Статия от Гилад Ацмон: „Убийството на добротата“

Паниката в Израел вече се забелязва. Министъра на стратегическите въпроси Моше Ялон, който беше действащият премиер миналата седмица, когато стана касапницата в открито море, каза вчера, че „някой се е провалил в подготовката на стандартната акция“. Висшестоящ представител на Армията за отбрана на Израел (IDF) побърза да отговори: „Ако не е имало стандартна военна акция, защо той (Ялон) не се е погрижил да има такава? Той беше действащият министър-председател и това беше негова отговорност.“ Военнопрестъпничката Ципи Ливни също не е доволна от липсата на отговорност в правителството. Преди два дни тя поиска вот на недоверие в израелския парламент.

Писателят и музикант Гилад Ацмон е роден в Израел, но напуска страната, след като служи в израелската армия. От години живее в Лондон. Ацмон е един от най-успешните джаз саксофонисти в Европа. Албумът му „Exile“ („Изгнание“) е обявен от BBC за най-добрия джаз албум на 2003 г.  През същата година анти-ционистката му книга „A Guide to the Perplexed“ (Наръчник за обърканите) е номинарана в родината му за най-добра проза, но получава и яростни критики от ционистите, които заклеймяват Ацмон като „анти-семит“ – бел. Стопанина.

Привидно израелците започват да се обвиняват взаимно. Това може и да изглежда като нещо положително, но, от друга страна, досега нито един израелец не е поискал прошка. Излиза, че никой в Израел не може да осъзнае колко отвратителна беше постъпката в открито море. Никой в Израел не схваща колко възмутени са народите по света. Всъщност израелците са по-загрижени за провала в дипломацията, грешките при военните им операции и тъй нататък. И досега не могат да разберат, че отново успяха да убият Христос, но този път в международни води.

Под „убийството на Христос“ имам предвид нещо символично – покушение срещу добротата, едно престъпление срещу доброжелателността и невинността. Хладнокръвното избиване на хуманитарни активисти в международни води е нещо много подобно. Това е покушение срещу състраданието, праведността и човечността. Това е атака срещу всичко, което е ценно за повечето християни и мохамедани. Макар израелците, ционистите и неоконсерваторите да разпространяват лъжовния мит за юдео-християнския съюз, именно това последно престъпление на Израел най-ясно показа, че еврейската държава няма нищо общо с човечността, християнството или исляма. В действителност Израел е против която и да е от общоприетите западни ценности.

Въпреки че съвременните израелци не произлизат етнически или биологически от древните евреи, безпощадната идеология се е запазила. Тъй като ционисткият проект се самоопределя като възстановяване на библейската израелска нация, няма защо да ни изненадва, че кръвожадната библейска идеология също се завръща. Тя се упражнява ежедневно срещу палестински жени, деца и старци, а отскоро и срещу международните хуманитарни флотилии.

Ако искаме да разберем какво се случи с палестинското движение за солидарност миналата седмица, можем да започнем с това, че настана голяма промяна в съзнанието. Тази промяна излиза извън рамките на политиката, психологията и социологията и всъщност е от духовно и метафизично естество. Както бях предсказал преди много години, сега започваме да виждаме в палестинците и тяхната справедлива борба едно олицетворение на надеждата и стремежа за свобода. Разбираме, че палестинците са на фронта в една от войните срещу злото. И ние заставаме зад тях, сякаш сме един човек. Интересното тук е, че политиците ни са доста назад. Те все още не могат да забележат колко бързо се пробуждат хората по целия свят. Хората осъзнават, че в израелското общество и неговите чуждестранни лобита има нещо изключително болно. Вероятно и политиците ни ще се осъзнаят, но едва когато свършат ционистките пари, които сега получават.

Като сравняваме убийството на Христос с убийствата от миналата седмица в открито море, можем да разберем пълния провал на израелската пропагандна машина. Вместо да се изправят мъжки и да признаят, че се е случило нещо ужасно на кораба, властите в Израел ползваха обичайното изопачаване. Турските активисти станаха „анти-семити“ и „терористи от Ал-Кайда“, а „Флотилията на свободата“ се превърна в „Кораб на омразата“. Тази тактика, за съжаление, е позната до болка. Тя е била практикувана от равините в юдаизма от две хиляди години насам, особено срещу образа на Христос.

Предполагам, че християните и мюсюлманите ще са шокирани и потресени да научат, че Yesh’u (??“?), името на Исус сред евреите, е абревиатура на „Нека името и спомена за него бъдат заличени“. Евреите ползват този израз и за други покойни врагове като Хитлер и Сталин. В еврейската култура най-добрият от всички хора – Исус, Божи син, е смятан за върховен враг. Щом Исус е приравняван с Хитлер, не бива да ни изненадва, че пропагандният отдел на израелските власти държи хуманитарните активисти да са свързани с Ал-Кайда. Изглежда, че в съвременната израелска философия всеки човек, застигнат от израелски куршум, автоматично се превръща в омразен Yesh’u (Исус).

Юдейската омраза към Исус, представена от самата абревиатура Yesh’u, доста ясно беше показана и в контекста на израелската атака срещу турския кораб. Вместо да признае престъплението си и искрено да се разкае, Израел опита да представи турските мъченици като върховни еврейски врагове. Впоследствие този опит напълно се провали. Хуманитарната флотилия се превръща в символ на надеждата и състраданието. Израелската държава, от друга страна, сама се свря в тъмния ъгъл. Това е едно трагично пророчество, което се сбъдна. Израел никога вече няма да излезе от тъмното, просто няма как да стане.

* * *

Превод: Иван Стаменов
Източник: The Crucifixion of Kindness by Gilad  Atzmon

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

4 коментара за "Статия от Гилад Ацмон: „Убийството на добротата“"

  1. Emil Zahariev  12.06.2010 г. | 13:56 ч.

    + Иване, никакви чувства и угризения не ги тормозят! Тази, целата история е да подмамят Иран да нападне първи! Турция играе ролята на подсторника! Аз пък предполагам, след като заклаха папският викарий в Турция, ще да станат още зулуми там и неконтролираните исламисти ще вземат властта в Турция!? Е тогава ще стане „интересно“?!?

  2. Владимир Помаков  13.06.2010 г. | 19:30 ч.

    Емиле, кого точно не тормозят никакви чувства и угризения? Аз не мога да схвана от това, което си написал. Евреите или турците? Ама изглежда просто не съм в час, щото и заколването на папския викарий ми се губи: какво да правя – почти не гледам телевизия, рядко слушам радио, вестници също почти не чета… А какво значи „неконтролирани исламисти“, драги?
    Стопанино, бих искал да съм приятел на този човек, Гилад Ацмон! Ей така, преди 6 години, на обекта на Сиконко, на който работех, дойде един наблюдаващ инженер от Израел, инвеститорите си го бяха назначили, с когото се сприятелихме истински за 9-те месеца през които бяхме заедно и вярвам че ще сме приятели докато сме на тоя свят (той е на 79 сега). Но мога да се закълна, че със Сергей Станишев сигурно никога няма да се сприятеля!

  3. Стопанина  13.06.2010 г. | 20:04 ч.

    „Стопанино, бих искал да съм приятел на този човек, Гилад Ацмон!“

    Мда, brother from another mother е Ацмон, също като Норман Финкелстийн.

  4. Emil Zahariev  13.06.2010 г. | 21:35 ч.

    + Тези, които правят интригите! Иван ще ти обясни!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.