицателни влияния – егоизъм, стремления да се връщаме към отмрели социални и културни форми от миналото и прочие. Но Луцифер носи мъдростта и свободата, с които, ако ги използваме правилно, се приближаваме към Христос. Когато превърнем Луцифер в осветител на Пътя към Христос, спасяваме себе си и самия Луцифер, защото той вече има положителна роля.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.