Разкритие: Неапетитната истина за пилешкото в McDonalds

Едно пиле дебелее в хангар с размерите на футболно игрище. Този хангар се намира някъде в затънтените области на Бразилия, а пилето не е само. То е само едно от десетки хиляди други като него, всяко от които е принудено да живее на пространство с размерите на лист хартия с формат А4. Те живеят там само 40 дни, преди да достигнат генно-модифицираното тегло, при което ще са готови да бъдат заклани. Това всъщност ще стане, ако не умрат по-рано.

Пет процента или малко повече ще загинат преждевременно, тъй като няма да се пригодят към условията. Оцелелите ще бъдат оскубани и разфасовани при един индустриален процес, какъвто светът не познава досега. Всяка година милиарди пилета живеят и умират по този начин. Разбира се Южна Америка е много, много далече. Но вашият местен McDonalds е близо. А именно там в крайна сметка ще се озове значителна част от продукцията.

Статията на Daily Mail продължава тук.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

21 коментара за "Разкритие: Неапетитната истина за пилешкото в McDonalds"

  1. zaharia  17.05.2010 г. | 00:28 ч.

    Ако на някой все още му се яде месо, препоръчвам му този филм:

    http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529#

  2. Desi Nedelcheva  17.05.2010 г. | 01:02 ч.

    В два от наистина малкото пъти, в които съм вземала сандвич от Макдоналдс буквално ми се догади след това. Иначе беше вкусно, но сякаш стомахът ми не понесе храната. Това окончателно ме увери да не купувам нищо от големите американски вериги, особено и след като четох материали, подобни на този.

  3. Geos  17.05.2010 г. | 11:19 ч.

    А как мислите се отглеждат пилетата в България?
    Виждала съм още преди 25 години как колега отглеждаше за 45 дена бройлери – разликата беше в големината на помещението и в хигиената. Блъскат ги с антибиотици – за да не измрат; светят им с денонощно с кварцови лампи – за да ядат по 24 часа смески – които са тъпкани с всякакви гадости, вкл. и ГМО царевица.
    А и всички тези селски производители, които гледат птици и животни за търговия – виждали ли сте с какво ги хранят? Ами и те купуват чували със смескии блъскат всякакви хормонални добавки – например за стимулиране на кокошките да носят.
    Единствените сигурни продукти са тези, които сами си отгледате и произведете – само че откъде ще вземете еколкогична царевица, жито и останалата храна за птиците?
    Може лио някой да ми каже отгледал ли е и един домат без да го пръска с отрови?

  4. Стопанина  17.05.2010 г. | 11:58 ч.

    Геос, в мойто село не пръскат доматите с отрови и си ползват два или три сорта отпреди възхода на ГМО-тата. Същото важи за краставиците и картофите. Друг е въпросът, че тези продукти са за лична консумация и хората не ги продават. Съмнения имам само за един странен сорт боб, който и на вид, и на вкус е като мутант.

    Иначе отказът от месото беше едно от най-умните решения, които съм взимал. Дори не ми липсва – напротив, от години ми се гади само от миризмата му.

  5. Aha  17.05.2010 г. | 12:35 ч.

    Мога да потвърдя, че и продукцията в нашето лозе е без пръскане, колкото даде толкова. Изхранва цели три семейства, че и раздаваме – домати краставици, чушки. Да са ни живи и здрави дядовците и бащите та се учим и ние!

  6. Artemida  17.05.2010 г. | 14:45 ч.

    Не ям месо от 5 години, дори риба не хапвам. Голямата ми дъщеря също не яде за разлика от малката, която е виден хищник.
    В нас сме се разделили на месоядни и вегетарианци.
    Старя се да внимавам какво купувам. Месо не купувам от големите маркети/пълно е с царевица и соя-ГМО/. На пазара търся производителите, които винаги могат да се разпознаят от маститите прекупвачи. Насядали без сергии баби и дядовци, сложили истинската си продукция върху колички и маси от кашони.
    Яйца купувам от една съседка, която отглежда кокошките си на вън, не ги затваря и през нощта. Моите деца не познават вкуса на разните зрънчовци, чипсове и всякаквите им еквиваленти.
    Правя всичко възможно да живеем в този безумен свят един здравословен начин на живот. Не че е възможно, но се старая.

  7. Припомням  17.05.2010 г. | 17:07 ч.

    Олеле,изгледах го този филм /пуснат от zaharia /.Виждала съм отделни откъси от него,но целия ми дойде в повече.Замислих се в какъв лицемерен и лъжовен свят живеем.
    И честно казано,не се бях замисляла по какъв начин дресират животните в цирка.Аз имах друга представа за това.Наистина хората заслужаваме да учим уроците си по болезнен начин.Иначе нищо не бихме разбрали.

  8. Desi Nedelcheva  17.05.2010 г. | 17:12 ч.

    Трудно е да се хапва нещо качествено в днешно време, ако нямаш собствена продукция, независимо дали си месоядец или не. Живях няколко години в западна държава и почти не ядях месо, просто защото беше гадно, безвкусно и … бе нямаше вкус на месо. Зеленчуците бяха пластмасови. Имах липса на апетит, макар че работех много и бях постоянно изтощена.

    По принцип ям месо, но малко и съм доста капризна по отношение на него. Имала съм и периоди на вегетариантсво, които са били естествени, просто така се е чувствал организмът ми. Късметлийка съм, тъй като голяма част от плодовете и зеленчуците, с които се храня, са домашно отгледани, но все пак купувам и от бабите на пазара, макар че няма гаранция, че и те не ползват химикали. Съжалявам, че в България вече я няма едновремешната вкусна, млечна царевица. Дините и пъпешите също нямат същия вкус.

    Забележка: може би е добре да вкарате опция за следене на коментарите с имейл. Така ми е трудно да следя дискусия, в която съм участвала само чрез модула за последни коментари?

  9. Artemida  17.05.2010 г. | 17:37 ч.

    Ха, а като кажа, на някой, че не водя децата си на цирк ме гледат ужасено. Представяте ли си, как може да лишавам децата си от цирк?

  10. Gergana  17.05.2010 г. | 17:43 ч.

    И аз реших да не ям месо от преди четири години (на принципа – като не можеш да го убиеш, недей го яж, вкл. и насекомите :)), имах няколко рецидива (не с насекоми…), но се срамувах адски от тях. Като преодолях тях се отказах и от риба. Пиша го, за да увеличим още повече положителния тон на коментарите дотук.

  11. Desi Nedelcheva  17.05.2010 г. | 18:08 ч.

    Допълнение: като малка бях почти пълна вегетарианка, но ме насилваха да ям месо. Тогава ядях само бяло пилешко/пуешко месо и сухо свинско месо. Агнешкото и до днес ми е гадно. Съжалявам, че родителите ми са повлияли на естествената ми склонност към вегетарианство. Тогава баба ми се шегуваше, че мога да оцелявам само на боб, грах и леща.

    Гергана, не се срамувай от „рецидивите“ си. Аз съм на мнение, че човек трябва да следва „желанията“ на тялото /не е правилният израз, но не се сещам за друг в момента/ , ако ги усеща, разбира се. За себе си мога да кажа, че съм се чувствала най-добре когато ядях съвсем малко месо, но не и когато съм била вегетарианка. Също така през зимата ми се яде повече месо, докато през лятото карам почти без него. Никога не съм имала проблеми с килограмите, дори през повечето време съм била леко под нормата.

    Освен това не съм на мнение,че духовното развитие на човек непременно има връзка с месоядството, тъй като познавам и вегетарианци, от които са бълвали такива змии и гущери, че лошо да ти стане. Казвам това, понеже повечето вегетарианци са на мнение, че месоядците определено са по-ниско духовно от тях самите. Имайте предвид, че и растенията душа носят. В това съм убедена, тъй като в един депресантски период просто убих бонзая си неволно, понеже бях твърде вглъбена в собствените си драми и макар че го поливах, не го правех с любовта, която влагах преди. Повечето ми цветя също клъопнаха тогава. Тъй че хранейки се, ние винаги убиваме нещо живо. Сега някой ще ми каже – ми дай тогава да сме човекоядци, щом няма значение в йерархията. Познах ли?

  12. Gergana  17.05.2010 г. | 21:04 ч.

    Здравей, Деси. Това за вегетарианството е едно решение, което мен просто ме ползва някак. Сигурно има вегетарианци, които се мислят за нещо, което не са. То и аз се мисля за неща, които не съм понякога/добре де, често, ама не във връзка с вегетарианството. Някой може да ти излезе насреща с контрааргумента, който ти изтъкваш (това за човекоядството), но няма да съм аз. Много агресивен е и подценяващ интелекта на събеседника. 🙂 Смятам, че не става дума за вегетарианство в клинично чисти условия (ако и те на са един абсурден мит), сакън да не повредим някой микроорганизъм. Става просто дума за вътрешни изживявания. Всеки сам си решава.

    (От Стопанина: Честити ни 1500 коментара! Като авторка Гери получава една виртуална бира или каквото там пие. :))

  13. Gergana  17.05.2010 г. | 21:52 ч.

    Е, благодаря. Пия жива вода за жадни души (прекалено лесен отговор:)). Към виртуалният алкохол нямам слабост, а от другият ще се отказвам също тепърва (пак вътрешни изживявания). Да е за живот!

  14. Artemida  17.05.2010 г. | 22:45 ч.

    На мен друго ми е интересно. След като всички се пишем за вегета, колко от нас вътрешно са такива.
    Купувате ли си обувки от естествена кожа, ползвате ли в ежедневието си кожени якета, колани и т.н.
    Честно, много ми е смешно, когато някой „природозащитник“ ми развива теории, как трябва да пазим природата и животните около нас, а в същото време е облечен в кожено яке и обувки.
    Всичко друго си е чиста проба лицемерие.

  15. Gergana  17.05.2010 г. | 23:29 ч.

    Е, хайде сега, Artemida. Става въпрос за вътрешни желания.
    Всички сме оклепани до ушите, докато не минем на по-горно ниво.
    Никой не е лицемер, ако не е извършил нещо против времето си. И против вътрешния си порив. Знаейки, какво извършва.
    Пак сме в лабораторни условия, иначе. Мисля аз. С уважение

  16. Desi Nedelcheva  18.05.2010 г. | 01:42 ч.

    Ха, темата за кожените якета е малко щекотлива и ще ви кажа защо. Имам едно кожено есенно яке, което ми е „наследство“ от майка ми. Не съм броила колко години се носи вече, но със сигурност са повече от 10. Колко якета от изкуствна материя бихте хвърлили за този период? И къде ще отидат те, при положение, че у нас рециклирането хич го няма. Коя е по-голямата вреда – да произведеш няколко изкуствени якета и да ги изхвърлиш или да произведеш едно кожено? Чий живот е по-важен – на кравата или на гергите, дето кацат по бунището? Цинично го поставих въпроса, но той си е циничен. Въобще от гледна точка на равновесие в природата нещата са малко на кантар. Откъдето и да го погледнем, човешката популация идва в повече и никакво вегетариантсво няма да ни помогне да сме в равновесие с природата. Ние отдавна сме нарушили равновесието с изкуственото поддържане на болни индивиди в нашето общество, нещо, което в природата е „противозаконно“. И какво става – нашата идея за хуманност е антихуманна спрямо природата. Парадокс. Въобще нещата са доста навързани и съвсем не са прости, както ни се иска да бъдат. Де да можехме всички да живеем на мантри, медитация и прана, идеално. Но не можем. Единственото, което ни остава е да бъдем морални доколкото можем според собствените си възгледи /понеже човек винаги е ограничен в света си/ и да се надяваме, че сме на прав път. 🙂

  17. Gergana  18.05.2010 г. | 02:00 ч.

    Еeeee, няма смисъл. Докато гледате на обективната реалност, субективната свобода си отива.
    Както щете го разбирайте.
    Между другото, защо леля Слава ни определя, нас Българите, на “малко над 3то ниво само“, знае ли някой?
    Как ще се изявим тогава?

  18. Desi Nedelcheva  18.05.2010 г. | 02:15 ч.

    Гери, моля те разясни какво е това трето ниво? Предполагам, че говориш за Слава Севрюкова?

    Аз не съм много съгласна с абсолютизирането на тъй наречената национална карма.

    (От Стопанина: Една молба – може ли обсъждането на леля Слава да е в раздела Духовното на форума, а не сред анаболните мръвки в статията за Макдоналдс? После как ще се сетим къде да търсим тези коментари, след като не са на логично място?)

  19. Gergana  18.05.2010 г. | 02:39 ч.

    Аз искам на мен да ми го разяснят, Деси 🙂
    Добре, ще го пренесем на друго място.

  20. Desi Nedelcheva  18.05.2010 г. | 02:55 ч.

    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=530174 Айде нещо по допирателната на темата да не ни изхвърлиш като мръсни котета посред нощ 😉 Пък може да послужи и за отделна тема.

  21. ARRI  18.05.2010 г. | 03:02 ч.

    Desi , и тук има проблеми .

    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2986211

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.