Омирово ехо в съвременната трако-македонска топонимия

I.

УВОД. Възможно ли е в топонимията на Македония да са се запазили имена от времето на Омир до наши дни? Ако е така, какво е историческото и лингвистично значение на този факт? Следната извадка от 20 имена ще позволи на читателя да прецени дали такова оцеляване на названията може да се приеме като основателна хипотеза за по-нататъшни изследвания в тази област.

2. За да не възникнат недоразумения, трябва да се отбележи, че преди да стане обособена политическа единица, Македония е била смятана за част от Тракия [1]. Омир никъде не споменава името Македония, въпреки че говори за тракийски принцове, градове, коне, мечове и златни чаши – повечето от които се отнасят до района на Солун, тоест в сърцевината на македонската област. Страбон, който е писал почти хиляда години по-късно, говори за част от “Тракия, която сега се казва Македония” [2].
Съобразно с това, нашият списък включва имена както от самата Македония, така и от нейните съседни и най-близки области в Тракия. Само ще вметнем, че някои средновековни автори говорят за Македония, когато всъщност имат предвид събития, за които от други източници знаем, че са се случили в източна Тракия [3].

3. Всички извадки, които ще споменем в тази статия, представляват имена на градове, села и местности, и които могат да се открият на карти от 19 век и първите десетилетия на 20 век. В античността повечето от тези имена са принадлежали на исторически или митологични герои. Не всички са споменавани от Омир. Две имена се срещат при Исиод (Hesiod), две при Аполодор (Apollodorus), едно при Калимах (Callimachus). Някои са с неизвестни автори. Общото между всичките имена е това, че се отнасят до периода около Троянската война – преди, по време на или скоро след нея.

Ще ви направи впечатление, че от имената, които се откриват при Омир, няколко се изписват различно от вариациите, които се появяват в съвременните източници на различен от гръцки език. Това обаче не трябва да ни притеснява, тъй като гръцките транскрипции са били променяни няколко пъти в хода на историята. В настоящата статия латинизирането на всички имена е направено според т.нар. “лингвистичен ключ”. (Кирилизацията е по същия “ключ”, доколкото е необходимо, тъй като става дума за български или съседни на България области, тоест достатъчно известни – б.пр.) Номерата на приложената карта съответстват на реда, в който се изброени въпросните имена.

II. СЪВРЕМЕННАТА ТРАКО-МАКЕДОНСКА ТОПОНИМИЯ

4.
(1) Kasandra (Касандра)
Това е името на най-западното разклонение на полуостров Халкидики в Солунския залив. Днес е под гръцка власт. Името Касандра е носела и най-красивата дъщеря на Приам. Според преданието, след Троянската война тази Касандра се паднала след жребий на Агамемнон, който я взел със себе си в Микена. Клитемнестра убила нейния съпруг, а след това убила самата Касандра и двете й бебета. В предгръцки времена тази ивица земя се е наричала Pallene (Палена). Съмнително е, че гръцки владетел или като цяло гръцките заселници са решили да обезсмъртят името на пленения враг, давайки го на част от сушата. Друга възможност е името да е било дадено на целия полуостров от град Cassandreia (някога тракийски град с име Potidaea), след като бил възобновен от македонския цар Cassander [4].

(2) Enos (Енос)
Край устието на река Марица (древната Hebrus) откриваме прочутия тракийски град Enos, който днес е турско владение. Твърди се, че градът е основан от Aeneas (Еней) при престоя му на това място преди да отплава за Италия [5]. Интересно е да се отбележи в тази връзка, че през месец юни тракийците честват особен празник, наречен Еньовден. Също така едно цвете, което цъфти по същото това време на годината, се казва еньовче [5а]. Друг любопитен факт идва от Snorre Sturalson (Heimskringla, глава I), който пише, че Европа понякога е била наричана Енея (Enea).

(3) Anxialo (Анхиало)
Наскоро даденото име на този черноморски град е Поморие. Според Конон (Conon), Еней някога е плавал през Проливите и е стигнал до “залив, наречен “топъл”.” Там баща му ANCHISES (Анхисес) се споминал и бил погребан в района[6]. Анхиало е известен с околните си топли бани (Бургаски бани) и може да се предполага, че застаряващият Anchises е заведен там за лечение, което обаче не е дало очакваните резултати. Може да се изрази становището, че градът е наречен по името на Anchises, макар че са възможни и други интерпретации.

(4) Aitos (Айтос)
Не много далеч от Анхиало, но навътре в сушата, се намира град Айтос, който във византийско време е наричан AETOS. Поразителна е връзката между това име и името на AEETES, цар на Colchis, от когото аргонавтите, както се твърди, са получили Златното руно. Aeetes е бил свързан с царския двор в Sycion, който в предгръцки времена е представлявал македонски град [7].

(5) Midia (Мидия)
На юг от Анхиало, също на черноморския бряг, се намира град Midia. Това само по себе си може да не е много важно. Интересното в случая е, че името е сходно с името на MEDEA (Медея), принцеса на Colchis и дъщеря на Aeetes. Според преданието, Medea се влюбила в Jason (Язон), капитан на аргонавтите, който я взел със себе си при отплаването си обратно за Европа. При завръщането си аргонавтите не минали направо през Босфора, а плавали близо до крайбрежието на Черно море, в залива, където днес откриваме град Midia. Корабът “Арго” после минал по реките Дунав и Сава и стигнал до мястото, на което днес се намира град Любляна. Екипажът издърпал “Арго” през сушата до Адриатическо море [8].
От друга страна, Йоан Цеца (Chiliades, VI, 675-699) казва, че Mideia е основан от тракийския цар Midas.

(6) Odrin (Одрин)
На запад от Midia и северно от Enos, на мястото, където се събират водите на реките Марица, Арда и Тунджа, се намира град Odrin. Днес е под турска власт. Това място е представлявало центърът на тракийското царство на одрисите, на което Атина някога е бил протекторат.  Цар ODRYSES, както се вярва, е погребан на остров Thasos, също тракийско владение [9].

(7) Troian (Троян)
Град Троян е разположен на северозапад от Одрин, от северната страна на Стара планина. Съгласно по-новите източници, Троян е основан през 15 век и е обявен за град през 1698 година [10]. Но “основаването на град” рядко означава да бъде започнат от първата копка. В античността под това се разбира ограждането със стени на вече съществуващо селище. В по-нови времена под “основаване” се разбира осигуряването на градски удобства за по-изостанал град. Въпреки че няма оцелели сведения за ранната история на Троян, не трябва да се пренебрегва фактът, че от незапомнени времена е съществувал път, започващ от Дунава, минаващ покрай Троян, Пловдив (Филипопол) и стигащ до Егейско море. Също така е важно, че край Троян се намират няколко гробни могили от 5 век пр. Хр. (N. P. Kovachev, “The Toponymy of the Troian District”, Sofia, 1969, стр. 24)

Мавро Орбини идентифицира близкия град Преслав с омировия Огигия [11]. Фрагмент от мраморна плоча е намерен в областта, където се говори за “закона на огигците” [12]. Ако Огигия е съществувала в този регион, е възможно селището Троян също да е съществувало в онова време на същото място, на което го откриваме и днес. Не може да има съмнение, че е имало много важни градове в Тракия в онази епоха. За амазонките се твърди, че са основали градовете Ephesus и Smyrna при завоевателните си походи срещу Гърция и Мала Азия [13]. Град Томи (днес Кюстенджа) според летописите е построен от амазонската царица Tomyris (Томира или Тамара – бел. Стопанина) [14]. Може да се предполага, че за някои от нещата, в които амазонките са били вещи, техните тракийски съпрузи са били още по-сръчни.

Амиан Марцелин пише, че първоначалното име на Филипопол (Пловдив) е било Eumolpias [15]. Някои автори са скептични [16]. Все пак, ако наистина някой град е носил името Eumolpias, не можем да се въздържим да не го съпоставим с името на тракийския цар Eumolpus, който е властвал над Тракия и днешна Гърция през 13 век пр. Хр. Наличието на процъфтяващи градове в Тракия обяснява твърдението на цар Приам от Троя. Той казва, че е посещавал Тракия като делегат и се е върнал с ценен бокал [17]. Troian (Троян) би могло да означава Trojan (троянски – б. пр.).

(8) Elena (Елена)
Стотина километра източно от Троян се намира град Елена. Това име е интересно, защото Елена при пристигането си в Троя говори за своя произход и отбелязва, че родът й е свързан с този на Приам и Хекуба. Родът на Хекуба (Hecuba) е тракийски [18]. Може да се отбележи също, че след Троянската война един от приамовите синове – Helenus – отива да живее в Епир, отчасти тракийска област. Че Елена (Helen) е било разпространено име в Тракия, може да се съди от много неща, но и от това, че така се е казвала съпругата на Константий. Синът им Константин Велики е роден в дарданския (тракийски) град Ниш (Naissus). Във връзка с това Helenopolis е името, което дава Константин на града, някога наречен Drepanum и разположен в тракийската част на Мала Азия. Там е било родното място на майка му (Procopius, Buildings, V.ii – Loeb, vol. VII, p. 321).

(9) Ilientsi (Илиенци)
Около 20 километра на изток от София се намира село Илиенци, тоест “хората от Илион”. Може би ще е дръзко предположение, ако свържем това име с името на Ilia – майката на Ромул и Рем. И все пак, наистина ли нямаме право да правим връзка с легендата, според която областта, в която е основан Рим, е мястото, където се установява Еней със своите спътници от Илион? [19] Друго странно съвпадение, което заслужава да се спомене в тази връзка, е съществуването на град COTYLE в областта на Италия, която е обитавана от пеласгите преди Троянската война [20]. Изненадата престава да бъде такава, след като научаваме, че “пеласги” е старото име на македонците – тракийски народ, който и до днес има град Котел.

(10) Geravna (Жеравна)
Аполодор ни казва, че когато Херакъл (Heracles) унищожил рода на Нелей (Neleus) от Пило (Pylos), младият Нестор се е спасил, благодарение на това, че тогава е бил сред Gerenian-ците [21]. Кои са тези Gerenian-ци? Според Страбон, в Elis имало едно място, наречено Gerenus, река на име Geron и друга река на име Geranius. Някои автори смятат, че от тези имена Омир е извел епитета “Gerenian” за Нестор. Месенците (Messenians) пък твърдят, че епитетът идва от месенианската Gerena, някога многолюдно място [22].

Освен това Плиний (Pliny) споменава град Gerania в днешна България, а жителите на този град били “прокудени от жерави” [23]. Дали това има нещо общо с баснята на Омир за битката между жеравите и т.нар. Pygmies, е интригуващ въпрос. Във всеки случай Жеравна – град на жеравите – продължава да съществува на мястото, на което го поставя Плиний.

(11) Rhodopa (Родопа)
Името на планинска верига в Тракия, разположена успоредно на Егейско море. RHODOPE, както казва Исиод, е била една от дъщерите на Океан (Ocean) [25]. Херодот е познавал тракийска куртизанка Rhodopis, която направила блестяща кариера в Египет, и то до такава степен, че на нея се приписва поводът за строителството на една от пирамидите [26]. На гръцки RHODON означава “роза”. В дълбоката античност буквата “delta” понякога е била произнасяна като “dz”, а звукът “v” понякога е изписван с “p”. Не е изключено местните хора да са произнасяли името на планината като “Rozova”, означаващо “планина на розите”. Всъщност Долината на розите не е никак далеч от тази планина.

(12) Pirin (Пирин)
Според Аполодор, PEIRENE е една от дъщерите на Danaus [27]. Исиод говори за един PEIRENOS, баща на прочутите 10*. (Aegimius, 3 – Loeb, стр. 273) Днес Пирин е името на особено живописна планина в България.

Бел. Стопанина: Във връзка с името Пирин би могло да се посочи и името на трако-илирийския цар Перун. За него иеросхимонах Спиридон Габровски (1792) пише: “…След смъртта на Ладо дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той (Пepyн) взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна (синът му) Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина. Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят, и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун, и себе си…”

(13) Struma (Струма)
На гръцки това име се среща във формата STRYMON. Исиод казва, че това е името на река, което е вярно [28]. Конон обяснява, че това също така било името на тракийски принц, баща на Rhesus, който дал името си на река, която по-рано се казвала Eioneus [29]. На трако-македонски език “struia” означава струя, а “str’men” означава стръмен. Действително Струма е доста бързоструйна река.

(14) Sveti Vrach (Свети Врач)
По някое време след 1945 този град е преименуван на Сандански. Известно е обаче, че на същото място е съществувал тракийски град, чието име е изгубено. В трако-македонската реч думата sveti означава светец, а vrach означава врач или лечител, народни думи за доктор. Вярва се, че през Средновековието двама лечители – Козма и Дамян – са изцерявали болните при топлите извори на въпросната област. Така мястото е получило името си “свети лечител(и)” или “свети врач”.

Има едно обстоятелство обаче, което се е изплъзнало незабелязано от вниманието на изследователите, а то е, че древните гръкоезични учени са имали проблеми с ползването на звуковата комбинация “vr”. Те са я изписвали с rho, която обикновено е била аспирата (произнасяна с придихание). В случая на думата vra? от това се получава RHES, а в пълна гърцизирана форма – RHESOS. Цар RHESOS, син на Eioneus (Strymon), е един от тракийските съюзници на Троя [30]. Възможно ли е Rhesus да е бил принц-лечител?

(15) Orfano (Орфано)
Край устието на река Струма се намира селото Орфано, което днес е под гръцка власт. Заливът, в който се влива реката, носи същото име – Орфански залив. Сходството между това име и Orphas е очевидно. Orphas е дорийската форма на Orpheus (Орфей) – името на тракийски цар и поет [31]. Орфей загива при нападение на тракийски жени, а Орфанският залив е мястото, където се смята, че тези жени са изхвърлили disiecta membra (разчленените крайници) на божествения поет [32].

(16) Vrania (Враня)
Бащата на Орфей е тракийският цар Yagros (Oiagrus) [33], а майка му е нимфата Калиопа. Yagros, приравнен от гърците с Аполон (Apolodorus, The Library, I.III.2), е имал още една жена. Нейното име е било OURANIA [34]. Излишно е да се отбелязва сходството между имената Vrania и Ourania. Всъщност те са идентични. Враня е името на град в северозападна Тракия, както и името на село в северна Македония. В тази връзка трябва да се отбележи, че “vran” e старославянска дума, означаваща тъмнокос.

(17) Sveti Axil (Свети Ахил)
Това е името на малък остров в Преспанското езеро, Македония. През 983 година българският цар Самуил пренася на този остров, на който е имал величествена резиденция, тленните останки на Свети Ахил, които са били погребани в местната църква [35]. Не е установено дали островът е наречен по името на светеца или костите му са пренесени там, защото островът вече се е наричал така. Във всеки случай в областта откриваме два града, чиито имена са свързани с това на Ахил (Achilles – героят на Омир – б.пр.).

(18) Pirot (Пирот)
Български град, днес на запад от югославската граница. Намира се на около 150 километра на север от Свети Ахил. Името му наподобява на PYRRHUS, син на омировия Ахил.

(19) Petri? (Петрич)
Между Пирот и Свети Ахил се намира град Петрич, както някой би го нарекъл, ако имаше нещо общо с PATROCLUS, най-добрия приятел на Ахил.

(20) Doiran (Дойран)
Македонският град Дойран е разположен край езерото, носещо същото име. Знаем, че гръцките автори не са обичали да запазват букви или срички, които не са им звучали достатъчно цивилизовано. Съществувал е даже технически термин, с който са елиминирали варварското звучене: metaplasm. Изглежда си имаме работа с точно такъв случай при името Doiran, от което лесно се получава Dorian. В тази връзка трябва да се отбележи, че на тракийския поет Thamyras се приписва измислянето на т.нар. “Dorian harmony” (Дорианска хармония), което станало в град, наречен Dorian [36]. За дорианците се знае, че поселват Пелопонес, идвайки от север. На македонски език хората от Дойран се наричат doirantsi, както тези от Ilion се наричат ilientsi. (Респективно на гръцки DORIEIS и ILIEIS)

III. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

5. Списъкът далеч не е изчерпателен. Все пак, макар и кратък, той предполага, че някои имена на местности в Македония, Тракия и Мизия имат 30-вековна история, ако не и повече. Тази хипотеза се подкрепя от това, че всичките тези имена са струпани на малка площ от около 50,000 кв. километра – едва ли резултат на някаква случайност.

6. Друго значимо обстоятелство е това, че имената са фригийски (троянски), а не гръцки. Едноплеменността на фригите и тракийците е засвидетелствана от различни автори. В тази връзка няколко наблюдения на Страбон са особено интересни. “Има много имена”, пише той, “общи между траките и троянците” [37]. На друго място същият автор казва, че “фригите са бриги, тракийски народ”. Трябва да напомним, че самият Ахил е определян като “варварин” или “скит” [38]. Скитите са считани за родственици на тракийците и често се идентифицират с последните [39].

7. Кръщаването на градове, реки и планински върхове на прославени мъже и жени не е новост. Имаме Александрия в Египет, за да ни напомня за великия македонски цар. Имаме залива Хъдсън, за да ни напомня за навигатора Хенри Хъдсън, както и планина МакКинли в чест на 25-ия президент на Съединените щати. Въпросите, които изникват във връзка с двайсетте македонски, тракийски, троянски и скитски имена в нашия списък, са основно два:

(a) Дали диалектите, говорени в тези негръцки области са или не са тясно свързани, а също

(b) дали оцеляването на толкова много имена са свидетелство, че диалектите са се запазили до днес в близка форма до речта на Касандра, Анхис и Еней.

8. Последният въпрос е особено интересен в светлината на факта, че много лични имена, споменати в гръцката митология и които не се отнасят до неодушевени обекти – градове, планини и други – са се запазили в трако-македонските диалекти с отличителни значения. Като само някои примери можем да посочим: MAIA, LETO, PRIAM(OS) и HERA. Излишно е да подчертаваме, че тези и други подобни имена заслужават по-обстойно внимание в отделна статия.

* * *

Автор: проф. Георги Сотиров
Квебек-Уинипег, 1971

Превод: Иван Стаменов

* * *

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

Бележките не са изчерпателни, но по мое мнение са достатъчни за нуждите на тази статия.

[1] Смята се, че името Macedonia е дадено на областта от Macedon (Македон), един от първите нейни владетели. (Strabo, книга VII, фрагмент 11) Исиод казва, че Macedon е син на Zeus (Зевс) и Thyia (Тийя/Фийя), дъщеря на Deucalion (Девкалион). (Catalogues of Women and Eoiae, 3 – Loeb, стр. 157) Според Диодор Сикул (1.20) Македон е властвал над онази част от Тракия, която е завладял Озирис. Вярва се, че Озирис (Osiris) e баща на Македон.

[2] Книга VII. Фрагмент 24.

[3] Границите на Македония, подобно на другите държави, са се променяли съобразно мощта на македонската държава. Ако Вибий Секвестер е прав като идентифицира тесалийците с македонците, южната граница на Македония трябва да е била линия в посока изток-запад, минаваща през Термопили (Gentes, 360). Колкото до източната граница, например Psellos (11 век) поставя Одрин “в сърцето на Македония”. (Chronographia. Френски превод от Емил Рено. Les Belles Lettres. Париж, 1929. том II, стр. 17)

[4] Strabo, Bd. VII, Frag. 25.

[5] Виж Aurelius Victor. Origo Gentis Romanae, 9. 4. (Teubner. Leipzig, 1966, стр. 11)

[5а] Латинското име на цветето еньовче е Galium verum.

[6] Виж Conon. Forty-six Narration. При Photius, Library. Les Belles Lettres. Париж, 1962. т. III, стр. 35.

[7] В предгръцки времена Пелопонес, където не намира Sicyon, е бил владение на пеласгите. Помпей Трог идентифицира пеласгите с македонците. (Justin. Epitoma. Книга VII, I.1-3. Париж. Garnier, 1936, т. 1, стр. 157)

[8] Виж Zosimus, Historia nova, V.29.

[9] Callimachus. AITIA. VII. Lemma 13. Les Belles Lettres. Paris, 1961, стр. 74-75.

[10] Виж Bulgaria, Land of Rest and Tourism, София, стр. 99-100.

[11] Mauro Orbini, Il Regno degli Slavi. Pesaro. 1601. стр. 420.

[12] Надписът, който се отнася до огигските закони, може да се открие в музея във Варна. Виж Г. Михайлов – Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, София, 1956, т. 1, стр. 120-121. Между другото, Гиген е име на селище, разположено на десния бряг на Дунав, където Константин Велики е построил каменен мост през реката.

[13] Тракийският произход на амазонките се потвърждава от няколко автори, сред които Исиод (Hesiod. Aethiopis, 1). За амазонките в Мала Азия виж Страбон (Strabo, 11.5.4.; Loeb, V, стр. 237).

[14] Името Томи има различни обяснения. Все пак Йордан казва, че царица Томира построила Томи и го нарекла на себе си. (Getica, X.62)

[15] Amm. Marcel., XXII.2.2., XXVI.10.4. и XXVII.4.12. (Loeb, III, стр. 27)

[16] Виж Г. Михайлов, Inscriptiones и пр., София, 1961, т. 3, стр. 19.

[17] Il., 244. 232-235.

[18] Виж Dictys Creetnsis, 1.9. (Teubner. Leipzig, 1958, стр. 8-9)

[19] Виж Dionysius of Halicarnassus, Roman Antiquities, книга 1, 76-84.

[20] пак там, книга 1.20 и книга 2.49 (Loeb, I, стр. 63 и 450).

[21] The Library. I.IX.9.

[22] Strabo. 9.3.7.

[23] N.H., IV.44.

[24] Il., III.4.

[25] Hymn to Demeter, 419.

[26] Книга II. 134-135.

[27] The Library. II.1.5. Pausanias я определя като дъщеря на Achelous. (Corinth, II.3 и III.2)

[28] Theogony, 339.

[29] Fourth Narration. (на спомен. място, стр. 11)

[30] Il. X. За тракийския град на това място, чието име се е изгубило през вековете, виж Г. Михайлов, Inscriptiones и пр., т. IV, стр. 243-244.

[31] Орфей е наречен владетел на одрисите от Conon. Forty-fifth Narration, стр. 33.

[32] Conon. Thirty-fourth Narration.

[33] Обичайната форма на това име е OIAGROS. Обаче Arethas го пише YAGROS. (Scripta Minora, 17. Teubner. Leipzig, 1968, стр. 191)

[34] Виж Hyginus, Fab. 161. Бележка на J.G. Frazer към аполодоровата Library, I.III.2. (Loeb, I, 17)

[35] Н. Мавродинов, Ancient Art in Bulgaria. Sofia, 1959, 99-100.

[36] Steph. Byz. In Muller, Fragmenta Historicorum Graecorum, т. IV, стр. 402(8). Град Dorion се споменава от Омир (Il., II.404). Твърди се, че DORION е син на Орфей. (Procl. Vita Homeri, цитирано от Muller, Fr. H. Gr., т. II, стр. 66(10).)

[37] 7.3.2. и 13.1.21.

[38] Alcaeus нарича Achilles (Ахил) “цар на Скития” (ruler of Scythia). (Book I, Hymn to Achilles)

[39] Най-далеч на север от скитите били хипербореите “qui et ipsi sunt Thraces”. Serv. Auct. ad aen. 11, 858. Цитирано от Remo Gelsomino. (Vibius Sequester (Teubner), 1967, стр. 44.)

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

15 коментара за "Омирово ехо в съвременната трако-македонска топонимия"

  1. Avitohol  13.05.2010 г. | 21:54 ч.

    Georgi Sotirov se e oplel kato pate v kalchishta, preplitaiki mitologia s istoria. Niakoi ot sravneniata sa napravo izsmukani ot prustite. Mnogo razvintena fantazia.

  2. Стопанина  13.05.2010 г. | 22:11 ч.

    Да, някои етимологии са неубедителни. Оплитане на митология с история всъщност няма. Статията не е историческа, а по-скоро лингвистична.

  3. Иван.ТТ  14.05.2010 г. | 00:02 ч.

    Много интересно. Много разисквания по темата за предците на българите- траките има тук http://sparotok.blog.bg/

  4. Иван.ТТ  14.05.2010 г. | 00:24 ч.

    Поради малкото(напоследък) исторически статии тук, исках от спарток едно мнение за което ще питам и сстопанина.
    – Какво е мнението ви за „Мадарския конник“ и другите знаци покрай него ЛИНК (без този в житата).
    В последно време (след прочита на „Пътят към Слънцето“) интереса ми се засилва.

  5. Стопанина  14.05.2010 г. | 01:40 ч.

    Мнението ми е, че т.нар. Мадарски конник е правен от същите хора, които са правили и Тракийския конник. Разликата е, че Мадарския представя друго ниво на посвещение. Това съм го отбелязал в книгата – ако питаш за нещо друго, моля, поясни въпроса си.

    Въпросът за знаците не го разбирам. Свастиките по нашите земи са по-древни дори от индийските и египетските. Виж книгата на Даскалов за сарматите и царските скити. Терминът „арийци“ ми е неприятен – свързвам го с фашисти и модерното им проявление: бойната потеря на памиро-ирано-арийците, предвождана от Петър Добрев и други „ревизионисти“ и фалшификатори на историята ни.

  6. Иван.ТТ  14.05.2010 г. | 15:48 ч.

    Благодаря!

  7. Avitohol  15.05.2010 г. | 15:03 ч.

    Ne iskam da se zaiajdam, no kogato niakoi zapochne da govori za nimfi(Kaliopa),bogove(Zeus,Osiris) i tehnite sinove, mi zvuchi meko kazano neseriozno. Avtorut se opitva da ni vnushi, che ne sme bulgari, a traki. Spored men ti sushto poddurjash tazi teoria. Vse edno da narechem anglichanite kelti. Az sushto kato teb obicham i tursia istinata(kakvato i da e tia), zatova ne moga da se suglasia s tazi teoria. Istoricheski dokazano e, che prarodinata na bulgarite e niakude v Azia(kude tochno moje da se spori).Razbira se v durjavata, koiato suzdavat na Balkanite sa jiviali potomtsi na trakite, slaviani i dr., no vodeshtiat, dominirashtiat narod e nalojil imeto ,,Bulgari“, ,,Bulgaria“. Inache tazi durjava moje bi shteshe da se kazva Mizia, Trakia, Slavo-Trakia ili neshto takova.

  8. Стопанина  15.05.2010 г. | 15:17 ч.

    „Istoricheski dokazano e, che prarodinata na bulgarite e niakude v Azia(kude tochno moje da se spori).“

    Ако беше доказано, че прародината е в Азия, нямаше да се спори къде точно се е намирала и нямаше да има над 20 взаимоизключващи се теории. Как можеш да си доказал азиатска прародина, като не можеш да я локализираш? Абсурдът на цялата „българска“ историография е резюмиран в това твое изречение, което мога да перифразирам така: „Не знаем къде точно, ама ще търсите там, където ви посочваме, и нямате право да търсите другаде.“ Айде бе! На това му се вика пращане за зелен хайвер.

    Няма нито едно историческо сведение, че прародината на българите е Азия, още по-малко пък Средна Азия. Най-източната „прародина“ е посочена в Кавказ, като по същото време и от по-ранни източници е ясно, че българи вече са поселявали целите Балкани. Посочи поне едно сведение за азиатска прародина и ще имаме повод за дискусия. Това, че ти се поддаваш на пропагандата, че нещо е „доказано“, мен не ме засяга по никакъв начин.

    За мен това е фанариотщина. Освен това англичаните преобладаващо по произход за келти, което важи и за французите. Когато англичаните тръгнат да си търсят корените на изток или французите почнат да се идентифицират с франките, позволявам да се търсят и имагинерните „азиатски българи“. Дотогава съм враг на фанариотщината!

  9. Avitohol  15.05.2010 г. | 17:49 ч.

    Mnogo neiasno zvuchi tova-,,kato po sushtoto vreme i ot po-ranni iztochnitsi e iasno, che bulgari veche sa poseliavali tselite Balkani“. Ot kude sa doshli tezi bulgari na Balkanite? Ili iskash da kajesh, che ne sa doshli ot nikude, a sa jiviali tam ot pamtiveka. Ili v edin moment trakite sa se preimenuvali na bulgari. Posochi edin dostoveren iztochnik, koito spomenava za bulgarsko naselenie na Balkanite predi V- VI vek. Shto se otnasia do anglichanite, niama kak da sa ,,preobladavashto po proizhod kelti“,zashtoto Anglo-Saksite sa iztlaskali keltite v Wales i Cornwall, kudeto i do den dneshen si govoriat na keltski. No tova e druga tema.

  10. Стопанина  15.05.2010 г. | 18:15 ч.

    Няма да споря по исторически въпроси.

    Българите може и да са дошли на Балканите, може и да не са дошли. Важното е, че не са дошли от Сибир, от Алтай, от Памир, от Китай или където и да било в Средна и Източна Азия. Ако си чел исторически извори, трябва да си наясно, че доколкото „идват“ българи, това е от Панония, от Северното Причерноморие, а по-късно се говори и за Кавказ.

    Чакам поне едно сведение за българи в Средна Азия. Както казах, чак тогава имаме поле за дискусия. Тогава ще ти дам и изворен материал за българите на Балканите. Пръв съм поискал, пръв и искам да получа. На един извор от тебе ще посоча три в моя подкрепа.

  11. Валери Петров Илиев  30.05.2010 г. | 19:55 ч.

    Вижте, говорите за едно и също но на различни езици и по различен начин. Съвремената българска народност е създадена от над 33 племена и народи от които само няколко са оставили и до ден днешен своята самобитна култура и особености. Такива са славяните от които е останал езика на който и до сега пишем и говорим; българите- оставили името си и държавните основи, а и много думи които смятахме до скоро за турски; също и траките- които много преди елините и заедно с тях са дали основите на съвремената европейска цивилизация. Българин не е биологична или расова еденица, а исотиреческа такава. Защото иначе ще ви питам кой от вас е българин, кой е тракиец, славянин, куманин, и т.н.В горната статия не става дума за това за което говорите. Става дума за траките – етнос който заедно с илирите т.е.днешните албанци са най-древните племена на Балканите много преди нахлуването тук на гръцките племена идващи от Средна Азия като дорийци и ахейци които именно от траките са взаимствали култура. С идването и на други племена на Балканите траките не изчезват, а заедно със славяни и българи създават днешния български народ. Точно затова в последно време за много американски учени имената траки е равнозначно на българи. Защото още византийските хронисти пишат че тракийските мизи днес наричан българи. По интересното е, че от едно от най-древните тракийски племена – пелазгите обитаващи пограничните области с древните елини със столица Пела е самия Александър Македонски. Исторически факт е че по негово време никой не говори за македонци, но всички елински автори говорят за тракийски племена и за пелазгите. Куриозното е, че самият Ал.Велики сам се е гърчеел, тъй като по онова време Елада е центъра на човешката цивилизация. Но самите елини не са го имали за грък, защото са го наричали него и баща му ВАРВАРИН. Кой грък нарича друг грък варварин. А пък учителят му Хеподот разказва, как преди поход заставайки пред войската си, изнасял речи на непознат за гърците език. Хилядолетия по късно на негово име ще кръстят цялата област, а пък днешните гърци за разлика от своите древни деди, ще твърдят че той е най-великият грък, а измислените македонци ще твърдят че е македонец. Навярно за американските учени и изключително странно, как тракиец е равнозначно на българин и същевременно българите си трайкат. Въобще не поставят въпроса за трайкийският произход на Александър Велики. Може би точно заради това, наскоро албански учени твърдят че той е от древните им деди илирите…Абе въобще всичко ни е като историята за… БАТАК, ама пълен батак?!

  12. Стопанина  30.05.2010 г. | 20:42 ч.

    „Съвремената българска народност е създадена от над 33 племена и народи от които само няколко са оставили и до ден днешен своята самобитна култура и особености.“

    Божидар-Димитровски и Росен-Петровски щуротии.

  13. Vladimir Pomakov  30.05.2010 г. | 22:17 ч.

    Стопанино,
    Като казваш щуротия привнясаш вкус на нещо сякаш детинско, пубертетско докато и при Лъжидар Димитров и при Росен Петров нещата (всяка казана дума например) никак не са безобидни. Те са отявлени българомразци – първият с неясния си етнически произход, вторият поради ченгесарската си подготовка и закваска, и двамата – поради изпълняване на чужди, антибългарски разпореждания (дето казваш – меки гръбнаци). А пък тоя въпросния Валери Петров да не е Нисим Меворах или как се казваше в действителност?! Щото на повечето от тях българомразството им е в кръвта ше знаеш…

  14. Стопанина  30.05.2010 г. | 22:37 ч.

    Не са безобидни, факт! Виж например теориите им за „многото народи – предци на българите“ как са отразени и в трудовете на ортака им „антрополога“ Йордан Йорданов. Последният разправяше как при буламача, който представлявали днешните българи, едва ли не по чудо се разминала метисизация (израждане) като тази на бразилците.

    Едната причина да ползвам „щуротия“ е за разнообразие – обикновено говоря за „глупости“ или „модерна фанариотщина“. Другата причина е, че Валери (който и да е той) за сефте пише тук и не исках да се чувства сякаш се блъска със стена. Все пак е редно и да предполажим, че е подведен от такива като Божко и Роско. По-остра реакция от моя страна би го отблъснала. Оставих вратичка за дискусии.

    Колкото до многото племена и народи, това са доста различни неща. Само тракийските ПЛЕМЕНА са около 100! Толкова са и т.нар. скитски племена, също влизащи в етногенезиса ни. Какво? Може би сме буламач от 300+ „народа“? Думата „народ“ на старобългарски е синоним на „език“ – за едно такова разбираме имаме достатъчно поводи до наши дни. Дали тези близо 100 „тракийски“ и толкова „скитски“ племена могат да бъдат смятани за стотици народи? Аз не мисля така. За мен това са два сродни народа. Също така не съм съгласен и с твърде смелото разделение, което се прави между „траки“, „славяни“ и „ранни българи“. Политиката на моя сайт е да поддържа тезата, че това са малко или много припокриващи се понятия.

    Нас много обичат да ни делят на разни народи – сега остава да ни делят на македонски, добруджански, родопски, шопски и не знам си още какъв „народ“. Много народи – много нещо. Германци, алемани, немци, дойчландери, шваби – много народи, много нещо!

  15. Gergana  31.05.2010 г. | 13:13 ч.

    Родната наука, по някаква си слука,
    впрегна орел, рак и щука
    да ни преместят оттука.
    А българинът, семе чудно,
    се изтръгва много трудно.
    Племе старо, с име младо,
    хора сме, не сме ви стадо.
    С тезата на историка
    нямаме бая прилика.
    Ни сме тюрки, ни туранци,
    ни памирски иностранци.
    Ние сме си оттъдява,
    тук ни мъката сплотява.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.