Развитието в „Мита за Батак“ според доклад за Хумболтовия университет

Д-р Асен Чилингиров пише: Преди няколко дни в една от залите на Хумболтовия университет в Берлин беше изнесен публичен доклад на българската историчка на изкуството Мартина Балева. Госпожицата се прочу, след като попадна в центъра на вниманието и на българската, и на германската общественост – нейният  научен проект за клането в Батак през 1876 г. като обществен мит стана обект на остра критика в България. В германските медии българската реакция беше описана като проява на нетолерантен национализъм и на анахронизъм в рамките на днешна Европа. Лекцията на Мартина Балева ми даде възможност да взема пряко отношение пред германска научна аудитория по темата, която повече от година занимава българската общественост.

Ако досега тази тема беше разглеждана от българската и германската преса предимно от нейните  политически или по-точно „културно-политически“ аспекти, представянето й в един от най-известните европейски културни институти наложи тя да бъде разгледана именно от нейната научна страна. Причината и  аз да се изкажа по този въпрос е не само, че от 55 години се занимавам активно и непрекъснато в тези области, като значителна част от тези години съм бил свързан със същия университет. Засегнати са и други области – съвременната наука и култура, към които също имам отношение и които определят съдържанието и целта на повечето мои публикации, между които е и единствената излязла досега на немски език „Културна история на България“ – каквато досега не е излизала дори на български език.

Пред берлинската аудитория разгледах главно въпросите от историята на изкуството, поставени от Мартина Балева в нейния доклад. За разлика от публикуваните досега нейни статии, в които тя запознава българската общественост с общия проект, разработен колективно от нея и д-р Улф Брунбауер със заглавие “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на мита за Батак”, доклада си в Берлин тя беше озаглавила „Митът Батак. Деконструкцията на една картина и последствията”. С други думи, тя разграничава своя дял от темата по такъв начин, че да може да бъде представена за защита като докторска дисертация в съответен факултет, какъвто в Берлин има както при Хумболтовия, така и при Свободния университет. След тази успешна защита тя би трябвало да носи титлата „доктор по изкуствознание“.

Без да се разграничи от формулирания от д-р  Брунбауер модел на проекта, отнасящ се до визуализирането на представите за минали исторически събития и неговата роля при създаването на определени фалшиви образи, г-ца Балева взима един – според нея и според д-р Брунбаер – „типичен случай“. А именно „формирането на Мита за Батак въз основа на едно произведение на живописта – картината на полския художник Пьотровски. При това тя се спира на няколко инсценирани фотографски снимки, изработени според нейните проучвания като нагледен материал при работата на художника върху картината. След като картината била завършена, била изложена на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 година.

Тъй като според Балева споменът за случилите се 16 години по-рано събития бил вече напълно  заличен от съзнанието на съвременниците, именно картината на полския художник създала интерес към тези събития и послужила за възникването на „Мита за Батак“, но и за редица произведения на българската белетристика. На това място има вече известни несъответствия между нейния доклад и отпечатаната във вестник Култура на 3 май 2006 година нейна статия „Кой (по)каза истината за Батак“. В по-ранния доклад тя дотолкова подценява значението и същността на кървавите събития, че смята за възможно пълното им заличаване от паметта на съвременниците.

В новия доклад в Берлин тя неколкократно подчертава, че е имало клане, макар  броят на жертвите да е бил значително преувеличен. Балева продължава да поддържа обаче твърдението си, че причината за създаването на „Мита за Батак“ е картината на Пьотровски. И то въпреки че състоятелността на това нейно твърдение беше изцяло опровергана при продължителните дискусии в българските медии, включително и в няколко сериозни форуми в интернет. Смятам за излишно тук да давам примерите, посочени от многобройните участници в дискусията и включващи както публикации на чужди кореспонденти от онова време, така и творбите на художествената и мемориална литература, между които стихотворенията на най-популярния български поет Иван Вазов и Записките по българските въстания на Захари Стоянов. Едва ли днес, както и преди сто години, може да се намери българин, който да не ги е прочел. А кой е видял картината на Пьотровски, която след изложението си в Пловдив е била забравена по складовете на Националната галерия? Това го признава самата Балева в отговор на едно запитване.

На запитване от една студентка защо българската общественост е била толкова зле настроена против нея Балева отговори, че тази българска общественост не може да й прости, задето доказала, че изложените в музея на Батак фотографии били инсценировки, направени по поръчка на художника, а не оригинали. Аз съм от тези българи, които никога не са имали възможност да посетят музея в Батак, затова не мога да взема отношение по въпроса дали фотографиите са били изложени като документи, тоест като автентични доказателства. Посещавал съм обаче стотици музеи по цял свят, в които често фалшификати се представят за оригинали, на които се предава още по-голяма и дори едва ли не фундаментална стойност. Ако Мартина Балева преди да напише своята дисертация, беше изучила както трябва историята на изкуството, щеше да знае, че за авторите на исторически картини от края на ХІХ и целия ХХ век е било в реда на нещата, вместо да плащат на модели за дълги и уморителни сесии, да си изготвят с помощта на фотографи инсценировки с възможно най-автентични реквизити.

Доколкото ми е известно, в цялата история на историческата живопис са известни само два случая, при които прочутите и високо декорирани участници в събитието, изобразено на картината, са позирали на художниците в продължение на много дни и седмици. Това са картината на Антон фон Вернер „Берлинският конгрес“, която сега е в тържествената зала на Берлинското кметство, и „Заседанието на Държавния съвет“ от Иля Репин, която е в Руския музей в Санкт Петербург. Всички останали исторически картини са повече или по-малко плод на фантазията на художника. Но понякога – при това много по-често, отколкото хората си представят – фотографски се инсценират и важни събития, като снимките след това не само се смятат за документални, но се предлагат като исторически изворни документи. Това важи дори за двата „най-важни фотодокумента“ на ХХ век – поставянето на съветското знаме над Райхстага в Берлин през последния ден на Втората световна война от фотографа Евгений Халдей и Забиването на американското знаме на луната от Нийл Армстронг.

Същото се отнася и за безбройните „визуализации“, които ни се показват на кино или по телевизията едва ли не за всички „исторически“ събития от „Големия взрив“ на Вселената, през „Живота на динозаврите“ и „Прохождането на маймуните“, до съвременните ни събития. Най-често се „визуализират“ войните, от Троянската до Иракската. Въпреки това най-важните събития сякаш остават незабелязани от съвременните фоторепортери – достатъчно е да си припомним изтребването на Донските казаци в Съветска Русия, разстрелите в Катин или Сребреница.

На това място читателят ще се запита: „Но какво общо може да имат тези визуализации с Батак?“. Същия въпрос смятам да задам и на д-р Улф Брунбауер, на неговия адвокат г-н Александър Везенков, но и на професор Хорст Бредекамп, завеждащ Катедрата по история на изкуството в Хумболтовия университет в Берлин, при когото предполагам ще бъде защитавана дисертацията на г-ца Балева.

д-р Асен Чилингиров
8.5.2008 г., Берлин

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

9 коментара за "Развитието в „Мита за Батак“ според доклад за Хумболтовия университет"

  1. Gergana  15.05.2010 г. | 01:10 ч.

    „Културна история на България“ – каквато досега не е излизала дори на български език.
    Защо не е излязла на български език? Срам.
    Кажете истината за Батак, тогава. Отречете тръпките, които ви побиват при представата за прииждащи военни, докато сте се сврели в някой чифлик, знаейки, че няма да ви предпази.

  2. svetla  15.05.2010 г. | 04:46 ч.

    Няма ли да се излезе с официална позиция на нашата старана, подкрепена с доказателства.Ясно е,че проектът е срещу българите отново, арогантно поръчан при хора, които нямат никаква представа от историята на друга страна, по простата причина, че са осакатени и не могат да четат дори кирилица, камо ли исторически документи.За тая „българка“, чийто мозък е промит,а както се вижда и неграмотна в специалността си, няма какво да се каже.Така и не се разбира,като едното е мит, какво е другото?Пълно е с подобни „учени“, а ние, знаейки техните езици, да се обясняваме.Трябва да дадем отпор на подобно манипулативно фащистко произведение и да ги пратим на майната си при тяхната история

  3. Стопанина  15.05.2010 г. | 08:08 ч.

    Светла, предпочитам да минем без официална позиция. Всъщност такава реално имаше – от президент Гоце и от другаря Божидар Димитров. Бих предпочел ченгесарницата да не взима повече позиции, че се получава Батак след Батак след Батак…

  4. гадина  18.05.2010 г. | 23:27 ч.

    Относно „Мита за Батак“ Първо-моето искрено НЕуважение към Мартина Балева!Не може нормален човек да драска подобни простотии и да се бие в гърдите,че е българин.Непростимо е с лека ръка Балева(и такива като нея,които са много и явно служат на чужди интереси/да има желанието да заличи 500 годишното робство на българите под ятагана на османския поробител,и трагедията на свирепото БАТАШКО КЛАНЕ!Народ без история не е народ.Нека останем българи вовеки и да помним истината за историческото минало на нашата България!Не желая децата ни в училище да учат лъжи-както в случая,че Баташкото клане е мит!И без друго в днешните учебници по история се мъдрят какви ли не измишльотини и излишни неща,затормозяващи и без това претоварените с ненужни учебни материали и информация детски главички.И да се знае:БАТАШКОТО КЛАНЕ НЕ Е МИТ,А ИСТИНА!

  5. Валери Петров Илиев  30.05.2010 г. | 18:55 ч.

    Винаги тази тема ще бъде табу за българските политици. Винаги те ще си мълчат по нея, защото трябва да се съобразяват с постоянно растящото малцинство на „български турци“и „турчеещи се цигани“. Макар че тези турчеещи се хора родени в България, не са виновни за зверствата на своите деди. Не политиците а интелигенцията на този народ трябва да дискутира на тази тема. А къде са историците къде са техните разучени дълбоко скрити факти и доказателства. Не е нормално те да мълчат. Макар и мъчно болшинството народи по света признаха арменския геноцид. А български геноцид нима няма? А нима никой не вижда демографския факт че по време на османското империя българите на територията й са били три милиона, колкото и хората в Англия. Това е страшен факт, защото днес българите дори нямат осем милиона, а англичаните са осемдесет милиона. Понеже се мълчи, дори за геноцид не се говори…какво да очакваме. Естествено е периодично да се явява някое мекере да твърди че не е имало османско владичество, а някакво си присъствие и че това за Батак не било вярно. Искам да призова всички които се считат българи да направим подписка до парламента в дните на баташкото клане в България да има дълбок траур.

  6. BIKTOP HABOPCKI  08.12.2010 г. | 21:20 ч.

    Valeri,

    Za istinnostta na istoriata za Batashkoto Klane az niamam silno lichno mnenie. Uchil sym kakvoto vsichki sme uchili v uchilishte, a v Batak na sym hodil.

    Ne bih se iznenadal i da e imalo klane v Batak po onova vreme, i ne bih se iznenadal da e imalo izdevatelstva.

    Naprimer, isotriite za bashi-bozuka mi se struvat dosta realistichni. BASH znachi „nachalnik/boss“ ama znachi i „glava“ a znachi i „besen“. Che to tia det stavan nai-golemite nachalnici triabva baia gyrla da pregrizat kato besni pesove – teia det sa obladani ot besove.

    Za spravi mai ne e neobhodimo da se hodi mnogo nadaleche nito vyv vremeto, nito v prostranstvoto.

    Ta, ako bashi-bozuka e e vyrluval kato edin buik besni pseta, mozhe i da se e poluchil sakatlyk v Batak.

    Sega, Rakovski s chii pari e kupil pushkalata deto e izpolzval da podkokorosa oricata da si slozhat glavata na dryvnika, tova e druga tema.

    Shtot Levski mai neshto e imal raznoglasia s Rakovaki za tova koi tochno triabva da finansira „revoliuciata.“ Vsyshtnost, na Rakovski mu e bilo iasno che niama da se pravi revoliucia, ami shte se nastroiva obshtestvenoto mnenie na Occidenta.

    A za ranata koi tochno ia e otvoril v syrceto na TYR-ana, i za tova ima sporni mnenia. Shtot niakolkolo meseca po-rano TYR-KIA obiaviava bankrut, i togavashnia analog na Mezhdunarodnia Valuten Fond vliza v STAN-BUL grada Goliama da upravliava sabiraneto na danacite. I da gi nasochva „gde palozhena“.

    Alo, bankerchetata.

    Vsyshtnost, bez Batashkoto Klane nadali e shtialo da mozhe da se podkokorosa Ruskia Imperator da zapochne voenni deistvia v niakva chuzhda darzhava.

    Neshto kato 9/11 i Irak/Afganistan. Ili to kvo butnaha na 9/11? Mi bliznacite, det si prilichat na 11, i 7-ma sgrada, da go dokarat malko kato „butnahme 7/11 na 9/11.“

    ZA-DA-chka za sebe si – da se vidiat datite, ima li niakoia interena.

    Che na Ruskia Imperator mu spretvat posle edin 7/11 i na nego, malko po-kysno, prez 1917-ta.

    Kolkoto to „Petvekovnoto Tursko Igo“ obache … tuka ima niakakvi fakti, koito ne se vryzvat koi znae kolko mnogo s taia istoriika.

    Naprtimer, kartata na politicheskata obstanovka v Havropata, ot nachaloto na 16xx, dosta blizko do 1607, kogato se ustanoviava pyrvata koloniata na Occidenta v Hamerikata – taia v Jamestown.

    Ta, vaprosnata karta e dosta izvestna – Europa Regina, na ne koi da e ami Munster:

    http://www.google.com/images?q=europa+regina
    http://www.swaen.com/nf-antique-map-image-of.php?id=8568

    Tres interesante … ta, spored kartografite u Havropata, kymto vremeto na Trimata Muskterati (1625 +/-) takiva shegichki kato TYR-KIA iz nashia vilaet nema.

    Ima interesni dyrzhavici razni drugi. Kato BULGARIA, SKITIA, SKLAVONIA, VANDALIA i drugi takiva. Che dazhe ima i edna dyzhavica s interesnoto ime MOREA, tam dolu, pri moreto. Ama MOREA li beshe, ta ROMEA li beshe – i az gi byrkam neshto dvata shtata.

    Ta taka … za onez vremena iz Bulgaristansko.

    I ima neshto se ma chovyrka mene. Shto TYR-KIA kato pravseka KON-STAN-TINO-POLE si krystila stolicata Tsarev-Grad STAN-BUL. A BUL-STAN si krystil stolicata Tsarev-Grad TYR-NOV. I kade li e bil staria grad TYR i koi li tsar e tsaryval vav vyprosnata TROYA. I kvo li simvolizira TROY-cata deto e na gerba kakto na TYR-NOVO, taka i na starata TROYA.

    I shto li OTO-MAN-cite sa rusi i sineoki, i osnovnata im Tsar-Kva e Sveta SOPHIA. E, i u SHOPIA si imame i Sveta SOPHIA de, ama centralnata tsarkava se vika Sveta NEDELA. Shtoto Shopa toi moe i da dela, ama nai-obicha da ne-dela. Da nema dleto u ryka. Che U-R-K – Gotskia Shop ot Ordata teia raboti ich ne gi obicha, teia raboti deto u Angelo-Isaak-Son-sko im vikat WRK.

    A obitateliat na Nashata Mila Rodina, deto e Zemna Raiska Gradina (ili kak beshe na Harabew, BUSTAN AL-EDEN mai) – ta POD-UI-ENSKIA posledovatel na Drugaria ADAM nai obicha da NEDE-LA, BUL-STAN-eca mu s Bulgaristanec, i kakto U-R-K, taka i U-OCH-i da ima R-K-idzhos. Ili kak beshe tova deto the Good-ShepHerd beshe napavil ot Vinoto na onaia svatba – Vodka mai beshe napravil ot Vinoto. CHe u Shopia vinoto kiselo i ne stava mnogo-mnogo. Ogin momche det sa vika, ot asfalt mastika prai. I diria posle ostavia sys svetia si primer. To zatui mai i taka mu risuvat zvezdata po ikonite, kat kometa – zvesda s opashka, gori, sveti, i pravi diria.

    Ta … shto e to STAN-BUL, i shto e to TYR-KIA, i shto e to „pet-vekovno“ i shto e to „robstvo“ – det vika edin ot moite daskali, tova podlezhi na po-vnimatelno i zadylbocheno izsledvane.

    –BIK HA3ORSKI

  7. Gergana  09.12.2010 г. | 23:56 ч.

    Викторе, извинявай, ама такъв езиков анализ, еШа му няма 🙂

    Нямало за БУЛА вретено
    (разбирай, вЪртено или TURN-ово),
    та седнала пред СТАНА
    и вместо да изтъче платно с шевици вити,
    натъкала сума ти Бул-шити…

  8. Avito  21.03.2011 г. | 00:51 ч.

    Госпожица Балева ако беше ходила и видяла скелетите, разбитите черепи и кръвта по стените в баташката черква, дали щеше и тогава да пише за фалшификати изценировки и митова.
    Тая жена ако я видя ще я заплюя!

  9. лъжорко  27.04.2011 г. | 02:44 ч.

    Тез наште политици за всичко лъжат и мамят , само за историята са спират и почват истина да редят. Европейците пък обратно честни и почтени,за нашта история пък дума като стане, са обръщат и хулни лъжи подемат.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.