Вулканите, наводненията, археологията и политиката (2/4)

От Стопанина: Ето го и уводът на втория дял от «Вулканите, наводненията, археологията и политиката» за четене на сайта. Пълния текст от втория дял с допълнителни бележки от д-р Чилингиров, още цветни илюстрации и библиографски препратки можете да изтеглите в PDF формат (530 Kb). Следващите два от общо четирите дяла се обработват и форматират, като ще бъдат добавяни един след друг през идните няколко дни.

Ако сте пропуснали първия дял от книгата, ще го намерите тук.

* * *

Вулканите, наводненията, археологията и политиката (2/4)
д-р Асен Чилингиров

През последното десетилетие българската общественост беше конфронтирана с една научна хипотеза за огромна по размерите си природна катастрофа, свързана с внезапното и стихийно нахлуване на водите от Средиземно море в района на днешното Черно море, което дотогава е било сладководно затворено езеро, подобно на Каспийско море, и чието ниво по това време, около началото на историческата епоха, било повече от сто метра под нивото на Средиземно море. Тези води заливат като потоп огромни гъстонаселени територии предимно по неговите сравнително плитки западни и северозападни брегове при страшна природна катастрофа, от която навярно идва и името му «Черно море», запазено и досега от населението на западните и северните му райони, докато за гърците то е Гостоприемно море (Pontus Euxinus).

Както винаги, когато едно събитие е свързано непосредствено с нашата страна, известията за него стигат със значително закъснение, за да бъдат преди това съответно обработени от отговорниците по масовите медии. Този път по изключение те се включиха във вече започналата дискусия със закъснение поради тяхното „преструктуриране“, т.е. преминаването им под един общ чужд покрив. В останалите страни на запад и в далечния изток сведенията за тази нова хипотеза се появиха още в началото на 1997 година, отначало в научната преса, а почти едновременно и по телевизията с излъчването на научнопопулярен филм на ВВС, малко след това преведен на немски и показан по Третата програма на германската телевизия, последван две години по-късно и от една голяма книга, издадена в 2000 г. и на български език. Тъй като книгата – и то със специални допълнения за българските читатели – вече е позната, тук ще предам накратко само съкратената версия на филма от авторите на хипотезата.

Съдържанието на филма е следното: Двама американски океанографи, старши научни сътрудници (senior scientists) към Колумбийския университет, проф. Уилям (Бил) Райън (William Ryan) и проф. Уолтър Питман (Walter Pitman), стигат до заключението, че потопът, описан в Библията, но и в шумерския епос за Гилгамеш от второто хилядолетие пр. Хр., се отнася до заливането на обширния район около Черно море с вода от Средиземно море. Повод за тяхната хипотеза им дават, от една страна, резултатите от океанографските изследвания на д-р Дейвид Рос (David Ross) от Океанографския институт в Удсхол (Woodshole), който е първият учен от Запада, направил в 1991/92 година изследвания на дъното на Черно море за изготвяне на точна карта на неговия профил. От друга страна, като повод за тази хипотеза им служат някои податки от шумерския епос за Гилгамеш, в които става дума за пътуването му в търсене на Утнапищим – единствения човек, преживял Всемирния потоп.

До появата на тяхната хипотеза в ортодоксалната наука е възприета теорията на руските изследователи, изложена във филма от проф. Павел Долуханов от университета в Нюкесъл. Според него преди около 20,000 години Черно море, което дотогава било затворено сладководно езеро, поради намалелия приток на води от подхранващите го реки, достигнало до най-ниската точка на нивото си – около 140 м под сегашното му равнище. Приблизително към деветото хилядолетие преди нашата ера, поради повдигане на нивото на океаните и съответно на Средиземно море с около 30 метра, започнало постепенното нахлуване на средиземноморска вода от Босфора към Черно море, като този процес продължил много хилядолетия, докато водата на двете морета се изравнила. По това време Босфорът представлявал тясна ивица земя, която могла да бъде прегазена – оттам и името му: bosporus  (=кравешки брод).

Преливането на Средиземно море през Босфора
(Кадър от компютърна анимация)

Тази хипотеза за бавното изравняване на водите от двете морета поддържа и д-р Дейвид Рос в резултат на неотдавнашните си изследвания. Но докато според руската теза и теорията на Дейвид Рос имаме постепенен и дълготраен процес, Райън и Питман, въз основа на съобщението за потопа в епоса за Гилгамеш, са убедени, че това е било катастрофа, протекла в кратък период от време, при която огромни плодородни и населени територии били заляти с вода, подобно на потоп. От епоса за Гилгамеш те тълкуват в полза на своята хипотеза както посоката, в която се е отправил Гилгамеш, «към страната на залязващото слънце», която е на северозапад от неговата родина, град Ур, т.е. областта на Черно море, а не Персийския залив, както повечето автори тълкуват текста, но също и името, с което той обозначава морето – «Мъртвото море». Като резултат от нахлуването на солена вода в басейна на Черно море цялата негова фауна загива, при което се образува отровният газ сероводород, непозволяващ зараждането на живот в неговите дълбочини.

Райън и Питман научават, че и един български изследовател от Океаноложкия институт във Варна, д-р Петко Димитров, въз основа на своите наблюдения твърди – и то противно на колегите си, смятащи го за фантаст – че на дълбочина около 100 до 120 метра под сегашното ниво на Черно море теренът свидетелства за внезапно заливане с морска вода, която унищожава цялата негова фауна, но оставя напълно запазени крайбрежните плажове и дюнните образувания. От текста на филма става ясно, че Петко Димитров още през 80-те години подкрепя предположенията си с лични наблюдения при своите изследвания с помощта на малка подводница, когато той прави и заснимания на морското дъно.

Със съдействието на д-р Джелал Шенгюр (Celal ?eng?r) от Техническия Университет в Истанбул Питман получава данни, доказващи и много бързото снижаване дъното на Босфора, което се дължи на преминаването през него на огромни количества вода за сравнително кратко време. Сондажите, извършени на дъното на Босфора, показват наличието на твърда скала на еднаква дълбочина от около 80-100 метра от днешното ниво, т.е. около 60 м над тогавашното ниво, върху която скала сега има късни наслоявания от тиня. Питман сравнява района на Босфора с Ниагарския водопад, но с уговорката, че не само разликата във височините е била по-голяма, но и количеството вода, вливаща се от Средиземно море, е било близо 1000 пъти по-голямо от това на Ниагарския водопад. Скоростта пък е била ~ 80-100 км в час, при което заляната с вода територия обхваща близо 100,000 квадратни километра, т.е. малко по-малка от цялата днешна България, и то предимно в районите на Черно море близо до неговите днешни западни и северни брегове.

Отначало Райън и Питман се ползват в защита на своята хипотеза изключително от данните на други изследователи. Хипотезата им не намира подкрепа сред техните колеги, а особено сред историците и археолозите, чието становище на филма се представя от проф. Джон Дюи (John Dewey) от университета в Оксфорд, д-р Стефани Дали (Stephanie Dalley), професор по стара история в Оксфордския университет и проф. Дейвид Харис (David Harris) от Археологическия институт в Лондон, се наблюдава и откровена насмешка.

Положението с хипотезата се променя след 6 септември 1993 година, когато Райън и Питман взимат участие заедно с руски изследователи в една експедиция по Черно море, която има за цел да изследва последствията от Чернобилската катастрофа в този район. Двамата американски изследователи взимат със себе си апаратура за измерване на профила на морското дъно, като правят голям брой сондажи от дъното при различна дълбочина и събират проби за изследване с Радиовъглеродния метод. Всички техни проби, макар да са взети от различни места от дъното на Черно море, дават едни и същи резултати. Сондажите се състоят от два вида маса – плътна и суха основа с намерени следи от растителност – свидетелствуваща за открита в миналото земна повърхност; над нея има наслойка от тиня, заедно с органични вещества – останки предимно от сладководни организми, но и напълно запазени молюски от Средиземно море. Най-сензационното в случая са данните от изследванията на изотопа 14С, даващи годината за образуването на наслойката, а именно 5,550 преди нашата ера, с незначителни отклонения.

Изхождайки от тези резултати, Райън и Питман смятат, че тъкмо бедственото положение в района на Черно море е причина за възникването на цивилизацията в Междуречието, която се основава на широките напоителни системи, появили се в нейното начало, т.е. около 2,500 година пр. Хр. В края на филма се дават и отзивите на изследователите, които по-рано са се изказвали скептично за теорията: проф. Дюи приема геологичните данни, но не намира при тях обяснение за потопа; а проф. Дейли, макар също да приема геологическите изводи, не може да се съгласи, че между заливането на Черно море и културата на Междуречието има някаква връзка, поради голямата разлика в хронологията на двете култури, достигаща 2,000-2,500 години.

Останалата част от втория дял е в PDF формат (530 Kb). В него са включени илюстрации, допълнителни бележки и библиографски препратки.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

3 коментара за "Вулканите, наводненията, археологията и политиката (2/4)"

  1. Петър  24.06.2010 г. | 17:42 ч.

    Давайте следващата част!
    Странно е, че нашият народ е „изтрил“ от паметта си собствената си генеалогия?! Как така не знаем кои сме и защо е възможно да има няколко успоредни теории за произхода ни??? Ако се опрем на фолклора стигаме до задънена улица и квазиисторичност с много възможни тълкувания. Някъде има много сериозно прекъсване на нишката в народностната ни памет и дали „скъсването“ не е ставало многократно и методично?

  2. Emil Zahariev  24.06.2010 г. | 20:56 ч.

    + На вашето внимание : линк
    + Може и това да видите : линк

    (От Стопанина: Ще обясниш ли какво общо има това с темата?)

  3. marian  16.09.2010 г. | 17:50 ч.

    книга „шумерските митове в българския фолклор“ от Рулински.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.