Добро и зло: подбрани мисли – vol.3

Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като грешки или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото е като киселина, а доброто – като основа. Те са необходими в природата. Те раждат солта, преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрача. (Да ви даде, Неделни беседи ХIII серия, 1929-30)

Много противоречия съществуват в човешкия свят. Те неизбежно съществуват и не могат да се избегнат, но вие можете да се пазите от тях. Те са резултат на различните философски системи и учения, изпречват се като бариери на човешкия път и очакват своето разрешение. Ние трябва да се спрем и да разрешим всички философски въпроси. Много затруднения среща човек на пътя си, които също не могат да се разрешат за един момент. Те са съществували в миналото, съществуват сега, ще съществуват и в бъдеще. И в нашия век има трудни въпроси, и в бъдеще ще ги има. Радвайте се, че ви предстоят за разрешаване трудни въпроси. (Поучаваше ги, Неделни беседи, 1923)

Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща в добро. (Заветът на Любовта, Беседи от Учителя, 1944)

Това са двата принципа, които действат в нас: злото е животинското, а доброто е Божественото. И ние трябва да ги разграничаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият – на Светлината. (Сила и живот, Неделни беседи, 1922)

В злото е непроявеният Бог, а в доброто – проявеният. (Реалности и сенки, Лекции пред Общия окултен клас, 1930-31)

Като изпълнява Волята Божия, човек се движи във възходяща посока, където грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, където грехът може всеки момент да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими както огънят за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

От сърцето излизат помисли лукави (Мат. 15,19). Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят, а астралният свят е област от духовния свят. Когато хората за първи път са прогледнали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно зрението и слухът са причина за съществуването на злото. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат и лоши, и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

Нисшето в човека е в неговото сърце, а висшето – в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. (Да ви даде, Неделни беседи, 1929-30)

Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена, Светлина и тъмнина, радост и скръб, добро и зло. (Служене, почит и служене; Лекции пред Младежкия окултен клас, 1929-30)

Злото и доброто са два противоположни метода, които действат в Живота. Бог, както и Невидимият свят, си служи с двата метода. Когато хората си служат със злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят Законите, на които злото се подчинява. А когато Бог си служи със злото, понеже знае Законите, той го употребява точно навреме и на място, вследствие на което не причинява никому пакост. Следователно, в ръцете на Бога както злото, така и доброто дават еднакви резултати. Затова е казано: «Всичко, което Бог върши, е за добро.» (Мнозина казваха, Неделни беседи, 1927-28)

Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. (Заведоха Исуса, Неделни беседи, 1925-26)

Злото и доброто са два противоположни живота. […] Смъртта подразбира, че доброто се е трансформирало в зло. Някой път злото може да погълне живота на доброто, като по такъв начин и то се трансформира. В такъв случай ще знаете обаче, че злото не е изчезнало, но и когато доброто се погълне от злото, доброто не е изчезнало. В Божествения Организъм злото и доброто имат съвсем друго отношение помежду си. По отношение на нас обаче злото е една опасна сила и ние трябва да си служим с нея също тъй внимателно, както ученият си служи с някои силни киселини или с електричество под високо напрежение. (Заведоха Исуса, Неделни беседи, 1925-26)

За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота. (Езикът на Любовта, Съборни беседи, 1939)

Човек неизбежно трябва да се движи между тези полюси. (Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 1940)

Злото и доброто съществуват едновременно във всички хора. Човек се поляризира едновременно. Ако дясната му страна е добра, лявата е лоша. (Заведоха Исуса, Неделни беседи, 1925-26)

Сегашната култура подготвя пътя за една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. По отношение на нас в него има добро и зло, но ние трябва да се стремим към усъвършенстване, без да правим компромис между доброто и злото, да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. (Протокол от годишната среща на Веригата в Търново,  29.VIII.1912)

Ако е вярно, че човекът е произлязъл от Бога, питам: Как е възможно от такова съвършено същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? Когато запитали един велик адепт от Египет за произхода на греха, той стиснал само устата си и нищо не отговорил. Има неща, за които ние не можем да говорим. Ако човек рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цялото човечество. Затова този въпрос не може и не трябва да се повдига. Защо?  Ако се заеме с обясняване произхода на злото, той ще възобнови всички изопачени форми и деяния на миналото. Какво ще придобие от това? Нищо полезно, а само разрушения. Българинът, който се ползва от опитността на миналото, казва: «Да спи зло под камък!» (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Някои търсят причините за злото в света на едно или друго място, но причините се крият някъде дълбоко. […] Злото не се крие дори и в самите хора. Ние, хората, само проявяваме злото; по същество ние не можем да бъдем нито зли, нито добри. Злото и доброто са извън нас. Единственото нещо, което определя човека като човек, е Любовта. (Двата природни метода, Неделни беседи, 1923-24)

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представлява то, откъде иде и т.н. Това не е тяхна работа  който се е занимавал със злото, той винаги се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже учените и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че и най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифер на Земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек. Нищо повече! (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1937)

Не ровете корените, за да видите защо се спускат надолу; не сваляйте надолу и клоните, за да видите защо се качват нагоре, а изучавайте свойствата на корените и на клоните. Не се занимавайте с философията защо корените се спускат надолу. Тази философия е за великите умове. Вие трябва да се занимавате повече с плода, който дървото дава. Най-после посейте семката, отгледайте дървото и се ползвайте от неговия плод, като оставите философите да се занимават с корените, с клоните и с тайните на Битието. (Заведоха Исуса, Неделни беседи, 1925-26)

Като се приближаваш към злото, или не се занимавай с него, или ще имаш всичкото благоговение към него, защото то е мощна сила и може да те смаже с един замах. Нямаш право да говориш с него. И при доброто трябва да знаеш как да говориш. Нито ще хулите злото, нито ще хвалите доброто. (Мисли за всеки ден)

Винаги повдигайте ума си и никога не се спирайте върху отрицателната страна на живота, защото всеки, човек, ако е мислил зле, от това няма никаква придобивка. Или образно казано: Ако водата се е размътила, това си има своята причина. Ако хората са станали лоши, това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие. Има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш и най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. (Венецът на живота, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Съвременните хора са нещастни поради това, че допускат в себе си отрицателни мисли. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Когато човек концентрира своя ум в себе си, той се спира от извършването на някое зло. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Всички пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства благородният елемент на Любовта. (Двата природни метода, Неделни беседи, 1923-24)

В дъното на всяко страдание се крие зло. (Мнозина казваха, Неделни беседи, 1927-28)

Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в Живота. (Мнозина казваха, Неделни беседи, 1927-28)

Злото представлява разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. (Мнозина казваха, Неделни беседи, 1927-28)

Злото е колективно. И доброто е колективно. Злото и доброто са качества само на цялото. Само цялото може да прави добро и зло. За цялото злото не е престъпление – злото е престъпление за индивида. (Мисли за всеки ден)

Когато влизате в областта на злото, неизбежно ще пиете от неговите извори. Горчива е тяхната вода. Когато минавате през областта на доброто, ще пиете от водата на неговите извори. Сладка е тяхната вода. Горчивината е признак, че отивате надолу; сладчината е признак, че отивате нагоре. (Новият светилник, Лекции пред ООК, 1943-44)

Не може ли без зло и добро?  Не може. Тъй както човекът е създаден, не може без добро и зло. (Новият светилник, Лекции пред ООК, 1943-44)

От Божествено Гледище злото на Земята е добро на Небето. И аз казвам: Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. Ако разрешивм въпросите за стомаха, ще останат неразрешени въпросите за сърцето и ума. Въпросите на сърцето и ума, на мисълта, са предмет на Небето. Само Бог в човека разрешава тия въпроси. Задачата на земния човек е да разреши въпроса за хляба. Тоя въпрос съставя една трета от всички въпроси. А дойдете ли до въпросите на ума и сърцето, тях само Бог може да разреши. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)
Като изучавате биологията, ще видите, че злото и доброто си имат своето велико предназначение. ожественият и човешкият свят, Рилски беседи, 1940)

Доброто и злото в света не са нищо друго, освен сили, които действат върху човека отвън и отвътре. (Новият ден, Лекция пред ООК, 17.01.1940)

Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват. (Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 1940)

Злото е действие, което се върши безразборно, без оглед на другите. Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т. е. цялото. И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – това, което е угодно на другите, а чрез Любовта – това, което е угодно на Бога. (Ликвидация на века, Утринни слова, 1937-38)

Злото в света руши, а доброто – твори, създава. (Бъдещото верую на човечеството, Съборни беседи, 1933)

Злото заробва – доброто освобождава. Злото обира – доброто придава. (Събуждане, Лекции пред ООК, 1931-32)

Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не този, от който излиза доброто и Любовта. Злото в Бога е в потенциал, а когато се прояви, то слиза в по-ниска сфера от тази на доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)

Как ще се докаже, че Бог обича хората?  По това, че в света съществува зло. Понеже ви обича, той ви е дал базгранични права, за да се проявявате свободно. Тази е причината за съществуването на доброто и на злото, но сами ще си носите последствията. Значи Любовта се познава по това, че е допуснала злото. Защо хората са недоволни?  Защото са турили Любовта отвън, а не вътре в себе си. Когато Любовта се изявава на физическото поле отвън, веднага идва злото. (Новият човек, Неделни беседи, 1921)

Злото има някаква форма, с която живее в човека. Докато тази форма съществува в човека, и злото ще съществува в него. Щом човек изхвърли тази форма от себе си, с нея заедно изчезва навън и злото. (Определени движения, Лекции пред ООК, 1928-29)

Доброто е основата на Битието. Без доброто животът не може да се прояви. (Учителю, да прогредам!, Неделна беседа, 21.06.1931)

Без злото животът не може да се движи. Злото се явява като подтик на живота. Злото трябва да се остави като сила, която движи, подтиква. (Учителю, да прогредам!, Неделна беседа, 21.06.1931)

В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината или когато го качва в планината? Доброто е процес, при който човек разумно използва повече енергия. Злото е процес, при който човек изразходва по-малко енергия. (Път към живота, Лекции пред Младежкия окултен клас, 1930-31)

Всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро. (Опорни точки на живота, Съборни беседи, 1942)

Всичко, което руши, е вредно. Ние го наричаме зло. Всичко, което съгражда и внася разширение в човека, е добро. Ние го наричаме Божествено Начало в човека. Задачата на човека е да работи за пробуждането на Божественото в себе си и в своите ближни. (Определени движения, Лекции пред ООК, 1939)

* * *

Подбор на цитатите: д-р Асен Чилингиров

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Добро и зло: подбрани мисли – vol.3"

  1. Стоян Стоянов  20.05.2010 г. | 22:31 ч.

    Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.
    Шекспир – “Хамлет”

  2. Gergana  22.05.2010 г. | 00:42 ч.

    Значи всичко, което е в нашата мисъл е или добро, или зло.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.