Батак: Аутодафе ли е изгарянето на една бройка от книга?

Д-р А. Чилингиров пише: Миналия понеделник – 10 май 2010 г. – в Берлин се проведе едно „мероприятие“, което отново възобнови спора около „Мита за Батак“ отпреди три години, в който беше вкарана (поради добре известни причини и от добре известни лица) едва ли не цялата българска общественост. За последвалите четири дни в „Де зората“, един от най-популярните български културно-политически форуми, бяха изписани 144 211 знака (без служебните) и без да се броят 118 381 знака, препечатани от Google! Не броим и текста на все още достъпния в интернет блог САРАКТ с почти пълна документация относно повода за дискусията.

Всичко това би следвало да направи излишно публикуването на мои бележки относно спора и по-специално за въпросното „мероприятие“, на което участвах и аз, макар за това мое участие да не спомена никой от останалите свидетели, някои от които дори поместиха в споменатия по-горе форум бележки за него. Имам основателни причини да отрека достоверността на тези бележки – не само като свидетел, но и понеже следя спора от самото начало, като дори взех участие в него с две кратки изказвания.

Участието ми беше като изкуствовед с най-голям брой публикации върху българското изобразително изкуство за 60-годишната ми дейност в тази област не само в Германия, но и в България, та и дори в Италия. По същите въпроси никой друг български автор не е написал поне в количествено отношение колкото мене. И без да си правя реклама – от каквато нямам нужда – тук ще добавя само, че моите две изказвания бяха единствените в целия тригодишен спор, които отбелязаха не само безспорните недостатъци на „художественото произведение“, породило спора, но също и една негова особеност, която го поставя на изключително място в историята на изобразителното изкуство.

Защото в течение на спора се оказа, че картината на полския художник Антони Пиотровски, наред с две други забележителни творби на историческата живопис – „Берлинският конгрес“ от Антон фон Вернер и „Заседанието на Държавния съвет“ от Репин – е единствената, при която изобразените исторически личности са позирали пред художниците. А това, заедно с направените от художника фотографски снимки, й придава необикновено голяма документална стойност и същевременно обезсилва едно от главните обвинения срещу него (и срещу уредниците на музея в Батак), че манипулират истината. Вижте тук и тук.

Както при спора, така и при възобновяването му, се цитират пряко изказванията на изследователката М. Балева, която най-напред започна спора, а след „мероприятието“ в Берлин дори се твърди, че в тези изказвания имало вече промяна. Но тези изказвания станаха причина за едно поредно изопачаване на нашата българска култура в германската преса, изразено в най-злостна форма (и то след временното приключване на спора в България) от най-популярното германско културно-политическо списание Der Spiegel – статията излезе на 19.11.2007 г. под заглавие Terror um ein Bild (Терор около една картина) и беше поместена в рубриката „Афери“. Тази статия е свободно достъпна на този линк, но не може да се препечатва и цитира, тъй като е под закрилата на Закона за авторското право.

За читателите, които не ползват немски език, няма да представлява особено затруднение да си преведат с помощта на Гугъл този текст и да узнаят в какви безчинства е обвинен нашият народ. Именно народа, а не конкретните автори на кампанията срещу „научната изследователка М. Балева“, провели тази кампания с помощта на българската ежедневна преса, за която „Шпигел“ не премълчава, че е собственост на германски медиен концерн, но премълчава с какви финансови средства този концерн е закупил българската преса.

И още нещо. Въпросното „мероприятие“ в Берлин беше проведено на 10 май – деня, обявен като паметен във връзка с публичното изгаряне на книги, извършено в Германия от един режим, дошъл на власт след законно проведени избори и с подкрепата на болшинството от германския народ. Тук „не правя никакви аналогии с участващите в кампанията лица, макар те също да са членове на избрани от мнозинството българи държавни институции“. Не смятам обаче допустимо сравнението на събитието, произлязло преди повече от 70 години в Германия, и мултимедийния спектакъл, проведен с чисто меркантилна цел на 16.2.2008 г. в Русе с участието на едно-единствено действащо лице и един фотограф, при който е бил изгорен само един екземпляр от книгата на Балева. Тази книга до днес може да се купи свободно в България в много книжарници или да се достави до дома на желаещите при поръчка от интернет.

Тъй като и фотографските снимки за събитието в Русе са защитени от Закона за авторското право, което прави невъзможно тяхното ползване без заплащане на авторски хонорар, тук давам само линк към фотосесията. Всеки желаещ може да разгледа снимките и да се убеди лично за какво става дума.

Тъкмо това „публично изгаряне на книги в България“ дава повод на организаторите на Берлинското „мероприятие“ за провеждането на „симпозиум“. Поставям последната дума в кавички, защото реално симпозиум не беше проведен, а след като най-после ми беше дадена думата и изказах възмущението си от „аферата Балева“ и свързването на този единичен случай с масовото изгаряне на книги в Германия, „дискусията“ беше прекратена от представител на организацията, спонсорирала това „мероприятие“. А коя е тази организация с названието „Аtlantik Br?cke“ („Атлантически мост“), кои са нейните членове и кой влиза в нейното ръководство – читателите могат да научат дори от тази немска статия в Wikipedia.

Но имената на по-голямата част от изброените в този списък лица се срещат и в един друг списък на членове на една друга организация, чието споменаване доскоро беше забранено в средствата за масово осведомяване. Коя организация имам предвид, редовните читатели на  „От извора“ вече знаят много добре.

Д-р Асен Чилингиров
15.5.2010 г., Берлин

* * *

Бележка: Заглавието на публикацията е от Стопанина.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

6 коментара за "Батак: Аутодафе ли е изгарянето на една бройка от книга?"

  1. Gergana  15.05.2010 г. | 16:01 ч.

    Ach, du meine G?te. Аутодафето е винаги показателно. И в Китай, и в Германия, и в мини-България. Ако можеха, щяха и Интернет да хвърлят на клада, ама пусто техниката им пречи.
    Смях в залата.
    Не троша нерви, просто се чудя на гледката. Дядо Коледа им казва: “Бяхте ли добри деца? Заслужавате ли подаръци?“ А те отговарят: “Няма дядо Коледа, ама си искаме подаръците.“
    Толкова подаръци ни чакат, а ние им се мръщим.
    “Сърдитко Петко, празна му торбичка.“
    Благодаря за книгите около Слава Сервюкова <3

    (От Стопанина: Присъединявам се. Аз също благодаря за тези книги на хората, които ми ги пратиха. Изумителни аналогии с моите видения, макар да има и някои разминавия по въпроса за „единосъщния Тангра“. Някой разбра ли дали тази нелепост е от леля Слава, или е от автора?)

  2. Мемо  15.05.2010 г. | 17:56 ч.

    Искам да използвам тази статия за да изразя възхищението и благодарностите си към д-р Чилингиров за всичко което е направил и продължава да прави! Не знам как навремето си купих точно неговата книга „Готи и гети“, но тя окончателно реши колебанията ми за историята на България и района. Дано младите историци да го четат и някой ден да продължат делото му! Btw ако някога Стопанина събере всичките си коментари из форумите на дир.бг ще събере доста материал за книги на историческа тема, а от такива с истинната история има нужда..

    А това за Тангра според мен си е добавка от Христо Нанев. Доколкото си спомням в книгата той споменава на две места Тангра, като първия път прави коментар как Тангра е бог на българите и тн, а след това предава думите на леля Слава, че няма значение как са го наричали. По-нататък в книгата, където са прозренията на леля Слава за бъдещето, пак е споменато абсолютно същото нещо за Тангра, само че слято и все едно леля Слава го е казала или поне така изглежда. Според мене така се получава, тъй като автора е искал да направи нещо като обобщение на едно място на темата и е вложил и свои думи. Може и просто авторът, предполагам си е водил записки като е говорил навремето с леля Слава, да е смесил своите разбирания с коментарите на леля Слава, която сигурно не е разкрила истината на Христо заради трудното осмисляне на тази истина, особено ако не си готов за нея. Пък и ролята на Христо Нанев е явно да предаде част от това което е прозряла леля Слава (надявам се, че и доцент Лозенски ще издаде материали в близките години за нея).

  3. от ГЕТ  19.05.2010 г. | 18:41 ч.

    Драги стопанино,
    Заинтригува ме споменатото от д-р Чилингиров, че зад последната проява по случая „Батак“ стои някаква организация „Аtlantik Br?cke“ („Атлантически мост“),
    За същата четем следното:
    Основана в Бон през 1952 г., понастоящем намираща се в Берлин, представляваща Германо-американското разбирателство.
    Буди любопитство един от нейните учредители(Eric M. Warburg) Ерик М. Варбург, на чието име има учредена награда.
    Той е син на Макс Мориц Варбург (за него четем): немско-еврейски банкер. Подпомогнал кайзер Вилхелм ІІ при започването и воденето на Първата световна война.
    Назначен от същият за шеф на германското разузнаване по време на войната.
    Подпомогнал финансово болшевиките при завземането от същите на властта в Русия.
    Помогнал за идването на Хитлер на власт. През 1938 г. емигрира в САЩ.
    Брат на същият е Пол Варбург – главният архитект на Федералния резерв на САЩ.
    Мисля, че за такива като тях Христос е казал, че са „вълци в овчи кожи”.

  4. Стопанина  20.05.2010 г. | 00:21 ч.

    Гет, аха, аха, топло, топло… Като тръгнеш още по-нататък по тази нишка в посока по-ново време, стигаш до списъците, от които излиза, че „Атлантически мост“, „Клуб Билдерберг“ и европейският клон на „Трилатералната комисия“ имат общи членове.

  5. zukerman  30.05.2010 г. | 17:26 ч.

    Прекрасна статия, благодаря, Стопанин, да се чете проф. Чилингиров винаги е възвисяващо и укрепващо духа. Човек просто си казва, „Не, не всичко още е загубено“.

    Аре сега една малка провокация:
    „Но имената на по-голямата част от изброените в този списък лица се срещат и в един друг списък на членове на една друга организация, чието споменаване доскоро беше забранено в средствата за масово осведомяване.“
    Коя ли беше тази организация? Нали вече не е забранено споменаването й?

  6. Стопанина  23.08.2015 г. | 11:01 ч.

    Досущ като своите нацистки предци, някои съвременни немци се заеха да изгарят „политически некоректни“ книги. И тук не говорим за една бройка, а за цели 3000 творби, в които се срещат думи, като „негър“ и „циганин“.

    http://www.activistpost.com/2015/08/german-library-burns-books-that-arent-politically-correct.html

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.