Вулканите, наводненията, археологията и политиката (1/4)

Встъпление от Стопанина: Имам честта и удоволствието да представя и да разпространявам новата книга на д-р Асен Чилингиров, която се казва «Вулканите, наводненията, археологията и политиката». Както загатва самото заглавие, разглежданите теми са много и може би привидно изглежда, че нямат нищо общо помежду си. Това обаче не е така – както съм показвал с новините, които публикувам всеки ден, всичко, което може да се ползва за политиката, се използва; и обратно – всичко, което не е полезно за политиката, се замита под чергата и му се отнема правото на съществуване. Важи и за изригванията на вулканите, и за климатичните промени, а също така за археологията и историята.

Д-р Асен Чилингиров не изневерява на своята история. Въпреки че думата „история“ не присъства в заглавието, а в самата книга се споменава относително рядко, тя е спойката, която обединява другите теми. Изригванията на вулканите сериозно объркват историята. Наводненията – също. Вулканите бъркат и археологията. А обърканата археология съвсем дообърква и без това сбърканата история. За да е съвсем „забавно“ няма как да не отбележа, че тотално сбърканата история пък се ползва за една „правилна“ политика.

Предлагам началото на първия дял от «Вулканите, наводненията, археологията и политиката» за четене на сайта. Пълния текст с допълнителни бележки от този дял можете да изтеглите в PDF формат (720 Kb). Другите три дяла се обработват и форматират, като ще бъдат добавяни един след друг през следващите няколко дни.

* * *

Вулканите, наводненията, археологията и политиката

д-р Асен Чилингиров

От 20 март т.г. за няколко седмици вниманието на едва ли не цялата световна общественост беше приковано от едно събитие – изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия, парализирало въздушните съобщения почти по цялата наша планета. Или поне така ни беше съобщено от официалните информационни служби. Че вулкани изригват ежегодно някъде по земята, е известно дори на неспециалистите. Този път обаче измерванията в района на вулкана застрашавали сигурността на въздушните полети.

Още по-странно изглежда това обстоятелство при положение, че не беше съобщено за подобни измервания при последното значително поради последствията си изригване през 1980 година на вулкан, намиращ се само на няколко десетки километра до един от най-големите световни научни центрове – вулканът Света Елена (Mount St. Helens) в САЩ. Нещо повече: това изригване е било наблюдавано в течение на седмици от самолети, летящи непосредствено до вулкана, за което свидетелстват публикуваните тогава снимки. И не се споменава за никакво въздействие на „облака около вулкана“ върху полета на самолетите! Но по-късно се съобщава за твърде необичайни последствия върху обширни територии в съседство с вулкана – като тези сведенията след това внезапно изчезват дори от специалната научна литература, без да бъдат последвани от каквито и да било коментари в „научните“ публикации.

Изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия

За компютърни симулации, свързани с изследвания на явления от областта на геофизиката – за каквито се твърди, че са направени при изригването на исландския вулкан –до преди няколко години имаше съобщения дори в научно-популярната литература. Но и те бяха грижливо отстранени. Най-сензационни бяха съобщенията за такава компютърна симулация, извършена от сътрудниците на известния испано-американски учен Луис Алварез (1911-1988), лауреат на Нобеловата награда за физика в 1968 година. Допреди няколко години тези съобщения можеха също да се четат в разноезичните версии на Wikipedia, преди да бъдат заличени и от там, също както сведенията за дейността на Алварез през последните години от живота му.

Някъде на това място читателите, които не са запознати с моите научни и популярни публикации, може би ще се запитат: „Какво общо може да имат сведенията от областта на геофизиката с археологията, историята на изкуството (а както ще видим по-нататък) и с биогенетиката?“ – Твърдe много! И за това не е достатъчно читателите да хвърлят бегъл поглед върху която и да е от моите научни публикации от последните десетилетия, а да проследят внимателно доказателствата, представени там в защита на една теза, позволяваща разбирането на противоречията, изпълващи българската история през цялото съществуване на нашия народ в течение на много хилядолетия. Тъй като в тези публикации е писано подробно както за последствията от изригването на вулкана Св. Елена, така и за изследванията на Алварес и неговите сътрудници, тук ще се спра на тях съвсем накратко. Но ще добавя и някои сведения, които са ми известни като неспециалист в съответните области едва отскоро.

Не бих желал обаче по никакъв начин с това да създам впечатлението, че смятам да сваля булото на тайните, закрило не само събитията около изригването на исландския вулкан, но и още редица други събития от последните дни, месеци, години и десетилетия, станали пред нашите очи и за които смятаме, че знаем всички подробности. Тук ще обърна внимание само на някои подробности, останали извън вниманието на обществеността, макар и да са от голяма важност не само за нашата история, но и за нашия живот – съответно и за нашата идентичност сред засилващите се напоседък глобални тенденции.

И тъй, първо изследванията във връзка с вулкана Св. Елена и компютърните симулации на Алварез и неговите сътрудници. Защо те са тъй неудобни за съвременната наука?

Геофизичните изследвания в района на вулкана Св. Елена, извършени през десетилетието след изригването му, показват ускореното протичане на редица геофизични процеси, за които дотогава се смяташе, че са константни. Или с други думи, процесите, за които се знае, че протичат за точно определено време, в околността на вулкана протичат многократно по-бързо. Това са процесите, свързани с разпадането на атома в тежките метали, на които се основава всичката хронология за измерването на времето при протичането на дълготрайните процеси, свързани и с образуването на небесните тела. А това от своя страна показва, че не разполагаме с постоянен и неизменен еталон за това измерване – нашите познания се основават единствено на предположения и на увереността, че прилаганите досега еталони са неизменни.

Изригването на Св. Елена. Снимка: NASA

Сведенията от изследванията по територията около вулкана Св. Елена изчезват както от научно-популярната, така и от научната литература – все едно такива процеси не са протичали и никога не са били правени изследвания за тях. Същото става и с резултатите от компютърната симулация, извършена от сътрудниците на Алварез. В какво се състои тази симулация и каква цел е преследвала тя? Алварез влага голяма част от сумата, получена от Нобеловата награда, за финансиране на един научен проект, разработен от него и няколко негови сътрудници, за да се установи какви данни съществуват за катастрофи на нашата планета, причинени от падането на метеорити на Земята. До Алварез (а за мнозина учени и до ден-днешен!) съществуваше дълбокото убеждение, че такива метеорити са падали само през минали епохи, отдалечени от нас с много десетки милиони години – какъвто е бил случаят с метеорита „причинил преди 50 милиона години измирането на динозаврите“.

За укрепването на тази с нищо недоказана и недоказуема дата, преди по-малко от две десетилетия беше стартирана цяла мултимедийна програма, преследваща от своя страна и целта да потвърди някои от най-оспорваните твърдения на привържениците на Дарвиновата еволюционна теория. Парадоксалното е, че в тази кампания многократно беше цитирано името на Алварез, който бил доказал, че „измирането на динозаврите преди 50 милиона години се дължи на падането на метеорит“ – въпреки че Алварез много внимателно се въздържа да цитира каквито и да било дати, свързани с падането на този метеорит. А какви последствия за нашата планета може да има падането на един метеорит със средна величина от приблизително 5 км в диаметър показва компютърната симулация, извършена в края на 1980-те години. Но тези резултати биват незабавно засекретени и днес ние знаем за тях само от някои сведения, разпространени въпреки почти пълната блокада, наложена „от горе“.

Въпреки че в тези сведения за изследването липсват точните цифрови данни, дори и без тях можем да си представим резултатите от една подобна катастрофа – за пример само ще отбележим, че диаметърът на метеорита, паднал някога в Мексиканския залив, е бил около 10 км, т.е. двойно повече от диаметъра на фиктивния метеорит, изследван при компютърната симулация. От тази симулация се установява, че метеорит с такъв диаметър, паднал на земята или в океана, е в състояние да пробие земната кора и да предизвика развиването на температура над 50,000° С. Това от своя страна води до изпарението и йонизирането на огромни количества вода, което пък води до верижни ядрени процеси по цялата планета. А за да знаем, че органична материя не може да съществува при такава висока температура, не е нужно висше образование по биология.

Нека не забравяме, че дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), носител на наследствената информация в клетката, се разлага при температура от +80° C, а това означава, че след всеки от досега откритите пет паднали метеорита животът е трябвало наново да се зароди и да започне развитието си, за което, според привържениците на Дарвиновата теория, са били нужни милиарди години. Това ни обяснява защо резултатите от компютърната симулация, извършена от работната група на Алварез, изчезват от „научната“ литература, където според общовъзприетата конвенция не се публикуват сведения и данни, противоречащи на Еволюционната теория на Дарвин – също както в Средновековието беше забранено публикуването на всякакви материали, противоречащи на учението на църквата. Само местата на „науката“ и „лъженауката“ днес са разменени.

А че на Земята са паднали значително повече от пет метеорита, беше потвърдено от космическите изследвания през десетилетията, последвали компютърната симулация на Алварез и неговите сътрудници. Потвърди се и от фотографските снимки на планетите Марс и Венера. Последните, направени от американски спътник по проекта „Магелан“ през 1994 година, преодолял за първи път гъстата атмосфера на тази планета, показват, че и нейната повърхност e покрита с кратери от безброй метеорити и вулкани. Заснимането на планетата Уран, извършено от спътник едва през 1986 година, показа една още по-страшна картина, от която се вижда, че стълкновението на тази планета с голям метеорит е довело до разчупването на планетата на много части, най-голямата от които продължава съществуването си с обезобразена форма и по нова траектория, докато останалите по-големи части, отчупени от планетата, се превръщат след удара в нейни спътници, като се движат по съвсем необичайни траектории. През 1994 година астрономите наблюдаваха и удара на един огромен метеорит върху Юпитер.

Какво значение имат тези сведения за историята и археологията?

Изключително голямо! Те решават окончателно един спор, започнал преди половин век, в началото на 1950-те години, във връзка с използването на изотопа 14С за измерване на времето в археологията и съответно – в историята. Макар за прилагането на този изотоп с такава цел да съществуваха значителни ограничения, американският физик Либи (Willard Frank Libby, 1908-1980) успя да го наложи, като методът за измерване на протеклото време от създаването на археологически артефакти досега получи названието „Радиовъглероден метод“ или „Метод 14С“, а на Либи беше присъдена в 1960 година Нобелова премия за физика. Ограниченията за прилагането на този метод са били добре известни както на неговия откривател, така и на неговите критици и поддръжници.

От обширната литература против използването на Метода 14С тук ще спомена само две публикации, които все още могат да се четат и свалят от интернет: съдържащата богат информационен материал и незагубила своята актуалност  за близо половин век статия на известния руски историк и публицист Лев Самуилович Клейн (*1927) „Археология спорит с физикой“, публикувана в спис. „Природа“ още през 1966 година, и съкратения интернетен вариант на голямата монография от Christian Bl?ss и Hans-Ulrich Niemitz, „CI4-Crash: Das Ende der Illusion, mit Radio-karbonmethode und Dendrochronologie datieren zu k?nnen“, Berlin, 1997, 22000.

Ограниченията се съдържат преди всичко в обстоятелството, че този метод може да бъде използван само при константна стратосфера, хидросфера и биосфера. Или с други думи, ако не се отчита това условие, получените резултати са неверни и следователно – те са неизползваеми. А кои са факторите, способни да нарушат и да изменят състоянието на стратосферата, хидросферата и биосферата? Те са били добре известни и преди половин век, и сега, като включват както външни облъчвания, така и всевъзможни геофизични катастрофи. Но и тогава, и сега, не е било и не може да бъде известно в каква степен тези външни фактори влияят на резултатите – а както ще се оказва след полувековното прилагане на метода, разликата между реалното време и времето, показано съобразно с изчисленията според този метод, може да надмине не само няколко десетилетия, но и столетия, та дори хилядолетия.

Решаваща роля за възприемането на Метода 14С в археологията и историята играе един спор, продължил дотогава почти век и половина. Този спор възниква при опита да се координира старогръцката хронология (респективно римската) с египетската, при който се оказват значителни несъответствия най-малко на две места и то с по два до три века – първото приблизително между годините 700 и 1000 и второто между годините 1100 и 1400 пр. Хр., изчислени според гръко-римската хронология. За тези години липсват каквито и да било събития, които да ги запълнят, а липсват и надписи, потвърждаващи съществуването им. И то в границите на цяла Евразия.

С възприемането на Радиовъглеродния метод учените се надяват най-после да получат един еталон, с чиято помощ биха могли да запълнят „тъмните“ векове – dark ages – което название за въпросните периоди съществува като „terminus technicus“ и читателят ще го срещне във всички популярни и научни трудове и справочници по хронология. По такъв начин решаването на този тъй важен въпрос археолозите и историците предоставят на физиците, в чиято „точна“ наука сред тях почти не съществуват  съмнения, като се надяват, че последните ще успеят посредством координирането на различните резултати – така нареченото „калибриране“ – данните да бъдат уточнени.

За изследванията с новоустановения метод в Европа и Америка възниква цяла hi-tech индустрия. Но докато в началото на 1970-те години при всички големи технически университети в САЩ, ФРГ, Франция и Великобритания вече има над 70 съответни лаборатории, в така наречения Източен блок изследванията се монополизират само в два изследователски института – при Академията на науките на ГДР в Източен Берлин и в СССР, като последният влиза от самото начало в силно засекретената област на космическите изследвания. В него постъпват и всички резултати, получени при изследванията на археологическите артефакти, които по това време на Запад не са секретни. По такъв начин съветският център за изследвания с Метода 14С поема и задачата да „координира“ (т.е. да нагажда) разните резултати, включително получените в лабораторията при АН на ГДР в Източен Берлин, където се изследват пробите от България, Румъния, Унгария и Полша. Този научно-изследователски център разполага и с проби от археологическите разкопки, извършени от германски археолози преди Втората световна война в Троя и Микена, но също и в голям брой други обекти в Турция през ХІХ и началото на ХХ век.

Тъй като лабораторията и научният център са монополизирали цялата дейност в Източна Европа и този център е в най-тясна връзка с главния център в СССР, уеднаквяването на резултатите вече не представлява никакво затруднение. А от началото на 1970-те години при координацията на получените проби за изследване с Радиовъглеродния метод в СССР начело застава един съветски учен, чийто подпис виждаме още на първия списък-каталог на данните от пробите, изследвани с 14С от цял свят. Това е професор Павел Маркович Долуханов (1.І.1937-6.ХІІ.2009). Обозначението на неговата специалност се променя многократно през последвалите четири десетилетия, давано отначало като археолог и географ, а накрая – климатолог и етнолог. В 1989 година той е инсталиран от КГБ в главния център за изследвания и координация  на Метода 14С във Великобритания, намиращ се в университета в Нюкесъл (Centre for Archaeology of Central and Eastern Europe), чийто директор той става в 1996 година, преди да оглави през 1998 година и учредената (също от него) Международна интердисциплинарна работна група за изследване на етническия и лингвистичен произход на Северна Европа (International interdisciplinary group on the ethnic and linguistic origins of North Europeans).

Павел Долуханов

През 2003 и 2009 година Долуханов организира под егидата на ЮНЕСКО двете най-големи досега международни конференции за климата, а в последното си представяне в руската телевизия през 2009 година водещата предаването го назовава „бележит етнолог“, без да пропусне да отбележи, че той е професор в един от видните британски научни институти, университета в Нюкесъл. Цялото половинчасово предаване, излъчено от Пети канал на Руската телевизия, можете да гледате в интернет и дори да си го запишете. Ще се удивите на теориите на „бележития етнолог“ за „произхода на руския етнос непосредствено от южноафриканските маймуни“.

На новия си пост във Великобритания Долуханов разширява вече в глобален мащаб своята дейност при координирането на резултатите от изследванията с Метода 14С. От началото на Новото хилядолетие той свързва тези изследвания – или казано в прав текст ги нагажда според разработената от него програма – с изследванията в генетиката по проекта ГЕНОМ, но също така паралено и едновременно с изследванията в областта на климатологията. За тази глобална „научна“ дейност читателите на сайта „От извора“ бяха своевременно информирани. Името на Долуханов обаче не се появи във Великобритания, където беше огнището на скандала „Климатгейт“. Но това име не се появи също в специалната научна литература във Великобритания и в Русия. А трябваше да бъде споменато поне след смъртта на Долуханов, поради важните постове, заемани от него в течение на четири десетилетия.

Във водещото английско списание “Antiquity” излезе само кратък некролог от проф. Джоф Бейли (Geoff Bailey, най-близкия сътрудник на Долуханов), съдържащ редица неверни сведения относно неговата дейност, включително твърдението, че бил емигрирал със семейството си от СССР. Но няма нито дума за дейността му в областта на климатологията и за обстоятелствата около неговата смърт. А в Русия не беше публикуван дори такъв некролог, въпреки че до последните дни на живота си Долуханов заема важен пост в Руската академия на науките. В линка към липсващата статия за него в руската Wikipedia се съобщава само датата на смъртта му заедно с рожденната дата и бележката, че такава статия липсва и трябва да се състави.

* * *

Текстът продължава в PDF файла (720 Kb).

Очаквайте другите дялове…

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

15 коментара за "Вулканите, наводненията, археологията и политиката (1/4)"

  1. Emil Zahariev  22.06.2010 г. | 17:56 ч.

    + До тук добре! Сега чакам да чуя за всички останали методи за датиране!? Надявам се да стане дума и за знаменити корективи на датировките, като Фоменко и Уве Топер?!?

  2. Георги Георгиев  22.06.2010 г. | 19:58 ч.

    Чудесно!
    Чакам продължението с нетърпение, защото отдавна се интересувам от физичната немощ за датиране на събития/артефакти и съчетанието на тази немощ с конюнктурата и хранилката на учЕните.
    Явно в тези изследвания на Г-н Чилингиров няма да стане дума за Дарвин и неговите мушунгии, но и това е достатъчно интересно.
    Уважение за автора!!

  3. Gergana  23.06.2010 г. | 00:01 ч.

    Е, аз искам да благодаря (за кой ли път) за положения труд, ама и за качеството. Какво друго. Специални благопожелания към д-р Асен Чилингиров.
    @Емил Захариев (и всички други): четете докрай, не бързайте с изводите, аз имах същият проблем в началото; вижте каква гледна точка се отстоява от алфа до омега. Ако сте го направили, и все пак сте опърничави, извинявам се, тогава и аз съм прибързала в съвета си. 🙂

  4. Emil Zahariev  24.06.2010 г. | 15:06 ч.

    + Не съм направил все още никакви изводи?!

  5. Gergana  24.06.2010 г. | 16:04 ч.

    @Emo: „Надявам се да стане дума и за знаменити корективи на датировките, като Фоменко и Уве Топер?!?“ ми заприлича на извод. Но пък и се извиних предварително, в случай, че съм избързала!

  6. Петър  24.06.2010 г. | 16:54 ч.

    Големи благодарности за положения труд към д-р Асен Чилингиров!

  7. Веселин Тракийски  26.09.2011 г. | 15:47 ч.

    Отговор на написаното от Асен Чилингиров за Иван Иванов.
    Вземам повод от следното писание на автора А. Чилингиров в част II на „Вулканите, наводненията, археологията и политиката изследвания” стр. 76 : „Бях чувал за находки на остатъци от предисторическо селище открити на дъното на Девненското езеро при разчистването на терена с драга, извършено в края на 1970-те години. Не ми бяха известни обаче до сега никакви подробности нито за размера на извършената работа, нито за вида и характера на откритите материали. На запитването ми по този въпрос в един телефонен разговор с проф. Петко Димитров от началото на тази година, той ми каза, че и на него не са известни подробности, но че счита за възможно Варненският некропол да е принадлежал към селище, намиращо се в този район – като вариант на другото предположение, споделяно и от мене, че некрополът е принадлежал към селището, намиращо се в района, залят с вода при т. нар. „черноморски потоп“.“ и „Когато е разкопаван девненският канал, откривателят на Варненския некропол, археологът Иван Иванов, е бил още жив и явно толкова зает с проучването на своите находки, че не е забелязал какво става само на няколко километра от некропола. Или пък не е желал да забележи – а което също не е съвсем невероятно: забелязал го е, но е счел за по-разумно да си мълчи.Защото противоречат на неговата датировка! Но също така противоречат на официалната теза за „първата световна цивилизация и най-старото злато в света““ , за да защитя, доколко ми позволявaт възможностите, името и професионалната му почтеност, в ролята ми на негов братовчед (Кратко обяснение : Бабите ни, неговата по майчина, а моята по бащина линия бяха две сестри от пет от балканското село Видраре. С Иван се опознахме, като роднини, през 1964 г. в тогавашното Търново покрай волейболния спорт по време на неговото следване в ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” и моето във ВНВУ „В. Левски” и покрай едно посещение на майка му Мика в родния ни дом, където разменят и моята майка приказки за нас и се установявя, че сме по едно и също време в Търново. В последствие от 1971 г. и след това от едновременното ни съжителстване в гр. Варна, той като археолог към най-стария в страната ни Варненски исторически музей с направление факти от преди новата ера, а моя милост като преподавател в Морско училище, служба във ВМФ, ТУ Варна и служител в Параходство БМФ, та до кончината му в началото на 21 век). Не виждам до сега отговор на, подхвърленото от А.Ч., съмнение вурху професионалната му репутация и паметта му ме задължава да защитя почтеното му име. Считам, че авторът на този текст, А.Ч., по незнайна за мен причина, хвърля върху името на Иван Иванов с нищо не заслужено съмнение и петно върху професионалната му почтеност. По отношение на потъналите под водата на езерата Варненско и Белославско има необходимата информация в „Музейна библиотека” на сайта http://www.varna-bg.com . Който търси – намира! След като А.Ч. на много места сочи за източник на студии, статии, филми, монграфии и т.н. от интернет-сайтове, вероятно злоумишлено се позовава на телефонни позвънявания и преразказ от трети лица, но и не сочи за кое точно селище в „Девненското” (всъщност истинското име е Белославското) езеро под водата, Иван Иванов „не е забелязал” драгажните работи. Между другото самото посочване, че некрополът е принадлежал на потънало от „черноморския потоп” селище в „Девненското” езеро, при положение, че има няколко много по-близки до него такива селища, отколкото „това в Девненското езеро”, е вероятно негово недоразумение или подвеждане на читателите с цел дискредитиране на покойния Иван Иванов, който няма да може да се защити по подобаващия начин. Но това той е направил приживе със студията си „ПРАИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ (ПО НАХОДКИ И ПРОУЧВАНИЯ)” на спомената страница, където е посочено, че те са тринадесет, от които само три са в Белославското езеро, което А.Ч. нарича „Девненско”, а и Ю.Боева не уточнява, за кое от тях става дума, това селище в западния му край ли е, за това до гара Повеляново ли е или за това в района на Балтата, под жп линията Повеляново – Разделна или някое, което не е посочено в тази студия. Нямам спомен П. Димитров и Ю. Боева или някой друг да са оспорвали както броя, така местоположението и датировката (от тази студия) на посочените подводни селища. Още повече, че изследванията им са започнати още от 1921 г. от братята Шкорпил. Но кой да чете, по-лесно и безотговорно е да се лепят етикети?! От направената съпоставка между написаното по-горе от А.Ч. и посочените от мен факти, считам че неговият текст е некоректен и не съответства на фактите. Причината за този негов подход не ми е ясна, но тя вреди на него, защото подронва доверието в писанията му, които бяха все в защита на пренебрегнатите постижения на българите в световния ход на общественото развитие във всичките му аспекти. Така той с лека ръка зачертава резултатите от труда и усилията си, а и гарнирането им с политически квалификации, поне за мен, с нищо не му помага. Трудно се гради, лесно се руши! По въпроса за подводното селище в „Девненското”(Белославското) езеро, толкоз! Господ да го съди за написаното по темата.
    Относно датировката на артефактите от Варненския некропол. Изданието на „Вулканите, наводненията, археологията и политиката изследвания” на А.Ч., където третира въпроса за датировката им, е от 2010 г., а датировката на самите артефакти по всички възможни, по товашното време, методи е от преди участието им в изложбата в Япония. Иван Иванов приживе е написал по въпроса, в книгата „Ivan Ivanov, Maya Avramova „Varna necropolis“, Agato publishers, Sofia 2000”, следното : „Очевидно още не е настъпило времето за постигане на съгласие между тези, които се придържат към конвенционалното датиране и онези, които предпочитат калибрираното датиране, основано върху измервания на С-14. Последното датира Варненския некропол в интервала 4600-4200 г.пр.Хр., докато конвенционалното датиране дава 3500-3200 г.пр.Хр. За нещастие все още нямаме възможност да приложим други, по-точни методи за датиране като дендрохронлогията или да свържем находките с някаква историческа дата от Близкия изток или Египет, понеже и двете датировки на Варненския некропол – конвенционалната и калибрираната – са по-стари от историческите дати в Месопотамия и Египет.” (Този цитат и подчертаването е на Любомир Цонев от неговия текст „Есе 1: Откога датира всъщност Варненският некропол?” 13.01.2007). В това есе Л.Ц. дава информация за създателя на метода за радиовъглеродно датиране (N) с 14С Уилард Франк Либи (Willard Libby, 1908-1980), носител на Нобелова награда за това през 1960 г., за датирането по метода дендрохронология за изсушени без гниене дървестни стволове, за метода термолуминисценция за датирането на печени керамични материали или за вулканично стъкло. Освен това информира и за работата на ядреният физик Ханс Зюс (Hans Suess, 1903-1993), която към 1965г. му позволява да предложи статистически усреднена универсална калибровка ?N (N), която съществено уточнява метода 14С, като числото N + ?N дава истинската възраст на обекта. Авторът А.Ч. представя, в цитираното по-горе издание, критиките и съмненията си за достоверността на датирането на артефактите с радиовъглеродния метод използващ 14С, без да споменава за работата на Ханс Зюс, и специално обръща внимание за спазването на необходимите условия и ограничения за постигането на реално съпоставими резултати – константна стратосфера, хидросфера и биосфера. Само за уточнение, този метод се прилага за датиране на артефакти от органичен произход от разкопки. На същността на критиката на автора няма да се спирам, който проявява интерес за нейното съдържание, има възможност лично да се запознае с текста от посочените в по-горния текст pdf файлове. Прави впечатление, че заедно с научните доводи в посочения текст, в критиката на А.Ч. по-голямата част заемат коментари за „многопрофилната” дейност на руснака Долуханов, професор в, а по-късно ръководител на английския Centre for Archaeology of Central and Eastern Europe в Нюкясъл и т.н., с внушението, че има нещо нечисто с датирането на артефактите от Варненския некропол през осемдесетте години на отминалия век в източно-берлинския център за радиовъглеродно датиране. Не мога и по никакъв начин не искам да съм адвокат на Долуханов, но не мога да приема начина на хвърляне на сянка за съмнение от А.Ч. върху името на Иван Иванов. Все пак, независимо от всичко, той не провежда датирането с радиовъглеродния метод, а относно конвенционалното датиране, следва да се има пред вид, че по време на разкопките и датирането на откритите артефакти, той работи в група с научния сътрудник Михаил Лазаров, а научен консултант на проучвателите става проф. Георги Георгиев, по това време шеф на Праисторическата секция при Археологическия институт. Не виждам никакво основание А.Ч. да хвърля сянка на съмнение по отношение на датирането за професионалната почтеност на Иван Иванов. Оше повече, че по това време на една непредвидена среща с него, той ми сподели притеснението си, че датирането на тези артефакти показва произхода им във време, когато то е общо прието да се счита за т.н. родово-общинен строй и за него е характерно, че няма социално разделение, каквото се установява от разпределението на артефактите по отделните гробове на покойниците, а така също за наличието и на златни предмети в тези гробове (не си спомням дали тогава е бил открит 43 гроб). Освен всичко казано ми сподели, че е много вероятно да се появят мнения за невъзможност на такива твърдения. Не че го успокоих, но му казах, че щом е спазил правилата на специфичната си професионална работа и е работил както трябва, да става каквото ще и да не се притеснява да сподели мнението си и го подкрепи с проверените факти, а за опонентите му остава да представят своите доводи и факти. Останалото е работа на историята. В този аспект Л. Цонев счита, че с прилагането на усреднената универсална калибровка за датировката на артефактите на Ханс Зюс, варненското злато и другите артефакти следва да се приемат с произход не от V. а от VI хилядолетие пр.н.е., а А.Ч. ги приравнява (по съдържанието на примеси в златните предмети – само платина) с възрастта на тези от археологичния комплекс Alaca (Alacah?y?k), източно от Анкара близо до Сунгурлу, която е 2 500 г. пр.н.е., т.е. повече от 1500 г. по-късно. Виж разположението на комплекса Alacah?y?k и артефактите от него на (http://wikimapia.org/#lat=40.2343948&lon=34.6950817&z=14&l=0&m=b&search=Alaca) и на http://www.hittitemonuments.com/alacahoyuk/. А.Ч. го изписва на български език Аладжа хуюк, до като други автори го изписват Алака. Между впрочем А.Ч. привежда информация за изследване през 1972 – 1973 г. от д-р Аксел Хартман (Axel Hartmann) и уточнява, че докладът за него е предоставен, без да е четен, на Първата варненска конференция за Варненския некропол през 1978 година, но не се разбира дали става дума за артефактите от него или за тези от хетски произход от Alaca. Става дума за това, че А. Хартман е установил като примес в изследваните златни артефакти – платина, а изследванията на проф. д.т.н. Руси Русев и д-р Йордан Бояджиев от Машинно-технологичния факултет на Варненския ТУ в монография и доклад (http://www.istor-konf-varna.com/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8/) и http://www.istor-konf-varna.com/…/Prezentaciq-tehnologii-27-28.11.2010.ppt показват, че златото по химически състав е близко до състава на разсипното злато, извличано от няколко наши реки. Следователно има документи, арбитрите да отсъдят, кой прав и кой крив, но до тогава думите на А.Ч, не се подкрепят от факти.
    От споделеното до тук става ясно едно. Всичко тече и всичко се променя в т.ч. и разбиранията на специалистите по отношение на датирането на артефактите, но да се вменява с недоказани факти незаслужена вина на покойния Иван Иванов и да се позори след около 40 години от неговата дейност по разкриването и проучването на Варненския некропол и 10 години след кончината му е най-малкото непочтено.
    Завършвам с два факта. Единият е свързан със златото от Хотница, виж. http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=8492, то е установено в истинската среда на живот на тогавашните обитатели и неговата датирана възраст е съизмерима и даже по-стара от тази на варненското. Така че дали от Варна или от Хотница, А.Ч. няма как да сочи политически причини и световния комунизъм и социализъм за това, че в земите български е открито толкова старо обработено злато. Вторият е свързан с обяснението за потопа, който повишил със 100 м. нивото на тогавашното сладководно езеро ли море ли сега с името Черно море. От моята скромна постройка над с. Осеново Варненско, която е на 280 м. над морското ниво, но де мога да уточня от коя нулева точка (преди беше от Балтийската …) има много хубав изглед към морето и залива към Балчик. Най-фрапантното в случая, че по време на изкопни работи на дълбочина до и над 0,5 м съм изваждал на няколко пъти плаващи балчишки камъни с характерните им вкаменени мидени черупки в съседство с други камъни. Не съм археолог или геолог, нито специалист по аквакултури, но винаги съм се питал и споделял с близки приятели какво съм изкопал и до сега нямам отговор как са се озовали тези камъни в почвата на мястото ми. Все пак за струпването на толкова много мидени черупки и тяхната карбонизация до формирането на камък на дълбочина до 0,5 м и малко повече в моето място има някаква причина, но явно не е породена от коментирания потоп. Прави впечатление, че те, оставени на въздействието на природните фактори, лека полека се разпадат.
    От всичко написано в този пост, евентуалният му читател и от коментирания текст от „Вулканите, наводненията, археологията и политиката изследвания” на А.Ч., може да се направи подобаващия извод за професионалната почтенност на покойния ми родственик във връзка с разкопките на прочутия Варненски некропол от енеолита в земите на българите.
    С уважение Веселин Тракийски от Варна

  8. Кубрат  15.03.2012 г. | 15:40 ч.

    Чудесен коментар на г-н Веселин Тракийски! Обективен, коректен, с точни данни и логични изводи.Браво! Наистина, г-н Чилингиров много олеква, сочейки световният комунизъм едва ли не причина за фалшифищации древността на варненското съкровище. Изненадан съм от толкова „жълт“ подход, нещо се е увлякъл по „световно-конспиративни“ теории май. (Вкл. по отношение на дарвинизма, който той изглежда никак не разбира…) Иначе г-н Чилингиров е много интересен като мислител. За съжаление, май се поддава на крайни, недоказани и доста невероятни съждения (виж напр. труда му за готите), така че е добре да го четем с интерес, но и с повишено внимание и повече от предпазливо да приемаме изводите му.

  9. Стопанина  15.03.2012 г. | 16:44 ч.

    @ Кубрат

    „жълт“ подход, нещо се е увлякъл по „световно-конспиративни“ теории май.

    Жълт подход е аргументацията ти да се основава на отричане на конспирации, сякаш „някак от само себе си“ се разбира, че заговори не съществуват. Е, за мен пък конспирациите са част от световното ежедневие.

    едоказани и доста невероятни съждения (виж напр. труда му за готите)

    Не само съм виждал трудовете на д-р Чилингиров за готите, но имам и скромен принос към тях. Тук отново опитваш да наложиш личните си съждения като факти. Само дето само с декларации и посяване на съмнения тая работа не се получава. Не си посочил нищо конкретно, което да ми говори за „невероятни съждения“. И не си посочил нищо, което да ме разубеждава, че готите са нещо различно от това, което застъпваме аз, Чилингиров и безчет други автори.

    В същото време въпросният труд за готите се радва на успех даже в германоезична среда и дори един от тамошните мастити историци излезе с похвална рецензия за „жълтия“ подход на д-р Чилингиров и със становището, че тезата за германския произход на готите трябва да бъде преосмислен и отхвърлен из основи.

    по отношение на дарвинизма, който той изглежда никак не разбира…

    А да ти е хрумвало, че някой може да разбира основанията за дарвинизма, но все пак да не го приема, тъй като има и много по-достоверни мирогледи за произхода на видовете и човека?

    Благодаря за „съдържателното“ включване. Бъди така добър да не пускаш един и същ коментар по няколко пъти в различни теми. Това се нарича спам и по-важното: повтарянето на коментара не го прави тежък, а само натрапчив.

  10. Gergana  15.03.2012 г. | 16:51 ч.

    Аз пък се чудя защо д-р Асен Чилингиров не е отговорил досега лично на г-н Веселин Тракийски?

  11. Стопанина  15.03.2012 г. | 17:16 ч.

    Д-р Чилингиров беше написал един твърде пространен отговор, който беше повече като допълваща статия към горната статия. Беше твърде дълъг и системата нямаше да го приеме като коментар след статията заради ограниченията в броя на знаците. Отделно, посъветвах го без заобикалки да не публикува статия по този въпрос и смятам, че направи добре, като ме послуша.

    Защо го посъветвах това?

    Спорният въпрос не е по главните теми на статията, а за научната добросъвестност на една личност. Първо, задълбаването в страничната тема щеше да измести фокуса на читателите далече от основната тема. Второ, всеки има право да защитава роднините и/или познатите си и аз уважавам това, което е написал г-н Тракийски. Най-малкото го имам предвид, доколкото въпроса за Иван Иванов ме интересува.

    Но, от друга страна, е добре да се знае, че за страничния наблюдател, който не познава лично даден индивид, не е задължително нещата да изглеждат по същия начин, по който изглеждат за роднините и колегите на споменатата личност.

    Трето, което е и най-важното, г-н Чилингиров никъде не обвинява, косвено или директно, археолога Иван Иванов за каквото и да било. Така че няма твърдения, които подлежат на оттегляне. Има само предположения. И понеже са предположения и лични догадки, а не обвинения, едно задълбаване в тази тема щеше да е излишно. В един момент неизбежно щеше да се превърне в грозна история като тази, да речем, между Васил Златарски и Ганчо Ценов.

    И какво ще се постигне с всичко това? Нищо! Никога никой не може да знае какво се е въртяло в главата на археолога Иван Иванов, освен ако не стане ясновидец и не получава сведенията си от Акашовата летопис. Абсолютно е така. Да, имам предвид свидетелствата на хора като г-н Тракийски, които са го познавали, но мога ли да бъда сигурен и че някое от многото предположения на д-р Чилингиров не е валидно в някаква степен? Не мога да съм сигурен, затова колкото и каквото да пишем по тоя въпрос, ще тъпчем на едно място.

    Ако г-н Тракийски прочете това, мога да го уверя, че г-н Чилингиров имаше готовност да промени проблематичния абзац, за да не звучи толкова… хммм… спекулативно?! Почти съм сигурен, че текстът за книгата ще бъде коригиран и няма да звучи толкова… хмммм… скандално(?!), ако изобщо някога влезе в печат. В момента д-р Чилингиров работи по други три проекта, които, доколкото ми е известно, са му много по-приоритетни.

  12. Gergana  15.03.2012 г. | 21:23 ч.

    Благодаря за отговора!
    Горе-долу, така и предполагах.

    А на д-р Чилингиров сърдечни благопожелания и успех с проектите!

  13. Стопанина  17.03.2012 г. | 12:03 ч.

    Струва ми се, все пак, че: 1.Развитието на науката никак не се определя от „световни конспирации“

    Струва ми се, че грешиш.

    Не изключвам г-н Чилингиров в крайна сметка и да се окаже прав, но засега не е успял да убеди историческата общност.

    Това няма никакво значение. Колко струва тая „историческа общност“ (звучи като някаква секта, която робува на собствените си вътрешни догми), щом с цялата си интелектуална мощ не е успяла да убеди мен, че готите не са гети? Мен не ме интересува „историческата общност“. Интересува ме общността на съвременниците на готите, а те са в пълно несъгласие с съвременната общност, която се чувства свободна да изсмуква теории от пръстите си.

    Кои са тези много по-достоверни (мирогледи, концепции или др.) за произхода на видовете? Аз не познавам такива

    Заповядай, чети – желателно е да започнеш с „Въведение в Тайната наука“ и не се притеснявай, ако не я разбереш от първия път, дори след второто и третото препрочитане:
    http://www.otizvora.com/rs-bibliografia/

  14. Кубрат  17.03.2012 г. | 11:49 ч.

    Благодаря на стопанина на сайта, че коректно е включил една критична намеса, като моята, а и някои от забележките му към мен може би са правилни. Струва ми се, все пак, че: 1.Развитието на науката никак не се определя от „световни конспирации“ и „световния комунизъм“ и намесването им в научни дискусии създава само шум в системата (а и поражда съмнения за слабост на аргументацията). 2. За готите – съгласен съм, че темата е спорна. Не изключвам г-н Чилингиров в крайна сметка и да се окаже прав, но засега не е успял да убеди историческата общност. Не съм посочил доказателства, защото темата тук е съвсем различна, не мислех, че има място да се отваря дискусия в нова посока. 3. За дарвинизма -е, тук ми е трудно да се съглася със Стопанина („тъй като има и много по-достоверни мирогледи за произхода на видовете и човека„). Кои са тези много по-достоверни (мирогледи, концепции или др.) за произхода на видовете? Аз не познавам такива, а и световната научна общност като цяло едва ли би се съгласила с Вас. (Наели няма да ни разсмивате със сътворението по Библията или нещо подобно…)
    Иначе бих се извинил за термина „жълт“ – за мен г-н Чилингиров е уважаван учен, не трябва с лекота да употребяваме етикети, които могат да се приемат за обидни.

  15. Любен Пандев  22.03.2012 г. | 23:19 ч.

    В спора се ражда истината, но до някъде. А.Ч. е разбираемо да попържа комунизма, защото му е ял попарата. Не разбирам защитата на комунизма от страна на Тракийски. В наличието на конспирация съм убеден-това ми е било работата по времето на комунизма и „след него“. Политическото функциониране на света в момента се основава на конспиративни техники и стратегии, за които Тракийски вероятно не се е информирал достатъчно.В исторически план – самата казионна историческа концепция за миналото на света и повечето от народите е древна и дълбоко конспиративна в ущърб на доста народи. Историята е висша геополитика.Ако това не се разбира, то не се разбира и историята. „Който контролира миналото-контролира бъдещето. Който контрлоира настоящето-контролира миналото“ Оруел

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.