Фоторепортаж от едно пътуване до Залцбург (2/2)

Виртуалното пътешествие до родния град на Моцарт продължава с втората и последна порция от снимки. Отново някои от снимките ще имат коментари, докато другите ще останат да говорят сами за себе си. Кликайте върху тях, за да отворите по-голяма версия.

Новата част на града. Входът за градината пред бароковия музей. Точно в обратната посока (зад гърба ми) е къщата, в която е живял Моцарт (различна от тази, в която е роден).

Статуите в парка са предимно на митологични герои.

Нещо, което ми се иска да виждам и по улиците на София – повече колелета и по-малко коли. Всеки втори или трети залцбургчанин се придижва с велосипед.

За разлика от заведенията в старата, туристическа част на града, тези в новата са пусти през работните часове на делничния ден.

Така и не разбрах кого изобразява тази статуя върху една от църквите, но ако съдим по рогата и това, което държи – може би Десетте заповеди, би трябвало да е Моше (Моисей).

Горната и долната снимка може би ще са безинтересни за повечето от вас, но ми се ще да ги включа в колекцията, тъй като по странен начин отразяват част от мен. Имам прастар фетиш към тези средновековни „билбордове“, които висят над главите на минувачите и представляват, бих казал, произведения на изкуството. Големи, малки, дървени, метални, обикновени или със сложна дърворезба и метални украшения – обичам ги всичките. И то още от окситанския ми живот преди повече от седем века – такива табели се намираха и над входа за някогашния ми дом, и в изобилие в близкия град. Тези в имението ми бяха с еленчета, много подобни на тези от горната снимка. Чудя се дали те и имението ми са се запазили до наши дни, ако са – кой е сегашният стопанин, дали знае за тайника, в който се укриваха богомилите преди векове, как ще реагира, ако не знае и имам шанса някой ден да му го покажа…

Двайсет минути, след като направих горната снимка, заваля кратък, но силен дъжд. Някъде в далечните гори може би е имало и буря, защото реката постепенно от зеленикава стана кафява и до следобеда на следващия ден носеше шума, съчки и доста откършени клони на дървета.

Солната крепост – поглед от по-близо.

От тези снимки, особено от долната, личи колко насечен е релефът на Алпите.

Дали ако имаше подобна статуя на Шефа върху покрива на висока софийска сграда, щяхме да сме поне малко по-добри? Не знам, но би било хубаво нещо да ни напомня, че всичките ни мисли, думи и дела не остават незабелязани от „горе“?

Международните правила за безопасни полети изискват да затегнете предпазните стремена, преди конят от авиолинии „Пегас“ да ви изпрати в онези забравени времена, когато героите бяха Герои, мъжете – мъже, Медузите – Горгони, а Андромеда нещо повече от красива далечна галактика.

Постарах се да се получи нещо като сцената на Мадарския конник, но с леко разочарование отчитам, че резултатът не е успешен.

Някои от парковете на града се обитават от дузини гномчета. Струва ми се, че намерението на създателите им е било да ги направят сладурански, но поне половината от тях ми се видяха откровено зловещи. Дори сега, когато ги гледам на снимка, изпитвам необяснимо чувство на дискомфорт. Отдавам го на културните различия с тиролците.

Еднорозите – тези реални същества, населявали някога планетата, преди да споделят нерадостната участ на много други праисторически животни. В известен смисъл още ги има и съпътстват петата коренна раса на човечеството още от първите й мигове. Печати с еднорози се намират сред завещаното от древноиндийската цивилизация (4-то хилядолетие пр. Хр.), има ги и в културата на асирийците, срещаме ги на няколко пъти в еврейската Библия като символ на силната воля, а в новозаветни времена символизират чистите отношения между Дева Мария и Исус. Видях няколко и в Залцбург, при това от класическите: с козя брада, с кози копита и с лъвска опашка.

Нека цитирам изкуствоведката Мариана Майер, която отбелязва: „Еднорогът е единственото същество от митовете, за което определено може да се каже, че не създадено от човешките страхове. Дори в най-ранните сведения за такива създания, те са описвани като буйни, но все пак добри; като самоотвержени, но уединени; и винаги са тайнствено красиви. Могат да бъдат заловени само чрез нечестни средства, а се твърди и че с единствения си рог могат да противодействат на отровите.“

В християнски времена се смята, че само девица (или чист човек) може да опитоми еднорог.

Парк-градината пред бароковия музей – поглед отвисоко.
В далечината е Солната крепост.

Една от църквите в модерната част на града. Часовникът на дясната камбанария е точният, докато този на лявата изостава с близо две минути. В това има нещо символично за цялата ни цивилизация, но няма да се впускам във философии, а ще ви оставя да го тълкувате както намерите за добре.

Да изкъпем децата! Тези фонтанчета насред улицата не са с постоянна сила на струята. На моменти стават двойно по-високи от малчугана, а водата им е бая студена. Представете си писъците на малките любопитковци, когато се окажат внезапно насред импровизираната баня. Нощем всяка една от струйките се оцветява от разноцветни светодиодни лампички.

Обожавам екстериора на църквите и катедралите, но влизам в тях само ако имам конкретен повод. Не че интериорът ме дразни, никак не ми пречи и миризмата на тамян ;), просто може би изпитвам лека неприязън заради стопаните на тези храмове…

Auf Wiedersehen, Salzburg!

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Фоторепортаж от едно пътуване до Залцбург (2/2)"

  1. dragonn  29.05.2010 г. | 00:50 ч.

    Стопанино страхотни снимки. Явно хората имат хубави културни паметници, защото са се възползвали от други нации през вековете (като могат да се възползват – лошо няма).
    Кажи нещо за хората, които живеят там. Винаги съм ги мислил като роботчета (може и да не съм прав).

  2. Припомням  29.05.2010 г. | 10:03 ч.

    Снимките наистина са много хубави и извикаха спомените ми от моето пребиваване в Залцбург.И досега е пред очите ми улицата ,на която се намира къщата на Моцарт.Там и преди 25 години нямаше коли,а се чуваше само чаткането на файтонджийските впрягове.Липсваха само дамите и господата с пищните облекла от времето на композитора.Неповторима атмосфера беше!

  3. Припомням  29.05.2010 г. | 10:25 ч.

    А сега се загледах в единия трол /снимката с полегналия на пейката човек/.Той не само гледа страшно,ами май се кани да откъсне главата на птичката,която държи.

  4. ARRI  29.05.2010 г. | 13:28 ч.

    Страхотни снимки . Много красив град . И аз искам и в София , всеки трети да се придвижва с колело ….. еххх мечти , мечти …..

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.