Фоторепортаж от едно пътуване до Залцбург (1/2)

Тези дни бях на колкото интересно, толкова и изморително работно посещение в Залцбург и неговите покрайнини, което беше причината за по-редките актуализации на сайта. От утре или вдругиден, след като си почина от „почивката“, ще подновя обичайното темпо в публикуването на новини. Докато реанимирам, предлагам да разгледате една скромна колекция от снимки – своего рода виртуално пътешествие до родния град на Моцарт. Някои от снимките ще имат коментари, другите май не се нуждаят от такива. Кликайте върху тях, за да отворите по-голяма версия.

Австрийците са точни като събратята си германци и си падат по часовниците, подобно на швейцарските си съседи. Самите часовници по сградите обаче не са точни. Разликата в часа между две съседни постройки може да е 10 минути.

Родната къща на Моцарт в старата част на града.

Открито заведение до контейнер за смет. Някак позната гледка…

Дъждът, който продължи не повече от минута, накара улиците да опустеят. Всички туристи и местни се изпокриха в заведенията и по безистените. Само вашият храбър Стопанин невъзмутимо се шляеше, докато с интерес наблюдаваше как тротоарите успяха да изсъхнат за броени секунди.

Иначе в слънчево време улиците са доста оживени. Повечето хора по уличите в стария град са туристи. Силно полско, руско, американско, италианско и японско присъствие.

Една от осемте църкви в старата част на града.
Всичките осем са разположени на площ от има-няма пет декара.

Детайл от статуя с картинен фон в старата част на Залцбург.

И царете извръщат погледи от вашия аристократичен Стопанин. 🙂

Ароматът на десет пъти по толкова плодове не може да убие миризмата на вурстчета, която се носи из целия град от пет или шест стратегически разположени улични барбекюта. Залцбург не е място за вегетарианци. В най-добрия случай можете да намерите пица с риба тон.

Изоставен турист от планетата Плутон е принуден да се препитава като не особено успешен художник и най-вече като безспорна атракция. Други художници привличат вниманието, като свирят на лира или като предлагат да ви нарисуват портрет за под 10 минути. Предлагат се и графики на холивудски звезди (често ползвана мостра е Джордж Клуни) или на местни австрийски знаменитости.

Тиролско такси с две конски сили… ако желаете.

В стария град могат да се видят и такива модернистични… неща.

Кончетата са чистички и вчесани, но ще оставя на въображението ви каква е концентрацията на ароматните молекули около тях. Беше доста горещо, на няколко пъти и в различни дни минавах през това място, но така и не видях някой да дава вода на бедните животни.

Една от осемте църкви в стария град, можем да я наречем и катедрала.

Стара статуя, която е поставена така, че да гледа към една от църквите.

Скулптура на съвременен човек, която е поставена на върха на златния свят, но (случайно или не) е обърната с гръб към църквите.

Дехидратираният Нептун тъжно гледа оскъдното си водно царство.

Друга стара статуя, вперила поглед към една от църквите.

Улиците на Залцбург като цяло са по-чисти от софийските, но не е като съвсем да няма фасове или разни хвърлени хартийки. Първоначалното ми предположение, че боклуците са предимно от туристите, беше опровергано, когато видях как един от местните захвърли цигарата си на тротоара с отработен жест и пое с колелото си нанякъде. Тук-там може да попаднете и на непочистени фъшкии от конските „таксита“. За последното имам и доказателствен снимков материал, но гледката не е приятна – предлагам стоката само при поискване.

Скалата зад тази църква е куха. Издълбани са множество проходи и помещения, които се ползват като художествени галерии. Има и асансьор, който води до върха – там има заведение с чудесна гледка към града, оскъдно меню и депресиращо високи цени.

Река Залца (известна още като Залцах, Виарум или Игонта) разделя старата част на града – туристическата, от значително по-голямата съвременна част.

Панорамна гледка към стария град и река Залца от терасата на хотел „Щайн“.
Залцбург носи името си от белия замък на хълма. Salzburg = Солна крепост.

Очаквайте още снимки.

Ако успея да ги обработя бързо, ще ги кача още утре

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Фоторепортаж от едно пътуване до Залцбург (1/2)"

  1. Anamary  28.05.2010 г. | 23:49 ч.

    Чудесна фотоимпресия от Залцбург, която ме връща към спомените отпреди няколко години. Обичам този град, той е една сбъдната моя мечта. Уловена е атмосферата, снимките са много добри, текстът им приляга много точно. Благодаря на уважаемия Стопанин!
    (Надявам се да не възрази, ако покажа този репортаж в „Де зората“)

    (От Стопанина: Анамари… Но защо изобщо питаш? Точно ти, с която се познаваме и на живо, би трябвало да знаеш, че не мога да имам нищо против. А да не говорим, че става дума за виртуалното място, където се запознахме по начало. Преди малко пуснах и втора част на репортажа – ако ще е гарга, да е рошава. И сам бих ги пуснал в „Де зората“, но се чувствам малко гузен заради потопа от снимки на израелски „подвизи“, с който ви залях преди време. Сещаш се, там съм гост, а не Стопанин, а не искам да злоупотребявам повече с добронамереността на Милен.

    P.S.: Можеш да пропуснеш някои неуместни коментари като този, че „дори царете се срамуват да ме гледат в очите“. Не съм убеден, че всички ще разберат самоиронията и вътрешната шега за читателите на моето леговище.)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.