Предопределение (детерминизъм) и съдба – избрани мисли (2)

Сполуките и несполуките в живота се обуславят от един вътрешен закон. Например точно определено е колко кораба трябва да потънат в една година. Всичко е изчислено математически. Колко деца трябва да се родят и умрат през годината – и това е точно определено. Също така е определено колко време трябва човек да яде и колко време да не яде. Ако ядете през времето, когато ви е определено да не ядете, стомахът ви ще се разстрои и пак ще ви се наложи този пост. Ще кажете, че Църквата насажда поста. Аз не наричам това пост. Според мене пост е това, когато богатият човек не яде и всичко, което би употребил за ядене през това време, го даде на някой беден. Освен това е точно определено колко ще завършат училище през дадена година. Водете си статистика и ще видите колко верен е този закон. Това не са твърдения, а резултати на този вътрешен математически закон, който действа в природата. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

Както сегашните хора са създадени, те не са свободни, понеже са взели отнякъде материята си. Когато един човек идва на Земята, той взема от тук – от там, от кредитори; когато идва да се въплъти, той не разполага с достатъчно средства, за да си съгради сам една къща. (Съзвучие, Лекция пред ООК, 1937-38)

Където има разумност, там има свободна воля. Където няма разумност, там няма свободна воля. Значи ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

Само разумният може да прави каквото си иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите Закони на природата – той никога не изнасилва природните Закони. (Да ви даде, НБ, 1929-30)

Във физическия свят цялото нещастие на съвременните хора произтича от техните идеи, които не са в съгласие със Законите, на които Земята се подчинява, а човек не иска да се подчини. Има Закони, на които Слънцето се подчинява, а някой философства и казва: “Слънцето може да се подчини, но аз не мога да се подчиня.” Слънцето още не е придобило Свободата, а човек казва: “Аз съм свободен – мисля каквото искам.” Свободен си да мислиш, че си болен; свободен си да мислиш, че си беден; свободен си да мислиш, че си невежа; свободен си да мислиш, че си слаб; свободен си да мислиш, че имаш нужда от хората. И свободен си да мислиш, че трябва да мислиш, че трябва да ти се народят деца. Свободен си да мислиш, че трябва да имаш няколко милиона в джоба си. Свободен си да мислиш, че трябва да отидеш на разходка – но само ако си свободен. Питам обаче: Какво ще те ползва такава свобода? Казваш: “Да имам няколко милиона!” Свободен си да мислиш за това. Ще мислиш за два, три, четири, пет милиона – това е Законът на вярата: ти мисли и тъй ще стане. (Живот, Светлина и Свобода, НБ, 1931-32)

Съвременните хора поддържат мисълта, че човек трябва да бъде свободен, трябва да бъде съвършен. Ако проследим досегашната история на човечеството, ние няма да срещнем друг човек, по-съвършен и по-свободен от Христа. Въпреки това Христос беше поставен при най-ограничаващите условия. (Голямото благо, НБ, 1929)

Всяко живо същество трябва първо да опита ограничението, за да разбере Свободата. Всяко живо същество трябва да мине през противоречията – противоречията са задачи, които трябва да се решават. Няма по-голямо благо за човека от това правилно да решава задачите на своя живот. Беден си – това е задача. Грешен си – това е задача. Праведен си – това е задача. Когато греши, човек губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли къде да го вложи. (Голямото благо, НБ, 1929)

Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-ниско от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа. (Крадецът и пастирът, НБ, 1929-30)

Само онзи човек има свободна воля, който носи в себе си Любовта. Който няма Любов в себе си, не може да бъде свободен. […] Свобода без Любов не съществува. (Голямото благо, НБ, 1929)

За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят – всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спящото състояние на хората е гъстата материя, в която те са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. […] Съвършените хора обаче никога не спят. Когато слезе на Земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят пак е будно състояние. Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как те живеят. (Крадецът и пастирът, НБ, 1929-30)

Добро може да се прави само при свобода – само свободният човек може да прави добро. (Голямото благо, НБ, 1929)

Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. (Голямото благо, НБ, 1929)

Докато е в кривия път, човек винаги ще мисли, че може да живее както си иска и както разбира. Не, човек не може да живее както си иска. Впрочем човек може да живее както си иска, но той неизбежно си носи последствията от своя живот. (Голямото благо, НБ, 1929)

Животът на съвременните хора не зависи от тях, вследствие на което ние казваме, че те не живеят на Земята – тоест те са нейни временни жители. Хората приличат на мухи, които влизат в къщата на някой богат човек, защото искат да се обогатят. Те намират в къщата нещо сладко, кацват на него и си казват: “Хубава е тази книга – има какво да се чете!” И в кратко време виждате тази книга покрита със студенти и с професори, като в някой съвременен университет. Дойде ли господарят на тази къща и види върху книгата тези неканени гости, той ги улавя един по един и ги изхвърля навън. Питам: “Тези мухи успяха ли да завладеят къщата на богаташа?” Щом богаташът влезе в къщата си, веднага ги изхвърля навън. Като излязат навън, тези гости отново започват да разискват по кой начин да завладеят къщите на хората. (Праведният, НБ, 1926-27)

Съвременните хора трябва да се убеждават с много аргументи, факти и логически заключения, че има Божествен Промисъл, който чрез известни Закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни Закони. По някой път на това, което се случва в живота, което е странно за вас, вие давате криво тълкувание, заради което сте си създали с течение на времето и в ред поколения чудновата философия, че всичко в света е произволно, тоест че няма ред и порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да се доказва, че това е голямо заблуждение? (Духът и плътта, НБ, 1914-17)

Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който ще устои на всички трудности, на които го поставите, а няма да се разколебае, след като му ударят 20 удара с тояга. Такъв човек не е със свободна воля. (Протокол на среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Свободен човек е този, който не се влияе от външните условия. (Който има невестата, НБ, 1929)

Човек е роб на външните условия – той трябва да се освободи от това робство. Кой може да го освободи? Знанието. Чрез знанието човек се свързва с Мъдростта. Щом се свърже с Мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. Мнозина мислят, че могат да постигнат известни блага без Любовта, без Мъдростта в живота, вследствие на което очакват всичко наготово. Не, всеки трябва да приеме в себе си основното положение, че без Любов животът не съществува. Любовта ражда живота. Между Любовта и Мъдростта има тясна връзка. Следователно докато не постави Любовта и Мъдростта за основа на своя живот, човек винаги ще се натъква на противоречия. (Който има невестата, НБ, 1929)

Докато хората на Земята са слуги, а не господари, те ще играят тъй, както им свирят. Кой изпълнява заповедите на другите хора? Слугата. При какви условия слугата може да бъде свободен? Когато изпълнява волята на своя господар – ако не изпълнява волята му, господарят го набива и изпъжда навън. Това се отнася до слугата. Ако обаче и господарят не знае как да се отнася със слугите си, последните доброволно го напускат и той постепенно обеднява. Следователно, когато господарят не знае как да постъпва като господар, той обеднява; когато слугите не изпълняват службата си както трябва, те изгубват живота си. С други думи казано; господарят изгубва силата си, а слугата – храната си. (Крадецът и пастирът, НБ, 1929-30)

Когато България се освободи, се издаде заповед да се разрушат всички турски крепости. Веднага дойдоха хора да изпълнят тази заповед. Всички заповеди се издават от Невидимия свят, а се изпълняват на физическия. (Отиване и връщане, Съборни беседи, 1931)

Казвам: Животът на Земята не е действителен. Той представлява живот на актьори, които играят чужди роли. (Който дойде при мене, НБ, 1924-25)

В бъдеще от делата на хората могат да се създават интересни филми. Всеки човек играе ролята на първокласен киноартист. На такъв киноартист днес плащат големи суми. За онзи, който не знае каква роля играе в живота, това са празни думи. В живота на хората обаче това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които той сам се учи, а покрай него се учат и близките му. (Крадецът и пастирът, НБ, 1929-30)

Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления – нищо в света не е случайно. Всички събития, от какъвто и характер да са те – физически, психически или обществен – се ръководят от едно Висше Същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят някой машинист да бди върху машината на трена, дето животът на пътниците зависи от него, така и Земята, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път туря в машината повече огън, а по някой път по-малко. В движението си и Земята прави известни кривини, при което някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете. (Духът и плътта, НБ, 1914-17)

Никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, няма да постигне целта си – ръката му ще се вцепени или револверът няма да хване (ще засече). (Учителю благи, НБ, 1929)

Ако не е решено детето ви да умре, то не може да умре. (Аз ви избрах, Извънредни беседи, 1920)

Земният живот е Божествен и никой няма право да живее както намира за добре. На човека е дадено правото да изпълнява волята Божия, да работи за освобождаване от смъртта, от нещастията, от мъченията. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на Земята, и той трябва правилно да я реши. (Влизане, НБ, 1929-27)

Човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто. […] Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога? Само ако вървите по новия път – Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. (Ценното из Книгата на великия живот, Съборни беседи, 1932)

Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората – никой друг. При това съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в състояние да избави човека от собствената му съдба – ако има някой, който може да му помогне, това е самият той. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. Човек обаче иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще измени решенията си към него. В Стария завет е казано: Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от Лицето Си. След това евреите съзнали своите грешки и се разкаяли. Бог им казал: “Щом се разкайвате, обърнете се към Мене и Аз ще залича греховете ви.” И обърнаха се те и Бог стана милостив към тях. (Ценното из Книгата на великия живот, СБ, 1932)

Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова на човека е даден ум да мисли, да не се хвърля безогледно в една или друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. (Да ви даде, НБ, 1929-30)

Пътят на живота на всеки отделен индивид е предначертан и строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее как ще се развие животът му. Това е Законът на постоянните причини и последствия. (Годишна среща на учениците на Бялото Братство, Търново, 19-26 август 1919 г.)

И предсказаните, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или да влоши съдбата си. (Мисли за всеки ден)

В живота всичко е строго определено. (Аз в избрах, Извънредни беседи, 1920)

Вложете в душата си следната мисъл: Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените. Той ще се измени сам по себе си в следното ви слизане на земята. Всички ваши сегашни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. (Годишна среща на учениците на Бялото Братство, Търново, 19-26 август 1919 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Предопределение (детерминизъм) и съдба – избрани мисли (2)"

  1. Раличка  16.05.2010 г. | 17:43 ч.

    Мога само да благодаря, за свършената работа, да се съберат на едно място цитати от Учителя, засягащи причината и следствието, довели ни до сегашното ни съществуване.

    Дано повече хора проумеят казаното и си отговорят на многото въпроси, които съм убедена, че си задават, когато се почувстват неудовлетворени,измамени, отчаяни от себе си, или когато външния свят ги агресира и събере границите си в точката на невъзможност да се живее по стария начин.

    Благодаря!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.