Добро и зло: подбрани мисли – vol.5

Гладът подтиква хората към придобиване на знания, изкуства, музика и т. н. Днес хората се стремят към знание не толкова от Любов, колкото от страх да не гладуват. Гладът е велик остен в живота и под напора на тази остен хората учени стават, красиви стават, добри стават. Всички добрини в света са резултат на този велик остен – глада. Значи Любовта още не царува в света – в света първо действа Законът на този велик остен, който наричат Закон на необходимостта, а после иде Законът на Любовта. Какъвто остен е гладът за хората, също такъв остен е злото. Следователно и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към дейност. Какви са схващанията на хората за злото, за нас не е важно. Ние казваме, че злото, като сила в света, някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешното зло, а днешното добро ще бъде зло на бъдещите векове. Значи само по себе си доброто никога не може да се оформи. Това, което всякога остава непроявено или неоформено, е добро; всяко нещо, което се проявява, е зло. (Ни мъж, ни жена; Неделни беседи, 1927-28)

Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които са й дадени, за да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата и всеки, който спира развитието й, като я лишава от възможността да приема благата на живота, върши най-голямото зло. (Мисли за всеки ден)

Не се плашете от лошите хора. Плашете се от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат на този свят, защото както в застоялата вода се образува жабурняк, така и у хората, оставени дълго на спокойствие, съществува опастността да изгубят своята активност, гъвкавостта на ума и бързината на реакциите си. Напротив, подвижната вода е полезна, плодотворна и здравословна. (Протоколи от годишните срещи на Веригата, 1906-1915)

Освен Бог, никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора – помнете това! Оставете ги настрана, не се занимавайте с тях! (Учителя за себе си, по записки на Л. Кръстева)

Злото не е изключено и в Божествения Свят. Но там всички разбират последствията от злото и никога не го опитват. (Мисли за всеки ден)

Религиозните хора, които възприеха Христовото учение по буквата, се натъкнаха на много заблуждения. Те казват, че хората трябва да бъдат милостиви, да правят добрини. Когато иска да направи някому добро, човек първо трябва да се обърне към Бога и да запита трябва ли да направи добро на този човек, или не трябва. И когато иска от другите да му правят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога и да запита трябва ли да иска съдействието на другите, или не. Ако му се отговори положително, само тогава той трябва да се обърне към онзи, от когото иска съдействие с думите: «Братко, аз имам добър занаят, затова те моля да ми дадеш възможност да ти услужа в нещо, за да изкарам днешната си прехрана. Аз мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша.» […] Следователно човек трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска. (Синове на Възкресението, Неделни беседи, 1927-28)

Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде като последствие от това различаване. Човек започва да се страхува дали е в правия път, или не. (Който има невестата, Неделни беседи, 1929)

Аз не се спирам върху въпроса дали хората са добри или лоши. И да отговоря на този въпрос, другите въпроси ще останат неразрешени. Аз не се интересувам от злото. Първо доброто е съществувало в света, а после е дошло злото като присадка на доброто. То е подобно на маслиненото дърво, което лесно се присажда. Злото няма условия да се развива самостоятелно. То е дошло в живота чрез насилие, присадено от някого. Какво трябва да направите, за да се освободите от злото?  Счупете присадката и Божественото веднага ще поникне у вас. Това значи да се освободи човек от заблужденията, от злото в себе си. (Който има невестата, Неделни беседи, 1929)

Ако искате да ограничите злото в света, вие трябва да се стремите към възвишен и благороден живот. Едно от двете се иска от хората: или да ограничат злото в себе си, или да се развържат от него. Как ще се развържете от злото? Като прилагате знанието и доброто. (Който има невестата, Неделни беседи, 1929)

Каквото развържете на Земята, ще бъде развързано на Небето. Човек живее най-малко за още две същества – едното е в ада, а другото е на Небето. Каквото правите на Земята, друго същество ще прави същото за вас на Небето. Както живеете на Земята, така ще живее и това същество на Небето. Небето и Земята са двата полюса на Живота. Ако живеете лошо на Земята, друго същество в ада ще живее по същия начин. То ще черпи сила от вас, ще расте, ще стане грамадно същество и един ден ще дойде на Земята. Ако живеете добре на Земята, друго същество на Небето ще живее като вас. Това означават думите “човек е творец на своята съдба”. Ако правите доброто на Земята, не само едно същество, а хиляди добри същества на Небето ще правят същото за вас на Небето. От тази гледна точка именно произтича отговорността на всеки човек за делата му. (Който има невестата, Неделни беседи, 1929)

Нито само вярата, нита само доброто са основни принципи, върху които животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представлява съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от пътя на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества винаги влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. (Учителю благи, Неделни беседи, 1929)

Силният човек се познава по това, че при възможността да направи зло, се въздържа. Злото и доброто са допуснати от Невидимия свят само за да се покаже кои са силните хора и кои са слабите. Онзи, който може при злото да се въздържа, е силен човек; онзи, който при доброто отстъпва, е силен човек. Онзи, който при доброто не отстъпва, е слаб човек; онзи, който при злото отстъпва, е слаб човек. Да се въздържаш, когато в тебе бушува злото, бурята, и тогава да искаш да извършиш добро, тогава ти си силен, ти си благороден човек. От тебе всичко може да стане. Когато при най-малкия зов ти си готов да помогнеш някому, ти си готов да напуснеш положението си, хубавото  си разположение, тогава ти си благороден човек. Това е практическата страна на доброто и злото в света. (Думи на правда, Неделни беседи, 1932-1933)

Щом не направите едно добро навреме, непременно ще дойде злото. (Мисли за всеки ден)

Злото произтича от неестествените желания. Никога не пресилвайте ума или сърцето, или тялото си, за да не станете индиферентни. (Мисли за всеки ден)

Ако знаехте какво представлява злото, вие никога не бихте съдили никого за нищо. (Мисли за всеки ден)

Било голямо или малко, в злото има нещо добро. (Мисли за всеки ден)

Когато злото ви обере, вие ставате тихи, кротки  каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото винаги ще го напада. (Естествен ред на нещата, Лекции пред ООК, 1929-30)

Без добро и зло не може да има никакъв прогрес. Така е поставен този въпрос в природата, така го разбирам и аз. Как вие го разбирате, философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете този въпрос по принцип, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някоя идея; човек може да бъде наложник и на някое верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други  лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, може да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек. Верно ли е това? Тоя образ е чужд, а не ваш. Той е изобретение на художника. Тъй че човек може да прави с тялото си каквото си иска, но душата му е неуловима  никой не може да я засегне. Тя си остава винаги чиста и непорочна. Каквито усилия и да праявят хората, душата не може да се улови. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)

Лошите хора са едно благословение – те имат запас от енергия, те носят условията за бъдещата култура. Добрите хора ще дойдат в бъдеще; те стават негативни и ще започнат да обработват енергията, която имат. (Сила и живот, Неделни беседи, 1915-19)

За лошия човек е по-добре да бъде богат, отколкото беден, а за добрия човек е по-добре да бъде беден, отколкото богат. Това не са абсолютни закони, а правила, които трябва да се разбират. (Голямото благо, Неделни беседи, 1929)

Когато се занимаваме с изкореняване на злото, ние губим всички условия, при които нашата душа може да расте, а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата ви сам? да си расте. Там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличава и благодатта, която ще ви помага. Оставете всички неща във вас да растат и не си казвайте всеки ден: «Аз ще си туря една програма какво ще правя и какво ще говоря». Не, остави твоята програма, остави доброто в твоята душа да си расте само по себе си, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: «Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене и в края на века Господ ще отсъди.» (Сила и живот, Неделни беседи, 1922)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.